Jump to content
Българският форум за музиканти

emosms

Как да знаем нотите по грифа на китарата

Recommended Posts

Винаги ми е било голям проблем и мъка.

На пиано тази част е лесна, клавишите и тонови стойности се запомнят лесно.

---

Какво трябва да знаем наизуст?

* * *

Тоновете на свободните струни:

1. Е (ми) (първа струна, най-тънката)

2. B (си) - това е означението в джаза и китарджийските среди, в класическата музика B e си бемол

3. G (сол)

4. D (ре)

5. А (ла)

6. Е (ми)

* * *

Тази диаграма е базирана на абстракцията за циферблат на часовник. Всеки познава часа :)

clock_2.jpg

---

Как работи? Нека изберем произволна струна и позиция на грифа.

Примерно пета струна 8 позиция (всеки знае позициите на грифа и се ориентира по точките)

Пета струна е А. По диаграмата на часовника това е 9 добавяме позицията на грифа: 8

9+8 = 17

Ако полученото число е по-голямо от 12, вадим 12

17-12 = 5

По диаграмата на 5 часа е F (фа) :).

 

Нека изберем друга струна и позиция.

Втора струна, 16 позиция

Втора струна е B(си). По часовника това е 11. Добавяме 16 (позицията на грифа).

11+16 = 27

Полученото число е по голямо от 12, вадим 12; 27-12 = 15. Пак е по-голямо, 15-12 = 3.

По часовника 3 е Ре диез/ Ми бемол 

(дали е едното или другото зависи вече от контекста)

---

Може и по обратния ред. Примерно търсим къде е ми на пета струна.

По часовника ми е 4. Пета струна е ла: 9.

от търсената нота вадим струната

4-9 = -5

Ако числото е отрицателно  добавяме 12

-5 +12 = 7

Ми е на седма позиция, пета струна

---

С посочения метод може да се определят наум неща от рода на "тръся интервал квинта над Ла диез", което ни трябва примерно за образуване на акорди.

За целта тябва да се знаят интервалите и дължината им в полутонове наизуст както и интервалите образуващи различните видове акорди, което е друга тема.

Специално на китарата, интервалите трябва визуално да се запомнят и да се намират между съседни струни. Поне някои от тях, другите са 'между' :).

---

Как може по-лесно да се определят нотите по грифа на китарата?
 

Редактирано от emosms

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Има доста по-лесен начин. Ако вземем примерно гамата  до мажор - тоновете са:

до-ре (2 полутона) -ми (2 полутона) -фа (полутон) -сол ( 2 полутона ) -ла (2 полутона) - си (2 полутона) - до (1 полутон)

Просто се запомнят между различните степени какво е разтоянието и си броиш от някоя позната позиция.
Пример:

Първа струна, свободна е тонът ми -> Между ми и фа е един полутон разстояние ( или казано по-просто 1 прагче ), затова тонът на първо прагче е фа . Аналогично между фа и сол е 2 полутона (прага ) разстояние -> сол е на трето прагче и т.н.

Малко съм сакат в обясненията, но се надявам да се е разбрал смисълът

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето и моето мнение и аз как съм ги научил. Първо трябва време много ясно, като всяко друго нещо. Има по-интересни начини за запомняне и полезни в дългосрочен план. И аз преди пробвах метода на Cycle 5 или Circle of fifths, но не ми беше интересно. Добър вариант е научавайки 6-те струни след това всяка по една от свободна до последното прагче или до 12-то, понеже знаем, че след това се повтарят. Правиш го това всеки ден 1-2 седмици по 15-20 мин и ще ги запомниш. Cycle five се използва за всичко - визуализация, акорди, арпежи, скали, като в комбинация с CAGE System си дава резултати.

След като се минат на една струна вариант е да се започне с интервалите пак по Cycle Five, като се започва с октавите. Това е супер полезно по-натам за всичко - скали, арпежи. След това се минават всички интервали. И така научаваш хем тоновете и всичко нужно на един китарист за имппровизация - позиции, скали, арпежи, акорди. След като се научат, след това знаейки формулите на Мажор, Минор - 1-3-5; 1-b3-5, и добавайки и 7 - 1-3-5-7;1-b3-5-7 за акордите и арпежите и формулите за скалите, след това можеш сам да си откриваш всичко и просто местиш спрямо тоналностите, в които искаш да свириш.

Добър вариант е след това да се научат най-използваните тоналности или така наречените friendly keys, като E Minor, A minor, G Major, D minor, C Major. F# Minor също е често използван в рока и метъла, както и B minor. Keys като Bb Major по-скоро са популярни в джаза. 

