presly

Прочете ли статията от линка по-горе?

За контрол на средите в малък форм-фактор няма по-добро от Fostex 6301N.

Освен амплитудно-честотна има и фазово-честотна, както и THD и IMD характеристика, които доста влияят на обемното възприятие на звука, оттам и на резултатите при миксинга. Въпросните акустични системи може и да носят гордото маркетингово име Контролни монитори, но единственото, което би могло да се контролира с тях е новинарска телевизионна емисия, и то в моно. За мощни ниски честоти се използват Mid-field или Main мониторни системи. Но, разбира се, ако крайния резултат ще се слуша в мр3 формат на телефонни слушалки - няма ограничения за низкобюджетни решения.

Това с мастеринга ми е малко странно. Може би се има нещо друго предвид?

въртиш честотата на параметрика при минимално Q и максимално усилване - като съвсем вземе да бърка в ушите - това е.

При моите комшии, назначеното от мен лечение беше Offspring - I wanna be sedated на repeat. През 2 х 400 стъпалце и колони. С жена ми тогава излезнахме на разходка (както и другите ни комшии, на които също им беше писнала чалгията от наемателите, и които бяха предупредени от мен ), че на тоя шум не се стоеше в къщи. След 4 часа се прибрахме. На следващата седмица чалгарите се изнесоха по терлици... Но това беше отдавна, вече уж сме правова държава.... Само дето правото липсва. P.S Извинявам се за офтопика. По темата - грамотен архитект + грамотен акустик биха предложили адекватно решение за премахване на паразитното проникване по твърдотелни конструкции. Опасявам се, че работещ вариант би бил доста ресурсоемък - откъм технологичност и като разходи.

Какво имаш предвид, като пишеш "качество"? Шум? Изкривявания?

Най-вероятно ще се използва "бамбукар", т.е човек, който държи една дълга пръчка (бамбук - на жаргон), на края на която е закачен микрофона за запис на диалозите между актьорите. Та най-добре е да се пита съответния човек с какво е свикнал да работи. А и само с микрофон няма да стане - задължително при снимки на открито се използва "дирижабъл" - ветро- и влаго- защита на микрофона, примерно: https://www.amazon.com/Rode-Deadcat-Wind-Microphone-Cover/dp/B000BH437S Модела се избира в съответствие с избрания микрофон. Допълнително е задължително да се ползва звук за foley от допълнителен рекордер + микрофони, за улесняване на постпродукцията.

Производителят на китарата би трябвало да предлага.

няма как да стане. от доста години се занимавам с лайв звук - всеки път, дори и в едно и също помещение си трябва настройка на апаратурата. Влажността и температурата на въздуха, количеството публика, сезона (дрехите) - всичко това оказва влияние върху честотната и динамична характеристика на звука. Четене, разбиране, проба и грешка и чифт добри уши винаги вършат работа. Саунд чек по-дълъг от 10-15 минути (при позната апаратура, група и помещение) е безсмислица. Без него е (почти) сигурен провал.

Нито Адобе Аудишън, нито Форджа поддържат MIDI... А Форджа няма многоканален вариант

Освен семплиращата честота и битовата резолюция, има още килограми параметри, които влияят на качествата на записа и удобството в продукция. В работата си ползвам USB интерфейс на Antelope Audio, но цената му не е 300 лева. За основно запознаване със звукозаписа въпросния пулт е достатъчен. За работа - не.

провери си синхронизацията - да не чака външен clock.

Нашата държава е получила доста подкрепа точно от "тъпите" американци. А от "братска" Русия сме получили всичките си национални катастрофи, включително и предстоящата - с 240 гъзолизци в настоящия парламент. А че всички големи използват баламски малки държави - то е ясно. Ама и Швейцария е малка, ама нещо не ги закачат много. Значи е до нацията, каквато у нас просто липсва. И никой не ни е виновен.

Може би Лими са го объркали с термина. В България имаше опити за електростатични слушалки( от типа http://www.head-fi.org/products/akg-k340-electrostatic-dynamic-headphones , а не кондензаторни. А лабораторията ръководеше (и разработваше нещата) Владо Балев - доста грамотен инженер. Още работи и произвежда ( Владо, не лабораторията )

Свирим две електро-акустични китари. От доста години. Двете са Ямахи - едната е от бамбуковата им серия, другата е APX-4 с моднати ключове на Planet Waves. Бамбуковата повишава (понякога), АРХ-а - практически не (1-2 цента не ги броя). Май ключовете са от ключово значение.

възможно е да е от конкретнта инсталация на ХР-то. Сървис Пак 3, предполагам?

Никъде в цитирания линк не видях да пише, че SM58 е студиен микрофон. Пък и не е важно чак толкова, като какъв се позиционира даден микрофон от маркетинг л̶ъ̶ж̶ц̶и̶т̶е̶ "специалистите", а как умее да го използва съответния звукорежисьор. Но не е сигурно, че ще се получи по-лош резултат с цитирания Берингер С-1. А откъде измисли, че е "култов"... П.С. колегата yamaha НЕ говори глупости.

едни от най-добрите, с които съм работил

Уин10 си работи прекрасно, проблема е в писачите на драйвери (което си е проблем при всички ОС)

изключи си WIFI адаптера при работа с аудио. (disabled в Device Manager) и обнови драйвера на НВидията. Деинсталирай 3D vision секцията на НВидия и забрани HDMI звук.

звучи като тенекия за сирене...

След много години работа с различни слушалки, се спрях преди 5 години на beyerdynamic dt 880 pro, и досега не съм съжалил и за момент. Ползвам ги главно в студийна работа, но и за в къщи си стават . Проблем с околните нямам, нищо, че са полу-отворени (по маркетинг, иначе са си отворени)

По времето на Франк цифровият запик се е извършвал основно на 32-канален цифров магнетофон Mitsubishi X-800, който по никакъв начин не може да се напъха в домашно студио (е, зависи от дома....) Друга любима играчка му е бил един от първите семплери Synclavier - също цифрова технология. Развитието на технологиите е довело до възможността за качествен запис и в малък формат, т.е. в домашни условия. Но никой не е отменил студиото, като основно място за производство на музика. А техниката и технологията, използвани в дадено студио са въпрос на избор и навици на звукорежисьора, който работи в него. Но истинския студиен звук идва от грамотното акустично третиране на помещенията, адекватния обем на същите, микрофонния парк, наличието на китарни и други апаратури, и, най-вече, от опита и уменията на работещите в студиото. Като не забравяме, че е важно да се отхвърли максимален обем работа за възможно най-малко време - все пак студийния комплекс е и търговска единица, то излиза, че аналоговия запис, с огромните си изисквания към поддръжката на техниката, вече е поле за тесен кръг аудионанисти, наричащи себе си аудиофили, хай-ендисти и т.н., в което няма нищо лошо - докато има търсене - ще има и предлагане. Но 99% от съвременната музика е плод на цифров запис и не е никак лошо качеството и. Извод - не са ни виновни технологиите, че нЕма хитове