Jump to content
Българският форум за музиканти

Въпрос

Засега е 3д макет, в момента правя реални прототипи. Тънки, ярки, бързи - като спортни коли. Всеки цвят има запаметяващ дизайн и една-две особенноста по техническо съдържание.

 

ctngY8Glwl8.jpg

 

3eEm4n8aZl0.jpg

 

13738086_1471623362863623_79226763152430

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Recommended Posts

  • 0
Първите две снимки, поне при мен не са видими.

 

Дай малко повече инфо, ако е възможно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
  • 0

Сега вече се виждат и първите. Напомнят ми малко на Italia.

Редактирано от Slide

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
  • 0

Ехеее, много готино! И различно от типичните форми, дъвкани до безумие. Успех!!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
  • 0

Много яки! Може ли малко повече информация?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
  • 0

За мен са изключително грозни и ретро.Приличат на соц. опитите на кремона и орфей.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
  • 0

3D то е добро :)

 И различно от типичните форми, дъвкани до безумие. 

Fender jaguar  само че с Gibson Firebird глава  и адаптери от типа на P90 :)

И наистина  е опасно близко до  това: 
http://media.snimka.bg/s1/3180/032604381-big.jpg?r=0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
  • 0

Или това.

http://www.fanoguitars.com/wp-content/uploads/2015/08/master_jm6_slide1.png

Няма лошо, важното е да се действа. Вкусове много и различни. Фано са уникални китари между другото...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
  • 0

като спецификации са - тънка дека като Унивокс, мастери бридж, джазмастер тремоло. Форма е оффсет, на 85% от размер Джазмастер, и на 30% повече отфсетвана от него (по-към ъгъл на Джаг-Станг). Главата е Старкастер стил общо взето. Абаносов фингерборд при Россо Корсо и Сърф Грийн варианти, Клен при черна. Тялото ще бъде от различни материали при всяка. Нитро боя при зелена и черна, обаче за червената се съмнявам някой да иска да я види напукана и реликната, и затова ще направя в полиефир. Цялата задна част от деката при червена е бяла, точно като при Italia Guitars, както е забелязал Slide.  

 

24-3/4" скала, адаптери - ще направя точна реплика на 1972 Univox сет (не са Р90, имат напълно уникална конструкция вътре). 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
  • 0

Sevastopol31.jpg

 

 

ето е наглядно офсет на формата в сравнение с офсет при JM 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
  • 0

По каква логика нек адаптера  е извъртен наопаки,където най-вече тежките струни се усещат от адаптера,обикновено се свалят откъм шеста..

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
  • 0

 

Завъртането само за себе си не играе роля, само в съчетание с позицията на центъра на въртене по дължината на струните (т.е. спрямо амплитудните пикове). Това пък зависи и от търсения звук (присъствие на хармонични) и дори от преобладаващия стил на свирене. Предполагам точното положение е намерено с изчисления и/или експерименти, а не защото на дизайнера му изглежда cool.

 

Иначе спрямо масата (дебелината) на струните по-голямо влияние оказва височината, отколкото надлъжната позиция.(Не се съмнявам, че от опит го знаеш).

 

Sent from my SM-G930F using Tapatalk

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
  • 0

На стратокастера не е случайно завъртян бридж адаптъра,а точно за да лови повече ниски от дебелите струни и повече високи от тънките.Струната има своите хармоници при съкращаването и на поливина и на една четвърт и т.н.т. (обертонове,физика) затова и мястото на адаптъра не е случайно.

В този случай наистина е безмислено нек адаптера да е завъртян така.Може би ако е обратно ще има логика.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
  • 0

^ Точно от физиката: обертоновете са точно на едни и същи места, и при тънките, и при дебелите струни (при еднаква мензура/дължина). Честотите са различни, амплитудите също (и двете зависят от масата на струната и от опъна), но флажолетните точки са на същите места и за 1ва и за 6та (еднакви дробни части от дължината на струната). Оттам и пиковите амплитуди по между два неутрални възела (флажолетни точки) са на същите места. В някой от тези пикове най-често искаме да разположим магнитния полюс за максимален сигнал.

 

Дотук бяхме на празни струни; картината става по-сложна като засвирим и с пръсти по грифа (или пък слайд) променяме работещата дължина на струната и оттам - местим споменатите точки.

 

Идеалният адаптер би трябвало непрекъснато да бяга и да гони местещата се желана точка. Доста трудно осъществимо, а и разликите не са огромни, затова се конструира с някои компромиси.

 

Взимат се под внимание и ред други фактори като желания тон (кои точно хармоници търсим да подчертаем), къде по грифа най-често се свири в преобладаващите жанрове и стилове, за които предимно е предназначена китарата и пр.

