Jump to content
Българският форум за музиканти

travelcaster2

Риторичен въпрос

Recommended Posts

Само за да стане по-весело,ако трябва да характеризирам блуса само с три тона бих пропуснал основния и на негово място бих сложил голама секста по значимост ;)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не подозираш колко си прав. 

Докато сме на вълна Гершуин се сещам за "The Man I Love". В първите тактове на основната мелодия има голяма секста и малка септима. 

Това аз наричам Дорийски Блус. Мога да намеря по-точен пример, защото тук е по-скоро Миксолидийски, но много певици добавят блу тонове.

А в първата тема на "Rhapsody In Blue" авторът експериментира с малка секста. 

Това аз наричам Еолийски Блус

Любопитен е този клип. Всичко е в Блус скала и в Ми. 

https://www.youtube.com/watch?v=_zflDkNJ99o

  • Like 5

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не подозирам,а знам ;) Хубава дискусия се получи и респект към анализите ти travelcaster2 !За съжаление ,ние не можем да усетим поп културата на Америка от онези времена и защо въпреки теоритичните си недостатъци Johnny B Goode се е наложил толкова и остава във времето.Музиката се слуша и от не-музиканти,които в по-голямата си част са критерий и така трябва да е.Примерът с JBG е много точен и показва,че духът на времето и епохата е фактор,а не (само) техническата част.Тогава музикалният бизнес е бил със сигурност една идея по-слаба индустрия отколкото сега и по-малко може да се говори за наложен хит.Съответно не си спомням и сериозен джазмен,който да ползва JBG за тема :) Аз също с риск да обидя някой ,се чудя какво й е хубаво на естрадата,въпреки че съм се формирал ,като музикант през 70те и 80те...но хората и музикантите си я харесват.

  • Like 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Моята теза е, че Блус елементите са навлезли в много жанрове на съвременната музика. Това е феномен на ХХ век. Признавам си, че търсих и ползвах материали като тези. History-of-Rock-Chalkboard-16x10.jpghttp://esf.ccarh.org/254-old/254_LiteraturePack1/Melody/MelFeatures1_BeatlesBlueNotes(Wagmar).pdf

  • Like 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

На въпроса: - "... с какво песента "Johnny B. Good" става внезапно толкова обичана и популярна? 

Нима има богата, претенциозна мелодия? . 
Или богата хармония? Три акорда." - ще споделя мое мнение породено от дългогодишни наблюдения и съобразено с историята на музиката , доколкото си я спомням, че ме домързя да се ровя в прашните книги и уикипедия.
:ok:Една от причините е, че Johnny B. Good е базирана на пентатоника, а пентатониката е най-древната модалност/скала, музикална форма и архетип. Т.е. най-естествено и лесно се възприема от почти целият човешки род от древни времена до ден днешен. Тази древна музикална форма е разпространена най-масово по цялата планета, особено в Китай, Африка, Америка и то мноого, мноого векове преди появата на блуса. За наше "щастие" постепенно се появяват и други модалности/строеве и скали като диатоничната, хроматичната, а и още по-усложнени и богати на микротонове, като "хиджас".
Правил съм си експерименти с мои ученици и най-вече с деца, като съм им свирил импровизирани прости мелодийки ту в пентатоника, ту в диатоника и даже хроматично. Те реагират по-положително на пентатоничните мелодийки и по-сдържано на другите. Същото се отнася и за хора, които малко се интересуват от музика, но все пак обичат да слушат музика. В развеселени от алкохол компании, провокирани от мен да импровизират свободно се получава неусетно "тананикане" в пентатоничен стил и ако се опитам да вкарам нещо по-усложнено получавам мрънкане и кисели погледи. Почти всички начинаещи и самообучаващи се музиканти още от самото начало се влюбват в пентатониката и неусетно се пристрастяват към блусоподобните стилове. Та нали и самият блус се е създал от неуки музиканти, които дори и не са чували за гореспоменатият Чайковски.
:yes: Моят извод е, че пентатонично базираната музика има доста по-голям шанс да роди популярни хитове като Johnny B. Good. Лично на мен повечето блус стилове са ми дошли до гуша и от години почти не свиря блус, нито пък мога, но с удоволствие слушам някои световни величия, например във фингер стил блус или рок стил блус. Предпочитам европейски/британски блус банди като старият Флитууд Мак, например.
:yes:Сигурен съм, че мнението ми ще породи критика, но се надявам да бъде интересно аргументирана!
Edited by Лими
  • Like 5

Share this post


Link to post
Share on other sites

Абе,най-точно го казаха в добрия филм "Кадилак рекърдс" ,убийствени блус музиканти и репликата -къв е тоя Чък- ами измрехме,брато,това е новата музика- рок-енд-ролл-свири си нашата музика,ама с друго темпо..

