CyberGene

Браво, голямо постижение е! 👏🏻

За последните няколко месеца бях два пъти в Италия и пих кафета на най-различни места. Също така вече съм на трети пакет от червено-синята Лаваца от ЛИДЛ 😀 Бих казал, че италианците в масовия случай (домашнярски места с хубава храна, без да са скъпи и претенциозни) пият блендове от Арабика и Робуста, които по същество са същите като лавацата и ги правят по идентичен начин: двойно ристрето, което, както писах предния път, един познат уместно нарича „мазут“ 😀 Може просто да съм Ганьо, но за мен това е кафето и не изглежда да ми омръзва, нито да имам нужда да се връщам към скъпите африкански моносортове Арабика скоро.

А това пък кой го прави изобщо? Идеята на големия диапазон не е да свириш едновременно най-ниския и най-високия клавиш 😀

Докато търсех линк за видеото от втора част на десета симфония, намерих някакъв метъл вариант 😀 По принцип аз съм голям пурист и не обичам такива неща, ама в тоя форум може би ще се хареса на метъл-маниаците и току-виж запалило някого по истинския Шостакович 😉

Традиционно най-добре се изпълнява Шостакович от руснаците, като за най-изтъкнат се счита безапелационно Евгений Мравинский, който е бил близък приятел на Шостакович, изпълнил е премиерите на няколко от симфониите му и даже на него е посветена осма. Качеството на записите е прилично, но дотам. От модерните много харесвам целия интеграл на Василий Петренко с Кралския Ливърпулски оркестър. Също харесвам на Валерий Гергиев с Мариинския оркестър. Много добри изпълнения с възможно най-качествено аудио от последните години са тези на Андрис Нелсънс (Andris Nelsons) и Бостънски Симфоничен Оркестър, не отстъпва на руснаците, но пък американските аудио инженери са надминали себе си. Бих ти препоръчал също пета симфония, тя е може би най-популярната, но и въздействаща симфония. Също така, за разкош и от любопитство препоръчвам да чуеш втора част на десета симфония, за която се смята, че е музикален портрет на Сталин: бясно и диаболично скерцо. Шостакович е бил под голяма критика от Сталин и дори е бил застрашен да бъде изпратен в лагер, заради несъобразяване с партийната линия, така че не са се обичали много… Джаз-валса го харесвам, но съм го слушал по-малко от симфониите, така че там нямам предпочитания, той е популярно произведение и според мен всички го свирят доста добре 🙂

^ Много интересен откъс, благодаря. Колкото повече чета изобщо за героизма и мъките, през които са минали хората при тази обсада, се чувствам все по-нищожен. Живеем в съвсем различни времена, в които всичко ни е даденост и не можем да осъзнаем какви бруталии е имало до съвсем скоро. Баба ми, лека ѝ пръст, като ми е разказвала за бомбардировките през ВСВ и как са ходили да се крият по бункерите… А ние българите почти не сме били засегнати от войната. По-старото поколение са от друго тесто, ние сме някакви лигльовци.

Еха, супер, мерси! Ще ги гледам задължително. Руският сериал даже може да се гледа целият в този сайт. Малко ми е ръждясал руският, но все пак от 3 до 11 клас съм го учил и висше по физика само с руски учебници изкарах, та май ще се оправя 😀