 

Няма универсална китара и всичко е въпрос на компромиси. Не че не може и метъл да се свири на класическа китара, и фламенко - на 8-струнен баритон. Но то и таратор може да се яде с гаечен ключ

 

Sent from my SM-G930F using Tapatalk

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
  • 0

еми ще видите как звучи като е готова 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

  • Similar Content

    • От univox
      Ето как започна всичко. 
       
      http://forum.muzikant.org/topic/142000-търся-си-лютиер/
       
      Идеята ми се видя предизвикателна и реших да я обсъдим. Първоначалната идея на поръчителя на това деяние претърпя сериозна метаморфоза, но за нещо което прилича и на насекомо това е съвсем нормално :) Информацията за подобен инструмент в нета е доста оскъдна, но мисля че се справихме като добавихме, смея да кажа, някои смели решения за което съм благодарен на Емо че ме потикна. Така де, разнообразието е в основата на еволюцията, а ние, всички колеги лютиери, сме и затова да помагаме на хората да видят мечтите си реализирани. 
       
      В крайна сметка се получи това:
       
      http://www.flickr.com/photos/85188549@N08/11454463466/
      http://www.flickr.com/photos/85188549@N08/11454524063/
      http://www.flickr.com/photos/85188549@N08/11454399034/
      http://www.flickr.com/photos/85188549@N08/11454524013/
      http://www.flickr.com/photos/85188549@N08/11454398904/

       
       
      Ето и спецификациите на китарата:
       
      Model: ECCACAR,  Emilian Ivanov Signature
       
      Specifications:    
       
      Construction: Neck Trough
      Scale: 25,5" (647,7mm)
       
      Body Wood: Limba (Korina)
      Body Thickness: 44mm
      Color: Dark Blue, 
               Red Perloid Pickguard
      Finish: PU Gloss
       
      Neck: 3 ply, Hard Maple(Naturally Dried) / 
                                                 Mahogany/ Hard Maple
      Truss Rod: Double Action
      Neck Thickness:
      at fret   1-   19,5mm
      at fret 12- 22mm
      Neck Width:
      at the nut: 43mm
      at fret 24: 58mm
      Fretboard Wood: Padouk, oiled
      Fretboard Radius: 14" (355,6mm)
      Number of Frets: 24  Medium Jumbo, 18% Nickel/Silver,  
      Binding : Red Perloid/White ABS
      Inlay: White Perloid, Red Perloid
      3mm Fluorescent Side Dots
      Nut: White TUSQ
       
      Pickups:
      Bridge: Golden Age Overwound  Custom 
      Neck:     Univox Legacy Custom 
      Controls: Volume,Tone, 3-way Toggle Switch
       
      Hardware:
      Bridge: Schaller STM, Chrome
      Tuners: Schaller M6,3L/3R,  Chrome
      Straplock: Schaller Security Lock, Chrome
      Strings (Initial Set): D’Adario EXL120, .009 - .042
       
      Формата налагаше конструкция necktrough или set neck заради началото на фингърборда почти от нула от края на тялото, предпочетох първата. Тялото е доста обемисто, а трябваше да е леко за да може Емо да скача с него по сцената. Избрах корина,което дърво се ползва в някои модели на Gibson. Бридж адаптерът е амеркански, от StewMac, a нека е мой модел. И двата са конструкция класически PAF с Alnico 5 магнити и са модифицирани заради червения перлоид отгоре. Бриджът е Schaller STM с 3D регулация и ролки. Пак формата и разположението на копчетата за колана наложи да се използва заключващ механизъм, в случая Secury Lock на Schaller,  за да се предотврати откачане и падане на китарата. Цветовото решение е на Емо, на който му беше омръзнало да свири н ачерни китари и искаше нещо свежо и смело. Асоциацията с паяк го наведе на Spiderman и оттам -синьо и червено. Аз предложих байндинг и разбира се инкрустациите на имената -все пак е персонализиран модел :)  Фингърборда също беше желателно да е червен затова избрахме падук обработен с тунгово масло като имахме предвид че след време ще потъмнее още малко.
      Електрониката- семпла, Volume, Tone, 3-way switch. Като цяло китарата има типичен хард рок/блус/метъл звук с пълни среди  ,  добра атака и състейн. Въпреки ръбовете не е толкова  неудобна за свирене  както се очаква на пръв поглед, особено прав.
      В момента се чака и куфара, защото заради  формата китарата е опасна за транспортиране с мек калъф, и ще я пращаме на Емо в Норвегия че го сърбят ръцете.  
      Ха да му е честито!
×

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.