Редактирано от JacksonSoloist

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кое е cycle 5?

Има много методи, но винаги ме е напрягало като слушам по тубата урок примерно. "Тониката ти е фа, и построяваш интервал малка секста... а ся де :). "
Или трябва да броиш нотите, или хващаш китарата, намираш малка секста на съседните струни (научил си ги вече като разположения интервалите), и вече като знаеш на коя позиция кой тон е и го виждаш.
Аз си визуализирам клавиатура на пиано, но пак ми е бавно да броя: бял клавиш, черен клавиш...

Редактирано от emosms

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

cycle five и circle of fifths е едно и също. Влез в Rutracker.org и си дръпни от JamPlay на Brendon Burns уроците за интервалите и цикли 2 седмици. Търси го в някой от торентите theory and improvisation мисля, че беше. Обяснява много бавно, внимателно и подрбно.

Редактирано от JacksonSoloist

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Lee Ritenour знае тези неща. Вижте около 2-рата минута неговия тест.

https://www.youtube.com/watch?v=VmkMuP7N4Tc

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не мисля, че за научаването на тоновете по грифа е нужна някаква специална система. По мои наблюденията, тоновете се научават най лесно, като седнеш и ги научиш. Съответно струна по струна.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^ Самата иснина. Забравяш зя този проблем. Машинално ги знаеш. Когато ти е нужна някоя нота като например "guide tone", подходящ за следващия акорд и си наблизо лесно подхождаш към него. Може би не направо, а с леки украшения (в литературата са известни като embellishments). С предварение или забавяне.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

   Необходимо е да знаеш нотите по грифа ако се налага да свириш прима виста или да четеш щимове.

   За мен по-важно е да имаш усещането като извлечеш звук на дадена струна и позиция кой тон ще прозвучи. Това се нарича "предслышание" (предварително чуване, срещнах го в книгата на В. Молотков). Това означава, че решението каква фраза или мелодия ще изсвириш е в главата ти. Както при всеки наш или чужд език. Трябва да мислиш на него.

   Все ме влече да говоря за импровизация (композиция на момента). Това е висшата школа.  Бах, Моцарт, Колтрейн, Майлс Дейвиз са големи импровизатори. Вижте как импровизират най-големите. Те нямат проблеми с грифа на инструмента. Пеят си на ум какво следва да изсвирят. Вижда се, че правят гримаси, понякога скимтят, но това всъщност е музикалният материал, който извличат от инструмента. Идва от главата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Перефразирам една мисъл на Бил Еванс"Техниката ни е средство за превръщането на нашите идеи в музика".С две думи нямаш ли я ,средството ти е слабо;)Да знаеш нотите по грифа е част от мисловната техника и гъвкавост-връзка с инструмемта.В общия случай тя се постига редом с общото обучение по инструмента.Ако искаш да се съсредоточиш в/у нея свири нотен материал във всички възможни позиции и в тоналности до 5 знака(диези и бемоли).Гореспоменатите композитори са били висш пилотаж от гледна точка на този проблем.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дори не помня да съм ги учил , но  по някакъв начин   съм ги запомнил с времето(доста години, несистемно и без уроци ) .

Въпреки, че  гледах едно видео , в което Бонамаса изсвирва произволен тон на всички възможни позиции със скорост , която не успявам да постигна без да се запъвам или да пропускам някой от възможните.

Само, че според мен въпроса няма нищо общо нито с Теория, нито с Композиране, а е чисто практичен и то само за китаристи.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много общо има с теорията, защото знаейки грифа и формулите на акордите и скалите, можеш да свириш всичко навсякъде, не да се ограничаваш до бокс шейпове. Така и транспонирането и всичко е много по-лесно. Езикът е универсален, независимо от инструмента - китара, бас, пиано. Това, което си гледал на Бонамаса да прави е тръгва примерно от F шеста струна първо прагче и свири всички октави. Това за скоростта идва с времето и практиката, както всяко друго нещо, кое по-бавно, кое по-бързо, кое иска месеци практика, за да го усвоиш до желаното ниво или скорост на изпълнение.

Редактирано от JacksonSoloist

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не на всички октави, а на всички възможни позиции ;) 
Дали в книгите по теория на музиката се споменава нещо за номера на прагчета и съответстващите им тонове? - по скоро не.
 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^ Не, но номерата на прагчетата са брой полутонове от определена степен.
Съответно интервалите, поне на мен ми е по-удобно, да ги помня като разстояние в полутонове.
Това с часовника всъщност го ползвам точно за да смятам интервали наум.
За грифа да речем е прекалено, нотите могат да се запомнят с повече 'осъзнато свирене' на упражнения.

