Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

По онова време влачехме като гламави правени в БГ Маршъл глави с кабинети,па колко мозъчни клетки сме избили да свирим по мазета с такива,но имаше дух,сега всичко е -"Консумирай" и мерене на пишки...

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нека не изпадаме в ненужно прехвалване на онези времена.

Хилибили е малко по-голям от мен и по онова време беше напреднал, а аз дори не бях хващал китара,

но също съм пряк наблюдател от зараждането на неформалните ученически групи по време на тн Перестройка

и вече бях така да се каже вътре в нещата след 90-та.

Тези ТНТМ БГ Маршали макар и по-добре звучащи от фабричните Гедермански Вермони са и си биха все едно делкани с теслата. Да за тогава минаваха, последно бях виждал в магазин Джаза на Петър Славов, МНП (RIP)(10-15 години назад).

Бай Спас съм го виждал и съм си говорил с него веднъж, така и не взех решение да ми направи китара,защото се сдобих с Корейски страт на Овейшън ( имат и малък сериен  run от ел. китари). Но понеже Сами, който ме запали по китарите имаше БайСпас страт , имам идея точно колко добри бяха.

Примерно много по-добри от Пълдини и Кремонки и по-слаби от Скуаяр Фендер страт( корейски), какъвто в последствие Сами си взе и разкара страта на бай Спас. Горе -долу съпоставими, но корейският страт беше доста по-барнат ( което е нормално).

Иначе ентусиазма го имаше, но аз и сега си го имам, Хилибили направи си онзи тест ,дето съм дал линк към последната си обява за търся музиканти. Там ще видиш на колко години си ментално.

Понеже певеца в групата ми е на 16, виждам у него същият ентусиазъм и отношение какъвто имах и аз на неговите години. И друго виждам, колко много млади групи има и с какъв етусиазъм са момчетата и момичетата.

Просто времената са други. (  не се кефя на Ну-метъл пагади и Емо Джи мйетал)

И не ми липсват, липсите от онези времена!

Вече има всичко, а благодарение на китайците и корейците има и на достъпни цени за средният потребител.

Защото след 90-те макар и с паднала завеса, цените си бяха мнооого солени. С идването на Zoom нещата започнаха да се променят и с в днешното положение, дето всеки да може да си позволи някаква прилична техника, като за начало.

Може да си спомняме с носталгия "онези" времена. Но по-добре да не се връщат. Или ако ще връщат - да връщат истинското ядене и пиене!!!

А историята се повтаря, днешните младежи след 20-30 години ще си спомнят "онези" времена ( разбирай днес)

а може и някой ред да напишат за бай Хилибили и бай Тони, примерно :).

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Онези времена не трябва никога и по никакъв начин да се връщат. В това вярвам всеки ще се съгласи :) А човек е много адаптивно животно и ще успее да се нагоди и към най-тежката мизерия и диктатура, та дори и да намери как да си направи някакъв (по сегашни критерии може би посредствен, но за тогава уникален) кеф, за който ще си спомня с топли чувства и сега, за което е и тая тема именно :) Иначе в една друга подобна и аз бях призовал да не се подлъгваме по топли носталгични спомени, че едва ли не тогава е било по-хубаво!

  • Like 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не съм забелязал да има носталгия, по-скоро обратното и слава Богу, че е така. За съжаление, "онези" времена в България, така и не си отидоха напълно и фактът, че има вносни стоки по магазините съвсем не изчерпва въпроса, но това е друга тема...

Въпросът беше за ентусиазма и мотивацията, които сега като че ли не са толкова силно застъпени. Комунизмът безспорно беше дразнител, както с подтисничеството и идеологическото си скодоумие, така и с мизерията, която неизменно носеше. Това дразнене караше повечето млади, мислещи хора да вършат неща, които за съвременните млади не са важни.

Между другото, подобни явления се наблюдават и в държави, които не са изпитали комунистическото робство. И на запад нещата се попромениха, къде към добро, къде към лошо, но резултатът е същия, т.е. сегашното младо поколение няма нищо общо, като ценности, идеали и решимост за отстояването им в сравнение с предишните две.

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тони,не сме ли набори бре..,никой не е по напреднал или по назаднал,имаме някаква носталгия към старите времена,бяхме упорити,ходили сме до вилна зона да репетираме в същото време (метеоролгично) каквото е и сега - преспи сняг и не спира да вали,бил ни е ток от усилвателите и т.н.,е аз не свирих няколко години,защото ми писна,както казваше един стар китарист-когато цял свят слушаше Стоунс и Бийтълс тук пак си се слуша сръбско.. :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На години май сме набори.

