Към съдържанието


Снимка

Апитерапия


  • Please log in to reply
20 отговора на тази тема

#1 CorvusCorax

CorvusCorax

    Bloodният син

  • Members
  • PipPipPipPipPip
  • 1987 Мнения:
  • Gender:Male
  • Location:Oxford
  • Инструмент:MIDI кастанети

Публикувано 05 октомври 2006 - 15:26

Пчелните продукти с хранителни и лечебни свойства са пчелният мед, пчелният прашец и пчелното млечице. Те съдържат всички необходими за човека хранителни вещества: въглехидрати, липиди, белтъчини, витамини и минерали. Тяхната биологична стойност се дължи на богатото съдържание на ензими, аминокиселини, антибиотици, хормони и др. Голям брой от тези вещества пчелите получават наготово от лечебните растения. За разлика от фармацевтичните препарати, в които се използват същите растения като суровина, лечебните вещества в пчелните продукти се намират в натурален вид. Освен за лечение на някои заболявания, общо укрепване на организма и повишаване на съпротивителните му сили, пчелните продукти и особено медът са подходящи и като ежедневна здравословна храна.
Други пчелни продукти като прополисът (пчелен клей) и восъкът имат добро приложение като лекарствени продукти, предимно с външно, а по-рядко са и с вътрешно приложение.


Апитерапия

От най-далечни времена за профилактика и лечението на различни заболявания се използват пчелните продукти:пчелен мед,пчелна отрова, пчелен клей, восък, а напоследък - пчелно млечице и пчелен прашец. Лечението с пчелни продукти се нарича апитерапия ("апис"-пчела,"терапия-лечение). В последно време интересът към приложението на пчелните продукти рязко нарасна. В зависимост от използвания пчелен продукт апитерапията се разделя на лечение с пчелна отрова (апитоксинотерапия), прополисотерапия, лечение с пчелен восък, медолечение (лечение с нектарен, манов или експресен пчелен мед), лечение с пчелно млечице (желе-роял-терапия) и поленотерапия (лечение с пчелен празшец). Напоследък започна да си пробива път и лечението с търтиевото ларвено млечице и екстракта от тялото на пчелата,т.н. апис тотале. Всеки от пчелните продукти представлява биологично активен комплекс от вещества с различна структура и разнообразни свойства. Пчелните продукти имат по-добро физиологично действие върху човешкия организъм,приспособил се в течение на хилядолетия към тях, отколкото синтезираните по химичен път медикаменти. Може да се смята, че използването на естествените продукти е по-целесъобразно навсякаде,кадето те могат да заменят синтезираните.

Пчелен Мед

Сладка сироповидна, течност, която пчелите произвеждат от нектара, събран от цветовете на медоносните растения, и складират в пита. Според международния стандарт за хранителни продукти, приет от Световната здравна организация, се изтъква, че медът е сладка субстанция, която пчелите произвеждат от нектара на цветовете или от секрета на живите части на растенията и която те събират, преработват и комбинират със специфични субстанции, след което я складират в питите.

За меда са написани много книги и в тях се дават почти идентични дефиниции за меда и другите пчелни продукти. Наистина, много теории в различни бласти на живота с развитието на цивилизацията са претърпели коренни промени, но противно на тях твърдението, че медът и някои пчелни продукти са изключително качествена естествена храна и лечебно средство за човека, не е отречено от праисторическата епоха до най – ново време. Мисля, че рядко някой продукт в света се е ползвал с такова единно мнение и уважение на всички континенти на света.

Известно, е че към името на меда се добавя и наименованието на медоносното растение, от което пчелите в най – голяма степен са събирали сок (нектар) и са го преработвали в мед. Така у нас са известни висококачествените акациев, липов, ливаден, горски мед, мед от слънчоглед и много други видове. По качество нашият и гръцкият мед са едни от най – добрите в света. По правило медът се вади от магазина на кошера, когато рамките с пчелните пити се напълнят, а килийките с мед са запечатани с восъчни запечатки на около 2/3 от повърхността на пълната с мед пита. Изваденият тогава мед е с около 18% влажност, което напълно отговаря на изискванията за производство и пласмент на меда.

Естествено свойството на меда е рано или късно да кристализира. У нас сред народа това явление се нарича захаросване и на такъв мед се гледа с недоверие. Но в някои далеч по – развити европейски страни на пазара по – добре се приема кристализираният мед, защото при него е сигурно, че съдържанието на вода е не повече от 18%, а всички останали свойства са запазени. Кристализиралият мед има още едно предимство – по – добре се смесва с други препарати при изготвянето на лечебни средства. При течните методи за изготвяне на лечебни смеси с мед се срещат трудности поради разликата в относителното тегло на съставките и утаяването им на слоеве. В това може да се уверите и като смесите два вида мед, например светъл акациев и тъмен боров (относително тегло на тъмния мед е по – голямо и той ще отдели на дъното на съда, а акациеввият мед с по – малко относително тегло ще остане над боровия)

Пчелен восък

Естествен продукт, който пчелите работнички произвеждат с осемте си восъкоотделителни жлези, които се намират на коремчето. При отделянето си восъкът е течен, а после бързо се втвърдява в гладка маса, която пчелите работнички създават заедно със секрет и от него изграждат килийките на пчелната пита.

Пчелите са истински майстори в максималното използване на пространството и изграждането на питата с шестоъгълна килийки с безукорна конструкция.



При производството на восък разходът на енергия е изключително висок – за произвеждането на 1 кг восък пчелите изразходват 8 кг мед. Освен основното приложение в пчеларството восъкът се използва и в други клонове на стопанството. В днешно време един от най – големите потребители на пчелен восък е козметичната индустрия. Восъкът се използва за изготвяне на емулсии, които влизат в състава на различни пасти за подобряване на защитния слой и за равномерна лъскавина на кожата. Във военната индустрия восъкът се употребява за защита на материали, лесно поддаващи се на корозия. Ползва се и в хранителната промишленост. Поради сравнително високата цена на восъка на пазара много често се появяват негови фалшификати. Те са обикновено комбинация от топене на пчелен восък с бял парафин или някой друг по – евтин восък. За да се предотвратят такива случаи , изготвени са изисквания за състава и качествата на восъка. Практиката показва, че пчелният восък намира над 2200 приложения, а за повечето от тях и до днес не е намерен заместител.

Маточно (пчелно) млечице

Секрет на глътъчните и горночелюстните жлези на младите пчели, с който пчелите хранят ларвите на пчели работнички и на търтеи през първите три дни от живота им, а ларвата на пчелната майка през целия период на развитието и и по – късно. Маточното млечице се събира от маточните килийки с ларви най – рано на втория и най – късно на третия ден от излюпването им. Извличането на млечицето се извършва лесно с помощта на вакуумпомпичка или лъжичка, като предварително се извади ларвата от маточната килийка.



Приборите и амбалажът за изваждане на маточното млечице трябва да бъдат безукорно чисти и да се употребяват според изискванията. Поради изключиелните му хранителни съставки добиването и използването на пчелното млечице в различни форми все повече се увеличават. Когато се използва за нуждите на човека, маточното млечице се смесва с мед (2 г млечице на 1 кг мед).

Ако се приемат в съответни комбинации за постигане на обща профилактика и широко действие, медът, цветният прашец и пчелното млечице имат голямо значение за човешкия организъм във всички възрасти. Пчелното млечице се използва и в козметиката за висококачествени помади. Благодарение на доказаниете си в практиката качества пчелното млечице и неговите свойства са обект на изследвания в много институти в света. Известно, е че в народната медицина се правят различни манипулации, свързани с употребата на пчелните продукти, и затова трябва да се следи официалната литература. Пчелните продукти получават висока оценка от медицинските специалисти като незаменима природна храна и профилактично средство. Пчелното млечице заема най – високо място сред пчелните продукти и това е потвърдено в практиката. Често сред народа се смята, че това е продукт с “чудотворна” сила и затова цената му нараства много.


Цветен прашец (полен)


Пчелите го събират от цветовете с “четчиците” на предните си крака, като добавят към него малко слюнчен секрет или нектар и така го прилепват към кошничката на задните си крака. Така формираните товари полен с кълбовидна или овална форма и с цвета на прашеца, от който е събран, пчелата пренася в кошера и складира в килийките на питата. Тук се притичват на помощ и другите пчели от кошера, за да разтоварят по – бързо работничката, подобно на разтоварването на пчелния клей. Всички видове полен съдържат и 20 аминокиселини, които влизат в състава на човешкия организъм. Следователно той е много важен и полезен за човека.



У нас поленът се използва най – често смесен с мед във вид на различни препарати или в чист вид. Съдържа доста протеини и е богат с витамин A и B.

Поленът се отнема най – лесно от пчелите с прашецоуловители, които се слагат на прелката на кошера. Пчелите се провират през съответното калибрирани отвори и при това прашецът се изронва през сито във вместилището на прашецоуловителя. Изсушаването и съхранението на полена е специфично и трябва да се проучи от пчеларската литература или цветният прашец да се предаде в изкупвателен център. Този продукт се използва все по – често и търсенето му нараства, така че за него се предвижда добър пазар. Той е необходима съставка при изхранването на пчелното пило.

