ronia

ааа-ма-ха!

за оптимизма тук, Polyphone, много добре се грижат група СЕДЕМ. снощи бях на техния гиг - великолепни са. от седемте реално само барабанистът не танцува! петима човека пеят: основно има два вокала (мъж и жена), двамата от брас-секцията се обаждат винаги, когато им е удачно пианистът също пее (даже си имаше и солово изпълнение) лелеле, колко е хубав животът... "много съм хубав, хубав"

абе глей са истинският музикант ще ти направи какъвто аранжимент му поръчаш не мен теория ми липсва, но и аз като peshoy2k намирам работата по една песен заедно с някой друг за по-продуктивна - демек по-лесно се стига до някакво фиксиране на нещата, иначе сам може и две години да си дрънкаш една тема, без да я развиеш. та значи за практически опит ставаше дума. например аз композирам "песнички" - мелодия, текст, преходи и бриджове върху китарка някаква да води и толкова. имах навремето много добра съмишленичка - за грък се омъжи, да й се не види! - която със страхотен усет правеше втори глас и сола на китарката и изобщо доразвиваше основната идея. и тук сега е тънкият момент: задаваме с две китари и два гласа много ясна посока накъде отива парчето. не мислим останалите инструменти, а просто викаме съответния човек и казваме "чуй са тва парче и направи баса" (например). и т.н. до цялостния аранжимент, като на всеки етап всички се слушат и си казват кое да, кое не, както и какво още липсва. и изобщо, моето мнение е, че ако си направил конкретно звучене "в зародиша", всеки инструменталист като те чуе, ще те разбере накъде биеш и не е нужно да мислиш вместо него. и без това той ще свири и мисли по-свободно, след като има и повече техника с инструмента си. мен така ме кефи повече. всеки да си мисли своето, но заедно.

чакайте чакайте чакайте малко :stop: вие говорите за свободата на твореца. аз говорех за големите заблуди на амбицираните автори на музика. нека има мир и повече репетиции.

ерата на инди-лейбълите отмина отдавна. в 21 век само запомнящи се сингли и клипове му е майката. и основното: много сценични изяви, при възможност с диджей съпорт! за съвременния човек (потенциалната аудитория) е характерно следното: 1) плаща за музика само в краен случай. 2) предпочита красивото пред грозното. 3) иска да танцува. 4) няма време. 5) забравя. отричането или несъобразяването с горното е мрачна носталгия по отминали времена. понеже не вярвам musicman да е искал да слага точка по темата, споделям личното си виждане за нещата. някой друг няма ли да...?

http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=1866 оттук се почна...

както казва уважаваният от всички нас АХЕ, аргументирайте се. всички се убедихме, че на assoass певицата е страхотна, щото я чухме как пее в репетиционната . за другите само слушаме дискусии кой е по-по-най. уф, тва е от многото каффе напоследък, простете.

нали си виждал как дишат кучетата? опитай се да го докараш и много добре ще усетиш за какво става дума (как да поемаш въздух). това обаче е плитко дишане, за пеене ти трябва дълбоката му версия. за включването на зоната на плаващите ребра упражнението е следното: сядаш на земята по турски и се навеждаш максимално напред. слагаш ръце на кръста и поемаш въздух. така ще усетиш какво още трябва да участва във вдишването. после трябва тези работи да ти станат напълно естествени в изправено положение. ама то не е само как вдишваш, а и как издишваш с пеене или говорене. ако оприличим гръдния кош на цилиндър, диафрагмата е нещо като бутало в него. целта е това бутало да можеш да го държиш/притискаш максимално надолу, докато изкарваш звук. (опората, за която споменава MAUGLY). за това са необходими упражнения, както за развиването на всеки друг мускул. (по-знаещите да побързат да ме поправят, ако открият нещо нередно в горното)

по основната тема - за равностойните вокали; еех, кога беше тва? Не е лесна работа партньорството за хора без истинско самочувствие, каквито сме повечето в България. За да има качествен дует, трябват личности. До това опира. Тъкмо тръгнат нещата и "партнерът" ти или почва да се сдухва (защото се вижда като номер 2), или го хваща манията за величие (защото е номер 1). Ти какво правиш при това положение? Като уважаващ себе си балкански субект, плюеш на всичко и продължаваш сам. Или скъсваш с музиката. Второто не ме кефи "въобще", както е казал поетът.