Силно се запалих по рока още на 13 години ( за тогава това беше добре, сега вече 5-6 годишни са запалени, но имат бащите си за пример). Ти и Джино бяхте известни яки китаристи в Банската градинка, където често се събирахме.

Аз си мислех, че не ставам за китара и си въобразявах, че ставам за метъл вокал.

По едно време със Сами направихме едни опити за записи и понеже резултата беше отчайващ, първата си китара взех точно на следващия ден след като навърших 18, а Сами ме насърчи и каза, че ще показва някакви хватки. После жулех на една струна, докато ме взеха в казармата.

Първата година там ми показха всички (основни) акорди, бях си ги нарисувал на една тетрадка и продължавах да си "жуля".

Втората година можех да излизам редовно от поделението след 17 часа и се записах на класическа китара при бай Иван в читалището на Карнобат, и се запознах с Чаво и Деян, които сега са група Офроуд, тогава бяха Сириус/Карнобат.

В отпуските си бях взел един правен дистер - сапунерка, по схема на МХР дистер плюс и с червената Кремонка, каквато е имал и Дими Налбантов, жулех в един ВЕФ ( след Уво-то - в къщи имах лампова Опера и звучеше доста прилично, докато не даде фира). В поделението се слушаше масово Сръбско, само 3-ма слушахме рок - един капитан, аз (тогава фазан) и един редник по прякор Петела. Та Петела ми вика стига си жулил, имам един приятел в Люлин - Иван ( който сега е и мой приятел)(Иван от Биг Мама Скендъл) ще му се обадиш да ти даде телефона на В. Градинарски, той му е ученик и аз да отида на уроци при него.

Та след Уво-то, намерих Валери, той се нави да ми дава уроци, показа ми едно две парчета, но най-вече ми отвори очите за теорията в музиката, квинтови, квартови кръгове, ладове, CAGED системата, както е известна днес.

Ходил съм малко и при други - Сашо Мариновски, Пламен от Соларис и още няколко китаристи за по 1,2,3 урока.

След това се появиха пресниманите ноти и минах на самообучение. което може би е било грешка.

Но в крайна сметка, всичко е самообучение, дори когато имаш учител.

Една година след като се бях уволнил, направихме първата група в която съм участвал - Симфони със Сами.

Именно Сами ме е формирал като гиър хеад, защото постояно сменяше китари , усилватели и ефекти, с

идеята, че всяка нова придобивка те инспирира. И това е така и това обяснява защо си сменям често нещата.

Страта на Сами, корейският за който говорех си беше класна китара -

I concur, yes, these guitars are real Fenders, made in Korea by Cort Tec co. I have the Jazz Bass of the same vintage, 1992, and it is extremely well made, but seems heavy to me, I have been a bass player for many yrs. and other guys have played my bass, and loved it! After lots of research, I have been told that the quality is same as a Mex. Fender or maybe even slightly better. I got mine new in 1992, it is an Arctic White with 3/ply p/g, has great pups, seem to remember that I paid $350.00 for it new, which was a lot more money then as now. The guy at Bass Place, near me said they are collectible guitars now, but not bringing much money, said to the right person .....maybe 500.00, or so , in good cond.

My advice is to hang on to it, DO-NOT sell it , you have a rare guitar that will only increase in value!

That's a tasty looking Strat. Technically its not a Squier, its a Fender. It just belongs to the Squier series.
 

26104d1314099606-cn2-korean-squier-photo

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всички сме така,приятел,сменяме инструменти..е аз вече съм с основните 4,макар и не топ модели,мисля да драсна нещо импровизация като демо как звучат принципно ес-джи,лес-пол,страт и теле,ма нещо ми пламна главата -тъста в болница,момичето полудело и не ми се свири много..

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отдавна не съм писал по темата, но сега имам да ви покажа изключително интересен снимков материал. Издирих един от моите Фендери (производство на бай Спас) и му направих фото сесия. Китарата е правена през 1990 година. 

 Общ вид на китарата:

806564.jpg

806575.jpg806576.jpgНадписът, който тогава се рисуваше на ръка, и струваше от 20 до 40 лева.

806565.jpg

За прагчетата ходих до Хасково при Веселин Белевски и стоях при него три дни, докато ми ги постави. Но за 25 години нямат никаква следа от износване!

