ronia

повечето начинаещи певци добавят едно "м" при затварянето на устните в края на думи, окончаващи на гласна. сигурно за това става въпрос?

Да, обаче в оная тема и дума не става за начина на живот и редовното спортуване, благодарение на които драстично се намалява зависимостта от всякакви други средства за поддържане на гласа здрав.

пичът си Е хеликоптер но предпочита да пее, а не да се преструва...

Трябва да си много голям, за да покажеш на публиката в залата с всички възможни средства, че в момента НЕ пееш на живо! Браво на Роб Бърч! ГОЛЯМ е! А тази телевизия какво по-точно си мисли - че истинските звезди ще коленичат пред нейното величие ли, що ли? Умрях си от кеф! Някой друг гледа ли го?

вода, дъвка и неограничено количество простотийки с персонала

Утре ще кажа "не". Утре ще се сбогувам и прощавам. Утре кажа "не". Утре. Обещавам. Но преди това... Утре ще се предам. Утре ще се наместя в коловоза. Утре ще се предам. Утре. Не е много сложно. Но преди това ще си взема онова, за което съм дошла. Не искам себе си да лъжа. Ще си взема онова, за което съм дошла. Това е едно успешно реализирано текстче

Ей-тва страшно ми хареса! Абе подразбира се - обаче си е ОгрОмен пропуск в оформянето на анкетата!

^ учудвам се, че чак сега излезе този отговор!

кат се почне от петъка още...

vhcs, направо ти завиждам за следконцертията. единствената картинка, която изниква в главата ми за времето след края на свирнята, е тази: безкрайно събиране на апаратурата, редене, висене, чакане всички да се натоварим по колите, после да се извозим и така... ето защо анкетата ми не е за тази част от преживяването но ти можеш да си направиш и такава.

ако искате да отговорите с "няма да повярвате, но..." ще трябва да довършите изречението - иначе няма да е гот за останалите, които четат. така че, давайте!

i810, горе главата! както казва и tzvetyyy по-горе - хич не е приятен този период (и аз минах през това преди 6 години, така че знам). най-важното е възстановяването. 6 месеца минимум пазене. както казвам, пазене, това включва много неща и то все свързани с промяната на постановката, дишането и начина на живот. и по-рано сме писали тук по тези въпроси и не искам да се повтарям, но може да поразровиш във вокалския раздел и ако все пак имаш конкретни питанки - поискай и ще ти се даде истината е, че изпитанието е голямо - особено за човек с твоята професия - но ако преминеш както си трябва през възстановителния период, гласът ти след това ще звучи още по-добре. честно.

рожбо, най-важното е да не бързаш. обещай да не забравяш това - за собственото си добро. не можеш да се възстановиш за по-малко от 6 месеца. особено щом си болнава. със своя си глас ще говориш на третия месец, но по-нежно от преди после ще имаш цял живот, за да се кефиш на пеенето си!

мерси, така е със саунда на лайв-ъндърграунда - който търсихме

аз пък изключително много се радвам, че са се "изложили" точно на чалгата. ако не бяха, щях да се притесня удоволствие ми доставя фактът, че не можаха да се идентифицират с облъченото мнозинство около себе си или да усетят ^"тръпката в душата на простия човек". и понеже вече чалга няма да има, бих гледала с голям кеф истинските изпълнения, на каквито имахме не една възможност да се насладим.

ха-ха, много уместно! честно казано - да, останах без думи още снощи, макар че хванах само края. но ми беше достатъчно. най-лошото е, че днес трябваше да затварям устата на колежката - средностатистическа българка в напреднала възраст и без собствено мнение - която каза нещо от сорта "Май чалгата се оказа най-трудна за изпълнение." едно изказване, подправено с обилна доза злорадство и самодоволство. точно на мен да ми говори така?! на таблото ми в офиса има надпис с огромни букви "ВНИМАНИЕ: ЧАЛГАТА НИ ПРАВИ НА ИДИОТИ". да, оказа се предизвикателство пустата й чалга. заради ОБИДАТА, която айдълите трябваше да преглътнат. сякаш изпълнението на долнопробни текстове и хармонии е някакво мерило или здравословно предизвикателство за таланта им. заради простодушната преслава или която там беше безфамилната кифла, ЗАСЕГНАТА, моля ви се, от пренебрежителното отношение на фънки към нея и всички почитатели на тази "музика". ААААУУУУ, мъка, рев и сополи... ето затова останах без думи... за момент да ги мачкаме тъпите чалгари. стига търпимост. честно ви казвам, до гуша ми дойде от тяхното нахлуване в живота на всички ни, по всевъзможни начини.

първо да благодарим на всички за вниманието и за коментарите! после искам да кажа, че за нас те идват в много приятен момент: днес правим две години като група. най-хубавото в цялата работа е, че направихме парчето според собствените си представи, точно както искахме да прозвучи в нашите уши. затова усещането е още по-яко!

що не пробваш?

та така де - ето го парчето, първото в профила: новото ни творение с гласа на възмутеното, недооценено и вечно недоволно поколение... да не конкретизираме кое от всичките в БГ коментарите са важни и добре дошли, защото не знаем дали да не спрем вече с тия безкрайни миксове... ааре!

снощи за пореден път Дени осмисли преживяването "гледане на МА2"!!!

лелле майчице, що пеене що чудо!!! тотално се обърках коя ми харесва най-много! мария, шанел, ана, соня, нора, деница... упс, извинете: Мария, Шанел, Ана, Соня, Нора, Деница! браво на Деница, в този концерт беше супер и като изпълнение, и като избор на песен, и като имидж, и като присъствие: въобще като всичко! еййй ама че хлапе!

хех... не от мързел, не не не - напрооотив!

Невероятните приключения на една песен, която мечтаеше да стане парче (разказани къде нашега, къде повече) ::Втора глава:: Част първа: Затишие и скука Една сутрин "Не ми се работи" се събуди преди всички. Протегна се продължително и с удоволствие, без да става от кревата. Надяваше се скоро и другите да се наспят, за да започне един вълнуващ пролетен ден. Но времето минаваше, а отвсякъде се чуваше само тихичкото похъркване на останалите в куфара. Песента не можеше повече да се излежава. Стана и се промъкна на пръсти до банята, където си плисна една шепа вода на лицето. После се пъхна в кухнята, за да си приготви кафенце и нещо за закуска. Пусна си радиото. Звучеше някакво парче за някаква луна, която спи. Това леко я издразни, защото в момента не искаше никой наоколо да спи. Истината е, че песента скучаеше. От много време никой от музикантите не отваряше куфара. Какво ли значеше това? Песента нямаше как да знае, че музикантите бяха на ръба да закрият групата. Всички бяха толкова претоварени от работа, че все някой липсваше и истински репетиции не се бяха случвали отдавна. Но като размислиха, решиха да си дадат малко почивка. Щяха да се съберат отново след месец-два, отпочинали и заредени с творческа енергия. През това време обаче песента се чувстваше все по-недоволна от обстоятелствата. Като закуси обилно, тя надникна отново в стаята с надежда. Там всички още спяха сладко. "Не ми се работи" хвърли един прощален поглед назад и тръгна да търси приключения.

Дени, присъединявам се към най-въодушевените ти подръжници! Браво на теб! Твоето голямо предимство - освен певческия талант и излъчването, естествено - е че си едно страхотно голямо ПЕРДЕ. Продължавай само така, вярна на себе си, и успех!

eee sa6tiat, много ясно - слинг е нещо различно от джас а на теб, amidala - добре дошла във форумчето! давай с китарата нататък и шумовете лека-полека ще се превърнат в звуци...