Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Заповам тази тема, провокиран от думите на господин travelcaster2 „В тези тъмни времена се появи една светла личност - бай Спас, за когото ще трябва с общи усилия да направим голяма студия.”

Предисторията е, че в началото на 1983 година получих подарък от моя учител по китара – един корпус за Фендер Джаз Бас, доста поочукан, без абсолютно никакви части по него. Но аз държах в ръцете си парче от истинска китара, от онези китари, с които свирят „големите” музиканти ! Учителят ми обеща да потърси и гриф за този Джаз Бас, ако не „Бай Спас ще ти направи”. Но все пак годината беше 1983, Фендерите и Гибсъните в България се брояха на пръсти, а свободните грифове за Джаз Бас, готови да бъдат подарени на едно 13 годишно хлапе бяха точно нула на брой! Така в късната пролет на 83-та учителят ми по китара ме заведе в Красно село, където се намираше един малък цех за музикални инструменти, там работеше легендарният Бай Спас.

Бай Спас скоро се появи, излизайки от помещението, където се намираше шлайф машината и държеше под мишница един стратокастески корпус, току що перфектно изшлайфан! Излуша внимателно какъв е моят случай и каза: „Ела довечера у дома! Живея на улица Калиманци 83, до зала Фестивална. Номерът ще го запомниш лесно като годинaта 83-та.” Аз номерът го запомних лесно, но името на улицата тутакси ми излезе от главата. Само запомних, че почва с К и е някакво шантаво име. Реших, че като се прибера в къщи ще погледна картата на София, и като го видя написано ще се сетя. Но за моя най-голяма изненада, когато разгънах картата, се оказа че в района на зала Фестивална улиците с шантави имена, започващи с К са в изобилие, и нито едно име не ми звучеше като това, което ми каза бай Спас. В крайна сметка се наложи да изтичам още веднъж до Красно село, да намеря бай Спас за да ми каже как беше името на неговата улица. Вечерта отидох у тях заедно с тялото на Джазбаса, за да решим по нататъшната му съдба. Бай Спас ме покани в мазето, където беше обзавел своето ателие, и от където бяха излезнали почти всички електрически китари, които се показваха по телевизията по онова време. Аз още веднъж му обясних, че имам нужда от гриф за това тяло, а докато аз говорех, бай Спас ме оглеждаше от глава до пети, и накрая ме попита: „Абе ти можеш ли да свириш на китара?” Аз отговорих, че мога, разбира се, а той реши да провери и ми донесе един правен от него Гибсън Лес Пол. Включи го в една много странна апаратура, която приличаше на нещо като предвоенно радио, но от тази апаратура излезе много приятен лампов звук. Аз дръннах един ла минор и запях песен от най-новата плоча, която си бях купил. Плочата беше „Сигнал 4”, а песента „Кой е щастлив” След първите няколко такта бай Спас плесна с ръце и каза: „Ама тази песен е на Данчо!” След това извика жена си да дойде и тя да се позабавлява. Аз подкарах друга песен, този път от албума на Щурците „Вкусът на времето”, песента „Кой съм аз, момче от групата с китара в ръка...” Бай Спас реагира още по-възбудено- „А тази песен е на Пеци...” Така направих в мазето на улица Калиманци 83 един импровизиран концерт пред бай Спас и жена му, с песни на Тангра, Диана експрес и Васко Кеца. При всяка песен бай Спас разпознаваше безгрешно имената на музикантите (както скоро разбрах всички до един са негови клиенти, и всички ги обичаше като родни синове). Когато свърши концерта, бай Спас каза: „Добре, Ясене, виждам, че си сериозен музикант и аз ще работя с теб!” Точно така каза, ЩЕ РАБОТЯ С ТЕБ! В този момент почувствах, че съм издържал някакъв много важен изпит, и че съм приет в елитното общество на байспасовите клиенти!

 Минаха няколко години, през които поръчвах няколко Стратокастера при бай Спас. Последната  ми поръчка беше готова в края на 90-та година. Тогава, пак в същото мазе отново изпробвах поредния Стратокастер, и пак изпях най-новите научени песни. Но в момента на пробата токът спря (това се случва по време на „лукановата зима”), бай Спас запали една свещ и ми каза едни думи, които няма да забравя никога- „Ясене, през това мазе са минали стотици музиканти, всички са си пробвали китарите тук, но ти си единственият който някога ми е пял, а аз много обичам песните!”

