Jump to content
Българският форум за музиканти

Sign in to follow this  
Tehanox

От Любов към Нотите

Recommended Posts

Занимавам се с класическо композиране, надявам се тук да има любители на соло клавир?

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Здравей. Хубаво е класическото композиране. А свири ли ти се в рок група? С разнообразни песни?

Ако имаш желание за проба, пиши ми на мейл: positivefilm@abv.bg

Share this post


Link to post
Share on other sites

А свири ли ти се в рок група?

Не ме влече...

 

------

 

Ето още малко мои ноти:

 

 

Бавно се опитвам да изкарвам нещата.. 

Има ли в този форум някой с подобни наклонности???

Бих се радвал да намеря някой който да композира по-сериозно, някой с възможност за коментира композициите...

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Няма как да ти коментирам нещата, защото не съм професионален музикант.

Като обичащ предкласиката Токатата ми допадна в готината комбинация между музикалност и шантавина... :)

Дай още "ноти" ? Аз поне бих ги слушал с удоволствие.

Edited by jabs

Share this post


Link to post
Share on other sites

Дай още "ноти" ? Аз поне бих ги слушал с удоволствие.

За мен е чест:

 

;

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това е полифонична композиция за няколко духови, две октави и малко.  Специално насочена към създаването на дисонанс и опит за модулации. Също и внасяне на динамика, тъй като инструментите с които работят имат този потенциал :

 

 

Трудно ми е и да го миксирам - ако има някой професионалист бих искал мнение как му звучи и от тази гледна точка?

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Веееетрове.... 

---

дойде време за беритба

ето каква е реколтата 

 

Едно доста хроматично,

второ някак лирично,

трето по минималистично

пиано:

 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нямам претенции да разбирам особено от модерните стилове в класическата музика, така че мнението ми сигурно не е меродавно. Тези композиции са ми малко като случайни ноти. Бих казал "дрънканици", но знам, че ще прозвучи обидно, а целта ми не е да те засегна, освен това усещам някаква лека степен на подредба и структура. Накратко, не ми харесват, скучни са ми, липсва ми вътък. Надявам се да не се обидиш, това е просто едно мнение :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добре си забелязал. Даже съм си мислил да ги кръстя нещо от типа на бурени; плевели; тръни.

 

Самия строеж на макро частите, мотивите е изключително ала-прима (случайно от към чувства, даже случайно от към преследване на самите ф-ми). Общата цялост постигам чрез по-отдаден синтез. Но даже и обратното да е - трудно ще разбере слушателя.

 

Защото често в създаването им не се водя от принципа "как цялостно звучи" или преследването на "определено чувство" а просто имам желанието да смеся определени тонове с други, или определени форми с други - Без това да довежда до търсен ефект/чувства освен неминуемо това което чуваш - което веднъж може да се опише и като неяснота или случайност - но от естетическите търсения от които изхождам следва друго(естествено не за всяко ухо).

 

Създаването - особено на електронните пиана които съм постнал тук беше почти изцяло интелектуално занимание - и нищо общо с да речем това което би се вписвало в идеята за създаване на рафинирана композиция с определен търсен ефект или настроение. Точно тази граница се опитвам да предизвикам с тези неща.

 

В някои от тях съм вложил самоцелно използването на канони и полифония - само заради желанието ми да чуя същия (често лишен от смисъл) мотив на "втори/трети глас" над първия.

 

Реално за да създавам такава музика в която просто надделява моето задоволство от взаимовръзките между тоновете и формите им (за това съм кръстил и темата -от любов към нотите) се нуждая и от тази база върху която да посея моите "плевели" или "дрънканици". Може би от там се бъркаш че нотите ми са случайни - те са - от към чувства. Въпреки че създават по своему нови - веднъж когато съм се освободил от преследването на такива...това е отчасти красотата която преследвам - самия потенциал на нотния материал сам по себе си. 

 

Но начина по който съм ги създал има своя голяма вътрешна логика и логически континиум (до доказване на противното хаха)

 

---

Съжалявам наистина че са ти скучни - това е проблем който изхожда най-вероятно от тяхната непосредствена неясност. 

 

Аз за съжаление съм неспособен да давам преценка за своите творби - но като слушател съм развил глад към неясни - понякога трудни за слушане творби (такива - поради ред причини, прилагателни започващи от "прекалено интелектуални" - до "прекалено аборигенски" ) и съм по-скоро отблъснат от съвременните опити за преписване от класиката - която втора цел е преследването на някаква дословна красота.

Има един цитат на Гьоте който харесвам- Възприемането на качествата на обектите около нас е непосрествено - те съдържат тези качества в тях - докато за да видим качествата на изкуството е нужно да ги допълним от себе си.