Това ми е една от любимите симфонии (на един от най-любимите ми композитори), благодаря за линка 🙂 Слушал съм я безброй пъти в най-различни изпълнения. Но въздействието е още по-силно, ако човек прочете историята на премиерата на тази симфония в Ленинград – тя е силно разтърсваща и дори доскоро си мислех, че мога да я предложа на Нетфликс да я екранизират, но за съжаление покрай последните геополитически борби това вече няма как да стане, тъй като ще се интерпретира като опит да се представя Русия в положителна светлина, но да не захващаме тая дълга тема... Който иска, може да прочете цялата история за тази премиера тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Leningrad_première_of_Shostakovich's_Symphony_No._7 Накратко: Шостакович завършва симфонията в момент, в който Ленинград е под продължителна немска обсада и целият град с жителите е в пълно изтощение. Решава се, че симфонията ще се ползва с цел психологическа война срещу противника и повдигане на морала на руските войници, затова ще се изпълни наживо от обсадения Ленинград. Произведението е мащабно, но в града почти няма останали живи музиканти. Ходи се от врата на врата да се търсят доброволци, като за участие им се предлага скромна дажба, понеже към тоя момент гладът е масов. Зимата е много тежка, събират се за репетиции в залата, в която няма отопление и осветление, слагат предварително затоплени тухли до музикантите, някои музиканти не доживяват до премиерата. За самата премиера руските войски предприемат операция срещу немците, за да могат да ги отблъснат и да спечелят известно време тишина, в която ще могат да излъчат изпълнението по високоговорителите. По време на изпълнението някои музиканти припадат от изтощение... Изобщо емоционалната сила на това изпълнение е невероятно и дори самите немци признават, че са изненадани и дори подтиснати от куража на руснаците и невъзможността да бъдат пречупени. Абе, прочетете статия от Уикипедия, изключително интересна е 🙂 Само за информация, първата част започва със заемки от от мелодия от "Веселата вдовица" на Лехар, в която Шостакович представя настъпващата немска армия, приповдигната и весела, изгражда се почти като болерото на Равел, като обаче настроението става все по-минорно и застрашително, а към края вече оркестърът пресъздава и предупредителни сирени. Симфонията завършва триумфално, разбира се. Ух, разприказвах се, ама мога много да говоря за тази симфония и любовта ми към музиката на Шостакович 😀

Зависи какви точно инструменти гледаш. Аз от известно време се интересувам от синтезатори, в смисъл аналогови, виртуално-аналогови и т.н. Там има десетина канала, които са абсолютно топ, включително Sonicstate. Личи си, че производителите ги оценяват, защото им дават инструментите предварително и когато обявят официално нещото, въпросните хора публикъват готовите ревюта.

Аз мисля, че причината е друга. NAMM традиционно беше място и време за представяне на нови продукти от класни музиканти и презентатори. Само че в днешно време тая роля е иззета от безбройните ютюбъри, които правят достатъчно добри ревюта и продукция. При това положение производителите могат да пускат продукти когато си поискат и да знаят, че в рамките на часове инфлуенсърите ще са ги показали на милиони последователи. Няма смисъл от изложения вече.

Първите ромплери – заради изключително ограничения размер на паметта – не са можели да си позволят да семплират дълги продължителности на различните инструменти, различни динамики и т.н. По тази причина саунд дизайнерите е трябвало да са доста изобретателни и да могат с една кратка атака, луупинг, прост филтър и обвивка да направят нещо, което да става за свирене и да е вдъхновяващо, затова и тези инструменти са толкова успешни. Особено впечатляващ за мен е Роланд D50, където още поначало са били наясно с ограничението на паметта за семпли и затова са проектирали архитектурата на синтезис да представлява кратки семплирани атаки, последвани от нещо като virtual analog. Пресетите ги е проектирал Ерик Пърсинг, който е човекът зад Spectrasonics, той има много специфичен стил на пресети, които са много сложни, с много лейъри. Аз лично не съм особено голям фен на този тип звуци и семпли, защото като бивш джазмен държа повече на музикалната тъкан (хармония, мелодия, импровизация), която е поднесена със сравнително прости бленди, отколкото да се замества музиката със звуци, но не отричам и този подход, за всичко има място под слънцето. В крайна сметка за мен най-наложили във времето си са аналоговите синтезатори от 70-те: Moog, Sequential, ARP, Yamaha CS80, електромеханичните пиана. С навлизането на цифровите синтезатори и после ромплерите/семплерите се преминава в една доста скучна и изтъркана музика, но това е лично мнение 🙂

