Jump to content
Българският форум за музиканти

Първата изява


kazimbutt

Recommended Posts

Не намерих такава тема, така че реших да пусна...

 

Как преодоляхте притеснението, когато за първи път излязохте да пеете/свирите пред хора? Как мина представянето ви? Бяхте ли уверени в себе си?

 

Когато си фронтмен, какъв е номерът да не се спечеш зверски, когато публиката зяпне в тебе? Също и какво се прави, когато на човек му се случи гаф на сцената (например китаристът вземе, че изтърве перото или скъса някоя струна; барабанистът прави така, че изтървава палка и тем подобни)?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хехе, в интерес на истината на "сефтето" не ми беше някакво спечено, но то беше щото не бяхме толкова опитни, че да знаем дали се излагаме или не :jazzband: Нали се сещаш, че публиката рядко ще почне да хвърля домати, дори да свириш отвратително. После постепенно разбираш от носещи се слухове издънките на групата ти :) А за разчупване на настроението, щото на мен винаги ми е криво преди участие, от известно време се "имунизирам" със стограмка ром + кола и всичко е перфект(поне аз оставам с такъв спомен ;) ).

 

А за гафовете- ми импровизираш. На мен ми се е случвало да скъсам 5та струна- според мен най-гадния вариант, особено като свириш рок парчета :cheers: И изхода от ситуацията беше да свиря същите неща на другите струни- естествено се препотих 5 пъти докато "сметна" в реално време как ще се получат нещата, но тогава почти не се усети :) Перо не ми се е случвало да изтървам, но на джобчето на колана имам винаги резервни, така, че сигурно ще оставя някакво отзвучаване или фийдбек колкото хората да си мислят, че "сичку е пресметнато" и ще си взема другото перо. Па ако няма пера, с нокътче ;)

 

Проблема идва от непоправими неща- ако се скъса кабел, просто няма какво да се направи. Сещам се за един смешен гаф на едно гиг-че с един, дето беше в мюзик айдъл- изтърва си микрофона по време на песен- направо земята се разтрепера, сигурно целия пулт е светнал в червено, щото на озвучителя му се изправи косата :cheers2:

 

П.П. важното е да приемаш нещата позитивно- майната му! ;)

Редактирано от 7thString
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На най-първата си изява бях заобиколен от приятели, освен това свирихме само две песни, освен това имаше много водка. Това доста спомогна да няма притеснение.

 

Спомням си друг път, когато трябваше да свиря 4-5 класически произведения на една читалищна продукция. Бях блокирал яко, защото бабите гледат безмилостно и човек се спича. Та дойде един приятел, изведе ме между изпълненията ми навън и ми шибна една голяма водка в пластмасова чашка от едно съседно кръчме. Накара ме да я изпия на екс и направо се шокирах. След това обаче нещата потръгнаха и задоволих бабите. :jazzband:

 

Не казвам, че алкохола е разковничето (особено при певците - абсурд), но в този случай ми помогна. Може би имаше значение и чувството, че приятел се опитва да ми помогне и да направи нещо за мене.

 

А съвсем наскоро, на световнонеизвестния United Underground Festival, се бях развеселил обилно след цял ден чесане на топки и пиене на бира (отидохме към 1, а нашата изява беше към 8) и скачайки си по сцената, си откачих кабела. По принцип винаги си го прекарвам зад колана, обаче тоя път бях изтъпял и стана мазалото. Тогава реагирах учудващо адекватно - направих жеста "да се е*а в главата" и всички се зарадваха. Ей това е братче рутината. :cheers2:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомням си друг път, когато трябваше да свиря 4-5 класически произведения на една читалищна продукция. Бях блокирал яко, защото бабите гледат безмилостно и човек се спича. Та дойде един приятел, изведе ме между изпълненията ми навън и ми шибна една голяма водка в пластмасова чашка от едно съседно кръчме. Накара ме да я изпия на екс и направо се шокирах. След това обаче нещата потръгнаха и задоволих бабите. :punk_guitar:

Нема друго такова притеснение като това - купона в клуб не може да се сравнява:surprise: Въпреки че преди 150 години беше и аз си го спомням цветно - пиано, читалищна сцена - 200 души баби, дедовци, мамата, татета и 100-ина дребни дечиня и аз с неква соната на Бетовен на пианото ...и се вторачили като за последно в тебе.... Следващите години като спрях пианото, с кетарата имаше пак нещо сходно ама по-лесно беше ...:/ Наблюдателите на читалищни концерти за пиано са значително по-многобройни и зяпат по-зловещо :hysterical:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Първатя изява...

