Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Я тей леко оффтопишки да вметна една питанка:

Как е правилен израза? "Частпром" като частна промишленост или "часпром" понеже е почасово? :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^ Мисля, че е първото?!

Навремето имаше само две възможности - Нармаг и Часпром!!! :yes:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Човече, спри се, ще ми свършат лайковете.

Бай Спас е велик лютиер. Правил е всякакви модели. Споменаваш Вовата. Той въпреки, че има висше образование на тази тема - Лесотехнически институт беше чирак при бай Спас на Красно село. Там работеше и Неделчо Делев. Там работеше и Христо Георгиев. Това беше цех за изработка на гъдулки към кооперация "Народно творчество". Но в разгара на рока в световен мащаб китарките от последния етаж на ЦУМ за 101лв не ставаха за нищо. Продавачките казваха: " Не навивайте ключовете, защото ще се изкриви грифа!" Адаптерите бяха с 3 квадратни феромагнитчета от врата на шкафче. Хардуерът беше от тенеке. Тогава намирахме хора като Симо от Мед. академия, оборудвани с фрези, стругове и т.н. В Суходол намерихме леяри в един двор, Наблизо имаше шприцьори за пластмасови капачки и Фендерашки копчета, няколко души въртяха на струг жакове. Въобще - веселбата беше пълна. Лафът беше "Частпром - весел дом". Всички бяха доволни.

Благодаря за темата, ще я развием.

Но днес настроението е тъжно и както и ти спомена друга светла личност - Петър Гюзелев, днес го изпратихме в Столична библиотека. Легендарна личност! Лека му пръст.

 

 

Сега оценявам колко много ни е липсвал интернета и форумите през 80-те! Ако знаех тогава, че в Суходол е имало шприцьори за пластмасови капачки и фендерски копчета, щяхме да спестим на бай Спас много тежък труд по изработването им на ръка!

 Изведнъж си спомних една друга история с бай Спас и Пеци Гюзелев:

През 1984-та минавах през Редута, и реших да се отбия при бай Спас да го видя. Той ме покани в мазето, където на работната маса лежеше един черен Стратокастер с изтърбушен пикгард! Вместо него, направо в дървото при бриджа беше монтиран един гибсънски хъмбекер, а на малкото останало парченце от платката стояха само един, или два потенциометъра. Бай Спас лепеше върху тялото на китарата разноцветни ленти изолирбанд и беше видимо ядосан! На въпросът ми "каква е тази китара", бай Спас ми показа една снимка на Ванхален, или както той го нарече "Някакъв луд холандец" и ми се оплака, че Пеци искал същата китара. Бай Спас лепеше почти със злоба лепенките и негодуваше що за вкусове имат тези холадци, и как може и Пеци да се "зарази" от тях! Аз също бях силно потресен от вида на тази китара и заех морално страната на бай Спас!

 През месец декември същата година бях на концерт на Щурците в зала Христо Ботев, където видях отново налепената с изолирбанд китара. Малко след средата на концерта, на песента ХХ век, Пеци взе точно тази китара, и направи с нея такова невероятно шоу, каквото не съм и сънувал- свири с китарата зад врата си, свири с език, свири с крака, хвърля я нагоре, като я придържаше само за кабела, свири и с кабелът, и със стойката за микрофона и какво ли още не! Аз бях в първата редица правостоящи до сцената и гледах всичко от непосредствена близост, но не можех да повярвам на очите си!

 Познайте сами, дали след няколко дни, и моята китара не беше налепена с пет цвята изолирбанд?

  • Like 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Отговорено (Редактирано)

Много интересни разкази, благодаря!

Знам, че темата е за конкретен човек, но ако има интерес да я разширим, бих могъл да напиша за това как станах клиент на Гашевска (друга легендарна личност и спасител на музикантите от времето на соц-а) и за срещите ми с нея. Смятам, че е редно, авторът на темата да даде разрешението си за това, за да не се получи оспамване.

Редактирано от blr

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Минавайки през Дианабад си спомних колко пъти сме идвали в завод Фурнир-паркет (сега развалина) за дървен материал.

За китари.

Имаше масивни талпи Махагон, птичи Явор, африканско Кото, тънкожилен Смърч, Ясен, Венге, Палисандър, дори Абанос.

На добри цени.

Пиша ги с главни букви, защото са имена и аз уважавам тези звучащи дървесини.

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Еееххх.. времена...времена!!! Честно казано понякога ми се иска да съм растял и бил в съзнателна възраст по онова време...Самият факт, че трябва да се направят такива неща, за да се постигне дадена цел, прави хората различни от съвременните...Като чета думите ти за начина по който са се отнасяли големите имена в музиката тогава към хората ми идва да се разплача. Сега всичко е агресия и мерене на пи*ки... и по възможност плюене по останалите с цел собствена изгода. Не твърдя, че навремето не е имало такива неща, но мисля че сега сме заобиколени в повечко!