Това се оказа и последната ми среща с бай Спас! Две-три години след това научих, че е починал!

Навярно много колеги имат спомени от този голям майстор и човек! Нека ги споделят тук!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотно разказан спомен, радвам се че има хора като него в България.
Велик човек :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всъщност споменът не е разказан чак толкова страхотно, тъй като съм пропуснал да запозная читателите с това какво се случи  с тялото на Джазбаса...

След като свърши концерта в мазето, преминахме към делови разговор. Бай Спас ми обясни, че поръчката на гриф е скъпа- 120 лева за гриф с жълти прагчета, без надпис. Но пък имаше при себе си един стратокастерски гриф, втора употреба, който можеше да ми продаде на половин цена за 60 лева. Проблемът беше, че стратокастерският гриф изобщо не пасваше на джазбасовия корпус, нито технически, нито естетически. Тогава ми хрумна една идея за много странна сделка- изчакваме някой да си поръча при бай Спас тяло за джазбас, той му дава моето, а с парите от поръчката изработва за мен ново стратокастерско тяло. Единственото условие беше, че моят корпус беше много очукан и трябваше бай Спас да го боядиса и лакира наново за моя сметка. След няколко седмици късметът ми се усмихна- бай Спас ми се обади, че има поръчка, каквато чакам! Аз му занесох тялото, платих му за боядисване (според желания от клиента цват), а в тефтера с поръчките на нова страница бай Спас написа: „Ясен- Тяло за Стратокастер, черно, срок 1 месец”. Интересно е, че черния цвят ми го препоръча самият бай Спас, по думите му Пеци наскоро си бил купил черен Фендер и бил много красив. Освен това ми каза, че понеже съм нисичък и слабичък, ако китарата ми е бяла, ще изглежда много голяма за мен, а като е черна ще ми стои съвсем по мярка! Месец по-късно поръчката ми беше изпълнена и вече имах тяло и гриф Фендер Стратокастер. Но все още нямах никакви части за тази китара и ми предстоеше да извървя дълъг път до пълното й окомплектоване. Както подразбирате, тогава бях съвсем малък и не разполагах с почти никакви средства. Единственото приходно перо в бюджета ми се формираше от носенето на празни бутилки до пункта за изкупуване на амбалаж. След още няколко месеца пак отидох при бай Спас и двамата заедно измислихме възможно най-икономичната електрическа част на китарата- само един адаптер, монтиран върху еднопластов пикгард (тогава тази част се наричаше просто платка), един волюм и един тон контрол, и жакът монтиран на мястото на втория тон контрол. Адаптерът се поръчваше при бай Спас, макар че се изработваше от поддоставчик на име Станчо, платката се изработваше лично от бай Спас, потенциометрите трябваше да си ги набавя сам, а за жака бай Спас поемаше ангажимент да го намери. Тази моя поръчка струваше 65 лева. Оставаше хардуера, който също се изработваше от поддоставчик, а не от бай Спас. Въпросният поддоставчик се казваше бай Симо и работеше в развойната база на Медициска академия. Много трудна мисия беше човек да го открие на работното му място,  още по-трудно да му се възложи поръчка, а това поръчката да бъде изпълнена си беше чист късмет! Някоко месеца прекарах в разходки до Медицинска академия, докато успях да се сдобия със струнник от бай Симо! Някаква конструкция подобна повече на телекастера, с по едно буренце за две струни, или общо три буренца. Имаше опция същият майстор да ми преправи орфейски ключове, като им сложи метални ръкохватки, но щяло да стане малко по-бавно... Аз вече нямах търпение да го чакам, бяха изминали 9-10 месеца откакто започнах да събирам чарковете на Стратокастера и реших да мина с обикновените ключове Орфей, с пластмасовата ръкохватка. Така през месец май 1984 година бай Спас завърши окончателния монтаж на моят първи Фендер Стратокастер. Помня много добре момента, в който сложихме струните, как бай Спас, без никакъв камертон, настрои абсолютно точно на "ми" първата струна, а след нея на интервали и останалите. Излиза, че е бил абсолютист, макар че не можеше да свири на китара!
Мисля, че е излишно да ви описвам радостта си от тази китара....