Прополис (пчелен клей)


Продукт, който пчелите работнички събират от различни биологични вещества по пъпките и младите клонки на дърветата и тревните стръкове. Досега е доказано, че пчелният клей се състои от повече от 80 различни съставки. Той има особено важно значение за оцеляването на пчелното семесйтво, защото осигурява голяма чистота и хигиена на кошера. Пчелите събират прополис в дни, когато температурата е по – висока от 20 C и добавяйки към него восък и секрет от слюнчената жлеза, напълно го облагородяват и формират. Прополисът е известен с антибиотичното си действие.



Ефектът на това действие е потвърден в практиката, а пчелите го доказват, когато някое чуждо тяло или жив организъм, като полска мишка, попадне в кошера. Пчелите го убиват с учжилвания, а след това го балсамират с пчелен клей. Така балсамираното тяло не се разгражда до няколко години. Прополисът намира все по – голямо приложение в медицината и козметиката. Прилага се за ускорено зарастване на рани и изгаряния, както и при разни кожни болести. Сред народа често го наричат “мехлем за рани”. Поради извънредните си лечебни свойства прополисът може да се намери на пазара в множество лечебни продукти и то под формата на спрей, екстракт, таблетки, кремове и помади.

Пчелна отрова


Продукт, който пчелите използват при самоотбрана, пускайки в действие сложния си жилещ апарат, в чийто състав е и отровната жлеза, където се образува този секрет.

Пчелната отрова е безцветно вещество с горчив вкус, а ароматът му е подобен на аромата на меда, но е значително по – остър и силен. Пчелната отрова е много ценна в медицинската практика. По – рано са я събирали по примитивен начин, като убивали пчелите, а в по – новото време отровата се извлича със специални апарати с електрически ток, при което пчелите остават живи.



Д – р Александър Янкович в своите публикации отдава голямо значение на приложението на пчелната отрова за лечение на много заболявания. Става дума преди всичко за големите успехи, постигнати в лечението на пациенти в клиниките на бившия Съветски съюз, Япония и бивша Чехословакия. Успешно се прилага за лечение на болни с различни форми на ревматизъм, хронични ставни заболявания, понижено кръвно налягане, намалено съдържание на холестерол в кръвта и редица други заболявания.

За лечение с пчелна отрова е задължителна консултцията с лекар, в противен случай последиците могат да бъдат сериозни. Всяко ужилване от пчела причиняване на краткотрайна болка, а при някои хора и голям оток.

Особено трябва да внимават хората, които са алергични към пчелни ужилвания. На пчелина трябва да се държи някакво лекарство за оказване на първа помощ на алергични хора, като таблетки Synopen или Astemisan. Пчелната отрова е много скъпа, а за събирането на 1 кг трябва да се извлече отровата от 5 000 000 пчели.




Видове заболявания, които бихте могли да лекувате със средствата на апитерапията

Лечение с пчелен мед

При заболявания на дихателната система
Остро възпаление на глътката (Остър фарингит)
Остро възпаление на гръкляна (Остър ларингит)
Кашлица
Остър бронхит
Хроничен бронхит
Спастичен бронхит
Разширение на бронхите (Бронхиестазии)
Бронхиална астма (Задух)
Пневмония
Гнойник (Абцес на белите дробове)
Сух плеврит

При сърдечно-съдови заболявания
Възпаление на сърцето (Миокардит)
Смущения в сърдечния ритъм
Забавена сърдечна дейност (Брадикардия)
Неритмична сърдечна дейност (Аритмия)
Слепващ перикард
Повишено кръвно налягане (Хипертония)
Ниско кръвно налягане
Нервно сърце
Артериит

При заболявания на храносмилателната система
Възпаление на лигавицата на устата (Стоматит)
Рани в устата
Камъни в слюнчените жлези
Възпаление на езика
Загниване на челюстта
Диафрагмална херния
Свръхчувствителен стомах
Спаднал стомах
Остър гастрит
Язва на стомаха и дванадесетопръстника
Газове в червата
Колит
Хронично стеснение на червата
Цепка на ануса
Маясъл (Хемороиди)
Изпадане на правото черво
Полипи в правото черво
Възпаление на хранопровода

При чернодробни заболявания
Подуване на черния дроб
Втвърдяване на черния дроб (Чернодробна цироза)

При болести на жлъчния мехур, на жлъчните пътища, камъни и пясък в жлъчния мехур с колики

При бъбречни заболявания
Албумин в кръвта
Остро възпаление на бъбреците
Пясък и камъни в бъбреците (Нефролитиаза)
Възпаление на бъбречните легенчета (Пиелит)
Гнойник (Абсцес в или около бъбрека)
Парализа на пикочния мехур
Кръвопикаене

При заболявания на далака
Възпаление на далака
Абсцес (Гнойник) на далака
Хронично подуване на далака

При гинекологични заболявания

Бяло течение и язвичка на шийката на матката

При трудно зарастващи рани, изгаряния, и някои кожни заболявания




Лечение с прополис


При рани и изгаряния

При увреждане на кожата

Гинекологични заболявания

Възпаление на бъбреците, бъбречните легенчета и пикочния мехур

Хроничен простатит

Заболявания на нервната система

При стоматологични заболявания
Заболявания на лигавицата на устната кухина
Парадонтоза
Силни болки при зъбен кариес

При заболявания на дихателната система
Остър и хроничен ринит
Остър и хроничен синуит
Остри и хронични бронхити и транхеобронхити
Астматичен бронхит и бронхиална астма
Белодробна туберкулоза

При стомашно-чревни заболявания
Гастрит
Язва на стомаха и дванадесетопръстника

При кожни заболявания
Огнищен косопад
Епидермофитии на кожата
Мазоли, брадавици, кокоши трън
Туберкулоза на кожата
Екземи
Невродермит
Херпес (Стрестница)
Херпес зостер
Акне (Младежки пъпки)
Гнойни процеси на кожата




Лечение с пчелно млечеце


При хипотрофия у децата и старческо изтощение

При анемии

При остър и хроничен синуит

При бронхиална астма

При възпалителни ставни заболявания
Ревматоиден артрит и ревматичен полиартрит
При болести на обмяната на веществата
Сърдечво-съдови заболявания
Миокардит
Стенокардия
Хипотония и хипертония
Атеросклероза
След прекаран инфаркт
Бюргерова болест
Възпаление на бъбреците
Заболявания на централната нервна система
Кожни заболявания (херпес, екземи, трофични язви)














Предстои да се спра по-конкретно на болестните състояния, които притесняват певците, давайки информация как да бъдат избегнати или премахнати чрез средствата на апитерапията, но това ще стане в следващите няколко дни, поради липса на време днес.

Този пост е редактиран от CorvusCorax: 05 октомври 2006 - 15:31


#2 toshevski

toshevski

    Вокален бегач

  • newbies
  • PipPipPip
  • 304 Мнения:
  • Gender:Male
  • Location:Sofia, BG
  • Инструмент:Гласец, Нотки, Пръсти...

Публикувано 05 октомври 2006 - 16:41

Браво ПИЛЕ! Няма по- главни букви от тези, за да те напиша с тях! Аз лятото малко понаучих са тези неща по- подробно, но това, което научих не може да се сравнява с написаното от теб! Вокалисти, дерзайте в медения свят! :)

#3 toshevski

toshevski

    Вокален бегач

  • newbies
  • PipPipPip
  • 304 Мнения:
  • Gender:Male
  • Location:Sofia, BG
  • Инструмент:Гласец, Нотки, Пръсти...

Публикувано 10 октомври 2006 - 14:05

Едно хубаво линкче по темата! :headbang:
Еххх, милите пчелички какви богатства изс...т! :headbang:

Този пост е редактиран от toshevski: 10 октомври 2006 - 14:05


#4 Eliza_rock

Eliza_rock

    Ослушващ се

  • newbies
  • Pip
  • 26 Мнения:
  • Gender:Female
  • Инструмент:пиано,китара и вокал

Публикувано 18 октомври 2006 - 17:54

Повечето неща написани тук не ги знаех !
10х че ме светнахте ! :D
~ Silence is a scary sound ~

#5 Snowwhite

Snowwhite

    Имбецил

  • newbies
  • PipPipPipPipPip
  • 1267 Мнения:
  • Gender:Female
  • Location:София,ж.к."Лозенец"
  • Инструмент:Китари,пиано,глас,цигулка

Публикувано 19 октомври 2006 - 13:00

Тъй като медът съдържа доста голямо количество захариди, то при приемането му в час, близък до този за разпяване(а при възможност - винаги) трябва да се спазва едно просто правило. Захаридите са кристало-хидрати - повечето помнят от часовете по химия синия камък - той също е. Накратко казано - това са съединения, които имат свойството да поемат доста колямо количество вода и в момента, в който те се озоват в гърлото ви разтварят тънкия слой предпазна слуз, който е отделила лигавицата и тя остава буквално "на сухо", а - повечето се сещате - лигавицата трябва да е влажна, за да работи правилно :)

Слузта, разбира се, се "наваксва" за около час време, но ако по време на тоя час пеете - микротравматизмите не ви мърдат - затова - или не яжте "чисти" захариди около час преди пеене, или вижте колко нагледно можем да съчетаем полезното и приятното :

Единственото, което искат захаридите, за да не отнемат влагата в гърлото ви е или мазнина, или влага от друго място - затова не яжте чист мед, а го разтваряйте винаги в ХЛАДКА, НЕ ГОРЕЩА вода, или просто го смесвайте с краве масло в съотношение 1:1, или 2:3, в полза на маслото - когато го направите на крем го яжте с малка лъжичка и се опитвайте - доколкото можете - да го премазвате по цялото си небце с езика, за да има шанс при преглъщането да мине през цялата повърхност на гърлото ви.

