Moto Perpetuo - Николо Паганини

[travelcaster2]

Moto Perpetuo на Паганини илюстрира търсенията на хората от онази епоха на "вечния двигател". Бих казал, че е композирано в стил Rhythm Changes на Ренесанса.

Наизустяването му не е трудно, защото мелодичните линии следват много логично, базирано на познатата композиционна техника на стъпване на силно време на най-подходящите Guide Tones. Това се вижда от втората част на pdf-а (с клавир).

paganini-moto-perpetuo.pdf

[valitchy]

А така, браво! Паганини е голямо предизвикателство, ако продължиш да експериментираш и с други подобни, ще се радвам да чуя твоята версия на бръмбара.

[Tozi]

С цялото ми уважение към Римски-Корсаков това произведение не представлява особен интерес за мен. Може би понеже е прекалено преекспонирано от разни състезатели - рекордьори с остри китари и дисторшън. В самата мелодия няма почти нищо друго освен хроматизми, тоест свири се едно и също през цялото време. Хармонически също е сравнително просто. Мисля че звучи най-добре в котекста в който го е написал автора с цялостния аранжимент на оркестъра и като част от операта  "Сказка о царе Салтане". Свирил съм го преди години понеже беше "модерно".

Интересно защо на български го превеждат като полета на бръмбара - би трябвало да е полета на земната пчела. А между бръмбар и земна пчела има разлика колкото между прасе и лястовица.

В момента правя анализ на Moto Perpetuo нота по нота - може да го пусна във форума като съм готов.

[travelcaster2]

С нетърпение очакваме анализа на Перпетуум мобиле "нота по нота".