 

Другото...сегашната младеж знае да хвърли някакви кинти за някое менте и след това съм сигурен, че не оценяват по достоен начин притежаваните от тях неща...

 

Оптимист съм, че изключението потвърждава правилото...все пак има и изключения, но в днескашния свят са много малко...

 

Извинявам се за офтопика, но се разчувствах :)))

 

Още нося спомена от една вермона...Спомянм си, че когато баща ми я донесе и я постави на една стойка, в моите очи това беше като "божество". Няколко дни не се отлепях и свирих ли свирих... Дори и сега не тая такива чувства към техниката, с която разполагам...

 

Едно време по друг начин са стояли нещата!

 

С нетърпение очаквам още интересни истории!

  • Like 6

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Всъщност в темата съм описал само една малка част от групарството- как се правеше китара. Подобна беше системата за правене на усилватели, колони, миксери, ефекти, осветления, пироефекти и всичко друго свързано с излизането на сцена и свиренето на рок!
Доколко музикантите от онова време са били "в крак" със световните си колеги? Това могат да кажат само тези, които са дълбоко запознати с творчеството на нашите групи от 70-те и началото на 80-те години! За съжаление, от официално издаденото творчество (записи в радиото и Балкантон), не може да се добие точна представа за качествата на тогавашните музиканти! Истинският техен талант можеше да се види най-добре на техните концерти! Вероятно много от вас свързват името LZ с такива "тончорусевски" хитове като "Топъл дъжд" или "Големия кораб минава", но малцина знаят, че на концерти тази група свиреше HIGHWAY STAR по-добре и от самите Purple! Или групата Турбо, известна с шлагери като "Зеленият кестен", на концертите си забиваше цели тави на Rainbow! За съжаление аз нямам впечатления от по-старите групи от 60-те и началото на 70-те, но мога да кажа, че музикантите от онова време са извършвали истински подвиг, правейки рок в условията на "развит социализъм".
Ние, по-младите поколения, можем само да се гордеем с тях и да им сваляме шапка!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много колеги очакваме авторът на темата да продължи с увлекателните разкази, а ние, кой с колкото може да помагаме.

Независимо, че темата е за бай Спас аз се чувствам морален длъжник към няколко личности, допринесли много в "онова" време.

Какво ще кажете за Румен Струната?

Отделна тема, отделна студия, защото е жив и здрав - група Карамел, но каква кариера, каква история...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вероятно трябва да запознаем читателите накратко с това кои са Златните струни, и каква е тяхната връзка с бай Спас.

1969 година е изпълнена със събития от голямо значение за българския рок. Ще се спра само на две от тях: През 1969 за пръв път проплаква авторът на тази тема в родилния дом на улица Шейново в София През същата година са основани Златните струни от братята Иван (китара) и Боби (барабани) Мишеви, и Румен Спасов- бас китара. Случайно, или не, от Златните струни ще излезнат много златни имена за българския поп и рок! Година след основаването на групата Румен ще попадне на концерт в читалище „Петър Берон” на група „Кенари”, където ще хареса много певеца на групата и ще го покани в Златните струни! За щастие, певецът ще приеме поканата, и двамата ще бъдат заедно на сцената в следващите 20 години. Името на този певец е Йордан Караджов! Следващата година в Златни струни ще се появи още един Йордан, но с фамилия Ганчев, известен повече с прякора Дани Баницата. Десетина години по-късно, той ще донесе стила Ню Уейв в България и ще стане главен идеолог на група Тангра. Но да не изпреварваме събитията. През 1973 година Дани Баницата напуска Златни струни и неговото място на кийбордист е заето от... Васил Найденов! Васил Найденов свири в Златни струни до 1975-та, когато е заменен от един млад, изключително талантлив музикант на име Христо Ламбрев! Както се вижда, трима от основателите на най-дълголетната българска рок група вече свирят заедно! Оттук нататък остава само да назреят някои събития, за се роди една легенда с 35 годишна история! И това се случва на 1-ви юни 1978 година – трите „златни струни”- Румен, Данчо, Ицо, заедно с барабанистът Георги Кокаланов стартират под името Сигнал. През следващата година Георги Кокаланов е сменен от Владимир Захариев и така се формира първата „златна четворка” на Сигнал!

Както писах по-горе, бай Спас обичаше своите клиенти като синове, а Румен и Данчо определено бяха сред най-любимите му „синове”! Джаз-басът на Румен беше едно от първите произведения на бай Спас!

Във всяка група от онова време имаше поне един музикант, който се грижеше за цялата техническа екипировка на групата- усилватели, колони, миксери, осветление, кабели, микрофони и т.н. За Щурците този човек беше Пеци Гюзелев, а за Сигнал- Румен Спасов.