Някой ден ще напиша отделно за всички полезни, митологично-полезни и откровено вредни неща в света на един певец, засега - а и в контекста на темата - толкова. :)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Няма по-лесно от това да живееш в приказка-просто отваряш широко очи и сънуваш на воля!!!

. . . .Добрият музикант получава достатъчно пари от изявите си пред отбрана публика. Най-добрият музикант получава достатъчно удовлетворение и от изявите си пред клошар...

#6 AlFiA

AlFiA

    вещерче

  • newbies
  • PipPipPip
  • 470 Мнения:
  • Location:гр.София
  • Инструмент:пиано

Публикувано 24 октомври 2006 - 09:39

Някой ден ще напиша отделно за всички полезни, митологично-полезни и откровено вредни неща в света на един певец, засега - а и в контекста на темата - толкова. :)

Да наистина напиши когато имаш време моля те!



А аз единственото реално! <_< което успях да направя по препоръка на Гарвана - отидох в аптеката да проверя какви пчелни продукти има в магазинната мрежа.

Единствено имаше /преписвам от етикета../
Клеева тинктура - 30% пчелен клей в етанол.
В опаковка от 25 мл
10-20 капки се разреждат в 50 мл вода или мляко
И се пие 3 пъти дневно.
Действа бактерицидно, болкоуспокояващо
и стимулира имунната система



Следователно това е имуностимулиращо лекарство.
Доколко може да се приспособи за вокални цели не знам... :think:

#7 CorvusCorax

CorvusCorax

    Bloodният син

  • Members
  • PipPipPipPipPip
  • 1987 Мнения:
  • Gender:Male
  • Location:Oxford
  • Инструмент:MIDI кастанети

Публикувано 25 октомври 2006 - 13:59

По-удачно е да си потърсиш мстен извлек на прополис, защото така най-вероятно няма да е по-ефективно (а само по-скъпо и неприятно), отколкото да ползваш чист клей. Действието, което има посоченият от теб продукт не се различава много от действието на чистия клей.

Мисля, че най-добре е да търсиш пчелните продукти от апитерапевт, в билкова аптека или в някой пчеларски магазин.

#8 Eva Ivanova

Eva Ivanova

    Ослушващ се

  • newbies
  • Pip
  • 3 Мнения:

Публикувано 23 ноември 2006 - 03:24

Впечатляващо изчерпателна информация! Супер! :)

#9 CorvusCorax

CorvusCorax

    Bloodният син

  • Members
  • PipPipPipPipPip
  • 1987 Мнения:
  • Gender:Male
  • Location:Oxford
  • Инструмент:MIDI кастанети

Публикувано 07 септември 2007 - 12:54

Реших да не се ограничавам само до пчелите, разказвайки за това как природата може да помогне на певеца. Ето информация за най-често използваните билки в народната медицина, които биха били от полза на певеца.







ЛАЙКА

Matricaria chamomilla L.

Семейство Сложноцветни (Asteraceae)



Разпространение. Расте по ливадите, поляните и пасищата, около населените места, покрай пътищата. Разпространена е из цялата страна. Да не се бърка и смесва с полското подрумиче и кучешката лайка, които се различават по листчетата на обвивката на кошничките и имат неприятно тежка миризма.

Описание. Едногодишно тревисто растение с изправено, голо, високо до 50 см стъбло, силно разклонено в горната си част, с последователни, двойно до тройно пересто нарязани листа с тесни заострени дялове. Цветните кошнички са разположени на върховете на стъблените разклонения. Състоят се от 12-18 периферни бели езичести цветчета и многобройни вътрешни жълти тръбести цветчета. Обвивката на кошничките е от керемидообразно наредени, продълговато яйцевидни, тъпи, с широк ципест ръб, жълтеникавозелени листчета. Съцветното легло е голо, с малки ямички, кухо, полусферично при току-що цъфналите кошнички и удължено до конусовидно към края на цъфтенето. Плодът е продълговата кафяво-зелена семка. Цялото растение и особено цветните кошнички имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус. Цъфти от май до август.

Използваема част. За лечебна цел се използват цветните кошнички от диворастящи или култивирани растения. Те се берат по време на цъфтежа, май-юни, когато езичетата на периферните бели цветчета са в хоризонтално положение. Брането става ръчно или със специални гребени., като цветовете се откъсват с дръжка не по дълга от 3 см. Сушат се на сянка или в сушилня до 400. Срок на годност: цяла и рязана билка - 1 г., мляна - 6 мес.

Химичен състав. Етерично масло с характерен син или синьозелен цвят (съдържащо хамазулен, азулен, кадинен, терпени и сесквитерпени), флавоноиди, фитостерин, витамин С, провитамин А, горчиви вещества, слуз, кумарин, апигенин, матрицин, апин, херниарин, холин, глицериди на мастни киселини, минерални соли и др.

Лечебно действие и приложение. Лайката има противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия. Отдавна използвана в народната медицина, тя вече е навлязла широко и в научната. Проучени са нейния състав и действие. Най-важната действаща съставка на етеричното масло е хамазуленът. Доказано е неговото противовъзпалително, спазмолитично и газогонно действие, както и стимулиращото действие на етеричното масло върху централната нервна система. Установено е също холинолитичното и спазмолитично действие на гликозидите, както и спазмолитичното на флавоновите и кумариновите производни.

Лайката се прилага главно при заболявания на стомашно-чревния тракт, простудни заболявания на горните дихателни пътища и като успокояващо средство. Билката се използва съответно вътрешно или външно при различни възпаления - на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити, язва на стомаха и дванайсетопръстника, на конюнктивите, при хемороиди, бяло течение, болезнени и труднозаздравяващи рани, мокрещи екземи, циреи, потене на краката. Под формата на инхалации се предписва при грип, фарингити, ларингити и пр. Намира приложение като успокояващо средство при болезнена менструация и при смущения в съня. В козметиката лайката се използва за освежаване на кожата и за поддържане на цвета на русите коси.

В българската народна медицина лайката се употребява при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, безсъние, главоболие, жълтеница, газове, подагра,ревматизъм, епилепсия, хистерия, хемороиди, трудно уриниране и уриниране на кръв, гъбички в устата, задух, жълтеница, болезнена менструация.

Начин на употреба.

Най-добре е да се използва извлек, получен на студено (10 чаени лъжички билка се залива с 500 см3 студена вода, след 8 часа се прецежда и се изпива за 1-2 дни). Може да се направи запарка за вътрешно и външно приложение - 2-3 супени лъжици билка се залива с 250 см3 вряща вода и престоява в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти. Препоръчително е запарката да се прави непосредствено преди употреба (при престояване във воден разтвор хамазуленът бързо се разлага). Пие се 15 минути преди ядене.




МАЩЕРКА (бабина душица, воленика, майчина душица, махра, овчарски босилек, шапово биле, шеркъ, овчарска мерудия, ябълкиня, яребичина)

Thymus sp. div.

Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)



Разпространение. Растенията от този вид се срещат по сухи тревисти и скалисти припечни места из горските поляни и пасища, а по-рядко в ливадите из цялата страна. Най-широко са разпространени в предпланинските и средновисоките части на планината.

Описание. Родът Thymus е силно полиморфен и с много голям брой трудноразличими видове и форми. В България има около 15 вида. Мащерките са многогодишни тревисти растения или малки полухрастчета с пълзящи или полегнали четириръбести стъбла и възходящи цветоносни клонки, до 20-40 см. Листата са срещуположни, дребни, приседнали или с къси дръжки, линейно ланцетни, яйцевидни или елипсовидни, с точковати жлези и жлезисти власинки, отделящи етерично масло. Цветовете са двуустни, розови, лилави или бели, събрани по много в пазвите на най-горните листа, като образуват сбити или прекъснати класовидни или метличестисъцветия. Чашката и венчето са двуустни. Тичинките са 4. Плодът се разпада на 4 едносеменни орехчета. Цялото растение има приятна миризма.

Използваема част. Цъфтящите надземни части. Билката се бере по време на цъфтежа май - септември. Суши се на сянка или в сушилня, до 350. Срок на годност: цели стръкове - 3 г., рязани - 2 г.

