Нищо няма да се получи със залепяне на каквото и да било върху фретборда. При първия бенд го смятай за паднало. Или то или струната, зависи кое ще се окаже по-здраво.
Затова се наричат инлеи (inlay) - доколкото съм запознат с техниката на производство (т.е. никак ) в грифа буквално се издълбават точките (триъгълничетата или там каквито хуйни може да са други) и се пълнят със специална смес, наподобяваща (и по функция) лепило. Едва след като изсъхне се изравнява с фретборда и се лакира.
Всяко залепяне на нещо върху фретборда си е тъпотия. Рискуваш да си нараниш струните, а 1000% ще се отлепи. Освен ако не залепиш парче фолио, което да запълва цялото разстояние между две прагчета. Но пък едва ли някой иска това, а и все пак ще се изтърка.
Ако ставаше така...
Хах, сетих се как бях правил една Кремона... изшкурих й грифа, изрязох си на плотер от златно фолио формата на "дървото на живота" от Ibanez-а на Стив Ваи и го лепнах. Лакирах го, всичко както трябва. Въпреки всичко пак има известни проблеми когато не е "инлей"-вано.
Наистина най-мъдро ми се струва (+ евтино + безопасно + лесно за махане + естетически издържано даже ако щеш) да си боднеш някакви линийки от горната страна на грифа (тази, която виждаш, когато го хванеш... кви са тия глупости за ляво/дясно) с маркер и да забравиш за цялата история
ЛЕД инлеите са ефектно нещо, но са кофти за правене извън фабриката. В смисъл, трябва да си с поне 1 килограм дипломи по дърворезба, за да не си орезилиш китарата. Идеята е същата иначе - издълбават се дупки за всеки светодиод, купуват се диоди с плосък връх и се издълбава каналче по продължение на грифа за кабел за захранване, връзват се последователно и с 1-2 батерийки в тялото си жица. И, както казах, вероятно с вече развалена китара.
П.С. Не, че съм китарист, ама ми стига на 12 прагче една точка (на баса ми поне си го оставих така).