(с малко закъснение - известно пояснение) Интересни мнения до този момент, но хайде да задълбаем малко повече? Какво по-точно имах предвид с въпроса... Дали "позволяваш" чрез твоята музика да говори някой друг? Търсиш ли съзнателно някакъв изказ (стил?!?), който е много далечен за самия теб в обикновеното общуване? Хрумват ли ти идеи, които напълно контрастират на собственото ти настроение в момента? Знаеш ли как се е породила всяка фраза (не говорим само за текст) - какво я е предизвикало? Не става въпрос за другите знайни и незнайни звезди и съзвездия - питам вас, дето сме във форума. Хората творят по няколко начина, доколкото знам: 1) Черпят само от личен опит 2) Наблюдават и коментират околния свят 3) Разчитат на художествена измислица 4) 1+2 5) 1+3 6) 2+3 7) 1+2+3 В различни периоди съм имала нужда от различни "формули", но като цяло струва ми се при мен превес имат личните преживявания и художествената измислица. Следва темата: Автоцензура

"... Почитателите не могат да очакват от нея да използва за текстове на парчетата извадки от личния си дневник. Нерядко текстовете на песни са смес от лични преживявания на авторите плюс техни наблюдения или чиста проба художествена измислица. В края на краищата, те също са автори." Това беше цитат от ревю на новия албум на pjharvey в The Times, May 29, 2004. Авторът казва това по повод любопитството на феновете доколко нейното творчество отразява собствения й живот. (Поли Джийн Харви е прословута с това, че много ревностно пази в тайна личния си живот. Съответното всеки гледа да се докопа до някоя клюка.) Но както и да е... Въпросът ми е: Какъв е твоят образ като музикант и доколко той има нещо общо със собственото ти, ежедневно "аз"?

ей тва утринното вдъхновение е макс кофти в моя случай: вървя си към работа и понеже ми е дълга разходката, понякога в главата ми изниква една идейка, развива се от само себе си почти и е много гот... след което - 8 часа в офиса. върви после да гониш дивото! така че радвайте се, волни души!

Прав е YtseJam за слабия опит. Макар че в случая говорим за миниатюрно студио, доколкото видях, и наистина всички недодяланици лъснаха. Така или иначе, много е жалко като си помислиш колко десетилетия още ще трябва да минат, за да се появявт онези изпълнители, дето ще имат подготовка. Както и да е, аз пиша по друг повод. Аз съм си фен на Gravity Co. Не крия, че чаках с нетърпение да дойде техният ред. Бяха един малък празник в трагикомичното събитие. Може би сред цялото безумие хората не забелязаха колко добро беше тяхното изпълнение, колко уверено и непукистки се държаха момчетата? Няма да гласувам въобще в този псевдоконкурс, но държах да споделя мнение. Последният им концерт в началото на декември беше самостоятелен 2-часов гиг - перфектни отвсякъде!

Ми свириш си фразата на китарката 4 пъти за четирите реда от куплета. После още два пъти преди бриджа, като още на първия такт идва увисналата думичка, лекинко неочаквано. А, или ти имаше предвид неземното щастие с гадже, което приготвя сладкиш и ми позволява да троша орехите? Мерси за мнението, хе-хей!

