Jump to content
Българският форум за музиканти

imperor

Members
  • Мнения

    320
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Топ дни

    1

imperor last won the day on Октомври 8 2012

imperor had the most liked content!

Относно imperor

  • Рожден ден 04/14/1960

Previous Fields

  • Инструмент
    Като се науча - ще кажа

Contact Methods

  • ICQ
    228885324
  • Skype
    imperor7731

Profile Information

  • Gender
    Male
  • Location
    София
  • Interests
    Рок... Рок... Ако може по-твърдо!!!

imperor's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

26

Обществена Репутация

  1. Йън или Иън е в англосаксонските страни. Приемливо е, ама Пейст... Да съм казвал някъде, че знам английски? А дали англичанин би казал моето име правилно? Тук всички казваме Вини Епис, ама, Бог да го прости Дио, го обявяваше Вини АПАСЕЙ по концерти... Извинявам се, ако съм подразнил с незнанието си.
  2. В легендата се говори за една минута, а тук няма и 10 секунди...
  3. Ял съм много пъти в "Козница"... Легендите за западняци по "онова" време бяха безчет... Лично мое мнение е, че Ян Пейст (има убийствено тремоло и смъртоносни парадидли!!!) или който и да е било друг практикуващ музикант от онова и от сегашното време, не може да задържи никаква монета на никоя стена... Упражняването на подобен род техника не би дало възможност на музиканта да свири в банда и да създава шедьоври като "Лейзи", "Бърн" или "Хауей стар"... Монета, да речеме от един лев... Каква техника трябва да имаш за да може всеки удар да попада в нея с достатъчна сила, за да спреш гравитацията?! И то за цяла минута?! Не казвам, че не може... Сигурно може, но изпълнителя няма да е в "Крийм" или Дий Пърпъл", а в цирка.
  4. Monni е дал обобщаващото мнение. Повечето практикуват точно по този начин. Още повече, че практис пада и практис-пад сета не е българско изобретение, което показва, че навсякъде по света, комшиите на дръмера са гадове!
  5. Някой да е чул, някога клисаря на някоя черква да лъска камбаните??? Иначе, за живо свирене, сигурно е "по-така", да блеЩят, както би казал дядо Вазов... Но от гледна точка на звука - тц...
  6. Браво на пича! Дай статистика, кой от другите големи, освен Майк Манджини, се е пробвал? Защото бързаци има много, но не мисля че повечето от величията биха се явили на такъв конкурс... И, честно, старите ми очи не могат да схванат при това темпо и тази амплитуда, това единици ли са или двойки... Не подлагам на съмнение случилото се. Просто си признавам, че не мога да вдяна...
  7. Жената подпира безбройните си китки из саксиите, с тези, които са запазили що-годе някаква прилична дължина... Имам 2-3 отделени настрана, винаги помагат, когато трябва да се разбърка блажна боя, лепило или някаква гадост, неудобна за пипане с ръце.
  8. Нека малко помислиме... Не е нужно да минаваме Калотина, Капитан Андреево, Кулата или Моста на дружбата... Тук, у нас, в България, са родени толкова мощно-титанични поети, че можеме само да коленичиме и замълчиме... И ако някои от по-модерните са учили филология и са познавали из основи принципите и научните достижения на семиотиката, морфологията, семантиката, фонетиката и т.н. клонове и дялове на науката за езика, литературата, правописа и правоговора, какво да кажеме за Ботев, Смирненски, Вапцаров, Яворов и Дебелянов?! Мога да се обзаложа на каквото и да е, че тези колосални личности не са ползвали никакви римни речници и може би, само с изключение на Дебелянов, не са имали хал-хабер и понятие за структура на речта и организация на римата... Не искам да бъда разбран погрешно! Щом съществува римен речик и щом някой го е създал, то това е с цел и мисълта, това помагало да ползва някого. Лично за мен, ползването на подобна книга или интернет-приложение е кощунствен акт... Ако ще пиша и мога - нека! Ако не мога, нека пишат тези, които могат! Последния абзац не цели да засегне никого и няма за цел да назидава или поучава. Това е само лично мнение.