Химичен състав. Съдържат етерично масло с твърде различен състав в зависимост от таксономичната принадлежност и екологичните условия.В състава му влизат главно тимол, карвакрол и ?-цимол, терпинен, терпинеол, борнеол и др., както и органични киселини, дъбилни и горчиви вещества, минерални соли, смоли, флавоноиди, витамин С, пигменти и др.

Лечебно действие и приложение. Поради богатото съдържание на етерично масло, мащерката притежава антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично и газогонно действие, а така също болкоуспокояващо, нервоуспокоително, противогъбично, противоглистно. Прилага се при всички видове кашлица (като отхрачващо, бронхоразширяващо и дезинфекциращо средство при остри катари на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, коклюш, бронхиална астма, суха и спастична кашлица, белодробни възпаления). Широко приложение намира и за лечение на различни заболявания на храносмилателната система (включително от нервен произход) - хронични гастрити и язви на стомаха, колики на стомаха и червата, газове в червата, диарии, гнилостни процеси, чревни паразити.

В българската народна медицина мащерката се използва и при отслабване на сърдечната дейност, задух на нервна почва, епилепсия, липса на апетит, анемия, киселини в стомаха, безсъние, диария.

Начин на употреба. Вътрешно: Приготвя се запарка от 2 супени лъжици ситно нарязана билка и 1/2 л вряща вода (ври около 5 мин.) След изстиване запарката се прецежда и се пие студена по 1 кафена чашка 3-4 пъти на ден преди ядене. Прилага се и като чай, приготвен от 1 чаена лъжичка мащерка и 250 см3 вряща вода, подсладен със захар или мед. Външно (за бани, компреси, гаргара): запарка от 100 г билка и 2 л вряща вода, която се прецежда след като изстинел Прилага се при гнойни рани, циреи и абсцеси; скрофули. Изсушени и стрити листа - за посипване при незаздравяващи рани.



РИГАН (овчарски босилек, черновръхче, витошки чай, вранилова трева)

Origanum vulgare L.

Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)



Разпространение. Расте из храсталаци и сечища, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна докъм 1600 м надморска височина (горната граница на гората).

Описание. Многогодишно тревисто растение с късо, пълзящо коренище. Стъблата са 30-80 см високи, изправени, четириръбести, в горната част разклонени, слабо покрити с власинки. Листата са срещуположни, с къси дръжки, продълговато яйцевидни, с власинки и приседнали жлези, 1-4 см. дълги, целокрайни или неясно назъбени, на върха заострени, отгоре тъмнозелени, отдолу - сивозелени. Цветовете са много дребни, бели, светлочервени или розововиолетови, разположени в пазвите на керемидообразни припокриващи се виолетови прицветници. Събрани са по 5-25 в класовидни групи, които образуват щитчета, а от тях се формира сложно метличесто съцветие. Чашката е тръбеста с 5 зъбчета. Венчето е двуустно, тичинките - 4. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви закръглено яйцевидни орехчета Цъфти от юли до септември.

Използваема част. Използват се цветоносните връхни части, събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 см от върха. Бере се по време на цъфтежа юни-юли. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350. Срок на годност: цяла и рязана билка - 2 г.

Химичен състав. Съдържа до 0,15% етерично масло, съдържащо главно тимол и карвакрол, сесквитерпени и др., както и флавоноиди, горчиви и дъбилни вещества, минерални соли, витамин С, провитамин А и др.

Лечебно действие и приложение. Поради съдържанието на етерично масло риганът притежава антисептично, отхрачващо, антиспастично и успокояващо нервната система действие Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези, засилва перисталтиката на червата, възбужда апетита. Прилага се като потогонно, успокояващо кашлицата и отхрачващо средство при остри катари на горните дихателни пътища, при бронхит, трахеит, бронхиална астма, коклюш. Влиза в състава на различни гръдни чаеве. Използва се още при атония и газове в червата, спазми на стомаха и червата, чернодробни и жлъчни заболявания, както и при нервни разстройства.

В българската народна медицина се употребява при глисти, диария, газове, епилепсия, бронхит, трахеит, жълтеница, болести на черния дроб, безсъние, главоболие, полова възбуда, нервна възбуда. Външно под формата на бани - при кожни заболявания (екземи и др.).

Начин на употреба. Може да се приготви като чай - 1 кафена лъжичка билка се кипва и вари в 200 см3 вода 3-5 мин и се пие топъл. За еднодневна доза се прави запарка от 1 супена лъжица билка в 500 мл вода, кисне 2 часа и се прецежда. Пие се по 1 винена чаша 3-4 пъти на ден 15 мин. преди ядене.



ЖЪЛТ КАНТАРИОН (звъника, порезниче, калъчово, кърски чай, сечено биле, твърдокуп, шуплек, пелешница, яневички, яновче, смичак, жълт офит, зверобой, дзуника, мераклива трева, пелесечено биле)

Hypericum perforatum L.

Семейство Звъникови - Hypericaceae (Guttiferae)



Разпространение. Расте из цялата страна по тревисти места, из храсталаците и сечищата, край пътищата и из нивите и в редки гори до 2000 м надморска височина.

Описание. Многогодишно тревисто растение, до 30-100 см., с изправено, гладко, силно разклонено в горната си част стъбло, с две надлъжни ребра. Листата са срещуположни, без дръжки, приседнали, овално елипсовидни до овално ланцетни, целокрайни, дълги 1-3 см, с многобройни просветляващи жлези - гледани срещу светлината, те са пунктирани (перфорирани) поради наличието на вместилища с етерично масло. Цветовете са едри, жълти, събрани в метличести съцветия по разклоненията на стъблото. Чашката е съставена от 5 продълговато заострени, свободни, целокрайни листчета, а венчето има 5 яркожълти листчета; по тях също има маслени вместилища. Тичинките са много, сраснали в основата си в 3 снопчета. Плодът е яйцевидна тригнездна многосеменна кутийка. Цъфти от май до септември.

Използваема част е надземната. Събира се в началото или по време на цъфтежа юли-август. Режат се облистените стъбла с цветовете и пъпките на около 20 см от върха. Не трябва да се събират прецъфтели стръкове! Суши се на сянка или в сушилня при температура до 450. Срок на годност: цяла билка – 2 г., рязана – 1 г. и 6 мес.

Химичен състав. Растението съдържа хиперицин и псевдохиперицин (кондензирани антрахинови производни), флавонови гликозиди (хиперозид, рутин, кверцитрин и др), етерично масло (оцвеетно в зелено и съставено предимно от терпени и сесквитерпени, каротен, никотинова киселина и др.), антибиотикът иманин, биологично активни вещества (октакозан, триаконтан), багрилни вещества, сапонини, пектини, дъбилни вещества, смолисти вещества, каротин, холин, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение. Съставките на билката определят нейните разнообразни и много полезни свойства - противовъзпалително, противомикробно, адстрингентно, ранозаздравяващо и противоязвено действие, тонизиране на нервната система, подчертан кръвоспиращ ефект, подобряване на сърдечния мускул, засилване на сърдечната дейност, леко повишаване на артериалното налягане, диуретичен ефект, противоглистно действие.

Жълтият кантарион от дълбока древност досега е една от най-често употребяваните и изключително полезна билка. С изолирани от нея съставки или извлеци са получени препарати за лечение на голям брой страдания. Забележително добре се повлияват възпалителни заболявания и смущения на храносмилателните органи – язвена болест на стомаха и дванайсетопръстника, остри и хронични гастрити, ентероколити, парене, лошо храносмилане, диария и др. Противовъзпалителното, адстрингентното и ранозаздравяващото действие се проявява така също и при изгаряния, замърсени гнойни и бавно зарастващи рани по кожата и лигавиците.

Флавоноидите, които съдържа билката, й придават капиляротонизиращ ефект, действащ при много заболявания, придружени с кървене, възпаление, отоци и др. – хемороиди, обилна менструация, ревматизъм, колити, изгаряния, възпаления на венците и на устната лигавица и др.

Флавоноидните съставки подобряват сърдечната дейност, като разширяват кръвоносните съдове на сърцето, засилват съкращенията му, леко повишават артериалното налягане и действат диуретично – точно затова дрогата влиза в състава на много препарати за лечение на сърдечно-съдови заболявания (особено атеросклероза, нарушения на кръвообращението); изгаряния, възпаление на пикочния мехур, ревматизъм и др., полезна е и при депресия и неврологични оплаквания, както и при изтощение след тежко боледуване. (Успокояващото действие се засилва при комбинация с хмел.)

В българската народна медицина жълтият кантарион се използва при подагра, леки форми на туберкулоза, бяло течение, диария, неволно напикаване, главоболие, мигрена, хистерия.

Начин на употреба. Съществуват различни предписания за начина на приготвяне на запарки и отвари от билката.

Вътрешно се приема най-често като запарка от 1 суп. лъжица ситно счукана билка на 250 см3 (или 2 суп. лъжици на 500 см3) вода. Ври 5-10 мин, прецежда се и след като изстине, се изпива за 1 денонощие (или по 100 см3 15 мин преди ядене 4 пъти дневно). За лечение на язвената болест се използва и запарка от 1 суп. лъжица билка на 1 л вода, която се пие вместо вода за 1 денонощие, като лечението продължава няколко месеца.

