Jump to content
Българският форум за музиканти

TONY

Българският рок от 60-те до днес, какво си заслужава да се чуе

Recommended Posts

Вчера бе денят, на който празнуваме Съединението.

За община Овча купел, музикалното оформление бе осъществено от Иван-Джон от бившата група Кукери.

Той озвучаваше събитието, а съпругата му Джина ( Трамвай номер 5)  и дъщеря му,

пяха известни български песни. Бях случайно там, но е добър повод да напиша повече за Кукери!

 

Групата е създена 71-ва. Първият албум е едноименият от 79-та. Преди това имат сингъли.

През 80-те имат цели 4 албума , също като при Щурците, това е силният период.

Албумите са Приказка от 81-ва, Кукери 83, 4 (85-та) и 5 (87-ма). псоледният им албум е Любовта от 97-ма.

Най-разпознаваемото им парче - Отвори ми, беше голям хит навремето.

Сега ми е кеф да я чуя и носталгично.

https://www.youtube.com/watch?v=uwKANerwKvw

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Припомних си весели случки от турне със "СЛАВЯНИ" .

Венци и Васко - китаристи, Славчо Битраков - барабанист, Яни - бас, а Дичо певец, аз озвучител. Пътуваме всеки ден от град на град чрез така съществуващата тогава - КОНЦЕРТНА дирекция.

Попадаме в едно малко градче, но не е Мездра. Залата пълна с народ от млади хора  и Дичо се изцепва: -"Здравей Мездра!" и очаква бум от овации, но ...

Залата занемява....! И тогава Дичо се усеща, че това не  е Мездра, а градче, което не си спомням, но близо до Мездра.

 

** Много ме мързи да пиша, но ако пропиша, ще разкажа още много весели случки от онези времена -!

Как Дичо пропадна до кръста в една счупена дъска на сцената, как аз заспах на пулта и оставих групата да свири само на монитори, и още и още случки с други групи от онова време! :slap: Леле какви времена бяха!!!

Редактирано от Лими
  • Like 5

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

София, братче е центърът на просфетата, пееше Тодор Колев.

А Васко Найденов - Кой, кой ще ми каже... :)

Самият Васко Найденов преди да започне соло кариера, е свирил в няколко рок групи.

Златни струни, Диана Експрес -Синева!, Тангра. изявявал се е и като клавирист.

 

Истината е, че добри групи има в цялата страна. Не малка част от тях, в някакъв момент стават

софийски, това е било и преди, така е и сега. Други си остават, от където са и така.

За извън софийските групи и сцена и добре да се включвате повече.

 

Бургас и неговоите трудови хора. Освен Тоника, Тончо и Ах, морето,

още 81-ва имат рок група Дъга. Май не оставят записи, но в последствие от нея

идват добре познатите Сънрайз и Фанданго.

Група Титаник 87-91, участвала по концерти, с парче в Блек топ-а на Емо Братанов.

 

Варна.

Луцифер, създадени през 80-та. През 94-та издават 2 концептуални албума -Живота и Смъртта, в демо вариант.

Д-р Дулитъл, вече ги споменах.

Хадес, спийд и траш от 86-та. Издават 3 албума, но чак сега - 2010,2012,2014-та.

Не съм запознат, но вероятно двигател е Константин Джамбазов.

 

Константин Джамбазов e китарист и един от най-дейните и идейни български музиканти на метал сцената.

Свирил е, а и вероятно основател на някои от следните варненски банди - Одесос, Тотал, Джекил енд Хайд, Клиър ленд,

Аметист, Колобар, Върчуъл, общ проект с Павлин Нейчев( вокал), отделно има и самостоятелни инструментални албуми.

Мултиистументалист. Хеви метъл, спийд, траш, китарен шред, прогресив. Де да знам още в какви стилове се изявява.

Приятели сме във фейса, но не знам много за него. Гледал съм го с Тотал, началото на 90-те в София, помня, че си говорих с него тогава. Някъде 2000 и някоя бях видял, че записва солови неща и издава в Япония.

Но в същност преди година -две обърнах по сериозно внимание и осъзнах, колко много е направил и че е един от двамата български китаристи, които са ми като летва, нещо подобно като какво бих искал да правя и аз.

Тук не става дума, за много добри китаристи като Александър Мариновски, Васил Нешев, Николо Коцев и тн.

Тук имам на предвид, метъл китаристи, групари, със сериона концепция, включително и издаващи и соло албуми.

В София такъв е Драгомир Драганов, който се появи в началото на 90-те като китарист на Епизод.

А сега е китарист и идеолог на Еталон, Българи, ДВД и соло(инструментални албуми).

 

Одесос - 86-93, не знам после кои от авторските песни, се ползват в последвалите проекти на Джамбазов.