 

 

Сърби ме да попитам към каква конкретна естетика изпитваш най-силно влечение за да направя опит да се реванширам може би с някакъв "фюжън" (естествено със леко...казано...силния риск всичко да приключи с гръм и трясък - но тоз жълтия описва всичко  -  :metalist: ) 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сърби ме да попитам към каква конкретна естетика изпитваш най-силно влечение за да направя опит да се реванширам може би с някакъв "фюжън" (естествено със леко...казано...силния риск всичко да приключи с гръм и трясък - но тоз жълтия описва всичко  -  :metalist: ) 

 

По отношение на класическата музика съм по-скоро "старомоден". Преди всичко - като пианист - обожавам Шопен, Дебюси, Лист, Рахманинов. Като слушател харесвам почти всичко в периода от барока (Бах, Хендел, италианците и т.н.), през класиката (Моцарт и Бетовен), симфониците (Брукнер, Малер, Сибелиус), руснаците (Римски-Корсаков, Мусоргски, Чайковски и този кръг, после Прокофиев, Шостакович, по-малко Стравински) и се стигне до американските минималисти (Стив Райх, Джон Адамс, донякъде Филип Глас). Отделно от това бях голям фен на джаза, но в момента слушам рядко и по-скоро европейски джаз.

 

Добре е да подчертая, че авангардизъм и експресионизъм от сорта на Шонберг, Берг, Веберн и т.н. никога не съм харесвал особено, намирам ги за интересни абстрактни упражнения по математика в музиката, които може би са били необходими за времето си, но не представляват най-високата точка на развитие на музикалния човешки гений, а просто неизследвани територии в музиката.

 

От гледна точка на последното смятам, че музиката ти отива към тези абстрактни жанрове, които изискват някакви обяснения и контекст. Макар да съм убеден, че музиката не трябва да е супер достъпна и интуитивна (т.е. блудкава, проста и мелодична), не мисля и че трябва да се ползва като медия за апокрифни теоретични упражнения с математическо естество. Ще направя едно вероятно посредствено сравнение, но музиката е като храната. Тя трябва да може да задоволи глада - този на душата и ума (по аналогия с този на стомаха). Някои вкусове са придобити (синьо сирене, люто, горчиво и т.н.), има сложни и прости манджи, но малко или много си има правила и фундамент, които трябва да се спазват. Ти може да решиш да пробваш какво ще стане, ако направиш десерт с едно яйце, 3.141592654кг брашно и 6.283185307кг сол и да кажеш, че това отразява разни математически съотношения в кръга, но "десертът" няма да става за ядене.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Говориш за композиране, и Кибер правилно ти отговори,защо обаче? Защото всичко това звучи като музикален ЕКСПЕРИМЕНТ от звуци, на които липсват обща тема която да ги обединява, затова няма мелодия която да изразява настроение което да предизвиква ,камо ли да (рисува) картини,музиката трябва да внушава настроението на композитора което  го е накарало да я напише,за да може слушателя да  го усети! Тогава вече може да се каже че това е композиция или композиране. Пусни си (Годишните времена)на Вивалди и се опитай да познаеш кой сезон е пресъздал композитора и ще разбереш къде бъркаш. Не ти ли е направило впечатление че в надписите след филма има посочен композитор на филма,демек някой е писал музиката за този филм,защо,за да увеличи въздействието на картините от филма,да подчертае драматургията на действието във филма. Е на това му викат композиране, а не експеримент с звуци. Кибер ти подсказа и имената на тия композитори които и след толкова години усещаш какво са имали в предвид написвайки тези композиции,които и днес се усещат!

Та твоите неща са музикален експеримент(търсене), все още не могат да се нарекат композиции,звучат разхвърляно. Продължавай да търсиш !

Share this post


Link to post
Share on other sites

Защото всичко това звучи като музикален ЕКСПЕРИМЕНТ от звуци, на които липсват обща тема която да ги обединява, затова няма мелодия която да изразява настроение което да предизвиква ,камо ли да (рисува) картини,музиката трябва да внушава настроението на композитора което  го е накарало да я напише,за да може слушателя да  го усети! Тогава вече може да се каже че това е композиция или композиране. 

 

уХА Казваш че съм постигнал музика в която няма никакво настроение? Изслуша ли това?  Ако твърдиш че си неспособен да усетиш настроение слушайки го - Може би съм някакъв зъл гений? В смисъл това ще е прецедент в изкуството- музика без настроение - Уха!

