Jump to content
Българският форум за музиканти

Връзката между твърдостта на дървесината и звуковите й качества


Hillbilly

Recommended Posts

Отговорено (Редактирано)

Съжалявам ако мнението ми не съвпада с това на някои от писалите по-горе, но ще си позволя да го изразя: Не вярвам в подобни играчки или в каквото и да е звуково "третиране" . Ако или когато видя резултати от правилно проведени измервания, акустични или морфологични (на дървесината), които да ме оборят, ще си взема думите обратно.

 

Има обективни причини, които водят до известна промяна в тона на един  инструмент с времето и те са:

 

1. Промяна в състава на дървесината. Наричаме го съхнене, но това не е само загуба на влага, а и окисление на съдържащите се в дървесината полизахариди и смолисти вещества. Има фактори, които биха ускорили този процес, но ще са ми нужни солидни доказателства за да повярвам, че едноседмично третиране с някаква магическа кутийка е сред тях.

2. Демагнетизиране на адаптерите. Alnico сплавите са по-податливи в сравнение с керамичните и редкоземните магнити. Процесът е бавен, но напълно измерим, ако говорим за десетилетия.

3. Корозия на проводниците от вътрешното окабеляване и промяна в параметрите на другите елементи (потенциометри, кондензатори).

 

Тук изключвам промените, които настъпват от механично износване на прагове, струнник и магаре, които са предмет на общоприетата поддтъжка на инструмента.

 

В крайна сметка, най-голямото влияние на възрастта на инструмента е психологическо. Дали тонът на един инструмент се подобрява с възрастта му? Не знам, а и не мисля, че е толкова важен въпрос. Старите инструменти имат чар и стойност, които не са свързани непременно със звуковите им качества.

Редактирано от blr
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено (Редактирано)

Има и не по-малко обективни причини, че едни инструменти и като нови звучат добре, а други - зле. Дори, когато се ползва абсолютно един и същи хардуер. Известни разлики се наблюдават и при две китари от една и съща партида на един и същи модел.

И това са реално чуваеми неща, не само психологически.

 

Въпросът е, дали някой от участниците в темата познава тези обективни причини. Аз не бих казал, че съм запознат - единствената по-сериозна информация, която съм чел се отнася за настройването на топове при акустични инструменти - това със сигурност е доста ползван подход с обективно съществуващи най-често положителни резултати.

Въпросът ми беше, дали сте запознати (теоретически или практически) с подобни методи за измерване/наблюдение и последваща обработка(механична) на дърво при електрически китари.

 

Личните вкусове, интимната обвързаност с инструмента, чарът му  и другите подобни особености са обект на науките психология / психоакустика, не на чистата акустиката, нито на материалознанието или другите подобни науки.

 

Ако един инструмент има "правилно" и сравнително равномерно съотношение на основния тон хармоничните чесоти

във всичките си регистри, прилично добър състейн и добро начално "плато" на тона, съчетани с удобство, най-вероятно голяма част от китаристите ще са на мнение, че това е един добър инструмент. А всичките тия неща са измерими и малко или много - обективни.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 months later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.