Jump to content
Българският форум за музиканти

Буквар на Бъркли сБъркан


Recommended Posts

Темата е достойна за раздел "Теория и композиране". Още повече за импровизацията - композиция на момента по дадена пиеса.

Преди години си купих "HOW TO IMPROVISE" на Hal Crook, професор в Berklee College of Music.Book.jpg

 

Тя беше избрана измежду хиляди други издания на тема импровизация за учебник в курсовете на колежа. Добре структурирана, с 2 CD-та, доста изчерпателна. Полезна за всички муз. инструменти, включително ударни. Със съвети към студентите да записват упражненията си и в следващ момент, отпочинали, да прослушват критично записите. И така да наблегнат на слабите аспекти в свиренето си.

Няма да кометирам някои пропуски, но...

В Буквара му има грешки, които аз открих.

DSC00510-1.jpg

В Section I, в главата Guide - Tones поставя на една ниво терцовите, септимовите и алтерованите квинтови тонове, нарича ги нестабилни (подчертал съм ги с молив). Съгласен съм,че септимовите тонове, още повече алтерованите квинти са нестабилни, стремят се към разрешение в стабилен диатоничен тон. Но да определиш терцовия тон като нестабилен според мен е грешка.Това се доказва от наличието на терцов тон още в началото на "Обертоновата поредица", преди септимовия. Веднага след най-стабилните 1(основен) и 5(квинтов).

Първата грешка е да се поставят на едно ниво терцовият тон наравно със стептимовия, камо ли с алтерован квинтов.

Втората грешка е да определиш терцовия тон като нестабилен. Според мен той е от най-стабилните!

Готов съм да поспоря с всеки, които приведе обосновани аргументи.

Докато вие мислите, ще прескоча до Бора Бора да изпия едно дайкири. ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 55
  • Created
  • Последен отговор

Top Posters In This Topic

По принцип не обичам да споря (особено просто така за да убием време).

 

Смятам, че грешки няма. В контекста на хармонична прогресия 3 и 7 тон са нестабилни и могат да водят до най-близките 3 и 7 на следващ акорд в прогресията: пример доминанта - тоника (сол-до) - третата степен на доминантата сол (си) се разрешава в основната степен на тониката До, а седмата степен на доминантата сол (фа) се разрешава в третата степен на тониката - ми. И двете се разрешават на полутон.

 

Третата степен на даден акорд определя неговото качество - дали е минорен или мажорен, а седмата степен определя неговата функция - дали е доминантов или тонически. Затова са поставени заедно като най - важни. Основния тон се подразбира.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Особено ми е приятно да разговарям с ерудиран музикант като Tozi. Не спорим.

 

Имаш право за 3 и 7 степен. Бих допълнил.

Принципите на гласоводенето в Guide Tone Lines могат да бъдат изразени просто:

 

- терците се разрешават в септими

- септимите се разрешават в терци

- квинтите се разрешават в нони

- ноните се разрешават в квинти

Като 5 и 9 в доминантовите акорди могат да бъдат с всички възможни алтерации - b или #, а 5 може да бъде заместена дори от 13 или b13 (разрешава се в 9 на последващия акорд). Но това не е казано в книгата на Hal Crook. Още един пропуск.

Но държа на своето, че терцовият тон е стабилен (може да звучи с продължителна стойност), а септимовия - нестабилен и се разрешава в терцовия на последващия акорд.

Неспазването на йерархията на степените според мен е грешка.

Пример:

Dm7................ G7.................... Cmaj7

I фа ми ре до I си ла сол фа I ми................... I :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Неспазването на йерархията на степените според мен е грешка."

Напълно си я спазва човекът, ето :

"Unless they are non diatonic to the key of the moment, the root and perfect 5th of a chord are not thought of as true guide-tones, perse, because 1)they do not yield essential chord quality 2)they are more stable sounding than 3rds(първо място), 7ths(второ) or alt 5ths(трето)".

Какво значи "Според мен той е от най-стабилните" ?

"терцовият тон е стабилен, а септимовия - нестабилен и се разрешава в терцовия на последващия акорд."

И ?Логиката на аргумента ти тук ми убягва, разрешението според теб доказва стабилността ?

I, III и V степен се разглеждат като "устойчивите тонове на лада" (в ЕМТ примерно), но 3rd в акорд, както виждаме от това, което коментирахте по-горе си е активен, "чувствителен" тон ако щеш (нестабилен) - носейки информация за мажор/минор, тя движи музиката към въпросното разрешение .

Аз не виждам проблем с написаното.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Човекът е малко тромбонист и му е простено да не знае за Йерархията на степените.

Да направим малък лабораторен експеримент. Така ще се убедим в различната стабилност на терците и септимите.

В пример 1. удължаваме стойността на терците с легатура и те звучат консонансно цели 2 такта. Превръщат се в септими.

В пример 2. удължаваме с легатура стойностите на септимите и чуваме, че звучи недопустимо дисонантно! Превръщат се в 4-та степен. Нуждаят се от движение (разрешение) 4-3.

Аргументът ми е: MEDIANT -ТЕРЦОВ ТОН е по-напред и в "Обертоновата поредица" и в "Йерархията на степените" от SUBTONIC - СЕПТИМОВ ТОН. Това на теория. На практика също се чува, че медиантата е по-стабилна, не се стреми към разрешение и не дразни слуха дори когато звучи продължително. За разлика от септимата. Имат различен характер и не могат да се поставят на едно ниво.