  9. А преди "Тангра" имаше група "Диск", ако не ме лъже паметта и Косьо Марков беше басист там, а вокал беше Вили Кавалджиев... Ужас... Това беше преди около 40 години, бе, хора..., толкова ли съм дърт...
  10. Нека Бог ти прости... Ти явно си жаден за внимание, но аз няма да съм терапията за малката ти и бездарна душа. Сбогом, нещастни драскачо...
  11. Широкогръди... И аз съм ползвал формата на Бодлер, ама не съм писал за полови органи: Привет на тебе, о, жена! Привет на тебе - миг от миговете! Привет на теб -вълшебно цвете, създадено по волята на боговете и... пазено от тебе... Сатана!... Аз не търся никого и нищо. България е дала живот на достатъчно големи колоси, на чието творчество да се наслаждавам. И не само България... Ако имаш сексуални проблеми е редно да ги решаваш в кревата с някоя/някой или насаме със себе си, отдаден на емоцията си. Полюциите, особено поетичните е редно да останат нещо твърде лично, защото зацапването на белия лист с миязми не дава гаранция за обещаващо бъдеще на еякулиращия. Склонен съм да разбирам ексхибиционизма ти, но отвращаваш дори такъв перфектен воайор като мен...
  12. Oпределено трябва да има и такива като теб, за да имаме критерий... Без грозното, няма как да познаваме красивото. Но да се гавриш с Дебелянов - ето това вече е простащина! Определено имаш примера на извратеняците от "Шоуто на Слави", които не трепнаха навремето да се изгаврят с Ботев, Вазов, Яворов, Вапцаров и кой ли още не - зер, те и ти сте по-велики от горе-споменатите светли и безсмъртни люде в нашата история. Всеки по творческия си път се е занимавал с парафрази и/или сквернословия, които имат учудващото качество да се римуват лесно, но не всички са правили родилните си напъни достояние на широката публика. Още повече, че не прочетох нещо нормално от теб тука... Нещо, което може да се нарече наистина ПОЕЗИЯ!
  13. Чак сега виждам, че има такава тема, за съжаление... "Мапекс" Про М, с "Акуариън" Класик клиър, а на двете барабанчета Студио Х... Наскоро имах и весел момент. На едно участие озвучителя изпуфтя, а след туй рече: "Тези метални барабанчета са ад... Можеш ли да заглушиш с нещо кънтенето?" :greenball: Човека явно е свикнал да озвучава кашони... Заглуших го де, със самоделна сурдина... "Блек Пантер"-а, бонус към комплекта, е много яко барабанче! Все още сеъм малко шокиран от микроскопичните томове (дългата употреба на "Слингерланд" 24", 14", 15", 16", 18" е виновна), които са и доста високи, но с прилично озвучаване си ги бива. Искам да благодаря специално на Аксел за консултациите и помощта, както и на Цецко! Ако не бяха те, щях да се размина с един наистина добър комплект, като съпоставка цена/качество/звук.
  14. Моя английски е повече от лош... Това нещо: "страп" ми прилича на най-обикновен чембер, с който се чембероват палети, за да не изпада товара от тях и го има също така на малките барабанчета, като посредник между машинките и кордите (в различни ширини и дебелини). По-старите от нас си спомнят, че някога, преди веригите, връзката между стапенката и оста на чукчето беше от кожен ремък, който се късаше винаги при участие или точно, когато ти е най-кеф на репетиция. :greenball: Още имам у нас резерви от кожени ремъци... Беше много важно да имаш познат обущар... Честно, да си призная, спомените ми от онези педали не са особено топли... Вярвам на Бейби Томас, че има някаква разлика с този "страп", защото все пак кожата е зависима от влага, а и разтеглянето в самия момент на удара го има, за разлика от синтетичния материал, от който е направен чембера, докато веригата си има своята тежест и по-ниска