 

Реално за такива неща съм чел във фантастиката на Клифърд Саймък - музика и изкуство от извънземни светове - толкова необозрими и невъзможни за човешкия ум който просто увисва и е неспособен да ги възприема... Но лично за мен тази композиция описва даже конкретни неща но не виждам как бих се вместил в концепцията на думите (нали за това е музика )- и за това съм я оставил с име Prelude №II.

 

В музиката която създавам има ноти, има и мелодия и акорди и ритъм и структура. Чу ли някъде да грухтя че да я наричаш "експеримент с звуци"?

За мен както в живописта (да речем тази на Паул Клее) така и в музиката съставните части сами по себе си са способни да носят настроението. 

Защо поглеждайки ето тази картина изпитваш настроение?

 

Fire_in_the_Evening_1929.jpg

Paul Klee 1929 

 

Или и тук си равнодушен?

Смятам че част от музиката ми е много близка до начина по който Паул Клее създава картините си.

Аз се вдъхновявам от нотите и комбинациите помежду им по същия начин по който тези цветове и техните комбинации са положени.

--------

 

От гледна точка на последното смятам, че музиката ти отива към тези абстрактни жанрове, които изискват някакви обяснения и контекст. 

 

Ако трябва да определям - музиката ми е абстрактна - но термина е глупав. Музиката по принцип е най-абстрактното от изкуствата....

 

Но ти тълкуваш думата "абстрактно" крайно неправилно.

Ако тълкуваш музиката ми като "абстрактна" то е противоречие да търсиш едновременно с това и някакви обяснения или контекст за нейното съществуване извън нея.

По дефиниция "класиците" които изброи създават именно "абстрактна музика".

 

Предполагам си искал да кажеш "концептуална музика"? - от концептуално изкуство?

 

не мисля и че трябва да се ползва като медия за апокрифни теоретични упражнения с математическо естество. 

 

Това в какъв ред на мисли го споделяш щом самия ти харесваш Бах? Именно корена на европейската музика Бах е гледал на музиката като "звучаща математика" и математическа наука.Почти всички от неговите композиции са канонни, фугови пъзели в правенето на които той е намирал голямо удоволствие - но и нещо отвъд - наука. 

 

Bach and his contemporaries were of the notion that music was a science..."sounding mathematics" in Mizler's words...therefore reducible to theorem and law. Bach's concurrence with the notion was demonstrated by his membership in Mizler's Society for Musical Sciences...joined in 1747 while composing the Musical Offering...for which he not only submitted the thirteenth canon of the Fourteen on the Goldberg Ground but also composed the Canonic Variations on Vom Himmel hoch. If Bach believed that music was a science, he may have conceived of canon as a window through which it might be possible to glimpse its laws. Given as we are to understand the eighteenth-century compositional ideal of elaboratio...the development of ideas from a single theme (inventio)...Bach's fascination with canon was more than entertainment.

 

източник

 

Аз само загатнах как се вдъхновявам в процеса създаване на композиции като ето тази . Чиито корени и структура са именно "канонни".

 

Изкуството - създаването и възприемането му са според мен игри за играещия Homo Ludens.

Пък когато игрите се нарушават - се и създават. Естетиката е отвъд рецепторно понятие, не просто продължение на рецепторите. 

Не бих се ограничил нито в начините с които възприемам нито как създавам - музика.

Нещо повече - ако има свобода за мен тя ще е в изкуството.

 

Колкото до по-лекия фюжън който обещах - следващите три за пиано са хомофонични и по-ритмични може би имащи по нещо тип Филип Глас:

 

едно

 

две

i

 

и три

Edited by Tehanox

Share this post


Link to post
Share on other sites

Определено софистиката и дървеното философстване ти се удават :) Нямам желание да продължавам спора. В крайна сметка не ми харесва музиката ти. Дали ще напишеш един ферман алабализми или не, този факт остава. А математиката на Бах се чува. Твоята - не. Първата композиция от тези три не е лоша :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Търсенето и намирането са две различни неща.

Важното е търсенето да продължава - на слука!

 

Sent from my SM-G930F using Tapatalk

Share this post


Link to post
Share on other sites

Определено софистиката и дървеното философстване ти се удават :) Нямам желание да продължавам спора. В крайна сметка не ми харесва музиката ти. Дали ще напишеш един ферман алабализми или не, този факт остава. А математиката на Бах се чува. Твоята - не. Първата композиция от тези три не е лоша :)

"Мъничко" ще се измъча да ударя звученето на Бах, захласвам се по дисонанса, и нарушавам прекалено законите на контрапунта. Но пък винаги се водя от вътрешна логика, ако чуеш-чуеш.

 

Последното ми чудо - рондо в минималистична форма с полифоничен състав от няколко мотива, за секстет струнни

 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
Sign in to follow this  

×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.