Универсално разпознаване на три основни емоции в музиката

[Fallenblood]

[off-topic] ^ така както си я извел таз тенденция, идните векове основна хармонична единица ще станат клъстерите

[XAS]

Промяната на възгледите за това, що е консонанс и дисонанс е един естествен процес. Ако човек внимателно е наблюдавал и анализирал през годините как се е развивала тази наша представа, това наше усещане, би се съгласил с мнението на Km7. То не е само негово. Но не е задължително за всички. Защото на усещания, цветове и мнения сме много различни. Но и разликата между сегашните и минали представи, за това качество на музикалните интервали и акорди, става все по-голяма.

Не вярвам, че един клъстър би могъл да стане основна хармонична единица след години. Но е факт, че "мекият дисонанс" е вече класика. Както промяната на представата ни за романтика. Или за каквото там се сетите...

[indy]

Интересно е, но не ми го вдига, някак си.

[Тео]

"Мога поне няколко арабски песни да ви пусна, на които никой от вас или някои изследвани слушатели, и през ум няма да им мине, че става дума за любов (не непремено несподелена). Много хора казват, че е мъка, клизма..."

 

Когато започнах да уча немски, още в първите уроци забелязах, че ще има известни "моменти" в културен аспект.

И по-конкретно: имената Ute и Uwe.Това са имена на участници в диалог, на картинката се виждаха мъж и жена и не си спомням защо, но беше от значение аз да мога да определя кое е мъжкото и кое женското име.

Реших първо да ги разгранича по някакъв признак и после да ги запомня(имах си достатъчно други неща за помнене, така че не са ми били само тези двете на главата).

Уте ми звучеше с възможност за мъжки и среден род, Уве ми свучеше с възможност за мъжки и женски род.

Резултатът- години по-късно аз знам, че Уте е женско а Уве мъжко име.

Аз предполагам, че съществува нещо като "контекст на езика" и моето виждане е, че за да бъде в състояние човек да преведе нещо на друг език, той трябва да достигне до това универсално мерило/характеристика на езика(и културата донякъде) и съответно да може да добие представа в тази култура примерно 100 ли е символично много или 1000 и тогава centipede да не го превежда стоножка, а многоножка и съответно millipede да не го превежда като хилядоножка, а като стоножка(многоножката е с много крака, но стоножката е един вид с максимално възможните, нещо като дъно/лимит, което за нашата култура се явява 100).

Неща като мъжко и женско звучене на името са ми се стрували универсални и така ученето на немски език ме обогати по неподозиран начин със знанието, че те не са универсални а съществуват в някакъв контекст, например стрелка на компас с перпендикулярно намагнитване, така че да сочи Изток-Запад.

Този пример беше за качествения аспект, а примерно множеството термини за сняг на ескимосите е за количествен аспект, както и това за 100/1000 като символ на много или всичко/максимум.

Моята хипотеза е, че при непознаване на езика и културата човек няма как да се справи с това да определи песента за какво е.

Освен това аз наскоро гледах по телевизията възмущения по повод на плагиатство на песен на Крейг Дейвид в някаква чалга и понеже съм слушал и двете(и двете против волята ми) и не намирам оригиналът да е по-сполучлив.

Затова мисля, че не е коректно, когато се има предвид музика, да се анализират песни- например песента Аз съм мъничко човече има версия с джудо и карате и "...в торбата автомат" и ние съответно бяхме едни усмихнати и лъчезарни докато я пеехме като деца... има текстове и музика които са несъвместими и такива, които са съвместими, но само това, че са съвместими не означава, че са музикалното и литературното изражение на една и съща идея.