Доста зависи от компютъра и аудио интерфейса, например за моето собствено самоделно пиано имах заделен един стар Мак Мини (говоря в минало време, че вкъщи станаха много пианата, клавирите, синтезаторите и всичката техника и с оглед семейно щастие реших да складирам самоделката в друг апартамент и си оставих само Ямахата N1X, все пак тя си е комерсиален и зрял продукт). Там ползвах буфер с размер 128, което е абсолютно прилична латенция. От 1-2 години ползвам лаптопи с Apple Silicon, където Garritan CFX (който все още няма Apple Silicon native версия) макар че върви в Rosetta 2 транслация, си кара без проблем на буфер от 64, което е ненужно ниска латенция, но както казва Мечо Пух: колкото повече, толкова повече 😀 (е, тук е колкото по-малко, толкова повече, но така де). Сега, има една спцифика, че самият Garritan CFX всъщност представлява семпли и скрипт във SFZ (Sforzando) семплерен формат с някои условности, но без да се впускам в подробности, може да се пусне в Aria Player (продукт на Garritan пак), който има Apple Silicon версия и там нещата са брутални: мога да свиря с най-ниския възможен буфер от 32 без никакви проблеми. Тук мога да вметна, че нямам думи, с които мога да хваля тези Apple Silicon процесори за музика, те са абсолютен game changer! Понеже се занимавам и със синтезатори (в смисъл синтезис, аналогов, цифров, виртуален...), но не съм писал много за това в тоя форум, та моят любим софтуерен синтезатор е U-He Diva, който е изключително детайлен синтезатор, който моделира електрическите вериги на винтидж синтезаторите и е известен с това колко е тежък за процесора. Еми имам един аранжимент на Осма симфония на Брукнер в YouTube, в който ползвам над 20, дали не бяха и 30 инстанции на U-He Diva, които могат да свирят в реално време в "divine quality" режим без да ми пукне. Ако кажа още нещо, ще прозвуча като рекламен агент на Apple Silicon, така че спирам 😉 Сега, там е работата, че Garritan CFX има някакви ограничения, когато работи в Aria Player, затова чакам Garritan да пуснат стендалоун приложението в Apple Silicon Native режим, но дотогава се задоволявам с буфер от 64, който е повече от достатъчен. За финал все пак едно уточнение: когато ползва вградения аудио интерфейс на Yamaha N1X, там се получава леко пукане при буфер от 64 в комбинация с мака ми, така че се налага да върна на 128. В общи линии нямам голяма нужда да го ползвам така или иначе, понеже свиря и записвам посред нощите, когато няма как да ползвам говорителите му, така че съм на слушалки, а като съм на слушалки ползвам директно аудио интерфейса на мака, няма смисъл да минавам през пианото. Е, че то има отдавна, мисля, че Корг Кронос е точно това нещо, компютър с хард-диск и операционна система и плъгини. Доста го хвалят, но аз не разбирам много от такива свирки за съжаление, най-вече защото съм предимно класически пианист за хоби. Но и да не бях, честно казано за студио бих предпочел компютър с DAW и аз да си подбирам плъгините и да си изграждам всичко. А за живо свирене ти гарантирам, че не съществува добро озвучаване и достатъчно трезвени слушатели, които могат да направят разлика между произволно стейдж пиано от последните 10-20 години и Garritan CFX 😀 Тези неща, дето си ги говорим кое колко било "зле" и "добре" са на слушане на соло пиано на хубави слушалки. То даже в един микс с повече инструменти вече почва да няма голямо значение, да не говорим и че в поп/фънк/рок/... стилове такива свръхперфектни и чисти семплирани рояли нямат достатъчно пауър да се чуват, за там си трябва компресирано пиано, яко EQ. Ти сам знаеш колко много поп записи ползват онова пиано от Корг М1, дето целият клавир е 4МБ семпли, ако не ме лъже паметта и пианото е пълна комедия за соло пиано, но пък се е наложило като звук, който пробива.

Ето едно сравнение. В началото като си взех Yamaha N1X точно преди три години и от мерак и мания записвах почти година само с вградения звук. Ето един такъв запис на Владигеров с бинауралните семпли (задължително да се слуша на слушалки, защото на говорители се получават фазови проблеми): Обаче като премина меденият месец (бе медена година си беше), почнах да си давам сметка, че все пак софтуерът Garritan CFX звучи много по-добре. Ето един малко по-нов запис на Скрябин с него:

Малко разводнявам темата на човека и като модератор може да отцепя някои мнения в нова тема, но по отношение на звука аз май не харесвам вградените звуци нито на Ямаха, нито на Каваи 😀 Когато реша да правя запис за YouTube, ползвам виртуални пиана, те са доста по-убедителни. Което е доста странно, вероятно на производителите на дигитални пиана не им се дават пари за памет, защото според различни анализи семплите им са от порядъка на стотици мегабайти, докато хубавите софтуерни пиана са десетки и даже стотици гигабайти. Просто предимството е смазващо. Аз например ползвам Garritan CFX, който представлява семплирано пиано Yamaha CFX и звучи много по-добре от собствените семпли на Yamaha CFX, които ползват в дигиталните си пиана 😀