Тотал - 88-ма, Джамбазов влиза в групата през 90-та. Албуми, чак 2014, 2016-та.

Редактирано от TONY
  • Like 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сетих се за две групи със сплит албум.

Орион (прогресив) и Субдибула (софт-арт рок). Гледал съм ги и двете в края на 80-те.

 

Субдибула имат още 4 албума след това. Като и направиха известното навремето едноимено звукозаписно студио.

Орион се разпадат 90-та, след като 2-ма от групата при турне в Германия, остават там.

 

Имаше и още една яка банда в края на 80- те Окей Гърлс. И те така емигриха в Германия и изчезнаха като група.

Свиреха глем, бяха добра банда .За китариста им Христо се знае, че свири в германската банда Страйкър, а басиста им Анатоли - в доста известните Рамбъл Милишъ!

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, помня ги Орион и ако не се лъжа мисля, че записваха в нашето студио "Дилема". А около 93-та се обединихме със "Субдибула" в едно студио, което не си спомням как точно се наричаше - "СубДилема" или "ДилемБула" или нещо друго!

  :slap:  - Брей, колко много тогавашни добри групи минаха през това студио, вкл и "Драгстер" с Драго Блондо!! :recourse:

Най-великите записи според мен, направих с "Нова Генерация" и Митко Воев. :recourse: Но помня и записите с група "Соларис", "Алегро" и Оги(Орхан Мурад) с "Искам да съм негър в щата Алабама" (всъщност най-слабото парче от шест други, които записахме) ама стана хит тогава - ле-ле как свиреше хард рок това копеле и как премина на поп фолк! :slap:

Редактирано от Лими
  • Like 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Искам да съм негър в щата Алабама

Барабаните съм ги програмирал с Alesis HR16, а китарата е през "Rock Men sustainor - Tom Scholz"

Редактирано от Лими
  • Like 5

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като стана дума за Орион и Субдибула се присетих. От басиста на Орион (мисля, че се кзваше Иво) си купих първия що-годе хубав бас. Трябва да е било в края на 88-ма или самото начало на 89-та. С Петър Чухов от Субдибула се познавам, били сме в една компания навремето, въпреки че той е близо 10 години по-възрастен от мен. Спомням си първите стъпки на студиото , когато го правеха заедно с Клас... спомени.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лими продължавай да се включваш с интересни истории, знам, че имаш много - това се отнася и за всички останали,

които има какво да кажат пък си мълчат.

Точно заради чалгата на Орхан Мурат, попрескочих група Лотос, но трябва да ги спомена, защото бяха готини.

Групата е от незрящи музиканти, което хич не им пречи да са много добри.

Както Лими каза, хита им беше - Искам да съм негър в Алабама. Групата съществува в периода 83-та - 92-ра.

 

Вчера по Хистори, гледх филмче със Ози и синът му, пътуваха по Мисисипи, посетха Сън студио, от където започва Рок ен рола. Имаше бъзици, кой как си продал душата на дявола и какъв контракт е подписал, сина се бъзикаше покрай историята на първият известен блусар Робърт Джонсън със баща си. Аз мога включа и българска следа,

като за мен в бг вариант е да продадеш душата си на Митко Пайнера, си е много по зле от това, да я продадеш на дявола за малко рок слава.  Въпрос на гледна точка ...

 

Колкото до просветата - явно, вчера сутринта ми се е спало. Предната нощ, до късно гледах Хедбенгър по RCK. Да се проветя с новите тенденции в тежкият метъл.

 

Гледам, че вече напира да се пише за 90-те.

Давайте още банди от 80-те и да минаваме напред.

Примерно Дисонанс си ги пазя за 90-те.

 

ПС - Лими, сигурно става дума за Враца, така поне си мисля, тя е наблизо.... А този Дичо, известният Дичо ли е? Пеял с ЕС, Рег Долс, Д2 и тн...

Редактирано от TONY

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този Дичо не е известният Дичо и е някъде от Смолян.

Да си припомниме и група "Медикус", от която излезе Коцето- Калки. Те също записаха някои от първите си песни в студиото ми.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бих искал да коригирам няколко неточности в предишните постове, а именно-

Стефан Широков не е музикант в Златни струни, а е продуцент на Сигнал. По-късно е продуцент и на Турбо.

Константин Марков не е свирил в Златни струни. Връзката между Тангра и Златни струни е Йордан Ганчев-Дани баницата, пианист на Златни струни от 1971 до 1973 и пианист на Тангра от 1983 до днешни дни.

Двойният албум на Щурците е Вкусът на времето 1982. А Мускетарски марш е единичен албум от 1987. В края на 1988 излиза и троен концертен албум Щурците 20 години по-късно.