Редактирано от Caprycorn

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сладкодумен разказвач си колега! :godbless:

С удоволствие чета постовете ти! Това са едни хубави времена, може би затова, че бяхме млади или пък защото хората бяха различни?! :greenangel:

Може би е време в Говорилнята, да се отвори подраздел "Клуб на пенсионера" и там, да си спомняме за времената, в които песните се вадиха по слух от касетофона, китарите си настройваха по тона на аналоговия домашен телефон, а подобието на този форум, беше определен ден в седмицата на по кафе в "Нарцис" /за гр. Плевен/.... китарите си имаха струнник, магаре и т. н. :secret:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

kirilsat ,  :thumbs_up:

Успяването в тежки условия раждаше гордост и удоволствие от постигнатото! И хората, преминали през това ставаха именно други! По- отвсякъде!

Редактирано от Parni_Valjak

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В днешно време през каквото и да мине младежта ще отива само надолу има малки изключения поне от хората които аз познавам и много съжелявам че съм роден в това шибано време и живея с това шибано поколение от което има много малко хора които са с акъла си и на които можеш да разчиташ. Нека това не пречи на темата да се развива.

Както всички отбелязаха човекът направил темата разказва страхотна а слушам ли го това на живо няма да мигам и ще си умирам за тея разкази благодаря много че споделяш тези спомени с хората от форума. :godbless:

Редактирано от genatawa

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За съжаление не го пазя, кой да знае, че един ден тази китара ще има такава историческа стойност! Но намерих една снимка от края на 1985 година. На тази снимка съм аз (моля ви, не ми се смейте много) със следващият стратокастер от бай Спас, а зад мен е подпряна като резервна китара тази, за която разказах по горе. Ако трябва да бъда честен, в онези години нямах кой знае каква нужда от резервна китара, по скоро стоеше на сцената за да се изфукам, че имам цели два Фендер Стратокастера, какво да се прави, човещинка:)

703868.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чудесен разказ!

Като бонус има и снимков материал.

Благодаря за труда и желанието да споделиш, тази история.

 

Ако има още с радост бил прочел.

 

Поздрави.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бай Спас..90-те на някакъв блус-фест един колега ми даде ЛП-копие за джем и в паузите как си паля цигарка .. китарата с халтав колан без заключване се откачи и естествено се счупи при врътката на тръсрода - слабото място..

Отидох при Спас,щото инцидентно или не съм прецакал китарата- направи същия гриф от махагон (болт-он беше),а освен това така лепна оригиналния,че почти не си личеше ,че е бил чупен,,

Показа едно хубаво парче махагон за тяло и каза че може да направи цяло ЛП,но бил болен и да мина след 1-2 месеца,ако имам интерес разбира се,тогава го видях за последно,лека му пръст.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

:thumbs_up:

 

Спомени, спомени идват отлитат
Стари приятели от минали дни
.......

 

Както се пее в една Бургаска песен!
 

Редактирано от Krasi63

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много се радвам, че моите спомени са ви толкова интересни! Това мe изкушава да ви разкажа и за третия ми Стратокастер от бай Спас.

По принцип основният проблем тогава беше намирането на части за китарите. Колкото до грифа и тялото, мога да кажа, че бай Спас се справяше перфектно! Но монтирането, например на орфейски ключове (поради липса на други) върху перфектния гриф, разваляше до голяма степен майсторския вид и функционалност на китарите!

До края на 1985 година имах вече два Стратокастера от бай Спас, като и двата изобилстваха от компромисни решения по отношение на частите. Затова в началото на 1986-та предприех мощна кампания за събиране и пълно окомплектоване на нов Фендер Стратокастер, като този път вече трябваше абсолютно всичко да му бъде възможно най-доброто. Вече бях посъбрал пари от ученическите бригади, на които ходехме задължително, а и бях организирал нещо като малък собствен бизнес- произвеждах в домашни условия дисторшъни за почти всички любители на китарите от района на Младост 1 и Младост 2.

