Клас по вокално майсторство на Валентин Пейчинов, та и аз там… ;)

[Angelina Sekulova]

Привет на всички,

Появявам се, за да споделя своето ново състояние, май така трябва да се определи.  

 

Изневиделица в нашето читалище в Княжево дойде български преподавател, който дълги години е бил действащ солист в Метрополитън опера и сега продължава да работи в Ню Йорк. Дойде да провежда клас по вокално майсторство. Името му е Валентин Пейчинов.* 
 

Курсът беше четири седмици (1 до 25 юли), от които аз изпуснах първите две, защото читалището не беше направило достатъчна разгласа… за жалост. Когато отидох да проверя за какво иде реч, той ме прослуша и каза:
- С вас ще работим. Много аспирирате тона и това прекалено ви уморява. Освен това, преминаването на толкова въздух покрай гласните връзки е същото като да насочите сешоар на един сантиметър от тях, те се травмират.

И така започна всичко…

Каквото и да кажа за този човек като преподавател и харизма, ще съм голословна. Освен цитираната биография и безспорен талант, той е дарен с безценна способност за общуване с хора на всякаква възраст и прекрасно чувство за хумор. Проявяваше внимание и отношение към всички, дори ако са нахълтали в стаята погрешка.  Докато пеех, правех го с реалното усещане, че учителят е „прозрачен”, буквално се е „разтворил” във въздуха и ако направя крачка напред, ще мина през него. Присъствието му се изчерпваше само до глас и пиано,  да ми дава тон, напътствия и да пее грешното и вярното, за да ми онагледи какви ги върша.

В допълнение към занятията с редовните курсисти, му звъняха за деца на негови близки, студенти от консерваторията или действащи певци, които той приемаше преди или след часовете.

 

Първия ден само гледах занятията на групата.
Няма да изпадам в подробности, но факт е, че още на втория ден, след теоретичното встъпление за дишането, при разпяването в диапазона ми се появиха тонове от четвъртата октава (до F#6), където винаги е имало само топъл въздух.
Втрещих се, не мога да крия! Имах чувството, че в тялото ми… пее някой друг.
Освен това мислех, че няма да издържа две седмици пеене всеки ден, занятията бяха от 12:00 до 17:00 часа и всеки в класа пееше по три пъти! И в това не познах.
 

С дните започнах да чувствам гласа си сякаш е разглобен на чаркове и смазан, толкова беше олекнал, а и доста от тоновете в диапазона ми взеха да се произвеждат на друго място – смени се резонансната кухина.
Това, последното, ме дезориентира съществено, сякаш частично оглушах. Затова записвах всички упражнения, за да мога да се слушам после и отстрани.

В резултат, след завършването на курса и двата концерта, сега вече си имам глас, който хем е разширен като диапазон, хем трябва да се движа малко „опипом”по него, за да го опозная. Едновременно с това, буквално почвам да го припознавам като инструмент, който има „прагчета и позиции”, интересен ми е, любопитствам към него, искам да му ‘стъпя на врата’ и разбирам, че нищо няма да ми се скъса или да ми се повреди, ако се разпявам и минавам през всички тонове на диапазона си, докато не просветнат (в различен контекст и с различни вокали).
Сдобих се и с още нещо: поведение, което се структурира около… някаква певческа цел. И това досега го нямах и ми е особено ценно.
Разпяването, упражненията и ученето на песни (най-вече доработването на собствените ми такива) станаха част от деня ми, а усещането за напредък и осезаем резултат ме радва неизказно.

 

За да илюстрирам за какво иде реч, пускам едно упражнение от последните дни. Има още неизчистени места, но аз съм тормозила гласа си доста години, добре че и толкова слуша.    

Warming up C3-A6

Малко съм понижила последното изпяване за най-високия тон, но граничните стойности са си битка, не мога от раз.

 

И пускам една от песните си, които съм публикувала преди време и във форума. Довърших си текста и я допях. В първия вариант ясно се чува колко са форсирани тоновете (независимо от ‘красотите’ на многогласията).

How am I Supposed - 1 

 

На второто пеене седя, стремя се да пея с малко глас (ох, много трудно за моята глава!) и си сричам новия текст, микрофонът е встрани от мен и се чува кубатурата на помещението.

За разликата в изпяването, съдете вие.

How am I Supposed - 2

 

Странични ефекти от курса: не пия кафе, а бях пристрастена, и то много. Спрях без да драматизирам излишно – не се препоръчвало в деня преди концерт, ако човек и без това е склонен да пее с напрежение. Спрях го изобщо - ми кво толкова, аз искам да пея, не ми липсва нищо!   

Спрях да викам, когато говоря – гласът ми се чува достатъчно добре и без да го блъскам.

 

Най-добрата новина е, че клас ще има и догодина. Цените далеч не са народни, но… аз съм там! Тенденцията е начинанието да се разрасне до школа и да се поставят концерти и цели спектакли, включително с турнета из страната. И други прекрасни перспективи има, но трябва да се ощипя, за да съм сигурна, че не сънувам…

 

-------------------------------------

* Валентин Пейчинов е възпитаник на Музикалната академия "Панчо Владигеров" и "Джулиард скул", Ню Йорк Сити. Вече 26 години живее и твори в Ню Йорк. Пял е на едни от най-известните световни оперни сцени. Носител е на редица международни отличия, между които и наградата на Павароти.

 

[ive0808]

Колко ти струва да си в класът му и къде е това

[Angelina Sekulova]

ive0808,

 

Исках да ти напиша ЛС, но се натъкнах на някакво ограничение. 

 

На въпроса ти:

Курсът се проведе в читалище "Братя Миладинови - 1917" в кв. Княжево, София.
Преподавателят вече си е в Ню Йорк и не знам какви цени ще обяви за догодина. Ако исках да цитирам конкретна сума, щях да го направя още в първия пост, но не ми се ще точно това да превръщам в обект на коментари. 
Само ще кажа, че аз пея като любител, а попаднах в среда на певци, предимно класически, със солидна музикална подготовка, повечето владеещи и инструмент, а някои дори с години кариера зад гърба си - много респектиращи. 
Резултат имаше за всички. Подписвам се под думите си!

 

Очертаят ли се дати за следващ курс, ще имам грижата да го напиша колкото може по-рано, за да могат желаещите да смогнат със сумата. Вероятно ще има две групи, в зависимост от нивото или предпочитаните жанрове. При все това, моето впечатление е, че парите не са с определящо значение. Прослушването е не по-маловажен критерий, като те слушат и коментират всички участници в курса.

Поне моето прослушване мина в следния дух:
- Да ни изпеете нещо, готова ли сте?
- Да. Но всичко ми трепери - казвам аз и се вторачвам през прозореца.
-  Така трябва. Аз специално съм подбирал хората тук и те всички до един хапят.

 

Успех!

Редактирано Август 12, 2014 от Angelina Sekulova

[ive0808]

Чак в София ли оф май ще се отказвам

Благодаря за отговора

Редактирано Август 16, 2014 от ive0808