806567.jpg

Ключовете взех от някаква италианска китара с марка Gherson (ако добре съм запомнил)

806568.jpgА на тази снимка близък кадър на плочката с гравюра "Ф"! Това е дело на бай Симо, за когото съм писал в предните постове.

806570.jpg

Една обща снимка на гърба на китарата

806571.jpg

Ето я и лицевата страна!

806572.jpgТремолото е изработено от Пепи Давидов! Ако се вгледате внимателно в плъзгачите, ще видите, че там, където се пречупва струната има ролки. Тези ролки, според Пепи Давидов, би трябвало да намалят значително триенето на струните при тремолото и така китарата да се разтройва по-малко и по-рядко да къса струни!

 На същата снимка може да видите и гнездото за жака, купено от Пеци Гюзелев!

806573.jpgИ още един легендарен български китарист участва в тази китара- Максим Горанов (Диана експрес) ми подари 5 позиционния ключ за адаптерите, както и 4-те винта свързващи грифа с тялото.

806574.jpg

  • Like 15

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте и от мен.

 

Първо благодарности на Capricorn за темата.

 

Страхотни разкази за времената в които една кухарка и ботилка "Житная", на пейката до блока бяха Светая и светих за десет-петнайсет младежи.

 

Ще споделя историята на моят " Бай Спас".

 

 

Китарата е Les Paul форма с лого на Ibanez

Тялото е махагон ,грифът не мога да кажа със сигурност, ще кача снимки по надолу.

И така към историята!

След известен брой купи-продай, започнах с една кухарка Орфей, на която собственоръчно монтирах адаптер от някаква руска китара, звучеше убийствено през грамофон "Акорд" във телевизор Електрон 740. Питайте съседите . Грамофонът се усилва до край и от телевизорът регулираш силата на звука. Гейнът е уникален! Същото се получава, ако дадеш на късо изходът за говорителят на лампов усилвател, имах един " Тесла" 75 w. само усилване и корекции за звука. Де да знаех да не ги продавам на времето. Та, понеже беше беднотия ........оголени жици вързани на ръка и случайно зад " печката" ,буквално можеш да печеш яйца на него,жиците са дали на късо и няма звук разбираш ли. Усилвам аз и едвааааа едва се чува нещо. Усилвам до край и Wowwwww, ебаси и дистъра!!! Става страшно обаче ако някой бутне жиците ........ Оглушаваш поне за два дена.

Та, към китарата от Бай Спас....

Винаги, от дете съм бил впечатлен от Лес Пол и даже първият ми запис беше с такава. Няма да цитирам имена и личности ,само ще кажа че пича на който беше китарата ,скочи с нея от петака в басейна на Червено знаме на един концерт.

Та след многобройни покупко-продажби, около 97-98 ма беше,се появи моят " Бай Спас" или както я наричам аз " The black Pearl". Имах един мексикански BC.Rich Warlock, много добро животно. Тогава свирехме по клубовете и нали се сещате как звучи All i wanna do-Sheryl Crow примерно ....... И се появи един приятел и вика аре да ги менкаме. Даваше ми две за мойта!И вика,"Бай Спас" са...... Ако искаш ....... Не се двуомих въобще. И той кеф, аз пък още повече. Другата беше Телекастер, не я взех а си исках пари да ми даде. Сега съжалявам!

Минаха години ...... Случи се така че 2000та година ми откраднаха колата която току що лично бях докарал от Германия. Който е ходил по онова време знае .....

И щеш не щеш трябваше да се плаща откуп........ Събирам аз пари от ляво и от дясно, но сиромашия не стигат и моят приятел каза аз ще я взема. Беше разработил вече репетиционната която направихме заедно и даже правеше дигитални записи. С него свирихме от началото та до тогава. Даде ми парите които му поисках и аз смачкан и угнетен трагично се разделих с нея. Даже спрях да се вясвам в студиото , за да не я виждам. Направо умрях ......... Десет години въобще не съм имал китара....... Всичко зарязах. Болката беше неописуема! И той дума не обелваше за нея и по добре.

Както и да е. Напуснах аз пределите на родината, поради органически причини, животът много се промени, аз също. Купих си един Cramer LP и почнах по малко да подрънквам. Естествено връзката ни не се загуби, все пак сме израсли заедно и сме като братя. Един ден съм в Българияпием и си бира, както казваше баща му, лека му пръст, " Да обменим 50 грама мисли".Пием си и си говорим за доброто старо време и изведнъж ми вика Искам да ти върна китарата. Ела сега до нас и си я вземи. Болката беше дълбоко погребана и даже може да се каже че се кефех на Крамер-а. Стреснах се. Викам добре де супер, ще ти дам парите които ти ми даде за нея. Не, каза, никви пари, китарата си е твоя и винаги си е била твоя. Много ,казва са я пипали ,но само ти можеш да и извадиш звука.