Външно приложение: масленият извлек от билката се използва при много кожни заболявания. Извлекът се получава от 20-30 г пресни цъфтящи върхове от растението, счукани ситно и залети с 250 г растително масло (най-добре маслинено, но може и слънчогледово, ленено – пропорцията билка/масло е 1:10). Извлекът се разклаща често. След 2 седмици (по други указания 40 дни) се прецежда и с него се обработват раните. Прилага се за мазане при кожни проблеми, изгаряния, натъртване, навяхване, циреи, за разтривки при ишиас, ревматизъм.


Внимание! Съдържащият се в растението хиперацин създава чувствителност към слънчево облъчване, затова тези, които употребяват дълго билката или нейни препарати, трябва да избягват по-продължително излагане на кожата на въздействието на слънцето






БОСИЛЕК (бусиляк)

Ocimum basilicum L.

Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)

Разпространение. Отглежда се като декоративно растение и подправка, главно в южните райони на България. Родината му е Азия.

Описание: Едногодишно тревисто растение. Стъблото е голо, четириръбесто, разклонено и достига височина 60 см. Листата са срещуположни, с дълги дръжки, яйцевидни, заострени, целокрайни, рядко назъбени. Цветовете са бели, по-рядко розови или виолетови и са разположени в пазвите на листата по върховете на стъблото; 5-делна чашка; 5-делно венче; 4 тичинки. Плодът е сух и след узряването се разпада на 4 кафяво-черни орехчета. Цялото растение има приятна миризма.

Използваема част. Използва се цъфтящата надземна част, около 20 см. от върха, без одървенелите долни части на стъблото. Бере се по време на цъфтежа, юли - август и се суши на сянка или в сушилня. Срок на годност: 2 г. /цяла билка/ или 1 г. и 6 мес.. /нарязана/.

Химичен състав. Съдържа етерично масло с разнообразен състав, горчиво вещество, гликозиди, сапонини, танини, органични киселини, минерални соли и др.

Лечебно действие: . Противовъзпалително, противоспазматично, болкоуспокояващо, апетитовъзбуждащо, потогонно и др.

Приложение: Употребява се за възбуждане на апетита, за лечение на хронични колити, гастрити и ентерити, както и при кашлица и бронхиална астма. Прилага се и при възпаление на пикочните пътища и на простатата, зъбобол, хрема, ангина.

Начин на употреба.Външно: жабурене, налагане, за бани. Вътрешно: 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл. вряла вода и кисне 2 ч.– пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно, подсладена с мед; или отвара от 1-2 чаени лъжички билка на 250 см3 вода, която се изпива за 1 ден.


Внимание! Ако се приеме в големи количества, билката може да предизвика отравяне! Да се използва по лекарско предписание!









БЯЛ РАВНЕЦ (гущерка, пачи пера, посечена трева, хайдушка трева, еневичка, русулява билка, сърчьово биле, месечняк, еньово биле)

Achillea millefolium L.

Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)



Разпространение. Расте по тревистите места навсякъде в България до 2000 м надморска височина - край пътищата, из нивите, ливадите, по гори и поляни.

Многогодишно тревисто растение.

Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с право, неразклонено стъбло с последователни, ланцетни, двойно или тройно пересто нарязани листа, приосновните - с дълга дръжка, стъблените - седящи. Цветните кошнички са събрани в гъст щит на върха на стъблото и всяка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10 жълтокафяви, тръбести. Обвивните листчета на кошничките са керемидоподобно наредени, по ръба люспести, червеникавокафяви, а в средата - зелени. Плодът е продълговат. Цялото растение е покрито с власинки и има характерна миризма. Цъфти от юни до септември.

Използваема част. Съцветието и надземната част, отрязана на 15-20 см от върха. Събират се по време на цъфтежа, юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня до 400. Срок на годност: цяла билка - 2 г., рязана или мляна - 1 г.

Химичен състав. Съдържа етерично масло /главно хамазулен/, флавонови гликозиди, горчиво вещество ахилеин, дъбилни вещества, органични киселини, витамин С и др.

Лечебно действие. Основно - кръвоспиращо /доказано експериментално/ и противовъзпалително. /дължи на хамазулена в етеричното масло/. Има донякъде болкоуспокояващ и ободряващ ефект.

Приложение. Прилага се като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от матката, венците, носа, стомаха, хемороиди и др. Намира приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки (язва, гастрит), при колит, газове.

В българската народна медицина се използва при бяло течение, виене на свят, сърцебиене, стомашни киселини, глисти, чернодробни и бъбречни болести и др., както и като успокояващо (при неврастения и хистерия).

Начин на употреба.

Външно: Цветът се кисне 40 дни в зехтин (1:10) и се използва за мазане на рани, при изгаряния, натъртвания, екземи. Запарката може да се използва за гаргара при кървене от венците, възпаление на устната лигавица и др.

Вътрешно: Прави се запарка 2 супени лъжици, залети с 500 мл вряла вода, като кисне 1 час. Пие се по 1 с.л преди ядене 3 пъти на ден /или 1 кафена. чашка преди ядене 4 пъти дневно.


Внимание! Ако се приема продължително и в големи количества, билката може да предизвика отравяне!





ЖИВОВЛЯК , широколист (жиловляк, жиловлек)

Plantago major L.

Сем. Живовлякови - Plantaginaceae



Разпространение. Расте по влажните и тревисти места, край пътищата и насипите на цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение, високо 12-30 см, с приосновна розетка, от листа с дълги дръжки. Листата са широко елипсовидни, до яйцевидни, целокрайни, със силно изпъкнали дъговидни жилки. Цветовете са дребни, светлокафяви, ципести, събрани в съцветие, цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от него. Цветовете са правилни, двуполови. Тичинките са 4. Плодът е двугнездна кутийка с 4-10 семена. Цъфти през цялото лято.

Използваема част. Използват се листата, като се събират напълно развитите листа или се отрязва цялата розетка и се отстранява цветоносното стъбло.

Химичен състав. Листата съдържат слузни вещества, гликозида аукубин, горчиви вещества, флавоноидите байкалин и скутеларин, около 4% танини, аскорбинова киселина, каротен, витамин К, минерални соли (калиеви и силициеви). В семената се съдържат 40% слузни вещества, 30% тлъсто масло, олеанолова киселина и сапонини.

Лечебно действие и приложение. Билката има омекчаващо, отхрачващо, ранозаздравяващо, противомикробно, слабително, противоязвено, диуретично действие.Лечебният ефект се дължи главно на слузните и дъбилни вещества.

Използва се широко за лечение на бронхит и други възпаления на дихателните пътища (прилага се при всички видове кашлица - простудна, туберкулозна, коклюш, при задух), при храносмилателни разстройства - гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва, диспепсия, ентероколити. Противоязвеното действие е потвърдено в клиниката. Получени са препарати от листата за лечение на язвената болест. При лечение с тях намаляват болката, запекът, нормализира се стомашната киселинност, подобрява се храносмилането. При голям процент от болните разраняванията на стомашната лигавица оздравяват. Много добър ефект се получава и при хроничен гастрит и ентерит. Тъй като билката има противовъзпалително и кръвоспиращо действие, с нея се лекуват и някои кожни заболявания, на първо място младежките пъпки.

В българската народна медицина листата на живовляка се употребяват при кръвохрачене, киселини в стомаха, оригвания, чернодробни и жлъчни заболявания, газове, увеличена простата, сърдечни болести.

Начин на употреба. Извлекът от листата се използва за улесняване на заздравяването на рани. Запарката се приготвя от 1 супена лъжица сухи нарязани листа с 250 см3 вряща вода. След като престои 10 минути, се изпива на глътки за 1 час (доза за 1 ден). Използва се и сокът от пресни листа при заболяване на стомашно-чревния тракт, както и при наранявания на роговицата на окото.

Външно - за жабурене за укрепване на венците и при зъбобол, гаргара при болки в гърлото, за компреси при възпалени очи, бани при кожни възпаления, за налагане на лапи при натъртвания. Пресни листа се използват за налагане при циреи, гнойни рани, ужилване и ухапване от насекоми.

Съществува и друго растение - теснолист живовляк (Plantago lancelota L.), със сходно действие, но с по-слаб диуретичен ефект. От него може да се прави по същия начин запарка. Пресните листа пък могат да се размачкат, изстискат и смесят с равно количество мед, след което се варят 20 минути и се приемат 3 пъти дневно по 1 супена лъжица. Изстисканият сок от билката пък може да се консервира, ако се смеси със спирт (в съотношение 1:4).




МАТОЧИНА (лимонче, пчеляк, кошерджийска трева)

Melissa officinalis L.

Сем. Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)



Разпространение. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места, близо до селища, край огради, из дворове и градини в цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с приятна лимонена миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30-80 см (до 1 м) високо, покрито с жлезисти и прости власинки. Листата са срещуположни, с дръжки, широко яйцевидно ромбични или продълговати, тъпо назъбени, 2-8 см дълги и 1,5-6 см широки, отдолу жлезисто влакнести. Цветовете са белезникави, бледожълти, бели до розови, събрани по 4-12 в лъжливи прешлени, разположени в пазвите на горните листа. Чашката и венчето са двуустни, а тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 едносеменни, яйцевидни орехчета. Цъфти юни-септември.