  • Like 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Айсберг - Ихтиман.1987 - 96.

89-та Балкантон - едноименен албум, с кофти обложка, някаква акула, айсберг и нарисувана, все едно от някой ученик.

Добър метъл албум, не колкото Гладиатора и Похода, но да кажем, за онези времена е бил след тях.

После имат Айсберг 2 - 92, 94 и 96.

Много хора са свирили в групата, но основен е китариста и композитор Николай Балабанов.

Мисля, че по онова време е работил нещо в радиото.

С музикално образование, което си личи в композициите, които прави.

За мен стила е нещо като български Прити мейдс.

Певец е бил Константин Танев, по едно време беше направил група Айсрок,

в която съм свирил известно време. Та оттам знам за Балабанов повече и съм го оценил подобаващо.

Иначе си спомням онези времена от соц-а, когато бяхме гладни за метъл.

Бях ученик и бяхме хванали влака до Ихтиман, за да гледаме групата.

Дали сега са толкова ентусиазирани, младите фенове на рока...надявам се.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да завършим периода 80- 89 -та, с двата емблематични албума в българският рок и метъл.

Походът на Ахат, безспоред фаворит на повечето фенове

Гладиатор на Импулс, също с верни фенове.

Като сложим и 5-те велики албума на Щурците, другите на ФСБ, Диана Експрес, Сигнал, Фактор и тн,

за които също писахме, спокойно можем да кажем, че рок музиката през този период в България

(а и в глобално) беше във възход.

 

PS, искам да отворя скоба за бг попа, през соц-а.

Сан Ремо, е известен песенен конкурс от Италия.

Българската естрада бе силно повлияна от италианската, както и някакви руски влияния.

Това не значи, че е кофти. Мога да разбера феновете на кантарето.

Преди да почна с метъла, помня, че имах касета с Тоника СВ Приятели.

Васил Найденов, по мое време, вече станал Васко Кеца и от рок музикант - естраден такъв,

но песните му бяха готини. По първи петли - Адаптация, Спри не си отивай, Джули, С 100 килиметра в час.

Братя Аргирови бяха HUGE, (както се казва сега) в БГ Диското.

Дует Ритон, навремето бяха известни донякъде и заради Катя, която конкурираше Сабрина.

( забелязали ли сте - 80-тарското диско се диктуваше от буквата С - Сандра, Сабрина, СиСи Кеч, Саманта Фокс!)

Днес Ритон, правят БеГе Латино, което на мен ми допада. Защо нямаме много групи с латино влияние, сещам се за Ел Падре.

Една певица, която много харесвам - Нели Рангелова, страхотна е.

 

Мисля, че е време, да минаваме към годините на БеГе Рок-а, вече освободен от цензура,

без производствените мощности на Балкантон и с появата на доста банда, повечето аматьорски. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като чета тая тема и оставам с впечатление, че все едно сме направили толкова много стойностна музика в рока през годините. Пък някак си реалността не е точно тази :D И се чудя дали просто не сме ги слушали тези групи, за които споменаваш, понеже не са ги въртели по радиата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако перефразирам една англо-поговорка , красотата е в ушите на слушателя ( оригинално е" красотата е в ръцете на притежателя").

Аз самият слушам много повече англо-езичен рок ( независимо от каква националност).

Но харесвам и български рок (от преди да съм хванал китара), както харесвам и  банди, пеещи на руски, японски, сръбски, шведски и тн.

Както писах още в началото, имам познати, които не признават нищо различно от англоезичен рок. Тяхно си право.

Имам и познати, които покрай мен почнаха да прослушват и бг рок... което е радващо.

Ясно е, че не се сравняваме с големите в рока.

Дори и със страни с нашите размери, като Дания ( Кинг Даймънд, Мърсифул фейт, Прити мейдс) и Швейцария( Готхард, Коронер, Месая), няма как да се съпоставяме.             

Но пък БеГе рок-а си има своя чар, поне за тези, които го оценяват.

 

На мен положението с българският рок, до края на 89-та, ми изглежда  добро.

Постиженията се написаха вече.    

Оприличих го, като една добре построена къща, до първи етаж.

Последните 28 години, които като период, са почти толкова, колкото годините преди 89-та,

въпреки много, многото повече групи, постиженията не са особено впечатляващи, спрямо очакванията.

Предстои да пишем за нашето време и да видим, какво точно е направено за 28 години.

Може пък да се изненадаме положително.

 

Написани нещата, придобиват форма, изражение и значение. Човек си казва, да не сме били, чак толкова зле. 

Който иска, прави справки с записи, колкото ги има и си съставя сам мнение. Няма как да се покриват всички мнения.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.