The Doctor

Ммм, много вълнуваща музика звучи в теб... Личен фаворит ми е парчето CZ. Мислили ли сте да спретнете банда, да речем, 2 акустични китари, бас и перкусии, и да представиш песните си наживо, пред по-широката публика? Такъв лайф не бих изпуснал! И ми се струва, че с български текст, парчето CZ е потенциален хит, както и може би с малко по-различен аранжимент, за да блесне съвсем. Иначе в пеенето ти има много душа и заряд, което много ми харесва. Успех! "Address the process rather than the outcome. Then, the outcome becomes more likely." -A Guitar Craft aphorism-

strange fruit, благодаря за позитивния отзив Попаднах и на други твои коментари, изглеждаш ми чувствителна, ако не и чувствена, жена. Препоръчвам ти да чуеш Inner Eye, по-долу, където ми е подписа. Не е ефектно, нито психиделично, но сякаш идва от дълбоко място... Най-добре въздейства след 9 часа вечерта, когато страстите и лудницата на изминалия ден са се поуталожили и разумът и съзнанието ни са поотпуснали желязната си хватка, на уютно място с приглушена светлина (може би свещи), може би с чаша леко питие и насаме. А къде може да чуе човек some pure strange fruit, only глас и акустичка? п.п. Мога ли да споделя само, че от известно време не приемам "интелигентно момче" точно за комплимент? Вече се убедих, че майката-природа е надарила някои от своите деца със способността да развият бързо и без особени усилия своята интелектуална функция до небивали висини, което дава известни предимства в нашия груб и съревнователен свят, инстинктивно усещани от младите юноши и техните родители. Лошата новина е, че при едно такова "оправдано" прекомерно развитие на едната от трите основни функции (физическа, емоционална и интелектуална), другите две, в случая с "интелигентните момчета" - емоционалната и физическата, обикновено остават по-слабо развити, ако не и закърнели. И за да не преместят пост-а ми в някой психо-философски форум, да добавя, че музикантът има нужда и от трите си функции, хармонично балансирани, за да to be at the top of his game. А интелектуалната е най-бавната от трите, което особено пречи при импровизацията, да не говорим за други области на живота... В един момент това състояние на нещата спря да бъде приемливо за мен, и живота изведнъж стана много интересен... "Our living is as rich as our attention is available." -A Guitar Craft aphorism-

@ ...taka li e? - a taka.: постът ми не е лично към вас, а по-скоро принципен, подбуден от изпълнението ви и най-вече от последвалите коментари. Под "Приемете го насериозно" имам предвид спонтанната колективна импровизация като подход за правене на музика, която би могла да има стойност. Иначе цинизмът и чистата лигня са винаги опасно близо. Истината е да се движиш по ръба. И отляво и отдясно - падаш... "Music is a benevolent presence constantly and readily available to all." (Guitar Craft aphorism)

Оаа, това парче кърти! Тръпки ме побиха в няколко момента... И странно, след това в главата ми се въртеше едно изречение, от човек, към когото имам голям респект: "Музиката идва от място, много по-реално от света, в който живеем." Да, може би това не е шедьовър на колективната импровизация, но е добър и автентичен пример. Това е импровизационен и КОМПОЗИТОРСКИ подход, който никак не е за пренебрегване, и който носи своите възможности, кеф, предимства, ограничения и... рискове. Но отваря врати за музика, която по друг начин не би могла да влезе в нашия (меко казано) странен свят. Имайки скромен опит с този подход, забелязвам характерни общи "положения" (съдейки също и по постовете на участниците в импровизацията): * Места с висок енергиен (физически и емоционален) заряд * Моменти на учудваща заедност на случването, като че ли "свири" един човек * Моменти на "неслучване", може би моменти на "преговори" с Музата? * Реплики като: "Как съм го изсвирил това? Аз не мога да свиря така!" * (в ретроспекция) Цветен "акцент" на фона на сивото ежедневие Ето няколко насоки за успешно прилагане на този подход: 1. Приемете го насериозно. 2. Упражнявайте се на инструмента си ВСЕКИ ден, поне по 1 час (до 4), за виртуозите - от 4 до 8. 3. Дайте си пълна свобода от задръжки, оценки, критика, какво ще си помисли някой друг и т.н. Това както към себе си, така и към останалите участници в импровизацията. 4. Имайте готовност, желание да следвате посоката на развитие. 5. Слушайте всеки един участник през цялото време (това изисква способност за насочване и разделяне на вниманието). 6. Играйте си. 7. Позволете си да не свирите през цялото време (и обратно). По възможност, имайте публика и не забравяте, можете да полетите, можете и да паднете - няма гаранция. Възможно е никой друг да няма същото усещане за "случилото се" като вас. Ако имате нужда да се развивате, не ползвайте НИКАКВИ наркотици. С времето употребата им ще постави горна граница на възможностите ви. И не се страхувайте да бъдете себе си, всички сме на едно дередже. Успех, и не забравяте да постнете резултата! "An artist acts with the assumption of innocence within a field of experience"

God is not a person! God Е добре, очевидно God has made a mistake, защото това (виж горе) е OFF TOPIC! Тогава, дали God би могъл, поправяйки грешката си, да направи своя коментар по темата? О, нямам търпение самия God да коментира моя труд!

