Jump to content
Българският форум за музиканти

Koobenot

Members
  • Content Count

    187
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    9

Koobenot last won the day on May 6

Koobenot had the most liked content!

Community Reputation

74 Excellent

About Koobenot

  • Rank
    Редовно навъртащ се

Previous Fields

  • Инструмент
    keys

Profile Information

  • Gender
    Male

Recent Profile Visitors

1,620 profile views
  1. Koobenot

    Тема за слушалки

    Да ви попитам още нещичко - голяма част на тези слушалки за по 30 лв., много лесно им се прецаква жака и едната страна спира. Не бих казал, че съм от потребителите, които юзкат и дърпат, без да пазят, но от друга страна всеки ден ми се налага да ги plug-вам и unplug-вам, разбира се внимателно. Това планирано стареене ли е или просто аз съм недъгав и не мога да си пазя слушалките?
  2. Koobenot

    Тема за слушалки

    Пропуснах да кажа едно основно правило при смесването на слушалки - трябва да се избират от човек, който е смесвал музика или се е занимавал със спектрален анализ. Такъв човек е способен да чуе недъзите, защото познава flat eq. Това са моите 5 стотинки ... Бих желал да чуя и вашите разсъждения в тази посока, тя е по-важна според мен от конкретен модел компромисни слушалки.
  3. Koobenot

