Jump to content
Българският форум за музиканти

vanboy

Members
 Профил  Виж неговата активност

  • Мнения

    264

  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Топ дни

    12

 Тип съдържание 

Мнения публикувано от vanboy

    какво кажете за това момче

    в Вокали

    Отговорено

    Вибратото навсякъде, ми идва в повече, няма я тази плътност и уникален тембър на Фреди (нали все пак тук се пеят песни с него и искам-не искам-сравнявам), във висините е писклив...но диапазона му е добре и не фалшивее...общо-взето-не се вписва много в "Queen"!

    Забавна простотия

    в Говорилня

    Отговорено

    Поредната случка с Елка:) :

     

    "Седим си, петъчно, в офиса и пием кафе. Поглеждаме нервно часовниците, понеже в петък, съвсем закономерно, в три и половина се стоварва куп безумна работа, спешна и със срок веднага. Часът е едва три, значи има още трийсет минути безметежие, преди да настъпи лудницата. В три часа и три минути, вратата плахо се отваря и от процепа се подава рошавата глава на трийсет и кусур годишен младеж. Тениска, шорти и джапанки- класически суит за посещение в администрация. Стиска прилежно найлонова торба Карфур и пристъпя от крак на крак:
    - Добър ден, госпожа Елка търся?
    - Аз съм- отговарям предпазливо. Не всеки ден ме търсят като госпожа, особено младежи със голи, загрубели от слънцето и работата крайници.
    - Здравейти. Татко ми ма праща – младежа млъква и се взира в мен очаквателно.
    - Ъъ, здравейте. Какъв татко? – малко ме пообърка директността му, не стига че на малко име ми говори, ми и татко му е намесен.
    - Ми, татко ми, от с. М. – продължава с лаконичността си човечеца.
    - Ама аз не познавам татко Ви? – звуча леко колебливо и започвам бясно да премятам наум всички възможни житейски ситуации, в които бих могла да се сблъскам с въпросния татко. Ако съдя по възрастта на вестоносеца, изпращача е на поне 60, а това рязко стеснява хипотезите, при които бихме могли да се срещнем. Като се вземе предвид че дори не знам къде е село М., чуденето им прераства в недоумение.
    Докато на мен зъбчатките ми скърцат и бърча чело умислена, младежа измъква от джоба си очукана нокия, набира, явно татко си и се провиква:
    - Таткоо, тя каза че не те познава!? – отсреща мъжки глас почва нещо да обяснява, а този пред мен кима усърдно с глава, демек всичко разбира, после протяга слушалката към мен и ми вика:
    - Татко иска да говори с теб. – поемам кирливото апаратче, долепям до ухо и, учтива до немай къде, със специалния си глас за граждани, изчуруликвам:
    - Добър ден, Елка Стоянова е на телефона.
    - Алоо, госпожа Елкааа, здравейти! Аз съм Манол Кръстев, от село М.! Вий ни ма помните, ама преди една година идвахме там, във ваш`та сграда, идин акт плащахме, че малко бяхме в нарушение. И тогава, щото всички бяха много сърдити, ама вие една такава усмииихната, любееезна бяхти, та затуй, сега сина имаши път към града и го пратих много поздрави да ви донисе!
    - Мерси- казвам аз, трогната и зарадвана- ама нямаше нужда, а съм си учтива по рождение, пък и, нали, хора сме...- Изобщо нямам спомен за тия хора, ама щом казва, че съм била учтива и съм се усмихвала, какво- всички знаят, че Любезност е второто ми име!
    След размяна на още две-три подобни реплики връщам телефона на младежа, който с видимо облекчение(вече е спрял да се мести от крак на крак), го прибира в джоба си и заявява:
    - Татко каза да ти дам туй! – и взе, че тупна торбата Карфур на бюрото, врътна се и тръгна да си ходи.
    Викам му – взимай си торбата бе! Той ми вика- няма! Татко каза да я оставя! Абе, викам, не ти ща торбата! Пък той- Ааааа! И аз не я ща!
    Въх, ми сега. Събрахме се пет кокошки, седим и гледаме торбата. Не смеем да я пипнем. То, тва, не е подкуп, щото народната обич ни е застигнала, ама знаеш ли как изглежда отстрани. Ми ако е белязана? Ми ако има бомба?
    - Я да погледнем вътре- казва мъдро едната колежка. – Обаче не пипайте, щото не се знае. – И с две химикалки поотворихме дръжките. Вътре се вижда трилитрова тубичка от минерална вода, пълна с нещо и торбичка с някакви кръгли неща.
    - Яйца и вино? – предположи друга колежка.
    - Ами, яйца, той така я трясна тая торба, че щяха да са на сол – възрази трета.
    - Не знам за вас, ама аз умирам от любопитство – заявих и бръкнах смело в торбата.

    Оказаха се кайсийки. Меки, уханни, истински селски кайсии. Изядохме ги.

    А другото беше ракия. На тубата имаше залепена хартиена лента, на която с перманентен маркер някой беше изписал с любов: „ПОДАРЪК ЗА БОГОВЕ!!” Имаше и подпис: К.М.
    Две седмици стоя таз ракия на бюрото ми, понеже ние в отдела сме само простосмъртни и като такива, не смеехме да пием от предназначеното за Боговете. На третата седмица ми писна да я гледам и занесох тубата на един купон, където дузина не-богове я опукаха с удоволствие и казаха, че била страхотна.
    Кой е К.М. и до днес историята мълчи.

    • Like 1

    Забавна простотия

    в Говорилня

    Отговорено · Редактирано от vanboy

    Случка от днес:

    Звъни ми баба:
    - Йеле, картата ми падна в банкомата, какво да правя! - баба има непоколебима вяра в неограничените ми мистични възможности, в това число и да вадя карти от банкомати на над сто километра разстояние. 
    - Как така паднала в банкомата? Искаш да кажеш, че ти я глътна ли?
    - Не бе баба, той не работи, има табелка. 
    - Е ти що щеш там тогава?
    - Еми аз само двайсе лева исках да изтегля, и за тия пари ли не работи? 
    - ..... 
    - Йеле? - няма грам паника в гласа й, просто очаква от мен да и дам решението и няма никакво съмнение, че ще го получи. 
    - Обясни сега как така в неработещ банкомат ти "падна" картата.
    - Ми как, бутАх, бутАх в дупката за картата, ама не стана. Затова отлепих тиксото от отвора за парите и я мушнах там. 
    - Какво? Какво тиксо бе? 
    - Нали ти казах, че не работи, банкомата! Имаше залепена лепенка на тва дето излизат парите.
    - .....
    - Йеле? 
    - Кажи, бабо. 
    - Там влезе. 

    А е само вторник

     

    P.S. Елка се казва мадамата,на която е бабата

    • Like 6

    Забавна простотия

    в Говорилня

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.