..малко по памет цитирам.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Лими, прав си. Мажорната пентатоника, някъде (из нета) може да се срещне, като китайската скала.

По-правилното наименование е монголо-китайска. И е едно към едно с мажорната блус скала.

Ако чуете песен по нея , няма да е блус. А пък истинската китайска скала, пак е пентатоника,

тя вече си звучи познато по китайски.

Шон тин юан не звучи като фор уан долар мор. Макар да са едно и също.

Edited by TONY
  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това, което казва Лими е много точно и в същото време интригуващо. 

Преди време писах тема за Пентатониката. Музиката на цели континенти се базира на нея. Сигурно е, че двата липсващи тона са излишни. Говоря за популярна музика и фолклор, не за класическата музика. Обикновеният слушател, не академично образован по музика възприема Пентатониката логично, с подсъзнателно разбиране. 

При англосаксонските народи  към минорната Пентатоника са добавени b5 (стават 6 тона) и мажорната терца (стават седем тона).

 Това е Блус скалата. 

Толкова добре се прима, че елементи от нейното ДНК заразяват всички следващи жанрове. 

Това е само лек анализ и мои наблюдения, не мислете, че ми е любима. На моменти ми досажда.

Предпочитам модовете на Мелодичния минор, Умалената скала и ред други екзотични скали. От съкровищницата на Николас Слонимски.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тази тема започва да ми харесва все повече,а очаквах ,че ще тръгне в друга посока!Човек се учи цял живот.Най-после да се появят разсъждения изолирани от комплекси по нашите територии.Респект!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Както писах и по-горе, това парче не го знаех, макар че рифът ми е познат, съответно не съм предполагал, че е някакъв голям хит. Питах жената и тя естествено отговори: "е как да не го знам, ти както винаги не си наясно с друга музика, освен класическата"  :wallbash:

 

Но все пак е интересно да се разгледат нещата и от гледната точка на един човек като мен, дето не е бил наясно с големите хитове от последните 50-60 години и ги чува в днешен контекст. Еми ОК, то ясно е, че съм заядливец и все търся спора, вероятно и тук така се получава, но наистина не мога да си обясня как това нещо е станало хит навремето :) Съгласен съм с всичките обяснения за достъпността на пентатониката и блусовата скала, на това, че въздействат първично на всекиго, дори без да е особено голям музикален фен, съгласен съм, че блусът навлиза в почти всички популярни стилове под някаква форма и т.н. и т.н., но нещо ми се губи защо точно това парче става такъв голям хит? Едва ли е първото блус парче. Блусови парчета много има според мен и преди това. Не съм се ровил, може и да не съм прав де... Но предвид, че още Гершуин е обърнал внимание на блуса, да не говорим колко по-рано например Дворжак пише прочутата си девета симфония "Из новия свят" след престоя си в щатите, в която вкарва елементи от госпъла, включително пентатоника и т.н., а даже има много интересни негови кореспонденции за впечатленията му от негърската музика и как тя би могла да даде добри корени на музиката на този "нов свят" (цитирам и перифразирам свободно и по памет, но беше нещо такова и пророчески е познал, че негърската музика ще даде силно отражение на музиката не само на този "нов" континент, но и по целия свят). Та нямам предвид, че тези класически произведения е трябвало да станат поп-хитове, а че определено блусът съществува от много отдавна и дори се ползва в другата музика. И изведнъж излиза, че едва ли не Джони Би Гуд е първото блус-парче, което поради тая причина покорява света... Нещо не го вярвам ;) Точно тук бих поспорил с обясненията ви как това парче става хит, понеже е блус.

 

Иначе за да продължа донякъде ироничната алюзия с Чайковски, но и подхвърленото от Dirk за териториални комплекси. Снощи бях на концерт в зала България, който завърши с шеста "патетична" симфония на Чайковски, произведение, което винаги ме разплаква. Толкова силно ми въздейства последната четвърта част, че не можех да сдържам сълзите си, а може би поне час след това бях като разтресен, покъртен, размазан... Та на териториалното. По тези ширини сме закърмени с друг тип музика, с европейската класическа музика, може би затова се трогваме така (първото лице, множествено число е умишлено). Честно казано ми е било винаги странно лекото чуждопоклонничество и опитите ни да се американеем, в това число прехласването по блуса. По време на соца е било разбираемо, било е знак на пасивен протест срещу комунизма и руското влияние, но сега - почти 30 години след края на всичко това - ми се струва, че е време да обърнем внимание и на корените си, било то в локален мащаб (фолклор), и в малко по-континентален (класическа/академична музика).