Това в контеста на European tuning system. Не го бъркайте с Блуса, където септимите са задължителни навсякъде, дори в Тониката. Но това е друга тема.

 

DSC00511.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"недопустимо дисонантно!" ...

Така както си го написал заслужаваш да те налази и теб някой nitpicker (на твоя принцип). ;)

Аз имам предложение-защо не му пишеш на човека или на издателя му с тази си забележка и аргументи, може пък да реши, че си прав и да си поправи грешката.

Други грешки откри ли? :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Съгласи се, че G7 с До в състава си е дисонансно, а Cmaj7 с Фа - също. Някои ги наричат забранени ноти avoid notes.

 

Това ако не е аргумент, какво?

 

Колкото до автора - нямам нищо против него, извършва огромен труд в полза на студентите. Но имам книги от много по-добри автори на тази тема и неговата я бях забравил.

 

:) Просто се забавлявам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нещата които твърдиш са вярни - според класическата теория където има и винаги е имало доста "забрани". Това си е старомодно мислене. В джаз теорията , особено в модерната нещата стоят по малко по различен начин. Например напълно нормално и допустимо е да съществува тонически акорд от рода на : Cmaj11b9 (C E G B Db F) който да се възприема като стабилен и натурално звучащ. Няма невъзможни или неразрешени неща. Въпрос на настройка на слуха, музикален контекст и лични предпочитания на автора на музиката. По принцип всичко е "аргюбъл" т.е. може да се оспори, както в едната така и в другата посока. Това е в рамките на теорията. Теорията обаче (поне според мен) би трябвало да обяснява и обслужва музикалната практика и човек сам си решава как желае да я използва - дали ще си поставя ограничения и забрани или ще се стреми към по свободно тълкуване в търсенето на ново и различно от актуалното за момента звучене.

По горе споменаваш блуса като нещо отделно и различно. Тук не съм съгласен. Блуса е в основата на джаза.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Имаш право.

Казах, че за разлика от класическата музика в Блуса има феномен.

Тонически маж. или мин. септакорд (с малка септима) както и S и D-та функция - всички са септакорди.

А за Джаза е безспорно. Блусът е в основата му.

Аз тъпо и упорито се мъча да докажа разликата в характера на медиантата и субтоник.

Но май няма смисъл.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Смисъл винаги може да се намери. Разлика в характера на медиантата и субтониката има тогава когато те функционират като такива. Ако има се придаде обаче друго значение те започват да функционират по различен начин.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако върху звученето на баса, свирещ основен тон солистът свири терцов се получава толкова правилен контрапункт, че се разпознава акорда (само от 2 тона). Квинтовият се чува, без да го свири никой.

Ако солистът обаче свири септимов тон - не се разпознава акорда.

Това е голямата разлика между тези 2 степени.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да приемем че всичко това се случва в до, т.е. : основния тон е ДО а терцовия е МИ. Ако на до се придаде значението на основен тон то тогава нещата стоят именно така както си ги написал. Ако обаче приемем че до и ми са просто интервал с характерно звучение и прибавим бас различен от до - например СОЛ бемол (или ми бемол) нещата се променят коренно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не искам да се намесвам от никъде в темата, но само ще спомена, че в контекста на хармония, ако басът свири основен тон , а солистът септимов, чудесно се разбира, че става въпрос за доминантов акорд. Добри примери за това има в 12 тактовия блус или в rhytm change.

 

Но по принцип съм съгласен с оригиналното твърдение на travelcaster2, само не виждам смисъла от подобно издребняване. На човека, терцовият тон му бил нестабилен и решил да го напише. Ами той така чува нещата, това пише, а пък ние можем да се съобразим с неговото виждане или не.

 

Аз например харесвам avoid тоновете в акордите, но не бих убеждавал никой да ги свири или не. Твърди правила в тези неща няма, само препоръки, в края на краищата се стремим да свирим това, което чуваме и ни харесва (или поне така би трябвало да бъде). Само с четене музикант не става (както и без четене, поне що се отнася до някои течения в музиката)

Редактирано от kolio_k
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако говорим за терцов тон в доминантов септакорд, той наистина е нестабилен и се стреми да се разреши в основния тон на тониката, това се изучава още в класическата хармония, например при прогресията G7 - Cmaj терцовият тон на G7 е B и той се стреми да се разреши в C, обикновено така се препоръчва и за доброто гласоводене. Може и да не съм разбрал правилно темата, защото я четох отгоре-отгоре и ще ме извините, ако е така :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мноого по-стар съм от всички вас, момчета и момичета.

Навремето мечтаехме за Бъркли.

Стигнахме до Консерваторията само.

И нищо не научихме там.

Всички преподаватели си падаха по халтурата.

Постепенно някои от нас продължиха да се самообучават, да си задават теми за магистратура, само за собствено удовлетворение.

Междувременно познати българи стигнаха до Бъркли, следваха там и разбраха, че е мит.

Отказаха се и намериха по-добри институти.

Може би тези ми разсъждения ме подтикнаха да търся пропуски и грешки в един учебник на мечтаното Бъркли. Пропуски - колкото щеш. Тези книги се преписват една от друга.

Ресурсите на джаз импровизацията не се опознават с една - две книги, а с практика, транскрибиране, анализ, търсене, инвестиране на средства и време.

Едновременно труд, забавление и очарование за цял живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.