Понеже аз имам отскоро група и ще се явяваме за 1 път на сцена,това пряко опира до мен.

Определено групата ни не е опитна и множе яко да се издъним,но пък трябва да се опита.

В интерес на истината ще се явяваме на конкурс с тема "Живот без Дрога".Направихме си 1-вото авторско парче,дано да не е толкова зле,че да ни освиркват,защото в конкурса участват къде-къде по-добри от нас.Важното е да си опитаме късмета.А за притеснението...няма какво да се направи по тоя въпрос.Ако си сигурен в това,което си свириш притиснението е по-малко. Или поне аз така се заблуждавам.

Поздрави!

:tomato::icon_shithappens:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 weeks later...

Аз като не гледам публиката и ми е некво много неглижарско, но ако се загледам и ми идва адреналинчето. А напоследък и изпивам по няколко бири преди концерта и съм толкова безцеремонен, че не ми дреме дали ще се осера :punk_guitar:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ми на мен сега ми предстои първата изява с групата ми. Малко ме е страх де,щот за първи път излизам да свиря,понеже участвам в една актиорска трупа и сцената не ми е чужда. Малко ме е страх да не се получи гаф.Свирим от октомври месец 2006 и свирим рок.Та малко ни е страх да не се издъним и тн. :) Иначе да го еа ша си направя густото кат свирим Whitesnake... :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз се сефтосах на коледен концер на едно даскало... чесно да ви кажа не ми пукаше ни от публика ни от нищо. Едно щото никой нямаше да ме разбере кво свиря, и друго, че "песните" бяна 4 акорда на кръст... само по едно време ми стана много фън щото на една от вокалистките й се разпадна микрофона, и за по спокойно си забих погледа в 12то прагче..... като просвиря на рок сцена пак ще докладвам :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

При мен е доста... "поучителна", да кажем, историята на "освещаването" ми...За първи път пях пред публика в чужбина на откриването на едно огромно "заведение от хазартен тип :) ", за целия ден имаше около 10000 посетители. Сцената се вижда от цялото заведение- всичко е ярко осветено и съответно всеки детайл и от изпълнението и от сценичното ти поведение е на показ...Групата бяхме шестица- освен мен имаше още една певица-доста по опитна и рутинирана от мен. Никога няма да забравя първата песен, която изпях- понеже аз съм много емоционална и в реалния живот, и на сцената обичам да давам много от себе си, обичам да танцувам, да се сливам с музиката- това беше и усещането ми когато за първи път пропях пред всички онези усмихнати лица, които ме гледаха (след толкова години на мечти сама в къщи, сега се чувствах укрилена и благодарях мислено на Господ, че най-сетне мечтата ми да пея на сцена се сбъдва!!! И то каква сцена!)...С тези първи няколко песни не усещах страх, по-скоро приятно и еуфорично вълнение, наистина исках всички да усетят щастието, което чувствах...Обаче...по-едно време усетих меко казано странни погледи от колежката до мен, които ставаха все по-настоятелни и накрая, явно ядосана от поведението ми на сцената (защото-да го кажа в прав текст- тя имаше доста статично поведение) тя каза:"Абе я по-спокойно, така изглеждаш все едно не знаеш къде се намираш и какво правиш." Опа- първият леден душ. Това, което се случи в последствие беше пълно"сковаване" с мен във всякакъв смисъл. Не искам да пиша и разни други кофти неща, от които "опитах".