Използваема част. Използват се листата и цъфтящите връхни части на стъблото. Бере се преди цъфтежа май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. и 6 мес.

Химичен състав. Съдържа етерично масло, (включващо цитрал, цитронелол, гераниол, линалол и др.). Седативното действие се дължи на цитрала., както и тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, 5% дъбилни вещества и захарта стахиоза, слузни вещества, смола, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение. Маточината успокоява нервната система, има антиспастично, болкоуспокояващо и противогърчово действие. Стимулира апетита и процесите на храносмилане, подтиска гаденето и повръщането.

Използва се широко и влиза в състава на много билкови чаеве за лечение на различни нервни нарушения - неврози, неврастении, сърдечни неврози, ускорено сърцебиене, гръдна жаба, мигрена, полова възбуда, храносмилателни смущения с неврогенен произход и др.

В българската народна медицина листата на маточината се употребяват при лечение на високо кръвно налягане, виене на свят, главоболие, , за усилване на зрението, при нередовна менструация, шум в ушите, подагра, безсъние, лош дъх в устата.

Външно намира приложение за жабурене и гаргара при възпаления на венците и устната лигавица и гърлобол и под формата на компреси и лапи при циреи, ревматизъм, подуване на млечните жлези у кърмачки и др.

Начин на употреба. Прави се запарка от 2 супени лъжици билка и 500 см3 вряща вода (оставя се да кисне 2 часа). Пие се по една винена чаша 3 пъти на ден.


Внимание! Да не се приема при остри възпаления на стомаха и червата, остра кашлица, чернодробни заболявания, бременност, епилепсия, мозъчни увреждания!






ГРАДИНСКА ЧУБРИЦА

Satureja hortensis L.

Сем. устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)



Разпространение. Отглежда се из градините в цялата страна.

Описание. Едногодишно градинско растение. Стъблата са високи 20-40 см, изправени, четириръбести, силно разклонени от основата. листата са срещуположни, с къси дръжки, линейни, или линейно ланцетни, 1-4 см дълги и 1-5 мм широки, целокрайни. Цветовете са дребни, събрани на групи по 2 до 5 в пазвите на листата. Чашката е с 5 нееднакви зъбчета. Венчето е бяло, розово или лилаво, 4-7 мм дълго, двуустно. Тичинките са 4. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти през лятото.

Използваема част.Използват се цъфтящите връхни части на растението.

Химичен състав.Съдържа до 0,5-2 % етерично масло с главни съставки карвакрол (до 40%) и ?-цимол (до 30%) или тимол, както и дипентин и други терпени. В състава и има и танини и слузно вещество.

Лечебно действие и приложение. Чубрицата има спазмолитично, хипотензивно, антисептично, потогонно и слабо диуретично действие.

Използва се при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят, като потогонно и диуретично средство, при хрема и кашлица и др.

В българската народна медицина се употребява при повръщане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии, глисти.

Начин на употреба. Две супени лъжици ситно нарязана билка се залива с 500 см3 вряща вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.




КОПРИВА (дълга коприва, голяма коприва)

Urtica dioica L.

Сем. Копривови - Urticaceae



Разпространение. Рудерално растение, широко разпространено из цялата страна - из тревисти торни и влажни места, покрай пътища и реки, из горите.

Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 150-200 см, с дълго, пълзящо коренище. Стъблото е четириръбесто, изправено, вдървенено в основата. Листата са тъмнозелени, срещуположни, продълговато сърцевидни, към върха заострени, с напилен ръб. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цветовете са еднополови, дребни, жълтозелени, групирани в увиснали съцветия - сложни реси. Растението е двудомно. Плодът е едносеменно орехче. Цъфти от май до септември.

Да не се смесва с гръцката коприва (Urtica urens L.), чието стъбло е ниско, а листата са с дълбоко нарязан ръб и са по дребни от тези на обикновената коприва. Имат малки прилистници.

Използваема част. С лечебна цел се използват листата (събират се по време на цъфтежа и след него май - септември) и коренищата (рано напролет, преди развитието на растението или септември - ноември). Стъблата се окосяват и листата се обират, докато растението е още свежо. Сушат се на сянка или в сушилня про температура до 400. Допустима влажност - 14%. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. 6 мес., млени - 6 мес.

Коренищата се изкопават, изчистват се от пръст и тънки коренчета и се измиват. Сушат се на слънце, на сянка или в сушилня при температура до 500. Допустима влажност - 12%. Срок на годност: цяла билка - 3 г., рязана - 2 г.

Химичен състав. Листата съдържат дъбилни вещества, провитамин А, витамин С, К, пантотенова киселина, ситостерол, виолаксантин, ацетилхолин, хистамин, серотонин, етерично масло, белтъчини, танини, соли (главно на желязото, калция, калия, сярата) органични киселини (главно мравчена) и др., а коренищата - дъбилни вещества, нишесте, растителни мазнини, соли (главно на калция) и др.

Лечебно действие и приложение. Листата на копривата имат кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично, противоревматично действие, влияят благотворно върху обмяната на веществата, намаляват кръвната захар. Това действие се дължи на витамините, солите на желязото и други съединения.

Пресният сок от растението и стритите пресни листа са използвани още от древната медицина като кръвоспиращо средство. Билката се препоръчва при анемии, храносмилателни разстройства (диария), кръвотечение от носа, обилна менструация, хемороиди, изобщо при вътрешни кръвоизливи (маточни, бъбречни, чернодробни) и като усилващо средство. (Експериментално не е потвърдена способността на копривата да ускорява съсирваемостта на кръвта, но е доказано съдосвиващото й действие и тонизиращото й действие върху матката. този факт подкрепя целесъобразността на употребата й при маточни кръвотечения.)

Прилага се и при бъбречни заболявания като диуретично средство, при захарна болест, хроничен бронхит, ревматизъм и др.

В българската народна медицина копривата се използва при ревматизъм, ускорено сърцебиене, виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, кашлица, задух, воднянка, жълтеница, за увеличаване на млякото у кърмачките, при копривна треска, захарен диабет.

Сходно действие има гръцката коприва, която се прилага широко в народната медицина като кръвоспиращо, маточно и диуретично средство.

Начин на употреба. Вътрешно приложение. Сухите листа от коприва се използват под формата на запарка при дневна доза 4 чаени лъжички листа на 250 см3 вряща вода. (По друга препоръка - 2 супени лъжици листа врят в 500 мл вода. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно.) Запарката може да се използва и външно.

Семената заедно с връхните части се препоръчват при захарен диабет (2 супени лъжици в 1 буркан кисело мляко, изяжда се на три пъти след ядене.)

За усилване на сърдечния мускул се прилагат корените (по 1 супена лъжица корени от коприва и кръвен здравец се слагат в 600 мл вода, ври 10 мин; изпива се на 4 пъти през деня преди ядене; взема се с мед - И. Ланджев).

Външно приложение: Прясна коприва се препоръчва запарена при ревматизъм и ставни болки, за бани при кожни обриви, за налагане на лапи при възпалени лимфни жлези, при подсичане, нараняване, отоци. Пресни листа, киснати 20 дни в зехтин (1:10) се употребяват за мазане при рани, изгаряния, натъртване.

При косопад се приготвя отвара от 100 г листа, които се варят 30 мин в 1/2 л вода и 1/2 л оцет. С отварата се намокрят корените на космите или се измива косата вечер преди лягане. Или отвара от корените с оцет и вода (1:10:5) ври 20 мин се използва за фрикции против пърхот и за растеж на косата.



Внимание! При бране копривата предизвиква възпаление на кожата. Трябва да се използват подходящи ръкавици!






ПОДБЕЛ (марта, брандушки, бяло копито, кървавиче, лопен, магарешка диря, мащеха, меча стъпка, подвалка, руши скала, търкалеста билка, конско петало)

Tussilago farfara L.

Сем. Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)



Разпространение. Расте по сенчести, влажни ронливи места, най-често по изкопи и насипи, край брегове на реки и потоци, а също из влажни ниви в цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с тънко, дълго, разклонено коренище. През ранна пролет от коренището израстват 4-15 см високи неразклонени стъбла, покрити с дребни, яйцевидно ланцетни, кафявочервени листчета. на върха на всяко стъбло се образува по една цветна кошничка, до 2 см в диаметър, с обвивка от един ред листчета. Съцветното легло е голо, без люспи и почти плоско. Цветовете са златистожълти; крайните са езичести, а средните - тръбести. Плодовете са тясно цилиндрични, ръбести, на върха с бяла пухеста хвърчилка от многобройни власинки.. След прецъфтяване стъблата загиват и едва тогава се появяват листата, разположени в розетка. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10-20 см в диаметър, в основата сърцевидни, неравномерно, вълнообразно, едро назъбени с червенокафяви зъбчета, отгоре зелени, голи, отдолу - бяло напластени. Цъфти от февруари до април.