гъвкавост. Страхувам се обаче да си правя експеримент с "Кобра"-та, която имам, защото за моя модел не е предвидена подобна разновидност, а и не смятам, че ще се справя по-добре от хората на "Тама". Жожо Майер е звяр във всяко едно отношение, що се отнася до музика и комплект барабани, а за "Сонор" няма какво да се коментира - мечтата ми е "Сидничър", но знам, че ще си отида от този свят с нея - плитки джобове... Чисто визуално и при задното окачване на мотоциклетите, и при педалите за барабани, това "изчекнато" инженерно решение с едно рамо (все едно красива жена с един крак... пфу...), провокира естетизма с небалансираната си и несъвършена гледка, но избягването на един лагер, респективно - намаляване на съпротивлението и триенето е оправдано за сметка на изгледа. С една дума: традицията, симетрията и красотата са пожертвани в името на рационалното и прогресивното, което доказва своята полза!
  15. Първо... Нека означиме две диаметрално противоположни линии при писането на поезия и текстове за песни: 1. Бял стих. 2. Римувана реч. Има и междинно-смесен стил, но в случая не става точно дума за него, както и писане на текст по музика или на канто по стихове. Поне в моята практика, до сега е имало случаи, в които колкото и да се пъна - не става: ни бяло, ни римно... В други случаи с мъка и клизми се е получавало сносно или даже много добре, а в трети случаи се е ляло като из ведро и след време, слушайки песента, подозрително си казвам: "Няма как да е от мен. Прекалено е добро и пипнато...", колкото и нескромно да звучи... С една дума - няма рецепта, приятелю... За да олицетворя какво искам да кажа, ще досадя с еин малко дълъг пример, който ще се опитам да разкажа накратко... През далечната 1990 г., с бившата ми банда решаваме да запишеме 3 парчета в "Радио София", на "черно". Прохождащата "демокрация" тогава позволяваше това. Рано, в една съботна утрин, около 8 часа, очаквахме един от озвучителите да ни "вкара" за записите. По едно време на певеца му хрумна, че една от баладите ни започва с тон, на който завършва едно от 3-те парчета и може да ги слеем/прелеем и вместо 3, да запишеме 4 песни за същите пари... Проблема беше, че тази балада се пееше на някакъв английски роден въображаемо из гласните струни на певчо и на практика текст за това парче нямаше. Погледите на бандата се отправиха към мен... Само че аз не знаех и за какво се пее в бързото парче, за което трябваше да залепиме баладата. На репетиция чувах тук-таме по някоя дума, но нямах точна представа за текста, който беше на певеца. Знаех само, че това беше "Наркоманско"-то... Помолих за целият текст и той ми го изрецитира... Постоях минута-две и пресякох "Драган Цанков". Отсреща имаше кафе... Момичето ме посрещна недружелюбно: "Машината още не е загряла!" Взех от машината 2 големи чаши, подадох ги и казах: "Двеста грама водка и кола, ако обичате..." Получих ги и се върнах при бандата... В 8.25, седнал на оградата на радиото и по навик незакусвал, започнах да консумирам и да карам певеца да пее част по част и тон по тон баладата... Трябваше да влезна в амплоа... И се получи това: Съвестта - рана, опустял и сринат бряг... Вечно сам... Мисля за безкрая... Самота - драма... Чезнещо лице във мрак... Вечен сън - сам ли ще избягам?! Сам ли?! Сам ли?! Ще избягам в безкрая аз?! Сам ли? Сам ли? Ще избягам... сам... Лично за мен, това не е най-добрия ми текст, но е съпреживян и направен на един дъх... Един дъх, в който прекрачих една условна граница и отидох отвъд, където никога не съм искал да бъда и никога не съм бил, освен тогава, когато изрекох тези думи... Който иска да чуе песента, в Ю Туб на адрес: Надявам се да съм бил с нещо полезен... Като имам повече време ще споделя и някои други неща.
×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.