Какво ви има , хора ! Престанете !
Човека до себе си силно прегърнете !
Всяка несгода , издишайте шумно ,
Обичйте врага си , постъпете умно .
Ако трябва аз да падна от меча на съдбата ,
Така да бъде
Или пък съдбата ми , земята да прегърне ,
Така да бъде
Но докато аз съм тук , и АЗ , съм жив
В мечтите си ще бъда необуздан и див
Ще летя със цвят , във този свят сив ,
И дори да не съм , на върха ,
Ще ви подам ръка .
За да видите свят цвят ,
От надеждата на хората излят ,
Във песни за мир и любов , възпят .
Недей да хулиш слепия че не вижда ,
Нека той до теб да седне , разкажи му ,
и той ще види – светът цвят няма ,
и любовта във него , е безгранична и голяма .
Колко мисли , колко думи , колко книги , колко песни ,
Какво и колко , трябва да покаже че душите ни са тесни .
Отново депресирани и лесни ,
И опитваме се пак , да бъдем честни , да гледаме нагоре ,
да бъдем небесни , и да помним – мементо море . (Memento mori )