Тези избягвам да ги гледам, те са пристрастни към Kawai, защото продават основно Kawai в магазина си, това редовно се коментира в американските форуми. Ревюта трябва да се правят от независими пианисти, а не от продавачи на една конкретна марка. Изгледах го това ревю. Сравнително балансирано е, но умишлено (или случайно, заради незнание) е направил някои грешни внушения или пропуски, защото аз като собственик на N1X съм си направил “домашното”, като си го купувах и съм ги проверил тези неща: - NV10S имал по-добра свързаност, защото имал line out 🤣 А нищо не казва за това, че Ямахата има вграден аудио интерфейс, с който директно получаваш чистия цифров сигнал, който многократно превъзхожда шумния line out, да не говорим и за удобството да свириш на виртуални пиана, използвайки цифровото аудио от компютъра към интерфейса, всичко това по един USB кабел за едновременно аудио и МИДИ - На Ямахата освен, че семплите са многоканални, те се и просвирват многоканално на аудио системата. При Kawai семплите (макар и многоканални) се downmix-ват до стерео, защото аудио системата не е многоканална, въпреки многото говорители. Това значително променя пространствената картина, едно пиано издава различен звук отвсякъде. Той и затова признава, че на Kawai не е балансиран добре звукът, но явно е решил да не провери защо. - Ямаха има отделни бинаурални семпли специално за свирене със слушалки. В крайна сметка това са скъпи пиана, които доближават акустичните като цена. Ако можех да свиря само на говорители, бих си купил директно акустичен роял. Така че употребата на слушалки е съществен елемент за всяко едно цифрово пиано.

На запад нямат такива наглеци като нас. Потърси за Емили Тротинетката и ще разбереш за какво иде реч…

Все по-рядко виждам простотии на пътя от шофьори на коли, винаги спират на пешеходна пътека и не се дразнят от това, но за сметка на това се премина наистина в една друга крайност — нагли велосипедисти, които карат навсякъде и както им падне, не спазват правилата, дори един към друг нямат уважение и наскоро един щеше да ме събори мен като колоездач, понеже караше в моята велоалея насрещно, вместо от другата страна. Но всичко това е бял кахър спрямо тези с електрическите тротинетки, които се вихрят с много висока скорост по тротоарите и парковете. Скоро с един щяхме да се бием, щеше да сгази дъщеря ми на тротоара и ми се нервеше, че не съм я гледал къде ходи… Ако лежа някого, това ще е тротинеткаджия. Според мен е крайно време да се забранят или да има изпити и за тях и да ги глобяват.

Някой човек може да е най-предпазливият на света и накрая да му падне керемида по главата, докато си ходи по улицата. Но статистически погледнато е по-вероятно да се пречукаш с мотор, колело, скейт и т.н. 😉

За геймърите нямам мнение. За тези лонгборди и всякакви подобни неща разбира се е някакво лично мнение и пенсионерско, уточних вече 😀 Иначе да вкарам и една специфична гледна точка. Преди 10 години, доста по-млад, във върхова физическа кондиция, карах нон-стоп колело и ходех по 5 пъти седмично на фитнес, с много добри рефлекси, та успях да падна с колелото на състезанието Витоша 100 и бях яко потрошен на няколко места, с две операции, железа и чудеса, не можех да спя от болки, тотално спрях свиренето поне за месец, после имах месеци раздвижвания на ръката и рехабилитации, в работата закъсах поради дългото отсъствие, все още имам болки и познавам кога ще вали... изобщо човек не осъзнава някакви такива неща колко проблеми могат да му създадат, а са нещо, което се случва за част от секундата и няма връщане назад. Говорим за колело, нали. И тук вече минаваме на някакви лонгбордове, дето според мен са с много по-висок потенциал за пребиване. Не искам да подценявам никого заради възрастта му, пък и всеки е различен, но честно казано сега, 44 годишен, познавайки физическите си способности, с жена и дете, които до известна степен зависят от мен в много отношения, дори чисто емоционално... не мисля, че бих си рискувал живота с някакво скейтбордче, с извинение 😀 Пак да кажа, моето си е абсолютно пенсионерско и хейтърско включване, не ми се връзвайте, не си го налагам, просто да става майтап, не мразя никого, не подценявам никого. Е, не мога да крия, че ми се струва детско, ама сега ако почнем и да си налагаме какво можем или не можем да мислим един за друг... 😀 Аз нямам против хората да си мислят каквото искат за мен и да ми го казват. Понякога се засягам, може дори да споря, но винаги се замислям дали пък не са прави... 😉 И почти винаги са прави 😢

