Лабораторно захранване - дискусия

[Parni_Valjak]

Нямам време да ги прегледам сега, но вече придобива професионален вид. 

[Evtim Djerekarov]

Изглежда много добре. Единствено, към "логическите" 5/12 V, аз бих добавил и 3.3V.

 

Също, има немалко популярни ОУ, които работят и на +-18, дори някои до +-22V, та ми се струва, че +-15 може да се окаже недостатъчно. Аз бих го направил, с възможност за избор от някакви ниски до високи напрежения, примерно +-3, до +-22, на стъпки, да кажем през 3 волта, за да може да обхваща широка гама от ОУ приложения.

 

Помисли и за възможността за вход за аварийно спиране на регулируемите канали. Посредством релета или мосфет транзистори в изхода, но най-малко на ниво управление(така все пак изходните кондензатори ще се разредят в товара).

Може би на пръв поглед, това е излишна екстра, но ми се струва, че би била много полезна при проектиране.тестване на схеми с потенциални нестабилности.

Редактирано Октомври 27, 2014 от Evtim Djerekarov

[g_vayov]

Има резон. Вече в разработките се налага да използвам и подобни нисковолтови джвъчки. Не ми е трябвало захранване на 3,3 V но знае ли човек.

Въпроса е как да се организира.

1. Към предвидения до момента изход 5/9 V да се добави и възможност за 3,3 V.

2. Да се изпълнят като независими изходи с фиксирани напрежения: 3.3, 5, 9, 12, +-15 V...

3. Варианта от точка две, плюс някое регулируемо, да се изпълни в отделно устройство с по-компактни размери.

Редактирано Октомври 27, 2014 от g_vayov

[synchu]

А защо не използваш Arduino за управление на цялото устройство например?

Питам от любопитство, подкрепено с незнание

[lyu_records]

Недейте, то така се почва с Ардино и после си ставате част от чиста секта!

[g_vayov]

^^Защото за сега се занимавам само с механика, електроника, електротехника, хидравлика, етернет и радио мрежи... Ако се науча и да програмирам, ще ми поверят и фърмуера

Ардуино или каквото и да е било микропроцесорно управление ще усложни задачата за галванична изолация. Трябва да се изолират и цифрови и аналогови сигнали. Имам опит с това но мисля че не си заслужава в случая.

Може и без изолация на аналогови сигнали. Локални процесори за управление и измерване на параметри във всеки канал. Комуникират по I2C с централния процесор, цифровата шина по лесно се изолира. И все пак не бих се захванал.

 

 

^^^^Авариен бутон тип "Гъба", а.

Редактирано Октомври 27, 2014 от g_vayov

[Parni_Valjak]

Никакви неща в изходите! Там даже проводниците трябва да са с минимален импеданс! Ако се иска ниско изходно съпротивление и малка деиация на напрежението разбира се,

Когато преди 30-тина години гоних параметрите на захранванията TEKTRONIX, в моя разработка , се оказа, че проводник в изхода от 15 см влошава стабилността няколко пъти! Така, че никакви релета, транзистори и контактни системи!

Е, ако ще се прави нещо на нивото на съседната темичка за захранване, сте в правото да не се съобразявате с нищо подобно. 

 

ПП. Голяма е разликата от схема до конструкция! Затова да подсетя за още нещо. Келвинови контакти. ТЕС-овете имат такива решения.

ПП2

Ако Евтим пази информацията от едни мои публикации в един друг форум, може да представи едно програмируемо захранване, дипломната работа на сина ...

И аз мисля, че не е баш удачно за случая. Осен това управлението на цифрово контролирано захрнване не е удобно за практическа работа. Освен ако не се усложни допълнително с някакъв gesture control... а това съвсем отмества акцентите.

 

ПП3

Ако има мераклии за въвеждане на управление от Ipad или нещо от сорта и могат да го направят, да заповядат. Мога да бъда консултант по въпроса .

Редактирано Октомври 27, 2014 от Parni_Valjak

[Evtim Djerekarov]

Цифровото управление е много гот, но на мен лично все ми се струва, че когато просто ти трябва лабораторно захранване, няма нищо по-подходящо от аналоговото захранване с линейни регулатори.

 

Един въпрос, на който не обърнах внимание - какво става в твойта схема, ако плъзгача на някой от регулиращите потенциометри се откачи?

Желателно е, в такива аварийни случай, напрежението/токовото ограничение да пада до минималното, за да се избегнат взривове по тестваната схема.

[Parni_Valjak]

Въпроси има още много, но нека да са един по един, че ще стане буламач.

Например при зададените параметри дали няма да се наложи прилагане на елементи на пелтие...

Редактирано Октомври 27, 2014 от Parni_Valjak

[g_vayov]

Конструкцията около изхода съм я загатнал в принципната схема. Наистина е много важно кое къде е свързано.

Елементи на Пелтие, едва ли. При тези мощности само с комутация във вторичната, друг достъпен начин не ми идва на ум. Това че на мен ми трябват 60 V 3 A си е частен случай, за по малки мощности ще е друго.

Келвинови контакти, по принцип може. Довечера ще поогледам пак схемата за всеки случай.

При прекъсване на плъзгачите на потенциометрите за груба настройка (Uadj R и Iadj R) тока и напрежението ще са на максимална стойност. Ще видя дали ще намеря решение и за този въпрос.

Редактирано Октомври 27, 2014 от g_vayov

[Parni_Valjak]

Има автоматични решения за управление на първичното зхранване...(вторичната на трафа , след нея и т.н...)

Мога да предложа частна сбирка на главните участници в темата, ако сметнете за необходимо.

[g_vayov]

Е автоматично, разбира се. Две релета, два компаратора с въведен малък хистерезис. Следят изходното напрежение и превключват изводите. По късно мога да го скицирам. Така може да се регулира напрежението към изправителя в четири стъпки.

Редактирано Октомври 27, 2014 от g_vayov

[Parni_Valjak]

Без релета моля!

[g_vayov]

Имам няколко безрелейни идеи но...

Тиристор между първия филтриращ кондензатор и мостовия изправител. Следи се напрежението върху регулиращия транзистор и при спад под необходимото се подава отпушващо напрежение на тиристора. Кондензатора ще се зарежда с пропускане на полупериоди в зависимост от консумацията.

Импулсен стабилизатор който също да потдържа сравнително постоянно напрежение върху регулиращия транзистор. Тук вече се приближаваме до изхода и може би ще излизат някакви артефакти от работата на стабилизатора...

Замяната на релетата с полупроводникови елементи също е възможно но пък ако е с полупроводници, защо да не е по плавно.

Извеждане на допълнителни клеми за обратна връзка мисля че ще стане но само за регулацията по напрежение. Токовата ще трябва да си остане на силовите клеми.

Редактирано Октомври 27, 2014 от g_vayov

[g_vayov]

Малко четиво засягащо темата пре регулатори и линейни стабилизатори. Линк