 

Но при транспониране на акорди? Китарата дава лесна възможност - местиш по прагчетата, съответно това са брой полутонове, съответно лесно транспонираш всички тонове на акорда на определен интервал без въобще да е трудно и да знаеш какво правиш :D.

---
Пак леко в тази насока - как да транспонираме ладове?

Примерно знам че спрямо до мажор лидийския лад се построява от четвърта степен - фа и нямам диези и бемоли..
Искам да свиря лидийски с начален тон си. Кои са арматурните знаци?
Приемаме, че знам нотите по грифа, и ми трябват арматурните знаци.

Трябва ли да знам всички ладове като интервалова структура (тон-тон-полутон.... т.н.)?
Така ако ги знам, или като бокс шейпове - изсвирвам си ги по грифа, и ако знам нотите по грифа, виждам кои са :D.
Или броя наум интерваловата структура на лада, от който тон ми трябва и засичам кой тон има промяна.

 

Може ли да стане с квинтовия кръг?
 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Проблемът при тези неща, които изброяваш е, че за да вършат работа, трябва да се знаят, а не да се пресмятат (по един или друг начин) Пресмятането е просто началната фаза

 

Транспонирането на неща по грифа (като интервали, ладове, акорди и тн) е само отправна точка, от която да започнем да ги изучаваме. С напредването в материала, въпросът как да открием лидийски лад B (примерно) не трябва да стои въобще, съответния трябва просто да се знае, независимо къде по грифа. Това се отнася и до всички други ладове, акорди, арпежи и други конструкции.

 

Между другото, знаенето на тоновете по грифа е важно, но далеч не е достатъчно, освен що се отнася до разчитането на нотен материал. Това, което е много по важно е, осъзнаването на функцията на всеки тон, спрямо някаква отправна точка. Например C# е 4# спрямо G, но е 9 спрямо B и е 13 спямо E и тн и тн. Или пък че акордът E,B;C;G е и Cmaj7 и Amin9 и Еmin b13 и тн. Без това и солирането и акомпанирането, макар и вярно, звучат недостатъчно издържано. Малко по добре (при солиране) се получава, когато свирим без да спираме и бързичко. От там идва и популярния лаф, че бавно се свири по трудно (което не вярно и бавно и бързо се свири трудно, просто предизвикателствата са различни, при това човек може без проблем  да свири бавно и наивно и бързо и безмислено, така че само по себе си, нито бавното, нито бързото свирене са гаранции за някакви успехи)

 

Иначе старите ладове могат да се изучават по няколко начина

 

Като конструкции, построени върху степените на натуралния мажор

 

За целта, трябва много добре да се знае натуралния мажор по целия гриф, недостатък на метода е, че по този начин, трябва винаги да пресмятаме през мажора, което води до забавяне, особено при замисляне, кой лад на коя степен е

 

Като се използват характерните особености на ладовете, които ги отличават от референтните им мажор или минор

 

Например B лидийски лад, се отличава от B мажор по повишената му 4та степен, значи има тоновете на B# мажор плюс E#

 

За да се работи по този начин , трябва много добре да се знаят, както арматурите на тоналностите, така и да се свирят свободно Мажор и минор по целия гриф. По досъпен начин  е да се знаят пръстовките на мажора и минора по грифа без особено замисляне за конкретните тонове, както и особеностите на ладовете (мажор, минор, повишени, понижени степени). Обикновено работя на този начин, с хората, които обучавам, по лесен е, но е малко папагалски :-), но това се коригира по късно, като намесим арпежите посторени върху ладовете, чрез които постепено се научават функциите на всеки тон в конкретния лад

 

Да се работи с помоща на интервалите между степените. Тази ситема би била наистина бавна :-)

 

Най добрата система е, ладовете да се знаят индивидуално, всеки сам за себе си, по целия гриф, както и акордите, които се строят върху тях. До там се стига след стабилна практика по горните методи, след като натрупването на количество доведе до качествени изменения.

 

 

Истината е, че докато не можеш да изсвириш нещо навсякъде, то не ти върши особена работа (поне от моя гледна точка, не се отнася до свиренето на хватки и флаши трикове). А робията по въпроса, всъщност е това, което наричам работа за техника (заедно с ритъма и звукоизвличането)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.