Използваема част. Използват се зелените млади листа и цветните кошнички. (Да не се смесва с видовете чобанка от род Petasites, листата на които отгоре са влакнести.) Листата се берат през юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 450 С. Допустима влажност 13%. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. и 6 мес.

Химичен състав. Листата съдържат 5-10% слузно вещество, при хидролиза на което се образуват D-галактуронова киселина, галактоза, глюкоза, арабинозаксилоза, рибоза и рамноза. Съдържат и горчиво гликозидно вещество - тусилагин, на което се дължи успокоителното действие при кашлица. също така сапонини, танини, полизахаридите инулин и декстрин, галова, ябълчна и винена киселина, каротеноиди и аскорбинова киселина. В съцветията са установени стероидните съединения фитостерол, стигмастерол, фарадиол и тараксантин; флавоноловите гликозиди рутин и хиперин.

Лечебно действие и приложение. Листата на подбела са отдавна известно средство против кашлица и задух. Притежават омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие.

Използват се за лечение на ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси на белия дроб.

Билката се прилага и за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, като апетитостимулиращо и подобряващо храносмилането средство. Използва се също при възпалителни заболявания на пикочните пътища.

В българската народна медицина е популярно налагането на пресни листа подбел върху рани, язви, циреи, а под формата на лапи от счукани пресни или сухи листа - за лечение на кожни заболявания, възпалени разширени вени на краката, мазоли и др. Билката се използва и възпаление на стомаха и червата, нередовна менструация, плеврит, за възбуждане на апетита.

Начин на употреба. Две супени лъжици дрога се залива с 500 см3 вряща вода и след изстиване запарката се прецежда. Изпива се за 1 ден. (По друга рецепта: 1 супена лъжица в 400 мл вряла вода, кисне 1 час. Пие се по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.)



ЧЕРЕН БЪЗ - дървовиден бъз (свирчовина, базак, бъзуняк, драмбъз, селешник, мимер)

Sambucus nigra L.

Сем. Бъзови - Caprifoliaceae



Разпространение. Расте покрай реките, из храсталаците и в населени места из цялата страна.

Описание. Разклонен храст или дърво, до 3 м високо (рядко до 8-10 м), със силно развита коренова система. (Да не се смесва с дивия бъз, който е многогодишно тревисто растение!) Стъблото и клоните са сивокафяви, с тънка грапава кора, със светли лещанки по нея, и с бяла шуплеста сърцевина. Листата са срещуположни, нечифтоперести, дълги до 35 см, с 3-9 листчета, яйцевидно продълговати, назъбени по края. Цветовете са жълтеникавобели, дребни, с петделно венче и петзъбна чашка, събрани в сложно съцветие като щит на върха на цветоносни клонки. тичинките са 5, с едри жълти прашници. Плодът е черновиолетова сочна ягода, най-често с 3 кафяви семена. Цъфти през май-юни.

Използваема част. За лечебна цел се използват най-често цветовете, изсушени и пресети през сито, така че да преминат само цветовете, а цветните дръжки да се отстранят). Изсушените цветове имат сладникав слузест вкус. По-рядко се употребяват корените и плодът. Цветът се бере преди пълното разцъфтяване май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350С. Допустима влажност 14 %. Срок на годност: цял цвят - 2 г.,; ронен - 1 г., смлян - 6 мес. Корените се вадят наесен след узряването на плода - ноември, или напролет - март, преди развитието на растението. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели корени - 3 г., рязани - 2 г. Плодът се бере при пълното му узряване август-септември. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустима влажност 15 %. Срок на годност: цял и рязан плод - 1 г. Листата се берат през време на цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 400С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. и 6 мес. Кората се обелва при започване на сокодвижението - март. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 450С. Допустима влажност 11%. Срок на годност: цяла и рязана кора - 1 г.

Химичен състав. Цветовете съдържат малко етерично масло, съставено предимно от терпени, флавоноидите рутин, хиперозид, изокверцитрин и полифенолните киселини кафена, хлорогенова и ферулова, както и гликозидни вещества (самбунигрин) с потогонно действие, холин, провитамин А, витамин С, смоли, танини, органични киселини, захари, слузни и малко дъбилни вещества. Коренът, листата, кората и плодът съдържат подобни съединения. Химичният състав на билката не е добре проучен.

Лечебно действие и приложение. Цветовете имат потогонно, омекчаващо, отхрачващо, понижаващо температурата действие. Прилага се при простудни заболявания, пневмонии, бронхит, туберкулоза, кашлица, .хрема, ангина, пресипнал глас.

Листата действат диуретично и слабително, плодовете - слабително и диуретично.

В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, хемороиди, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, уриниране на кръв, копривна треска, задух, затлъстяване.

Подобно действие имат и останалите части на бъза. Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата..

Отвара от листата се използват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм.

Чай от цветовете - за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.

Начин на употреба. Вътрешно: От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см3 вряща вода. Оставя се за 10-15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки. (По други указания: 2 супени лъжици цвят (1 супена лъжица от останалата част на билката) се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути (цветът се залива с вряла вода). Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

През последните десетилетия широка популярност придоби приготвянето на воден извлек и сироп от цветовете на бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, който се употребява разреден с вода като напитка.

От плодовете на бъза се приготвя също сгъстен пулп или мармелад, който се употребява като диуретично и слабително средство, за усилване и при неврози. Може да се приготви и извлек от 1/2 лъжица изсушени плодове и 250 см3 вода.

Външно приложение: За бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър и изгаряния, за бани при хемороиди и кожни възпаления.


Внимание! Листата, кората и плодът в по-голямо количество действат отровно. Да се приемат по лекарско указание!










Използвани източници:

1. Станева, Д., Д. Панова, Л. Райнова и И. Асенов. Билките във всеки дом. София, Медицина и физкултура, 1982.

2. Нешев, Г., И. Ланджев. Билки и билколечение. /Справочник/. МТ, 1994.

3. http://www.omda.bg/


#10 CorvusCorax

CorvusCorax

    Bloodният син

  • Members
  • PipPipPipPipPip
  • 1987 Мнения:
  • Gender:Male
  • Location:Oxford
  • Инструмент:MIDI кастанети

Публикувано 10 септември 2007 - 23:13

(статия от amam.bg, която ми припомни кое е най вкусното лекарстово при възпаления на гърлото - вкусно, а и ефективно)



Писмени сведения за малините, получаваме още от древногръцките писатели. В Западна Европа се е появила през шестнадесети век, но е получила широко разпространение, едва през деветнадесети век.
Макар, че малината е горско растение, най-често го срещаме в култивирано състояние. Плодовете имат чудесен вкус и са предпочитан плод през лятото. Освен плодовете се използват листата и корените в медицината, козметиката, и разбира се в кулинарията. Малината пречиства организма и стимулира отделителната система. В самите плодове се съдържат виатмини C, B1, B2,PP, провитамин А, минерални соли-манганови, медни, железни, калиеви, калциеви, магнезиеви, фосфорни, също така пектин и танин, каротин, багрилни вещества, салицилова киселина, етерично масло, ароматни естери и захар. В листата им също се съдържа витамин C - 800 mg., провитамин А, органични киселини, дъбилни вещества, минерални соли, в корените освен минерални соли съдържат слузии и дъбилни вещества.
Освен вкусни и ароматни, плодовете на малината са и високоенергийни, и се използват като общоукрепващо средство за имунната система на организма, подпомагайки кръвообразуването. Интересно е да се знае, че още преди да се открие Ацетизала, в народната медицина, малината се е използвала при простуда - заради противовъзпалителното и действие при инфекции на устната кухина и гърлото, ревматични заболявания, също така и като противотемпературно средство. освен това, помагат при малокръвие и регулират нивото на кръвната захар. Освен това използвани в домашната козметика те имат свойството да изглаждат бръчките да освежават сухата кожа и да успокояват кожните раздразнения.

Да ви е сладко!

#11 Arq

Arq

    Ослушващ се

  • newbies
  • Pip
  • 41 Мнения:
  • Gender:Female
  • Location:в София на сянка.
  • Инструмент:глас, пиано, барабани

Публикувано 25 октомври 2007 - 10:10

Това с пчелните продукти го знам. От както съм се родила се лекувам единствено с хомеопатия и така наречената клееватинктура, можете да приготвите и сами. Тя подпомаг аимунната система и определено има ефек при бързо преборване с грип. Това е на ниво хомеопатия. Да знаете от мен че антибиотиците и всички лекатсва от аптеката расипват гласа ако не са билкови. От опит знам. Тинктурата винаги е на спитова основа. Изобщо всякакви хомеопатий са на такава основа. От малка съм дете алкохолик, но пък и здраво. :oops:
Аз бях длъжна да опитам.

