Публикувано 23 август 2005 - 00:36
Акордът буквено се означава с буква за основата, с буква за качеството му и с цифра за тежненията / разширенията до най-високия интервал спрямо основата. Акордът не винаги е пълен - не винаги присъстват всички тонове, в зависимост от акорда и от броя гласове, с които следва да бъде представен. Изпуска се най-често този тон, без който акордът не би изгубил толкова от своя характер. Така например често не се свири чистата квинта, тъй като отсъствието й е по-незначително за ухото - тя се намира в началото на обертоновия ред, има сравнително голяма амплитуда и е неутрална, понеже не е определяща за качеството и цвета на акорда. В акорда трябва да бъдат представени алтерaциите и най-високото тежнение, тъй като са определящи.
Има две системи за буквено означаване на тоновете. Разликата е, че в едната, намерила приложение у нас, тонът си се означава с H, а си бемол - с B (по немски и съветски стандарт). В другата система, която доминира и в интернет, за си и си бемол се използват съответно B и Bb. Аз се придържам към последната.
M/maj, m/min
Означението дава информация за терцата и за септимата. Мажорните тризвучия се подразбират, а за минорните се прибавя m или min: C = C E G; Cm = C Eb G. Aко имаме мажорен септакорд, той ще се означи с M или maj. Без това ще се схване като доминантов септакорд (мажорно-малко четиризвучие) - с мажорна терца и малка септима. CM9 или Cmaj9 = C E G B D; CmM7 или Cminmaj7 = C Eb G B; Cm9 = C Eb G Bb D. За мажорен септакорд се среща и означение с триъгълник.
sus
Означението идва от suspension или задържане. За тези акорди можем да кажем, че имат линеарен, контрапунктивен произход, понеже класически чуждият тон от задържането намира постъпково разрешение до терцата в рамките на същия акорд. С равитието на музиката се изменя третирането на дисонансите - навлизат повече и се използват все по-свободно, без подготвяне и без разрешение, съгласно което в съвременната музика като поп и джаз акордът се среща самостоятелно - терцата отсъства и е напълно заменена от секунда или кварта (респ. sus2 или sus4): Csus4 = C F G. Възможно е да се срещне и без цифров указател, което по подразбиране е sus4.
add
Наименованието идва от добавяне. В терцовата хармония акордите се строят по терци. Например, C9 значи нонакорд - C E G Bb D. Ако обаче например септимата отсъства, използва се това означение: Cadd9 = C E G D. Възможно е да се запише и като add2, което е същото, но тонът се предполага, че е октавно транспониран надолу, което прави звученето още по-дисонантно, но това съвсем не е задължително да се приема буквално - за един джаз музикант аранжирането на тоновете би било доста по-свободно.
dim / o
Означението е за малък или умален акорд (от diminished). Построен е само от минорни терци и съдържа тритонус между умалената пета степен и основата, макар че акустично такъв акорд всъщност няма ясно обособена основа заради симетрията и комбинацията на неясния тритонус с липсата на доминиращ по сила интервал, който да му придаде повече определеност. Все пак тя клони към тона, намиращ се на терца отдолу, поради което някои го разглеждат като доминантов септакорд без основа. Cdim / Co = C Eb Gb - умалено тризвучие. Cdim7 / Co7 = C Eb Gb Bbb е умалено четиризвучие, умален септакорд - съдържа още един тритонус между трета и седма степен.
Ако четиризвучието е полуумалено (полуумален септакорд), то е с умалена квинта и малка септима и се записва като Cm7b5: C Eb Gb Bb. Среща се и означението Co със задраскан "о".
Благодарение на характера си, умаленият акорд е много удобен за разколебаване на тоналността и за модулация, като при това може да се използва за свързване на акорди от по-отдалечени региони, както и за маскиране на неконсистенции в гласоводенето.
aug / +
Означението е за увеличен акорд (от augmented), състоящ се само от мажорни терци и имащ увеличена квинта над основата. В този смисъл, природата му е подобна на умаления акорд. Пример: Caug / C+ = C E G#. Симетричен по структура, той също е много гъвкав и удобен за модулация, подобно на умаления.
5 и 6
5 - Квинтакорд с отсъстваща терца (powerchord). G5 = G D G. Липсата на терца го освобождава от мажорно-минорна определеност и придава енергичност в звученето. Среща се най-често в рок, метъл и поп музиката. Можем да оправдаем употребата му и акустично например при свиренето с дисторжън, когато дефакто се прибавят допълнителни обертонове, уплътняващи звука. Свиренето на терца от същия инструмент би звучало по-тежко и дисонантно заради повечето биене между тях. За сравнение, такъв акорд звучи доста по-празно, когато е изсвирен с акустична китара или пиано.
6 - Акорд с добавена секста като тежнение. Такъв акорд понякога може да се срещне като замяна на мажорния септакорд, когато имаме в мелодията основния му тон, за да се избегне дисонанса от полутоновия конфликт (малка секунда). В по-съвременни "класически" произведения дори има случаи, когато се завършва на такъв тонически акорд. Забележете и че F6 = Dm7.
алтерации (#/+, b/-)
Символите показват алтерация респективно нагоре и надолу на някои от акордовите тонове. Означава се след акорда кои степени са алтерирани. Напр.: C7#11 = C E G Bb D F#.
/
1. Означението показва кой тон е в бас. При това може да имаме както акорд в обръщение (C/E), така и чужд тон под акорда като част например от оргелпункт (Dm/G).
2. Означението може да показва и полиакорд. В тези случаи чертата може и да е хоризонтална. Полиакордът е структура от два отделни акорда, които най-често са регистрово разделени.
За обръщения класическо е означението с индекси, сочещи интервалите, които тоновете образуват с баса. Например, C64 означава квартсекстакорд: G C E.
"Повечето хора по-скоро биха умрели, отколкото да помислят. Всъщност те го правят." — Бъртранд Ръсел
... 
Обаче как бяха означенията за съответните степени в името на акорда не помня - айде теоритиците - kitaratapesho, Glacierise и който може да помага 
.