Единствената ми среща с Румен стана при бай Симо (майсторът по хардуера на китарите). Както вече писах, бай Симо беше много труден за откриване, и още по-труден за изпълнение на поръчки. В един съботен следобед извадих късмета хем да го намеря, хем да се хване с поръчката ми. И в този момент през вратата влезе Румен, носейки един мишпулт. Първата мисъл, която ми мина през главата беше, че бай Симо ще се захване с работата на Румен и ще зареже моята поръчка! Но Румен се оказа голям джентълмен и настоя майстора първо да приключи с мен, и чак тогава с него! А аз тогава дори не му благодарих за това, все пак бях едва 17 годишен тинейджър...

Румен ще остане в историята на българския рок като технически гений и голям специалист по озвучаване и озвучителни системи.

  • Like 6

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисля, че тук е подходящо място, да ви споделя едно отлично много просторно и ретроспективно интервю, което Ивайло Тончев взе от Валентин Стефанов от СРЕБЪРНИТЕ ГРИВНИ

 

I част - http://metalhangar18.com/site/intervyu-s-valentin-stefanov-valyo-grivnata-ot-srebarnite-grivni.mh18

II част -http://metalhangar18.com/site/intervyu-s-valentin-stefanov-valyo-grivnata-ot-srebarnite-grivni-tchast-2.mh18

III част -http://metalhangar18.com/site/intervyu-s-valentin-stefanov-valyo-grivnata-ot-srebarnite-grivni-tchast-3.mh18

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И понеже май нямаме снимка на бай Спас, спомням си, че много приличаше на Джо Пас.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Попаднах през google на тази интересна история и я почуствах много близка!Разказана много добре за хора и места ,които познавам прекрасно.После по снимките познах Ясен-мой много добър и стар приятел:) Очевидната му любов към китарата е взаимна и до сега не му е изневерила! Поздрави Яска!

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А бяхме млади!..

 

И аз едва сега откривам темата, но докосва много чувствителни струни. Новите поколения не само никога няма да преживеят тези неща, но и по разкази няма да ги разберат...

 

Споменати са освен Спас и ред други имена, които лично познавах и чиито изделия и услуги съм ползвал - с благодарност и гордост... Шапки долу за всички тях!

 

Имаше си цяла невидима 'индустрия', която процъфтяваше заради немотията на времето. Имаше и особен морал, непознат днес - и той не беше 'благодарение на', а въпреки народната власт. Да имаше днес повече от оня предприемачески дух и хъс за постигане на невъзможното, щяхме да сме първа индустриална сила...

 

Още веднъж - поклон за такива хора!

  • Like 5

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не съм сигурен доколко е добра аналогията, но едно време, когато трудно се намираше музика, в най-добрия случай се ходеше по разни полуапокрифни студия някой да ти презапише касетка от собствения каталог, в по-лошия поръчваш от чужбина по някой тираджия или познат, пък я дойде, я не, а дали е квото си поръчал, пък дали е наистина хубав тоя албум или не... Цялото това чакане и перипетии после даваше резултат в слушане нон-стоп, уважение към музиката и музикантите и т.н. Сега когато всичко е наготово, съответно никой и не слуша толкова много музика :)

 

Та и с тези хора и въпросния Бай Спас, когото за мое съжаление не познавам... тези хора са били светила в мракобесните времена на умишлено потъпквана култура и ограничавани свободи. Съответно и човек оценява труда на тези хора повече. Докато сега всичко ти е наготово, отиваш в магазина, избираш от хиляда китари и усилватели, но липсва личният и човешки елемент :) Съответно инструментите се купуват, продават, препродават...

 

Дано да има повече такива истории за хора като Бай Спас :)

  • Like 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мдаа, днес трудно може да се обясни на по-младите какво и как беше. Освен недоимъка, цените на малкото неща, които можеха да се намерят, бяха много високи. Спомням си когато излязоха на пазара усилвателите на Лабораторията по акустична техника (ЛАТ). Главата за бас В100 с прилежащия и кабинет струваше над 1000 лв, което по онова време бяха 4-5 заплати.  Дефицитът беше такъв, че цените на много неща втора употреба бяха дори по-високи от цените, като нови. Вносът на музикални инструменти и апаратура от "вражеските" капиталистически страни беше забранен, като се допускаха изключения със специално разрешително от Концертна дирекция. Митото беше, по спомени, нещо от рода на 70 %! Качествените инструменти се брояха на пръсти и принадлежаха на известни музиканти. Останалите имахме избор: или да се борим с тоягите на Орфей и Кремона или да търсим хора, като споменатите в темата, които да изработят нещо приемливо като качество.

 

И въпреки немотията, скъпотията и гоненията се свиреше! Ето това е нещото, което ме изумява днес, има всички условия, но мадежите все си намират оправдания да не свирят. Един иска траш, не иска дет, на друг пък му трябвали вегани, антиглобалисти и не знам си още какви дивотии, трети има възрастови претенции... Всеки иска, но не дава почти нищо.

  • Like 10

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.