Jump to content
Българският форум за музиканти

neko.fukakai

новаци
  • Мнения

    3
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Previous Fields

  • Инструмент
    Вокал

neko.fukakai's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

1

Обществена Репутация

  1. Lifer надявам се, че е нещо временно и няма нищо сериозно. Благодаря за включването и разбирането
  2. Здравейте, споделям тук, защото знам че ще разберете. Просто искам да разкажа на някой, защото иначе ще се пръсна. Унищожих ръката си. Преди 5 години и половина беше първата операция от карпален канал... преди 6 месеца беше втората от де кервейн. Вече няма шанс някога отново да свиря. Физически ръката ми е здрава, но когато започна да свиря започва да боли. Мисля че всичко е психика, но е все тая щом не мога да го преодолея. Приемам съвети ако някой е минал по този път,но главно пускам темата защото никой около мен не може да разбере защо го приемам за такава трагедия. Започнах да свиря първо на барабани,после минах през китара и в един момент открих магията на бас китарата. Знаех че това е нещото,което ще правя с удоволствие и когато си купих баса бях най-щастливия човек на света. Точно година,месец и един ден мина и ми поставиха диагноза тендовагинит. Не повярвах и отидох на друг лекар. Този път диагнозата беше карпален тунел. Шест месеца борихме болестта с конвенционални средства физио и крио терапии, кортикостероиди. Когато стана ясно че не действа нямах друг избор освен да се съглася на операция. Обещанието беше, че след операцията ще мога да свиря отново. След операцията слушах лекарите и оставих време на ръката да почине. След 3 месеца, когато свири отново за първи път ръката ми почна да прави крампи. Лошото е,че при крампата мускула притиска нерва. Съответно е безмислено да свиря, защото макар за част от секундата губя контрол и целият ритъм отива по дяволите. Отново ходене по лекари,нерви,безплодни опити да свиря завършващи с обещанието никога вече да не го пипам. Въпреки всичко сега отново баса е до леглото ми. Не мога да го прибера в калъф , въпреки че за самата китара е по-добре. В един момент спрях да го пипам, само седеше до мен и това ме успокояваше. Почнах да пея, преоткри гласа си,но болката от неуспеха не ме напускаше. Затова когато се наложи втора операция надеждата ми се върна. Отново упойка, страх очакване. Седмица след операцията свирех. Бях толкова щастлива,че успях да изсвиря една песен. Давах малко по малко не напрягах. Въпреки всичко след 2 месеца болката се върна. Опитах всичко, но нищо не подейства. Вече се отказах. Наистина. Надявам се,че тук бихте могли да разберете защо ми е толкова болно. Благодаря на хората които имаха нервите да дочетат.
  3. Здравейте,нова съм във форума и искам съвет от по-разбиращи от мен. Племенницата ми таман навърши 8год. Детето се е зарибило да става барабанист. Въпроса е дали да и вземем детски сет или нормален. Благодаря предварително.
×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.