Причината поради която го пиша това е, че искам да споделя с музикантите(певците) без опит,а и да напомня на по-рутинираните колеги до тях, от колко голямо значение са хората, с които излизаш за първи път на сцена, хората, които трябва да ти помогнат да изградиш сценично самочувствие! Всеки начинаещ изпълнител има много трески за дялане, много уроци за учене, които постепенно,заедно със сценичния опит, си идват на мястото. Но от това как си приет от колегите, с които работиш, от усещането на тяхното одобрение, дори незаслужено в началото(което, повярвяйте, дава криле) зависи, според мен, колко бързо ще напредне даден човек...

Е, макар и първото ми работно място да беше горчиво - отрицателния опит, пак е опит!...После имах щастието да попадна на много готини колеги, с които напреднах невероятно бързо и успях да не подтискам самочувствието си и личността си на сцената, а това страшно помогна и на изпълненията ми.

P.S. Не съм сигурна това по темата ли беше...Но така или ина4е, дано да съм дала някой и друг съвет...

Редактирано от Annabelle
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Първата изява ми беше някъде 86'-87"година...Беше мнооого зле. Апаратурата читалищна Вермона, която всеки момент можеше да спре окончателно.Барабаните бяха пред разпад. Подпирахме ги с какво ли не за да имат "окомплектован" вид.Китарите също читалищни Кремони, които нямаше как да бъдат настроени "производствена екстра".Ние бяхме глътнали бастуна, а аз най-много защото трябваше и да пея(което само по себе си е драма).Излязох на сцената, поех си дъх и... нататък нищо не помня. :recourse: Единственото, което помня е че хората все пак ни ръкопляскаха. Въпреки всичко това е един от най-приятните ми спомени. :recourse:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен сефтето ми е било на като съм бил на 4-5 годинки така че не го помня.Но с първата ми рок група беше друга работа.Концерта се състоя в едно кино имаше 4 групи и ние бяхме последни.Трябваше да изсвирим 5 песни(на Металика),до средата н 3тата в залата беше само майка ми,озвучителя и един приятел,всички други си излязоха :singer::singer: .А най смешното беше че майка ми дойде при мен и миказа нещо от типа.....ми много хубаво беше мама....

 

Иначе от тогава(90та май беше) до сега съм свирил пред публика хиляди пъти,на малки,средни и големи сцени от всякакъв вид и вече не се притеснявам ни най малко от публиката.Предполагам че просто е въпрос на опит

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

.Трябваше да изсвирим 5 песни(на Металика),до средата н 3тата в залата беше само майка ми,озвучителя и един приятел,всички други си излязоха :surprise::surprise: .А най смешното беше че майка ми дойде при мен и миказа нещо от типа.....ми много хубаво беше мама....

 

То явно сакън човек да не засвири Металика тук...а ние точно към това сме се засилили :greenangel:

Горните постове са много готини и полезни за такива като мен,на които им предстои "сефтето" :thumbs_up:

Споделяйте още опит,стари вълци! :surprise:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тя първата изява малко като първото е''ане - важното е да не си много пиян въпреки че ако пък не си пил може и от притеснение нищо да не стане :greenangel: ...... сега сериозно - за първи път като излизах пред публика в Казанлък пред моите съученици в художествената гимназия - годината беше 86 или 87 май - толково много се притеснявах да не би някой от аверчетата да не сгафи че нямах време да се притеснявам и за себе си което не беше толкова лошо в крайна сметка - и това е начин да не усетиш притеснение дето се вика . Цеко :thumbs_up:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Първата ми сценична изява с бившата ми банда почти не я помня щото бях на доста водка, ама това което помня е че като почнахме залата беше пълна и към средата на изпълнението гледам - половината публика излязла във фоаето и нервно пушат цигари :thumbs_up:

Баси якия купон беше :greenangel:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

По една случайност свирихме с Firehouse на коледния концерт на моето "любимо" даскало :P Хич не ми пукаше,само ми беше интересно защо едното парче и двата пъти като го изсвирих(свирих на два концерта-един за малките и един за горните класове)не стана :) Пръстите нещо не ме слушаха,обаче яко го замазахме с пианиста. Голям купон :) На второ парче успях да се отпусна и даже вкарах лека стъпка,стил една напред две назад :D:D:D Сега на 27 предстои ден на таланта, ще свирим Флойд и ми е много по-притеснено. Стискайте палци :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.