Ние сме деца на 80-те с адаша RaverWild, а той даже е и три години по-голям от мен 😀

Знам, че ще си навлека проблеми със следното пенсионерско изказване, но на таквоз чудо видя ли човек над 12г и не ми се вижда читава работата 😀

Според мен ще си по-добре с кабел, а не с цял голям преходник, в който влизат два големи и тежки кабела и всичкото това виси на малко стерео жакче. Какъвто и да е тоя адаптер, просто мини стерео жаковете са измислени за уокмени и непретенциозни мобилни цели, а не за носене на тежест. Ще береш ядове. Недобрият контакт е по-малката беля. Едно малко по-невнимателно бутване на тая хамалогия и ще си разкъртиш пианото.

Интересно съвпадение. Аз нали си поръчах ново пианце от Томан, та между другото покрай такива поръчки слагам и разни дреболии и една от тях беше аналогичен кабелен преходник: 3.5мм стерео мъжки жак към два моно женски жака на 6.3мм: https://www.thomann.de/intl/pro_snake_tpy_2003_kbb.htm Това за всеки случай да имам, ако реша да си изкарвам аудио от лаптопа към пулта в репетиционната (няма да се наложи щото и Ямахата преди, и Нумата сега си имат USB аудио интерфейс и аудиото на компютъра излиза от пианото). Пристигна миналата седмица, ама ми го объркаха и ми пратиха с голям стерео жак, а не с малък. Писах им да им кажа, че не ми е драма, да ми го оставят тоя, да ме чарджнат втори път за правилния и да ми го пратят. Те обаче не ме чарджнаха и ми пратиха правилния безплатно, без да искат да връщам другия, че то ще е по-скъпо за тях 😀 И така, Томан и те бъркат.

Не, но според мен точно в това ѝ е чарът 😀 Но както казваш, може би е въпрос на омръзване и търсене на разнообразие. От тази Лаваца в момента като си чистя цедката и намирисва даже леко на кисело зеле 🤣 Но самото кафе на вкус е доста приятно и плътно, има го леко мръсният тютюнево-цигарен-лайнян (с извинение) привкус на робустата, но си има и шоколадови/бадемови нотки от арабиката (която е тъмно печена, де, иначе по-светло печените вкарват и други вкусове, на плодове, цветя и какво ли не). Сега, то като си говорим за придобит вкус, и някои сирена миришат на крака, ама ги ядем. Аз въпреки всичко за сума години вманиачаване по кафеджийството не можах да свикна да харесвам кисели кафета и това си е. Единственото изключение за мен е Етиопия Иргачеф, която е изразено киселинна, но парфюменият цветист вкус някак си успява да превърне дефекта в ефект. В последно време в Домани има едно много интересно кафе Nicaragua SHG EP Limoncillo Estate: Това е най-близкото кафе като вкус до италианските блендове с Робуста, въпреки че то самото си е чиста арабика. На няколко хора го препоръчвам вече. Много ниска киселинност и много плътно тяло. Та ако човек има предразсъдъци към робустата, но все пак търси кафе с плътно тяло и ниска киселинност като от италиански бленд, може да го пробва.

Дори да приемем, че каймакът няма различен химичен състав, а само различна текстура (демек същото като кафето под него, ама разпенено с въглероден диоксид), това въпреки всичко е различна текстура, т.е. преживяване за небцето. Даже като температура е доста по-студен от течността, което би могло теоретично да променя вкусовите му качества, защото мисля рецепторите ни възприемат по различен начин топлия и студен вкус, иначе нямаше да си стопляме манджите от хладилника, или пък да ядем сладоледа студен. Но така де, не мисля, че някой спори по въпроса за това, че вкусовете ни са различни и това е напълно в реда на нещата 🙂