Обсъждане на тема от сайта

[musicman]

Тук можете да обсъжтате темата от сайта: Въведение към “Майсторство без усилия” на Мартин Иванов

 

Част 1

Част 2

Част 3

[ronia]

Интересни са тези разсъждения и има голяма доза истина в тях. По отношение на страха например...

 

Страхът го няма в началото - той се появява в последствие, когато човек започне да изисква повече от самия себе си в областта, в която се развива.

 

Важното е, дори когато си минал на едно по-напреднало ниво, да съхраниш тази нагласа на детето/откривателя/начинаещия.

 

Ако говорим в частност за музиката: това е възможно при хората, които застават пред всяко ново произведение като напълно начинаещи. Тогава себераздаването ще доминира над сковаващия страх от евентуална грешка.

 

Предполагам, че проблемът е по-изострен при онези, които придават огромно значение на миналите си постижения. Хората от този тип правят следното: изкачват един връх - според собствените си представи - и вместо да се огледат за още по-големите възможности, които им се откриват, виждат само обратния път надолу.

 

Всъщност е вредно да се мисли във върхове и спадове. Това е просто един път на развитие.

 

А както са казали по-мъдрите, важен е пътят - посоката се променя.

[tupoto kopele]

Много готино...падам си по подобни неща понеже наистина помагат на притеснителни хора като мен (и повечето барабанисти, които съм срещал)

[jazzy_music]

Много си прав!Но все пак си мисля, че тоталното себераздаване и високите изисквания на човек към това, което прави го водят до още страхове. Защото си мислиш- дал съм всичко от себе си, а ако не стане?И това те парализира и правиш грешки. И аз не знам каква е рецептата защото от сравнително скоро се занимавам с музика, но ми се иска да преодолея това притеснение и изпотяване на дланите, и вибрато в гласа на всяко прослушване с нова банда. Може би е въпрос на рутита.А някои музиканти, които познавам със стаж казват, че ако това усещане изчезне, вече трябва да слизаш от стцената.

Това, което мога да кажа на всички певци,музиканти и въобще хора на изкуството е, че нещата както знаем всички не са леки.И ако изпаднете в момент на отчаяние и се запитате "какво правя и къде съм тръгнал?", задайте си веднага след това въпроса "А мога ли без да го правя?"

Това е, което ме е спасявало винаги в трудните моменти, защото отговора винаги е бил само един-НЕ МОГА.Сигурна съм, че и при вас ще е така!!

УСПЕХ НА ВСИЧКИ И ПИШЕТЕ, АКО ИСКАТЕ!

[seasons]

наистина всеки музикант трябва да умее да се концентрира.например на мен ми е изключително трудно да се съсредоточа в/у изпълнението си когато треперя от притеснение.винаги ми се случва, не умея да да сдържам притеснението си и вече много пъти ми е правило проблем това.гласа ми трепери,засъхва ми гърлото и устните.посъветвайте ме какво да правя преди участие, за да не се притеснявам толкова!