Sirius Band
My Space

#12 CorvusCorax

CorvusCorax

    Bloodният син

  • Members
  • PipPipPipPipPip
  • 1987 Мнения:
  • Gender:Male
  • Location:Oxford
  • Инструмент:MIDI кастанети

Публикувано 26 октомври 2007 - 07:13

Специално що се отнася до прополиса, по-полезен е мастния му извлек, отколкото спиртния (това поне при нашите проблеми). Иначе, основната му употреба е външна - има невероятни антисептични качества, при всякакви гнойни истории той е пчелният продукт, който най-бързо помага. При гнойни ангини може да се смуче малко топченце прополис, това е полезно и при подобни проблеми със зъбите, но основната му употреба е външна - за налагане на рани, които са забрали, за лечение на обриви и пр.
Прополисът се предлага в два варианта - пречистен и непречистен. Лечебните качества на двата варианта са еднакви, просто от пречистения са извадени крачетата и крилцата на пчелите (пчополисът, всъщност, както и восъка, е "строителен материал" за пчелите). Истинският прополис е по-тъмен на цвят, на вкус е нещо средно между сакъз и восък, като леко налютва.
Сега се сещам, как излекувахме баща ми от хроничен синузит наскоро - пет дни поред лягаше с по малко клейче в носа и памучета с високоградусна ракия в ушите, сутринта се будеше със сълзи и... на петия ден вече не дишаше като Дарт вейдър. :hysterical:

#13 Arq

Arq

    Ослушващ се

  • newbies
  • Pip
  • 41 Мнения:
  • Gender:Female
  • Location:в София на сянка.
  • Инструмент:глас, пиано, барабани

Публикувано 30 октомври 2007 - 14:09

^благодаря това беше много полезен съвет, защото синузита доста често се среща... за феновете на На Баба лековете трябва да се испрова от всеки препатил със възпален синузит...!
Аз бях длъжна да опитам.

Sirius Band
My Space

#14 CorvusCorax

CorvusCorax

    Bloodният син

  • Members
  • PipPipPipPipPip
  • 1987 Мнения:
  • Gender:Male
  • Location:Oxford
  • Инструмент:MIDI кастанети

Публикувано 23 ноември 2007 - 05:21

Синузит, синуит, гайморит /рус/, sinuitis /лат./ е широко разпространено заболяване на околоносните кухини. То се среща по-често в есенно-зимния период и може да се предизвика от различни причинители. Значение имат и особености на дренажа на съответните кухини, както и общият и локалният имунитет на конкретния пациент.

Синуити (Sinuitis)

Заболявания на околоносните кухини. Инфекцията може да се дължи на вируси и бактерии: стрептококи, стафилококи, пневмококи, протеус и др. Възпалителният процес може да е локализиран в максиларните, фронталните или всички околоносни синуси (синуитис максиларис, синуитис фронтален или пансинуит). Оплакванията са гноен секрет от носа и запушване на носа, главоболие - обикновено в сутрешните часове, умствена умора, обща тежест, безапетитие.

Лечение. Използват се пчелният мед и прополисът. Медът е под формата на 20 - 30 % разтвор за аерозолови или ултразвукови инхалации и за електрофореза на носните кухини. Ежедневно се правят по 2 аерозолови инхалации или носна електрофореза, а вечер - локална апликация в ноздрите с пчелен мед. Курсът на.лечение продължава 15 - 20 дни. През това време се взема вътрешно нектарен мед под формата на смучене - по 1 кафена лъжичка на 3 часа.

Подходящи са сортовете мед с високи антимикробни свойства. Лечебният ефект е положителен в над 96 %. Още след 6-ия ден главоболието и носният секрет намаляват, до 20-ия ден всички оплаквания обикновено отзвучават.

Добър лечебен резултат дава лечението с пчелен клей /прополис/. Правят се аерозолови инхалации или електрофореза с 20 % воден разтвор на прополис или с 5 % водно-спиртна емулсия на прополис. Едновременно с това вечер преди лягане в двете ноздри се поставят прополисови тампони от 5 - 10 % водно-спиртна емулсия или емулсия от 30 % прополис в спирт, смесен в съотношение 1:3 с рибено масло или олио. Процедурите продължават 15 - 20 дни. При всички пациенти, които не проявяват алергия към прополиса и меда, се отчита положителен резултат.



Какво бихте могли да прилагате в ежедневието, ако не можете да осъществите провеждане на аерозолови инхалации или електрофореза.

1. Ежедневно приемане на кристализирал пчелен мед през устата със задържане по 1 чаена лъжичка 4 - 6 пъти дневно 1 - 2 часа след храна.

2. Поставяне на топчета кристализирал мед в ноздрите вечер, в легнало положение по гръб. За да се втвърди добре меда, той трябва да се съхранява в хладилник.

3. Тампони с прополисово-спиртно-маслена емулсия в ноздрите вечер. Емулсията се приготвя така. 10% спиртен екстракт на прополис се смесва в отношение 1:1 с маслен разтвор на вит. А, или рибено масло или олио, или студено пресован зехтин, или бебешко масло. Процедурите може да се редуват - една вечер мед в ноздрите, една вечер - тампони с прополисово-маслена емулсия.

4. Приемане на пчелен прашец - по 1 чаена лъжичка 2 пъти дневно на гладно. Прашецът предварително трябва да е разбъркан в чашка кисело мляко, която да е престояла в хладилника 8 - 12 часа.

В заключение мога да кажа, че самолечението на всяко едно заболяване, без компетентно лекарско наблюдение и проследяване е опасно.



По материали от д-р Мирослав Балчев



Този пост е редактиран от CorvusCorax: 23 ноември 2007 - 05:22


#15 CorvusCorax

CorvusCorax

    Bloodният син

  • Members
  • PipPipPipPipPip
  • 1987 Мнения:
  • Gender:Male
  • Location:Oxford
  • Инструмент:MIDI кастанети

Публикувано 23 ноември 2007 - 05:36



Кашлица - причини и борба с нея



Зимата е сезон, в който заболяванията на дихателната система достигат своя максимум. Причина за тези заболявания са инфекциозни причинители - вируси, бактерии и др. микроорганизми, които се активизират под въздействие на неблагоприятни фактори - преохлаждане на организма, отслабване на естествените защитни механизми на човека, хиповитаминози, продължителен престой в затворени помещения, в средства за масов транспорт, при което се реализира въздушно-капков контакт с много хора. В резултат на възпалителния процес, който първоначално поразява лигавиците на горните дихателни пътища и при благоприятно протичане се ограничава с това, се продуцират секрети като естествена защитна реакция на организма. Ресничестият епител, който тапицира лигавицата на дихателните пътища и с помощта на ресничките на клетките, обърнати към просвета на дихателните пътища евакуира при нормални обстоятелства различни микроскопични предмети, които попадат от околната среда в дихателните пътища. В резултат на въздействието на токсините, които се отделят при развитието на болестотоворните микроорганизми функцията на този епител може да бъде нарушена. Повишеното количество секрети, които се образуват и в резултат на въздействието на микроорганизмите върху съдовата стена на лигавиците действат на кашличния център, разположен в продълговатия мозък и така се реализира кашличният защитен рефлекс, чиято биологична роля е да се отстранят излишните секрети.

Използването на пчелните продукти при кашлица влияе на всички звена от възникването на този защитен механизъм. От една страна се разчита на антибактериалното въздействие на пчелния мед и прополиса. Съвместното използване на мед с други билки води до по-добра реология /до втечняване/ на секретите, като по този начин се улеснява отделянето им. Положително е въздействието върху нервната система, като така се създават условия за пълноценна почивка и възстановяване на организма. Комплексно е въздействието върху имунитета. Подобрява се фагоцитарната активност на макрофагите, способността на левкоцитите да продуцират антитела. Подобрява се локалният имунитет, нормалната биоценоза на организма.

Представените механизми и принципи не са абсолютни. Тяхната цел е да дадат представа за целесъобразността от използването на пчелен мед при простудни заболявания. Стотици години преди да стане ясно защо медът помага, благодарение на своите емпирични познания, от древни времена до днес той е бил използван с успех при профилактика и лечение на простудни заболявания и кашлица.

Народната медицина препоръчва:

1. Разбъркват се 250 г мед и настърган на дребно хрян (парче с дължина около 10 см) и се взема по 1 супена лъжицапреди хранене.

2. Връзва се в кърпа 120 г ленено семе и се вари в 1 л вода. След това се изстисква енергично в същата вода, прибавят се сокът от 1 лимон и 500 г мед. Взема се по 1 супена лъжица преди хранене.

3. Една чаша мед се смесва с 1 супена лъжица смляно змийско грозде, прибавят се сокът от 1 лимон и 1 супена лъжица сметана и се разбърква (швейцарска рецепта по д-р Карл Брюшик). Взема се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно преди хранене.

4. Издълбава се вътрешната част на една ряпа, напълва се с мед и се оставя няколко дни. Взема се от съдържанието по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно. Народната медицина препоръчва това лечение при болни от магарешка кашлица.

5. . Настъргва се на много дребно 500 г лук и се вари в 1 л. вода на слаб огън 3 часа. Поставя се 100 г мед. Налива се в бутилка и се затваря добре. Приема се по 1 супена лъжица 4-5 пъти дневно.

6. Със 100 г захаросан мед се разбъркват добре 2 кафени лъжички синапово брашно. Взема се по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно след хранене.




по материали от http://abiconic.dir.bg/




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни