univox

Последно мое включване по темата. Прoпуснах да отбележа че размерът ... абе хем е от значение хем не е Тук говорим за пикгард и за разлики от 0,2 мм все пак, не за винтове за грифа или за бридж например, където има усилия. Това е винт за дърво, не се навива в резба че да се изисква същият размер. В случая дали ще е 16 или 12 мм дълъг не е проблем, а за 0,2мм в диаметъра просто няма какво да говорим. НО! Принципно, когато се заменят винтове за дърво е по-добре новите да са с малко-по-голям диаметър за да хванат по-добре във вече разхлабените гнезда на старите винтчета. Така че, черпи една бира ciriljohnson и отнасяй 3х12 спокойно. Няма да ти падне пикгарда Амин!

Егати романа стана за тези винтчета! Значи.Първо, колегата пита къде има, а не колко струват и получи светкавичен отговор.Факт Както е факт и обаче че в лютиерството се подвизават все някакви "ненормални" материали като тези винтове с полусферична глава например, понеже някой някога е решил да ползва такива каквито има в чекмеджето си например и те станали стандарт Второ: Тъй като време+ пари= константа човек си решава кое му е важно. Ако бърза (или е маниак на тема марката) дава 9 лева, купува си от Динакорд и приключва сагата , но не е зле да си мръдне телесата до магазина, защото има и по-евтини алтернативи на Шалер и др. марки. По-проблемен е черният цвят, Шалер не предлагат, поне от доста време няма черни. Ако не бърза или иска да мине тънко, или с благодарност се възползва от любезната покана на колегата ciriljohnson ,или отива до Капъша да види какво е останало, или си поръчва например от e-bay, чака месец-два и получава например 100бр за 4 $ http://www.ebay.com/itm/371708139798?ul_noapp=true За пример, тези последните ги бях поръчал на 12.12 и дойдоха вчера. Черни. Изглеждат доста прилично, но не зная след година-две как ще се държи покритието. Ако се търсят "бели" винтчета- в Евроболт, на ъгъла на Раковска и Сливница има огромно разнообразие от крепежи, вкл. и винтчета с полусферична глава. Вариант, и то не лош, са винтове от неръждаема стомана. Вечни. Иначе, то ако можеше да се предпазват с лак за нокти галванизацията щеше да си остане само в учебниците. Тук е мястото да кажа,че най-евтините черни винтове си носят риска след година да са ръждясали, особено ако винтът има контакт с ръката докато се свири защото черното покритие може да е оксидно. Хромът(бял и черен) и никелът са за предпочитане откъм износоустойчивост. След толкова инфо човек може да си покрие цялата китара с винчета Сполайте!

Www.musicworld.bg

Да, двете бобини трябва да са свързани във фаза по променлив ток. Ако са обърнати противофазно активното съпротивление си е същото, то е постояннотоков параметър и не зависи от посоката, но променливотоковите сигнали в двете бобини взаимно се унищожават и в идеалния случай нищо няма да се чуе. На практика обаче тези сигнали не са напълно еднакви и се чува слаб, силно "изтънен" и дрънчащ звук. Все пак това са ми само предположения. И двата адаптера ли се държат еднакво? Ако се разпоят от ключа и се включат директно към усилвателя какво се случва? Защото може да се окаже и проблем в останалата част от схемата- превключвател, кондензатор, потенциометър, нещо такова.

Ако сигналът е наистина много , много слаб мирише ми на погрешно свързани бобини на хъмбъкерите, не са сфазирани правилно. Според схемата са с двупроводен извод и няма пряк достъп до междинната точка, т.е. мястото на връзка между двете бобини на хъмбъкера. Ако може да се стигне до нея, а тя най-вероятно е под един-два слоя изолираща лента би могло да се опита да се свърже едната бобина наобратно. Все пак това обаче си иска известен опит и е добре да се направи от човек който има умения в електрониката и свободно време, разбира се

Стандартите за настройка на екшъна, които споменава по-горе и колегата ciriljhonson не са написани, защото някой ги е сънувал. Това са средностатистически резултати практически установени на база огромен брой китаристи. Желанията на свирачите са едно, физиката и механиката- друго и колегите лютиери със сигурност не са говорили глупости. Всяка екстра си има цена и ако някой иска нисък екшън трябва да се учи да свири нежно. При големи амплитуди ще има бръждене- тя струната си трепти по нейния си закон и не се интересува от екшъна. Най-ниският екшън който съм срещал е при Джо Сатриани- 0,8мм на китарите му, на които свири с две ръце като той натиска струните леко, light touch. За другите му нямам данни. Но не екшънът сам по себе си го прави един от най-добрите китаристи, нали Някои пък не признават екшън под 2мм - въпрос на стил и техника на свирене. За моите китари обикновено постигам екшън 1,2 мм но никога не е било целта да пада по-ниско.

Само да вметна че колкото и несериозно да звучи, такъв проблем понякога съществува. Имам клиент от Швейцария, който живее близо да ЖП линия и каза че има подобни проблеми. Т.е., ако къщата е в обхвата на мощни електеомагнитни излъчватели (да кажем GSM базови станции, безжични мостове на интернет доставчици, други радиочестотни устройства) такъв проблем е възможен. И той ще се отразява различно на различните китари в зависимост от адаптери, монтаж, екраниране. Отделно, особено ако се ползва дисторшън или друг ефект с много голямо усилване, дори и битова техника като телевизор или самият усилвател на китарата може да вкара шум. Добри активни адаптери обикновено са добро решение, ако проблемът е наистина голям.

Колега, това нещо ще свири ли, че не става ясно. Защото тук не е дърводелски форум все пак.

Ми оказа се не толкова лесно Позната ми каза че в школата Voice Academy имали човек с такава насоченост, но още не съм проверил.

Нямаш функционален проблем с това. Само че за запълване на междината с кит не е добра идея защото или е пластичен или трошлив. Ползвай ивичка фурнир или тънка пластмаса с подходящ цвят която в същото време да притисне достатъчно плътно нъта към фретборда. Добре е тази ивица да се залепи откъм страната на главата. Залепване на нъта също е вариант, две капки цианакрилатно лепило от сорта на каноконлит в двата края обикновено вършат работа.

Препоръчайте моля в София вокален педагог или човек компетентен за консултиране конкретно в мюзикъл пеенето.

И на видеото се ползва абразивна вата но не метална. Процедурата се вижда ясно и работи. Също така ясно човекът казва че ще трябва да се повтаря периодично, тъй като гланцовият лак затова е гланцов защото е оптимизиран да се полира и от триенето на ръката по време на свирене става точно това. За по-траен резултат просто трябва грифът да си е лакиран с матов лак.

След последния жизнеутвърждаващ, целеуточняващ и просветляващ коментар мисля че вече съм наясно какво съм искал да питам, да кажа и да постигна с тази тема, почти съм в оргазъм и с чиста съвест мога да я смятам за приключена. Благодаря на всички, които безсмислено взеха отношение

@emosms Вярно, малко оff-topic, но не е съвсем без връзка. Симулациите, т. нар. моделиране, са вече във фърмуера на голяма част от предлаганите съвременни усилватели. Някои решения за въпросното намаляване на мощността по ниско ниво на сигнала определено включват и алгоритми за съответна честотна компенсация на изходния сигнал- много по-интелигентно отколкото да накачиш реотани за печка на изхода към високоговорителя)). Иначе, разбира се че просто за упражнения човек може да си накачи какви ли не компютърни аксесоари и софтуер за да получи желания звук. Обаче ако после трябва да произведеш същото звучене на сцена, да не говорим пък за управлението на ефектите в реално време което също е част от упражненията, малко по-трудно се получава да си занесеш цялата компютърна конфигурация и да свириш с нея live Друго си е да си репетираш и да си свириш с един и същ усилвател и на двете места по еднакъв начин, просто с разлика в силата на звука.

Ясно е защо се налага такова нещо в жилищата които живеем А за тези, които възкликнат "Егати въпроса! Нали си има Master volume!" само да уточня, че въпросът е всъщност как да се запази и звука близък до този, кото се получава при работа на усилвателя в режим на високи мощности, а не просто да свирим тихо. Някои производители предлагат вградени селектори на мощността, например това нещо тук на Roland http://www.roland.com/products/blues_cube_stage/ . Обаче как най-оптимално да го постигнем с наличния ни любим усилвател така че у дома да чуваме същия тон на китарата както и на сцена? Срещнах решения от просто включване на мощен резистор последователно на високоговорителя през включването на резистивен делител или дори мощен жичен потенциометър до разни "изискани" устройства за по $300 затворени в черни кутии. Разбира се има значение и дали крайното стъпало на усилвателя е лампово или транзисторно (както е при мен) Мощностите, които се дискутират за подходящи в домашни условия също варират от 0,5W до 20, дори 30. Лично аз съм пробвал Yamaha THR 10, 2x5 W и мисля че 5W си е повече от достатъчно и то ако имате глухи или неимоверно толерантни съседи Споделете! Особено разчитам на включване от колегата Parni_Valjak