Познайте какво се случи?

В два посред нощ, лъскам аз китарата, полирам лака, махам някакви лепенки от нея. Не мога да повярвам че пак я държа. Грифът е 19 мм на първия праг и 22 на дванайстия.....

И край, полудях! Занесох я един майстор да я провери и пипне тук там, без да и променя нищо. Той познава Бай Спас, каза със сигурност е негова. От края на 70те е. И вече полирана цъфна в нас в куфара

Мина време и аз не спирам да си мисля за нея. Викам си, край ще си я взема при мен и ще я обурудвам с нови адаптери. Речено сторено. Разглобих я и опакована в лично от мен пакет с двойни дъна и страни я пуснах по Спиди. НИКОГА,ама никога не правете такава грешка! ........

Пакетът се загуби някъде из Германия....... Никаква информация, никакво проследяване хора! Полудях направо. Проклех се заради глупостта си. Мина повече от месец, аз ни спя ни нищо. И в един ден пощальона ми носи пакетът в бачкането. С посочващи стикери как да стои пакетът, нищо да не слагат от горе му и тн., опаковката беше отворена и китарата беше с избити ключове ,два или три. Явно пакетът е паднал от високо и главата се беше цепнала по линията на ключовете.

Слава на Бога, всичко си беше там поне. Къде ще ги търся тези ключове. Ибанец, заключващи, от амнайста година

Купих какво спец лепило за дърво и даже и сложих по три финни месингови винта от всяка страна и китарата си е цяла и свири. Има уникален състейн хора. Слава на Бога научих си урокът ,вече да не се разделям с нея. Никога!

Обурудвах я с нови мост и магаренце, златисти. Два Dimarzio Super Distortion 100, push-pull single coil split и е не узнаваема. Свири всичко, според мен. С единични адаптери блус и кънти и разбира се яки резачки с тия хъмбъкери.

Това е от мен хора!

Бъдете здрави и свирете!

Ще кача снимки по късно

  • Like 10

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Човече, това беше много истинско. Сполай ти ! :)

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ехее страхотна история и поучителна!

 

Затова както каза един приятел, като го питаха дали си продава баса "Китари само купувам"

 

@Caprycorn Като гледам по снимките за тези години в това нямане, много добре са били изпипани.

  • Like 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
На 11.03.2018 г. at 13:42, Memfeest написа:

Здравейте и от мен.

 

Първо благодарности на Capricorn за темата.

 

Страхотни разкази за времената в които една кухарка и ботилка "Житная", на пейката до блока бяха Светая и светих за десет-петнайсет младежи.

 

Ще споделя историята на моят " Бай Спас".

 

 

Китарата е Les Paul форма с лого на Ibanez

Тялото е махагон ,грифът не мога да кажа със сигурност, ще кача снимки по надолу.

И така към историята!

След известен брой купи-продай, започнах с една кухарка Орфей, на която собственоръчно монтирах адаптер от някаква руска китара, звучеше убийствено през грамофон "Акорд" във телевизор Електрон 740. Питайте съседите . Грамофонът се усилва до край и от телевизорът регулираш силата на звука. Гейнът е уникален! Същото се получава, ако дадеш на късо изходът за говорителят на лампов усилвател, имах един " Тесла" 75 w. само усилване и корекции за звука. Де да знаех да не ги продавам на времето. Та, понеже беше беднотия ........оголени жици вързани на ръка и случайно зад " печката" ,буквално можеш да печеш яйца на него,жиците са дали на късо и няма звук разбираш ли. Усилвам аз и едвааааа едва се чува нещо. Усилвам до край и Wowwwww, ебаси и дистъра!!! Става страшно обаче ако някой бутне жиците ........ Оглушаваш поне за два дена.

Та, към китарата от Бай Спас....

Винаги, от дете съм бил впечатлен от Лес Пол и даже първият ми запис беше с такава. Няма да цитирам имена и личности ,само ще кажа че пича на който беше китарата ,скочи с нея от петака в басейна на Червено знаме на един концерт.

Та след многобройни покупко-продажби, около 97-98 ма беше,се появи моят " Бай Спас" или както я наричам аз " The black Pearl". Имах един мексикански BC.Rich Warlock, много добро животно. Тогава свирехме по клубовете и нали се сещате как звучи All i wanna do-Sheryl Crow примерно ....... И се появи един приятел и вика аре да ги менкаме. Даваше ми две за мойта!И вика,"Бай Спас" са...... Ако искаш ....... Не се двуомих въобще. И той кеф, аз пък още повече. Другата беше Телекастер, не я взех а си исках пари да ми даде. Сега съжалявам!

Минаха години ...... Случи се така че 2000та година ми откраднаха колата която току що лично бях докарал от Германия. Който е ходил по онова време знае .....

И щеш не щеш трябваше да се плаща откуп........ Събирам аз пари от ляво и от дясно, но сиромашия не стигат и моят приятел каза аз ще я взема. Беше разработил вече репетиционната която направихме заедно и даже правеше дигитални записи. С него свирихме от началото та до тогава. Даде ми парите които му поисках и аз смачкан и угнетен трагично се разделих с нея. Даже спрях да се вясвам в студиото , за да не я виждам. Направо умрях ......... Десет години въобще не съм имал китара....... Всичко зарязах. Болката беше неописуема! И той дума не обелваше за нея и по добре.

Както и да е. Напуснах аз пределите на родината, поради органически причини, животът много се промени, аз също. Купих си един Cramer LP и почнах по малко да подрънквам. Естествено връзката ни не се загуби, все пак сме израсли заедно и сме като братя. Един ден съм в Българияпием и си бира, както казваше баща му, лека му пръст, " Да обменим 50 грама мисли".Пием си и си говорим за доброто старо време и изведнъж ми вика Искам да ти върна китарата. Ела сега до нас и си я вземи. Болката беше дълбоко погребана и даже може да се каже че се кефех на Крамер-а. Стреснах се. Викам добре де супер, ще ти дам парите които ти ми даде за нея. Не, каза, никви пари, китарата си е твоя и винаги си е била твоя. Много ,казва са я пипали ,но само ти можеш да и извадиш звука.

Познайте какво се случи?

В два посред нощ, лъскам аз китарата, полирам лака, махам някакви лепенки от нея. Не мога да повярвам че пак я държа. Грифът е 19 мм на първия праг и 22 на дванайстия.....

И край, полудях! Занесох я един майстор да я провери и пипне тук там, без да и променя нищо. Той познава Бай Спас, каза със сигурност е негова. От края на 70те е. И вече полирана цъфна в нас в куфара

Мина време и аз не спирам да си мисля за нея. Викам си, край ще си я взема при мен и ще я обурудвам с нови адаптери. Речено сторено. Разглобих я и опакована в лично от мен пакет с двойни дъна и страни я пуснах по Спиди. НИКОГА,ама никога не правете такава грешка! ........

Пакетът се загуби някъде из Германия....... Никаква информация, никакво проследяване хора! Полудях направо. Проклех се заради глупостта си. Мина повече от месец, аз ни спя ни нищо. И в един ден пощальона ми носи пакетът в бачкането. С посочващи стикери как да стои пакетът, нищо да не слагат от горе му и тн., опаковката беше отворена и китарата беше с избити ключове ,два или три. Явно пакетът е паднал от високо и главата се беше цепнала по линията на ключовете.

Слава на Бога, всичко си беше там поне. Къде ще ги търся тези ключове. Ибанец, заключващи, от амнайста година

Купих какво спец лепило за дърво и даже и сложих по три финни месингови винта от всяка страна и китарата си е цяла и свири. Има уникален състейн хора. Слава на Бога научих си урокът ,вече да не се разделям с нея. Никога!

Обурудвах я с нови мост и магаренце, златисти. Два Dimarzio Super Distortion 100, push-pull single coil split и е не узнаваема. Свири всичко, според мен. С единични адаптери блус и кънти и разбира се яки резачки с тия хъмбъкери.

Това е от мен хора!

Бъдете здрави и свирете!

Ще кача снимки по късно

 

DSC_0915(1).jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте.

Забавих доста снимките, но за мен чакането си заслужаваше.

Така изглеждаше китарата, както Бай Спас я е правил. Сега ще кача снимки след ремонтът и някои мои подобрения :rolleyes:

DSC_0930(1).jpg

DSC_0931(1).jpg

DSC_0959(1).jpg

DSC_1627(1).jpg

DSC_1956(1).jpg

received_1733556293431135(1).jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.