:hello: Момчета, вас май много ви занимават смъртта и борбата между доброто и злото. За мен това е една безкрайно далечна тема... Но понеже видях, че няколко души са коментирали последния текст с думи от сорта "стандартно" или "нищо ново", ето на вниманието ви едно решение за текст на песничка. Да видим какво ще кажете. Пределно ми е ясно, че текстчето ще ви прозвучи лековато, но имам предвид самата структура. В първите два куплета схемата върви аа-бб. Последната фраза на втория завършва с едно време по-късно заради смисъла. На мен това ми се струва готино и интересно. После на бриджа минавам на аб-аб. Припевът си виси самотен, без рими, като една и съща фраза се изпява три пъти (третият е двойно време). Към финала има още два куплета без пауза по схемата abcd-abcd: това е някакво насищане на текста и известна градация може би. "Experience" Down at the mall. Seeing a movie, big screen and all. Nothing brings a thrill The way your silence will. You making pie And I cracking nuts: I damn well might Be as happy as A woman ever has Been. Fire will burn you and there'll be pains Of denial. Yet fire will warm you: there are the flames To rely on. I treasure my own experience... Watching the rain Lying inside is no good. Walking to get wet is no doubt A fabulous bath. Dreaming in vain Hoping to find love won’t do. Adding one and one is no doubt Some fabulous math. Всичко това не е замисляно предварително, а просто така се получи "в процеса". Коментс?

Здрасти Topsun :hello: Като решиш да пишеш, хайде моля ти се направи нова тема по въпросите на правилната постановка и триковете за пазене на гласа, а? Благодарности!

Като препатил човек смея да ти споделя личен опит. (Под "препатил" разбирай минал под ножа и през 4-седмичното мълчание след това. Но вече възстановен благополучно, благодаря ви за загрижеността.) Първо: драньето не прощава на никого и рано или късно ще бъдеш принуден да спреш. Второ: щом държиш междувременно да се изявяваш точно по този начин, имай предвид няколко практически съвета. Ако гласът ти вече е леко паднал преди репетицията, недей изобщо да пееш. Ако имаш хрема - пак. Ако си пил - за нищо на света (само на ушенце на някое гадже). Ако си в добре озвучено заведение, не се надпявай с уредбата. Ако не се чуваш в репетиционната, защото микрофонът ти е скапан - ясно е, че трябва инструментите да се намалят, а не ти да си изхвърлиш сливиците. В никакъв случай не си и помисляй да разчиташ на лечебни отвари, бонбонки и хексоралетен - те само те заблуждават и в перспектива влошават състоянието на гласа ти. Ако беше полезно да се ползват, щяха ли звезди от световна величина да отлагат концерти за стотици хиляди долари? Нямаше. Щото хората мислят и за утре. Преди да започнеш да пееш, трябва най-общо да си загрял физически. (Знам, че е смешно, но минавах вече по тоя път и съм изпитала ползата.) Това значи да разтриваш дланите много интензивно, ушите, врата (само внимателно там), връхчетата на пръстите (на ръцете е достатъчно ), както и да направиш най-идиотските физиономии, за които се сетиш - за да раздвижиш устните и челюстта. За ориентация, цялата тази процедура на мен ми отнема около 15 минути. Старай се никога да не пропускаш физическата загрявка, преди да запееш. Или заревеш, както там се пада. След това идват дишането и самото разпяване. Там нещата са доста и наистина се иска четене. Аз лично имам още много да работя по техниката си, но само като спазвам тези елементарни правила, мога да пея в продължение на 2 часа поне, без да си прецаквам гласа.

Здрасти пич, евала за дългия текст! Защо не опиташ да намериш по-подходящи и значещи думи в българския език? Може да ти хареса. Хората и с румънски станаха световно-известни, а Ерол от Уикеда пък обяснява, че и на немците им пее на български по клубовете. Желая ти вдъхновение!

Добре, Снежко, ще ти пусна РМ. Само да не ми я...?