 От една обява във вестник „Вечерни новини” попаднах на Пепи Давидов, който продаваше тремоло за страт. Невероятно фина шлосерска изработка, която имаше и едно важно подобрение в сравнение с оригиналното фендерско тремоло- на всички плъзгачи, там, където се пречупва струната, имаше лагерувани ролки. При натискане на ръчката струните не се търкат в плъзгачите, а лежат върху ролките, които пък от своя страна се завъртат спрямо плъзгачите. Това подобрение на практика намаляваше разстройването на китарата при използването на тремолото. Купих това „бижу” от Пепи Давидов и отидох при бай Спас да поръчвам нова китара. Този път вече имах дори претенции за дървото на китарата. В тефтера си бай Спас записа следното: „Ясен- Стратокастер-гриф явор/палисандър, тяло- ясен, натурално” засмя се и ми каза „За Ясен- китара от ясен”. Грифа го бях поръчал да бъде с надпис. За надписите бай Спас си имаше подизпънител- един художник-зограф, който срещу 35 лева изрисуваше думата „FENDER” с черни букви със златен кант, съответно STRATOCASTER, TELECASTER, JAZZ BASS или PRESICION BASS с печатни букви, дъговиден надпис, и, необяснимо защо, на абсолютно всички китари рисуваше един и същ сериен номер- Е116500! Аз бях помолил изрично бай Спас моят гриф да бъде с различен сериен номер, и получих китара Е126500! Понеже много държах тази китара да е с бели прагчета, а бай Спас нямаше такива, ме изпрати при един музикант-лютиер на име Досьо. Като че ли Теодоси му беше истинското име, живееше в Борово, пътуваше често в чужбина и оттам носеше прагчета. От него купих и ключове Йолана-чехски, много по-добри от намиращите се тук.

 И този път не ми се разминаха разходките до Медицинска академия при бай Симо, но като че ли вече по-лесно го намирах и по-лесно ми изпълняваше поръчките. Точно тогава се беше оборудвал с една машина, с помощта на която правеше великолепно гравиран „F” върху плочката на винтовете, свързващи тялото с грифа! Частите, изработени от бай Симо, се носеха след това при друг майстор на улица „Стара планина”, който ги полираше и ги никелираше! Остана обаче една част, за която все още нямаше никаква технология за изработка по онова време - става дума за онази елипсовидна вдлъбната ламаринка, на която се завинтва жакът на Стратокастера! Тогава бай Спас ми каза, че единственият човек, при когото евентуално мога да намеря тази ламаринка, е Пеци Гюзелев. След това отиде до телефона и му се обади. От разговора чух само думите „...добре, пращам го момчето при теб!” На другия ден стоях на площадката пред вратата на Пеци. Както писах в началото, бай Спас обичаше всичките си клиенти като родни синове, и в този смисъл излиза, че с Пеци се падахме нещо като братяJ И наистина Петър Гюзелев ме посрещна много сърдечно, покани ме в хола, разпита ме за бай Спас, за мен и моите занимания с музика и китара. Отвори един шкаф, пълен със съкровища- ключове, адаптери, потенциометри и какво ли още не. Рови известно време и извади две от нужните ми ламаринки- една бяла никелирана и една жълта позлатена. Седна до мен и започна да ме разпитва какъв цвят ми е тремолото, защото цветът на тремолото трябва да отговаря на цвета на гнездото за жака! Последните думи ги изрече с такава сериозност, все едно цитираше член първи от закона за китарната естетика! Купих си бялото гнездо. Тъкмо тръгвах да си ходя и изведнъж Пеци ме попита какви потенциометри ще слагам на китарата. Отговорих му, че съм приготвил 100 килоомови, при което той ме върна обратно в хола и започна на математикоинженерномузикантски език да ми обяснява колко е важно потенциометрите ми да бъдат поне 250 килоома, защото аз сега свиря все още със слаби апаратури, но един ден като засвиря на голяма и мощна уредба....и така нататък. А аз не можех да повярвам, че това ми се случва наистина- самият Пеци Гюзелев е толкова загрижен за моята китара и моя звук, и лично той ми предава опита и мъдростта си, натрупани през годините!

  Междувременно от Вовата бях купил три адаптера Ибанец, като единият от тях беше с оригиналната си бяла пластмасова капачка, но на другите два капачките липсваха изобщо. С бай Спас дълго се чудихме какво да правим с липсващите капачки. Аз държах много трите адаптера да са с еднакви капачки, както и еднакъв цвят трипластов пикгард. В един момент бай Спас се сети нещо и ми каза : „Абе ти знаеш ли, че сменяхме на Данчо платката наскоро, той трябва да има останала черна трипластова платка и три черни капачки”. Бай Спас се обади по телефона на Данчо Караджов и той дойде в Красно село в цеха.

