Това вече съм го дал на Мефистофелченценцето, но мисля, че няма да ми се разсърди ако го покажа на всички.
СЪВЕСТ
Студена пот се стича по челото,
облива ме и чувствам страх.
Намествам аз доспехи на седлото
и втурвам се във облаци от прах.
A копието верният приятел,
пронизвало е хиляди сърца.
В борбата с пошлото и злото,
избавяло ме от беда.
Сега го чувствам сякаш съм нищожен.
Животът ми минава покрай мен.
Всевишния аз моля."О Боже!
Дано не срещна сетния си ден!"
Във миг съзнанието блясва
със звън на чуждо острие.
След сблъсъкът живот угасва
и спира нечие сърце.
Очи отварям, жив съм значи.
Победата е в моите ръце.
Ослушвам се, а някой плаче -
невинно мъничко дете.
Тълпата дружно смъква ме от коня
и бурно ме понася на ръце,
а аз не спрях да чувам, оня
ридаещ плач на малкото дете!
П.С. Какви са ми правописните грешки в "Безмисления" текст ?
П.П.С Това си го представям.... нещо като ... Нещо в стил Nightwish....ама дали съм прав