L.K. Отговорено Април 9, 2012 Share Отговорено Април 9, 2012 Вероятно, но може и други разтворители да има. Абе яка работа! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Parni_Valjak Отговорено Април 9, 2012 Share Отговорено Април 9, 2012 Интересно колко яка работа ще стане, когато всички тези разтворители разтворят и елементите, които са разтворими от тях... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Петьо Бояджиев Отговорено Април 9, 2012 Share Отговорено Април 9, 2012 Ето тук намерих http://www.industrial-trading.bg/www.chemical-check.de/clientversion/pdf1/569%5C6800-8151_0007_10-03-2009_EN.pdf спецификация. 50-75% ацетон. по-добре не го ползвай за това ... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Vodafona Отговорено Април 10, 2012 Share Отговорено Април 10, 2012 (Редактирано) Проблемът с чакането 20 секунди докато се разтопи тинола идва далечен Китай под формата на поялници ментета. Имах два поялника български от на баща ми време, с които ми доставяше удоволствие да запоявам и се справях на 7-8 годишна възраст. Изгоряха поялниците преди няколко месеца и от тогава започнаха проблемите. В град Ловеч има 2 магазина за електронни елементи и тн. и просто не човек не може да си купи читав поялник. Дадох поне 80 лева за поялници, който или не могат да загреят достатъчно, или изгърмяват още на първото запояване. Редактирано Април 10, 2012 от Vodafona Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Yves Отговорено Април 10, 2012 Share Отговорено Април 10, 2012 Аз си запоявам електрониката по китарите и кабелите с поялник от метро /някъде 10-15 кинта струваше/ + тинол в нещо като пластмасова епруветка, вътре навит на спирала, и той беше някъде към 2-3 лв. Със сигурност не са черешката в индустрията, ама не са и от супер клошарските изпълнения, но работата става перфектно...а аз далеч не съм от най-сръчните с поялника Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
7thString Отговорено Април 10, 2012 Share Отговорено Април 10, 2012 Абе къде ги намирате тия поялници, където не могат да разтопят тинола? Три пъти съм купувал поялници - не щото изгарят, ми щото ги губя или забравям някъде, и все избирам на принципа - първото, което хвана в магазина, и досега никога не ми се е случвало - да съм чак толкоз голям късметлия, не вярвам... 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Петьо Бояджиев Отговорено Април 10, 2012 Share Отговорено Април 10, 2012 При мен проблема с евтините поялници се изразява в това, че прегряват и човките им стават на нищо твърде бързо. Описаните неуспехи при мен се случват от тези две причини - прекалено висока температура (окислява се тинола според мен, което нарушава мокренето на човката и компонентите) и бързото замърсяване/разяждане на човката. Мечтая си за такъв с терморегулатор .... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
7thString Отговорено Април 10, 2012 Share Отговорено Април 10, 2012 (Редактирано) Аз си направих регулатор с димер за осветление. Работи перфектно. Разграфих си го с термометъра на градуси и ми върши идеална работа Излезе ми точно 7лв и 80 стишки Редактирано Април 10, 2012 от 7thString 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Parni_Valjak Отговорено Април 10, 2012 Share Отговорено Април 10, 2012 ^^ Пробвай с един диод 1N4007 монтиран в корпуса, последователно. Може да се постави и един ключ , който да го дава накъсо, когато е нужна повече мощност. Това е най-лесното и евтино решение. Разбира се зависи от поялника. Ако не е достатъчно, следващия път се взима два пъти по-мощен - от 30w на 60W и става вечен...докато не се повреди механически, или се изяде човката. Аз, като човек с остаряли виждания си струговам и наклепвам човки от мед. Вярно, искат повече поддържане, но модерните ряпа да ядат пред тях . Наклепването е важен процес, който се знае от старите майстори. И от хората учили металознание в ТУ. 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
MaPuHcKu Отговорено Април 10, 2012 Share Отговорено Април 10, 2012 Аз също да се запиша като ползвател на схемата с dimmer за осветителни тела. Тук е и мястото да си призная, че я позлвам благодарение на Парния Валяк, който беше така добър да сподели няколко клипа на един англичанин/швед, който говореше за основните положения при запояването. Преди да го направя и аз имах сериозни проблеми с моя 60 ватов поялник, просто в един момент тинола не искаше да омокря добре нито човката, нито елементите, нито нищо. След като намалих малко мощността с тоя ключ нещата заспаха. Дори не съм си играл да меря на какви градуси, просто на проба-грешка намерих правилното положение на ключа и съм доволен ползвател А много интересно - в ТУ ни учиха да ецваме платки по фотометод, но Металознание не са ни преподавали. Така като се замисля, един елемент не сме запоили в ТУ Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
BASHMAISTORA Отговорено Април 10, 2012 Share Отговорено Април 10, 2012 Прочетох цялата тема и къде се посмях, къде погледнах сериозно на нещата..... Колеги музиканти и жичкаджии, МОЛЯ ВИ, когато сте си купили хубави кабели, НЕ използвайте аспирин(Ацетилсалицилова киселина) или друг вид киселина. Колофона върши достатъчно добра работа, а и не напразно си играят хората да то набутат във средата на 1-2мм тинол. Мед и Калай и Олово са силно окислителни. Това за "чофките" на поялниците също е много спорен въпрос, но 14 годишната ми практика показва, че шкурката е голям враг на този елемент от поялника. Когато започнах да се занимавам масово се използваха медни чофки или такива от сплав в която има мед. Научих се да си ги правя от 6 квадрата проводник и издържаха доста повече от закупените от магазина- медта не се стърже и не се лее- кове се. В последствие започнаха да продават чофки от други сплави, които да са по-издържливи и да увличат по-малко калай и шлака, което пък е предпоставка за качествено запояване на миниатюрни елементи и получаването на малки "пъпки". Та хубавата спойка си иска освен качествен материал и малко практика. И накрая един бонус съвет- Ако ви се наложи да направите спока върху алуминий, вместо колофон или флюс използвайте машинно масло Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Linchpin Отговорено Април 10, 2012 Share Отговорено Април 10, 2012 Ти лично запоявал ли си алуминий? Ако си запоявал, би ли споделил подробности- обработваш ли предварително алуминия с нещо, поялника необходимо ли е да е по- мощен от обикновено (или по- маломощен?!?), самият тинол има ли значение какъв е и с какъв тинол точно става по- лесна и качествена спойка? Ако е възможно качи снимка на подобна спойка, наистина ми е любопитно, предполагам и за останалите представлява интерес. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
BASHMAISTORA Отговорено Април 11, 2012 Share Отговорено Април 11, 2012 Разбира се колкото е по-голям елемента ще си иска и по-мощен поялник, макар че проблема при алуминия не е бързото отнемане на температурата а бързото окисляване. Иначе по-малки елементи като капачета за лампи примерно си ги работя със 40W. Едно много важно пояснение- тук става въпрос да пойнеш кабелче върху алуминиев капак примерно за екранировка, не и да правиш спойки като заварки Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
7thString Отговорено Април 11, 2012 Share Отговорено Април 11, 2012 Чалъма(или пиниза, по избор) е, че алуминия се окислява за секунди във въздушна среда, затова флюса за алуминий се изпарява доста по-бавно, за да може да се калайдиса много бързо, преди да е бил в контакт с въздуха. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Linchpin Отговорено Април 15, 2012 Share Отговорено Април 15, 2012 Това, че проблема при запояване на алуминия е бързото му окисление ми е ясно, но ми е интересно някой все пак успява ли, и как точно, да се пребори с този проблем. Някога ('89-'90), когато учих в техникума, един от преподавателите ми правеше опити да калайдиса и запои две алуминиеви пръчки Ф8, като ги топваше в киселина и след това веднага във ваничка с масло, но така или иначе резултатите не бяха задоволителни. Горе- долу по това време бяха и моите първи и последни опити да запоя алуминий. И за всички тези години така и никъде не се сблъсках със спойка на алуминиеви детайли, затова като стана на въпрос ми стана твърде интересно. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.