Седеше на един от работните плотове, всички майстори от цеха го бяха наобиколили, а бай Спас го разпитваше за жена му, за децата, за Румен. Направи ми огромно впечатление как този човек е едновременно много извисен и много земен, дори твърде скромен. Първите му думи, отправени към мен,  бяха едно искрено извинение за това, че ми носи  платката и само две капачки, преровил цялата къща, но не могъл да намери третата капачка!  Аз отказах да ги купя, като обясних, че държа много на китарната естетика, т.е. капачките на трите адаптера и платката да са в един цвят.  Очаквах Данчо да се разсърди, че напразно сме го разкарали с бай Спас до Красно село, но той не само че не се разсърди, но дори сякаш оцени високо естетическите ми изисквания. В крайна сметка намерих три бели капачки и бай Спас изработи трипластова бяла платка.

   Друг дефицитен чарк за Стратокастера тогава беше 5-позиционният ключ за смяна на адаптерите. Всъщност, и 3-позиционен ключ не се намираше никъде тогава. Но ми хрумна една идея, която бай Спас реализира успешно- поставихме 3-позиционен галетен ключ в хоризонтално положение спрямо платката, с едно ламаринено лостче, закрепено перпендикулярно на оста на ключа, и преминаващо през канала на платката. От външната страна бай Спас направи пластмасова ръкохватка за това лостче, абсолютно същата като на оригиналния страт. И понеже галетният ключ сменя позициите си през 30 градуса, точно като на старите Стратокастери, проблемът с този чарк беше вече решен! Нещо повече- галетният  ключ беше 3х3 и позволяваше най-разнообразни комбинации между трите адаптера! Дълго време използвах следната комбинация:

  1. Нек и мидъл
  2. Трите заедно в паралел
  3. Бридж сингъл

Сега, като се замисля, колко време и мъка ми е отнело да събера този Фендер буквално бурма по бурма, вместо да оползотворя това време за свирене на гами, арпежи, пентатоники, а не да тичам от майстор на майстор... Но пък от друга страна, щях ли да се запозная с такива интересни хора, ако не беше тази китара?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Човек,аз книга не съм чел с такъв интерес ,както историята ти-така,както я разказваш,въпреки,че единствените два обекта са...може да напишеш разказ "Стратокастера и Бай Спас"! :)

Редактирано от vanboy

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Намерих в мазето една снимка с последната ми китара от бай Спас- 1990 година.

Интересното при тази китара е, че за нея бях успял да намеря ключове "Шалер", оригинално фендерско тремоло и оригинални адаптери. А за прагчетата ходих с грифа чак до Хасково, където работеше един много добър майстор - Веселин Белевски. Този майстор поставяше прагчета, които сам произвеждаше, и на които даваше 10 годишна гаранция! А за изработване на НЪТа използваше телешки кокал. Помня, че стоях при него в Хасково три дни, докато ми постави праговете. Когато спираше  за почивка, взимаше една кухарка и свиреше блуз за отмора, след това продължаваше с праговете. Когато Веско огледа първоначално грифа от бай Спас, коментара му беше: "Голям майстор е Спас, разбира си работата!" Няколко дни по-късно в София, бай Спас прегледа работата на Веско и също даде много висока оценка. Ето и самата китара:

704198.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Човече, спри се, ще ми свършат лайковете.

Бай Спас е велик лютиер. Правил е всякакви модели. Споменаваш Вовата. Той въпреки, че има висше образование на тази тема - Лесотехнически институт беше чирак при бай Спас на Красно село. Там работеше и Неделчо Делев. Там работеше и Христо Георгиев. Това беше цех за изработка на гъдулки към кооперация "Народно творчество". Но в разгара на рока в световен мащаб китарките от последния етаж на ЦУМ за 101лв не ставаха за нищо. Продавачките казваха: " Не навивайте ключовете, защото ще се изкриви грифа!" Адаптерите бяха с 3 квадратни феромагнитчета от врата на шкафче. Хардуерът беше от тенеке. Тогава намирахме хора като Симо от Мед. академия, оборудвани с фрези, стругове и т.н. В Суходол намерихме леяри в един двор, Наблизо имаше шприцьори за пластмасови капачки и Фендерашки копчета, няколко души въртяха на струг жакове. Въобще - веселбата беше пълна. Лафът беше "Частпром - весел дом". Всички бяха доволни.

Благодаря за темата, ще я развием.

Но днес настроението е тъжно и както и ти спомена друга светла личност - Петър Гюзелев, днес го изпратихме в Столична библиотека. Легендарна личност! Лека му пръст.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.