 

П.П. Намерих цитата на Дворжак, който търсех, ето извадка от Уикипедия:

 

Dvořák was interested in Native American music and the African-American spirituals he heard in America. As director of the National Conservatory he encountered an African-American student, Harry T. Burleigh, later a composer himself, who sang traditional spirituals to him and said that Dvořák had absorbed their 'spirit' before writing his own melodies.[5] Dvořák stated:

 

I am convinced that the future music of this country must be founded on what are called Negro melodies. These can be the foundation of a serious and original school of composition, to be developed in the United States. These beautiful and varied themes are the product of the soil. They are the folk songs of America and your composers must turn to them.[6]

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

^ Водили сме спорове за това откъде произлиза блусът и също достигнахме до Гершуин.Но съм забравил за Дворжак, пък не е като да не се учи по история на музиката.

  Специaлно за блуса понеже се чудиш, или го усещаш или не.Както те разплаква класиката или българската народна музика, така може да те разчуства и блуса.Аз ги усещам лично и трите.Не знам как си се капсулирал и отделил от поп музиката, но явно затова не схващаш как Jonny be good е хит.И съвсем не е първия блус, а по-скоро първия рок.Jimi Hendrix го прави още по-известно парче, както и не само той.

Share this post


Link to post
Share on other sites

CyberGene точно в твоите разсъждения не виждам комплекси,а по-скоро откровенно мислене.JBG е популярната и забавна музика на онова време и мисля,че причините за успеха му не трябва да се търсят само в музикалния ресурс на парчето,както споменах.Разсъжденията за влиянието на музикалната естетика тръгнаха в много точна посока.Когато човек дискутира открито,няма прав и крив,а всички достигат до нещо.И дори е препоръчително да има повече различни гледни точки.Съвсем нормално е в момента ,ако някой напише JBG никой да не го хареса.Хареса ми хода на дискусията и търсенето в което се впуснаха съфорумниците.Аз когато съм го чул за първи път,по телевизията ми въртяха "Тишина" на Роси Кирилова.Сомо се опитай да си го представиш :) Филмът "Плешивото куче" започваше с Джони Би Гууд и всички хлапета от квартала се изреждахме да го гледаме по няколко пъти.Винаги е имало огромта разлика между рафинирания слушател и поп културата.Така че е нормално да не ти харесва тази песен в 2017.Музиката не трябва да се дели на стилове,раси и националности и т.н. в 2017.Както казва Пат Метини "Има много по -голяма прилика между един много добър класически музикант и добър джазмен,отколкото между добър и посредствен джазмен в наши дни"

И не става сума за американеене.Аз когато съм слушал "западна" музика през 70те и 80те съм бил малък и въобще не ми е пукало от никакви протести към нищо.Просто това ми харесваше.И не съм бил свидетел на репресии.Честно казано съм бил много млад и зелен за да мразя обществения строй.

  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много приятно и полезно списание. Купувал съм и пазя всички месечни издания, докато бях в Гърция на работа.

Там преподавах китара. Запознат съм с редакторите, автори на тази статия.  

Те загатват за микса между Миксолидийския лад и Блус скалата, повлияли на всички жанрове на съвременната музика. 

Аз бих допълнил, че според мен има Дорийски блус (с голяма секста) и Еолийски блус (с малка секста). 

В по-горните ми постове дадох примери.

Благодаря на всички участници в дискусията за стойностните мнения по тази тема.

Хубаво е да я разискваме, защото ако се изясни ще помогне на музикантите да композират и да анализират свои и чужди пиеси.

http://www.guitarplayer.com/lessons/1014/the-mixolydian-blues-scalethe-most-useful-scale-of-all/56020

  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много интересни анализи! А замисляли ли сте се дали нещо не подпомага "изгряването" на някоя звезда или песен?! Имам предвид-финансово и чрез медиите....чрез масовите средства за информация- от "сили" задкулисни в които са всичките пари на света?! Винаги съм се чудел как звезди като Мадона, Лейди Гага, Адел, Риана, Мерилин Менсън и мн.други са станали световни величия...Аз знам, че внушението в-у човешката психика е цяла наука и има ефект, когато този, който го упражнява е добре запознат с психологията човешка. Умело и масово въздействие в-у младото поколение-те знаят как...те си имат звезди и изпълнители! Знам, че мнението ми ще породи недоумение и може би присмех, защото това е конспирация, но исках да споделя какво мисля и кое е възможно според мен. Включвам тази вероятност дори и за JBG, знам ли...:)

Edited by vanboy

Share this post


Link to post
Share on other sites

За "изгряването" на песента разказва самият Чък Бери във филма  "Hail! Hail! Rock 'N' Roll" 1987. Гледай го. 

А в този откъс 

http://www.guitarworld.com/artist-news/how-chuck-berry-wrote-johnny-b-goode-and-created-first-rock-and-roll-guitar-hero/30217

от тази книга

https://www.amazon.com/Play-Loud-History-Revolution-Electric/dp/038554099X

има колоритни подробности за отговора на риторичния въпрос.

 

  • Like 4

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.