    Тема за слушалки

    Да ви се похваля с новата придобивка - Sony MDR-ZX110. За цената си са просто повече от прилични - приятни среди, приятни високи. Не морят главата и ушите. Нищо претенциозно. Естествено, липсва им плътният бас (30-50 Hz), който пък е таргет за хората, които търсят ефекта на BeatsByDre - "да думти яко всичко на поразия", ма за 30-тях лева, които дадох са направо злато, пък и музиката, с която се занимавам, не изисква да "юзка" касата като за световно. Взех ги за double-check на миксовете на по-компромисна техника и за непретенциозно слушане. От 4-те модела, които пробвах в магазина, констатирах на слух, че всичките имаха някакъв пик в средите. Честотно ме влече, че е около 8 kHz, `ма не желая да съм толкова прецизен, не съм чак такъв абсолютист. Още не съм ги просвирвал с EQ, но почна ли да смесвам, може да си поиграя да го потърся "на слух" и да го вкарам в Monitoring FX-а, щото доколкото виждам, нямат профил за Sonarworks - все пак таргета им е хора, които искат да се чува една идея по-хубаво от розАвите и мембяните. Засега ще я карам така и съм доволен.
  4. @TONY @wiseppman Колкото до това една група дали звучи на живо като на запис, аз си мисля, че зависи от това, дали групата по начало иска да постигне този ефект. Има групи, които искат да представят нов аранжимент на старите си парчета. Има втори, които пък си мъкнат целият студиент риг с цел да пресъздадат записа - сравнението с Пинк Флойд мисля, че тук е подходящо. Съществуват трети, които вече са на такава възраст, че всяка PA система на която свирят е доста по Hi-Fi от това, което чуваме по техните записи, тъй че там това е практически невъзможно. „На вкус и цвет товарищей нет“.
  5. @emosms Има и пасивни, както DILETANT спомена FRFR = full range, flat response.
  6. @emosms Според мен не. Както казваш, музикалната ти творба се слуша в контекст с другите интсрументи докато се смесва, та дори ако си дрънкаш с импулси. Да не говорим, че все по-често се проверява как звучи на масово използвани устройства от потребителите - през лаптоп, през телефон, през boombox и други знайни и незнайни сапунерки. Обикновено хората, които свирят с дигитален риг на живо тръгват по пътя на dead stage (in-ear monitors) с цел да се избегне feedback-а от амповете и да не се вкарва в микрофоните на барабаните, певците и т.н. или пък тези, които искат още реализъм прекарват изходния сигнал от процесора през китарен power amp и реален guitar cabinet, който ползват за monitoring. Не видях смислен довод или задълбочен анализ на разликата между китарен FRFR и скъп PA многолентов монитор. Това, което очевидно ми прави впечатление и ме кара да си мисля, че е маркетингов трик са следните факти: Цената на FRFR китарен кабинет е завишена спрямо PA озвучително тяло с подобни параметри Има кабинетоподобна опаковка, да те кара да се чувстваш значим, ужким, че свириш през такъв Макар, че я броят за flat, в сравненията, които съм виждал звучи малко по-V-shaped (повечеко бас и високи) като EQ спрямо PA многолентовите озвучителни тела Смисъл от FRFR китарен монитор аз виждам единствено за live участия и то частично.
  7. Това би било последното нещо, което ще чуеш, поне от мен. Можеш ли да ми разкажеш, персонално за себе си, как се бориш със следните предизвикателства, защото в скромният ми опит ми се е налагало да озвучавам както дигитални процесинг устройства, така и живи ампове: Добър звук в PA Добър звук в мониторинг системата (ако съществува такава изобщо) Възможностите на live tweaking на тона, спрямо конкретната сцена Удоволствието от набримченият китарен тон Не ме разбирай криво, това са трудни проблеми на дигиталният сетъп, в аналоговият аз съм се сблъсквал със следните: Множество различни китарни тонове, които да се сменят лесно (cover банда, парти банда, прогресивна банда etc.) Зависимост единствено от качеството на PA Автоматизация на presets Сложно реализируеми signal chain-ове с реалнита аналогова техника Backup и maintance на различните китарни тонове Тегло на цялостният риг Поддръжка по отношение на консумативи - лампи, прах, bias-ване и т.н. Поздрави!
  8. Виждам известен риск тази тема отново да се превърне в темата "лампови усилватели срещу моделинг процесори". С риск да избегна това, ще се опитам да дам аргументи максимално неутрално, което само по себе си ми се струва странно, защото можеше да се представи много по-добре в блогпост, а не да скролвам като луд през целият видеоклип. Няма да минавам цитат по цитат през целия видеоклип, ще се опитам да обобщя казаното в него по следния начин: FRFR е единствено решение, чрез което ти да чуваш максимално честотно изравнено/линейно сигнала, който ти си обработил дигитално преди това. Става дума за следният chain: 1. Музикант 2. Китара 3. Кабел 4. Дигитален процесор, в който се случват: виртуални камиончета, преди ампа виртуален амп / няколко ампа виртуални камиончета в FX loop виртуален power amp виртуален кабинет виртуален микрофон, който да capture-не картината създадена от кабинета post processing effects след микрофона - gain staging, space-time effects, modulation effects etc. и паралелни такива 5. Кабел 6. FRFR озвучително тяло, което максимално линейно да пресъздаде горният processing. Разбира се този чейн може да варира в зависимост от възможностите на системата и от желаният ефект, който искаме да постигнем. FRFR е само част от системата, това не е панацея и не трябва да се възприема като такава. Ако звукът, който си представяте в главата и искате да постигнете е състваен от няколко ампа свирещи заедно, на които има сложени сложна система от индивидуални ефекти, които работят паралелно или последователно, да може би китара -> кабел -> ефекти -> амп -> кабинет -> микрофон -> PA не е вашето решение. Има много такива групи като Tesseract, Periphery, The Contortionist и други редица модерни прогресив метъл музиканти. Това е тяхното решение, техинят музикален стил го изисква и те са стигнали до причинно-следствените връзки. Разбирам причината, мога да дам и конкретни примери. В класически чейн това би било сложна върволица от кабели ампове, кабинети и микрофони, че "'ум да ти зайде". В класическият сетъп, всички варианти където видяхте думата "виртуален" заменете с "реален". Ще видите, че тогава нужда от FRFR няма. Както споменаха и по-горе, китарният тон не е съсредоточен в едно единствено устройство, а е последователност от устройства започваща от мозъка на свирещия и свършваща до последният елемент от веригата. Идеален chain няма и никога няма да има - всеки един си има предимства и недостатъци. Но да се твърди, че FRFR е панацея, без да са дадени конкретни примери в това видео, които доказват предимствата на FRFR пред класически сетъп (говоря за аудио семпли, не за разни булети и графики), без да се разглежда класическият китарен chain и без да се разглеждат предимствата и недостатъците от това решение е също толкова достоверно колкото да се твърди, че мастурбирането било по-добро от секса с жив човек, защото било по-лесно достъпно и по-евтино. Съжалявам за остротата, но подобен род изказвания ме дразнят, когато не са аргументирани. Ако желаете, мога да посоча и директни цитати от клипа и да обясня, защо са подвеждащи. Да не споменавам факта, че изобщо не се адресират предимствата и недостатъците на двата различни сетъпа при живи участия. Тогава пък картината съвсем става различна - как се борим в екосистемата на дигиталният вариант и в системата на класическият и аналогов. Думата цена дори няма да я намесвам, защото не виждам смисъл.
  9. Така, прегледах темата, и макар и на вече 4 години бих желал да споделя своят know-how, като ще се опитам да избегна нещата, които вече са споменати. Правилен подбор на VST библиотека - Ако търсим звученето на Тото, аз бих подбрал комплект, който Simon Philips би използвал (или Jeff Porcaro, зависи за кой период говорим). За EZdrummer конкретно смятам, че най-близо до Toto звучи KIT 3 Yamaha 9000 от базовия Modern Kit. Разгледай го. В скромните си опит съм ползвал различни библиотеки, но тези които са ми харесали най-много са Naughty Seals Audio Perfect Drums и EzDrummer. Хвърли едно око на тази библиотека, може да ти представлява интерес. Изучаване на MIDI pack, записан от любим барабанист - В случая, бих потърсил такъв на Simon/Jeff. Най-добрият начин да започнем да пишем добре звучащи MIDI съобщения е като изучим тези на майсторите. Подходящ sound на kit-pieces и на целият комплект - EZdrummer има някакъв вграден processing, но той е крайно недостатъчен за завършена продукция - същото важи и за Perfect Drums. Винаги ми се налага да правя parallel compression на целият комплект за обем, high-frequency excitement, защото и на двете библиотеки чинелите и като цяло комплекта звучaт мътнo, Sub Low Generator за касата, на отделен канал, иначе звучи вяло на фона на целия микс, както и да режа ниски в Room и Overhead микрофоните, за да не интерферират с този на касата. Барабанчетата също обикновено са мътни и без дефиниця, така че там слагам допълнително eq, saturation и малко harmonic excitement, както и transient designer за да излезнат напред. Целият комплект го третирам с tape saturation за кохезия и обем и limiter с някакъв цвят, бавна атака и бърз рилийз, за да не изпъкват случайни hit-ове. Избягвам компресията - ако имам такава, тя или е паралелна за целият drum buss или единствено на соло барабана, с цел да подчертая удара. Идеята е максимално да запазя динамиката. Тук нещата отново зависят от конкретната песен. Динамика в смесването - обикновено по време на куплетите Reverb-а и Room Mic-а винаги са ми по-тихи отколкото на припева. Това го постигам с автоматизация на каналите в DAW. Понякога даже имам три отделни автоматзации на volume на канала на reverb и room, при по-сложен аранжимент, например: -3 dB за куплет (тих пасаж) -1.5 dB за бридж (средно силен пасаж) 0 db за припев (силен пасаж) Доста често правя и автоматизация на целият drum buss. Почти винаги припевите ми са "глобално" с поне 1 dB по-силни от останалите части. По този начин създавам илюзията, че барабаниста удря по-силно. Разбира се тези стойности са напълно ориентиравачни и зависят от конкретната песен. Динамика в силата и timing-а на хитовете - Аз използвам Reaper за DAW и там има приятен randomizer на целият пасаж от миди ноти, с който може да се постигне сравнително добра произволност на събитията. После донастройвам ръчно на вкус, ако има hit-ове, които стърчат като сила на удара или като timing. Ръчно edit-ване на drum roll-овете - обикновено този пасаж почти никога не ми се е получавал с автоматични функции Добър външен reverb - Вграденият никога не ми е харесвал. В момента конкретно съм фен на серията на TRacks 5, като изпращам сигнала към него на parallel bus. "Да не се вманиачаваме" - това е може би любимото ми правило, защото в един момент осъзнавам, че колкото и чалъми и врътки да приложа още върху трака, съм достигнал limit-а на възможностите на библиотеката, както и собствените си такива. Както казват мъдрите люде - "Sh*t in, sh*t out". В случаи като този ми става ясно, че или трябва да upgrade-на към Superior Drummer/Steven Slate etc. или да платя за професионален запис от човек. И двете за момента са непостижими, поради финансови прични, затова продължавам със самообучението.
  10. Можеш да пробваш също и Voicemeeter. Служи за прерутиране на различни входни и изходни сигнали на самата звукова карта. Има различни версии, спрямо това колко сложен сетъп имаш по отношение на брой канали, рутиране и т.н. Преди всичко е хубаво да започнеш с една концептуална идея на хартия/диаграма, иначе само с цъкане и налучкване не се стига далеч. От там нататък - възможности бол - запис на presets, кофнигурации и т.н.
  11. Мен ме навежда на мисълта, че просто си "случил" на кофти бройка. Ако е в гаранция можеш ли да се пазариш да ти я заменят с друга и да видиш дали ще има подобрение? На първо време можеш да вземеш от приятел друга карта и да пробваш с нея. Има бройки, които си шумят "out-of-the-box" и колкото и да ги пудриш с fix-ове резултата не се променя особено.
  12. Пробва ли да включиш друг аранжор/кийборд по същия начин?
  13. Съществува ли голяма разлика в усета между класичесия вариант, при който чукчето да удря струната и при текущия set-up?
  14. @Steppenwolf Можеш да се абонираш за постовете на Евгени. Бидейки дългогодишен член за форума, за мен е щастие и удоволствие да продължавам да уча и споделям всичката тази вълнуваща информация. Поздрави!
  15. Споделил ли си кода към проекта в някое публично репо? Ако не, би ли дал малко повече детайли за софтуерната архитектурата, върху която пишеш? Благодаря.
×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.