зачетох се в началото в случайно зърнати отговори и ми е изключително неприятно това, че акордеонът се смята и връзва само с фолклора (нашия) след което следва едно пълно игнориране.
Не ме разбирайте погрешно, обожавам си нашата народна музика, и тя звучи много добре на акордеон - факт, но да се смята точно този инструмент за "основа на народните песни" (както някой беше написал) е просто смешно още повече, че нехаресването на народната музика ни най-малко не би трябвало да предполага и нехаресване на този инструмент.
мечтая си да доживея момента, когато в българия ще мога да кажа гордо "аз свиря на акордеон" и отсреща няма да ми се отговори - "а, значи носиш космо диск"
мечтая си за деня, когато хората ще си отворят ушите да чуят и нещо друго" нещо различно" за нашите ширини, а нормално за дължините на запад.
мечтая си за деня, когато и този инструмент ще си се качи на полагаемото място на стълбицата, сред 3-те първи, дори!
отворих темата с идеята да постна по-горе написаното стихотворение за акордеона, което преди няколко години прочетох в една от книжките на конкурса "акордеонна пролет"
поздрави, на човекът който е сложил и броевете на вестника