абе подариха ми някаква стара акустична китарка - ей-така, за идеята - но е с отлепен гриф та ако някой знае къде ще ми я направят най-добре за немного пари, нека да помогне с адресче? мерсииии

А бе то всяка песен носи послание по своему. Едни разказват истории и те карат да се замислиш, други са купонджийски и те зареждат с енергия, трети - безгрижни и просто ти напомнят колко хубав е животът. Въпросът е доколко това послание стига до хората. Тука вече опира до майсторлък. Затова моето лично виждане е, че добрата музика въобще е като разговор с приятел за нещо много вълнуващо, което ти се е случило. В такива моменти намираме какви ли не начини, за да накараме човека насреща да преживее същото. Интуитивно знаем с какво да илюстрираме разказа си - жестикулации, мимика, паузи, смяна на тоналности - защото всичко това, взето заедно, увлича слушателя и в някаква степен предизвиква емоция у него. Доброто парче по мое мнение те връща към нещо познато. Гениалното парче, като всяка друго гениално произведение, те кара да изпиташ нещо непознато. (Е, това прозвуча като възхвала на чалгата. А не би трябвало.)

Това е нищо пред ранната история на Patriots in Fashion (накратко P.I.F.): "Под името "Resemblance" момчетата записват на демо над 40 парчета на английски език." :wow:

Ммнне, там свиреше Тошето. Ама тфа е с българско "с", не е днешната кома

няма си играем я

1) Ник: qbodp (quick but oh! damn precise) 2) Възраст: безгрижна 3) Образование: маг-филолог (индология, демек малко хинди, малко урду и много санскрит - но вече съм от запаса; английска филология) 4) Вашият инструмент/и: глас, китара и компютър 5) Предпочитан музикален стил: DTS (денс-тренс-съспенс) 6) Вашият вдъхновител: (прибл. хронологично) The Beatles, The Pogues, EMF, Indigo Girls, Nina Simone, Nirvana, Pearl Jam, Violent Femmes, Melissa Etheridge, Liz Phair, Lenny Kravitz, Fiona Apple, Kosheen, De Phazz, Phuture 6ok, Gravity Co. На всички времена: Tracy Chapman, Eddie Veddar, pj harvey, Stereo MCs 7) Досегашни (не)реализирани проекти: след като гледах около три пъти филма "La Bamba", написах първата си песничка, която дори не можех да изсвиря на китарата, подарена ми за 5-ия рожден ден от семеен приятел на нашите. С малко помощ от един съученик (акордеонист) открих, че всъщност цялото парче се свири само с два акорда - ла и ми. Лека-полека научих и няколко други акорда. Като пораснах, свирих с три абсолютно неизвестни банди в центъра на Вселената. Първата я сформирахме по повод на някакъв училищен фестивал. Тя се казваше Тревите ("акустичен квартет", с който правехме кавъри на Бийтълс). Последва рязък завой, разпад и в резултат възникна Без Такива (пънк all-female банда). Не стигнахме до записи, но репертоарът от авторски неща растеше всяка седмица. За всеобщо учудване, тя просъществува няколко години, докато се стигна до първия брак и, съответно, развод на състава. Това е реалността в женските групи. Оцелелите получихме компенсация в Сома/Soma (балкански алтернатив, 8-пистово демо с 13 парчета, "На нокти" - 1996) Навремето, когато Устата още беше юноша бледен, с другата вокалистка записахме беквокалите в едно негово парче, за да освободи по-бързо студиото и да си продължим смесването (май се казваше "Без правила", щото само това повтаряхме). Сещам се и за една несполучлива колаборация на "Сома" с "Други гласове", която ни отведе на някакъв концерт "На тъмно" във Варна. Последно записано парче: музика към едно театрално представление по индийска пиеса (2002) с приятели, скрити зад името "xumpo". Записите, в които имам някакво участие, са направо непоносими. Музиката, която правя в момента, включва най-вече свежарски, отчасти шеговити, отчасти етно, но задължително танцувални неща с добро настроение. Може да се каже, че търся съмишленици (днес е 05/01/2005). Предстоящо: преработка на култово индийско филмово парче - за запис на една може би изгряваща звезда. 8) Интереси: бъбрене с кого ли не по незначителни теми и мълчене с приятели; общуване и правилно изразяване; драматургия; занаяти; фотография, приключения и пътешествия; ролери, паркове, лодки и много много други знайни и незнайни. 9) В кратце, или с една буква за вас самите: Т (шапка на тояга).