Хехе, благодаря. Ами с удоволствие бих посвирил отново такива неща, но до средата на януари съм ангажиран с други неща и нямам никакво време... "Music is the cup which holds the wine of silence. Sound is that cup, but empty. Noise is that cup, but broken."

Ето друго парче от същия проект на Доктора, "Brainstorming", чиято цел тогава (2001) беше да изследваме колко най-вълнуващо може да звучи едно стандартно трио китара-бас-барабани, състоящо се от рок-музиканти (а не джазмени, да речем). Подходът и тук е пълна импровизация. Ритъм-секцията си подготвяше риф, а китариста - 3-4 програми на един Roland GP100, вкаран в Marshall Valvestate 65R, и почвахме. За онези от вас, слушали самбата и проявили интерес (за което не мога да отрека, че ми е приятно), това е по-горещото парче! Seven Cathedrals "The only person who doesn't make mistakes is God."

Мерси за подкрепата! Да, съгласен съм за градацията, нямам спомен да сме мислили за това, по-скоро на никой не му е "дошло" да направи нещо в тази посока. Не е търсено, ами е пряк резултат от подхода ни, струва ми се. Но това е дълга тема. Все пак тук-там сме успели да отскочим от земята, изчакай следващото парче! Hot! Иначе кавър-групата ни се казваше "Get Back". "Discipline is not an end in itself, only a means to an end."

Хм, странно, при мен се отваря, ето тва е линка: http://media.putfile.com/Samba-66

Представям ви парче от албума на VMV (Владо, Марги, Васко) "Brainstorming", записан през 2001 и издаден в 1 екземпляр (и изчерпан веднага!). Целта на записите ни беше да изследваме различни музикални посоки и да открием нашия собствен стил. Иначе тримата свирехме в кавър-група по столичните клубове в периода 2000-2002. Записите са правени в собствената ни репетиционна, на "живо", без допълнително смесване и редакции. Днес го ремастерирах, защото вече разполагам с малко по-добра техника от 2001. Ритъм-секцията по това време бяха на вълна да хванат един мотив и да го "изковат", а аз използвах ситуацията да изследвам собствения си музикален глас. В тва парче сме доста "земни" и сурови, с "винтидж" звук (ах, мразя тази дума, но е подходяща), в другите 5 парчета има и по-модернистични "излитания", но ще ги поствам последователно. В повечето от тях сме използвали концепция за импровизация с една степен на свобода, тоест, двама се придържат към установена партия (повече или по-малко), а третият е свободен да прави каквото си поиска, стига да може да си поеме последствията, . И така: Samba Разбира се, коментари всякакви са най-добре дошли! Или въпроси. Мерси,

Първата ми изява, когато бях на около 13 (1989), продукция на школата по класическа китара, която посещавах няколко месеца. В публиката бяха и наште. Смътно си спомням страшен спек, и че обърках пиеската, даже спрях. След тази случка спрях да свиря за известно време, после се захванах с бас-китара и една от причините беше, че ми се струваше по-лесно - по-малко струни, еднакви интервали между струните, главно едногласно свирене и плътен нисък тембър. През 1991 попаднах на група копираща Бийтълс и единствения начин да свиря в нея беше като соло-китарист. Така хванах китарата отново, въобразявайки си, че ще е временно (нали бях басист), но така си и останах - соло-китарист. Как се справям със сценичната треска: стотици пъти съм се качвал и слизал от сякакви сцени вече 16 години, и често се чувствам все едно ми е за пръв път. Ние всички сме хора, всички грешим. Музикантът не е нещо повече от хората, които го слушат. От него се изисква повече кураж, но отговорността за успеха на едно музикално изпълнение е поравно разпределена между изпълнителя и публиката. И докато всеки изпълнител е малко или пове4е подготвен и поема отговорността когато се качва на сцената, колко от нас, в ролята на публика, сме подготвени да слушаме и внимаваме през цялото време на изпълнението, независимо дали ни харесва това което чуваме? Музиката има нужда от глас, както и от уши. Много помага, ако на сцената се държиш естествено, ведро, положително, спокойно, дори да не се чувставаш точно така. Външното поведение след време повлича и емоциите след себе си. Дръж се така, "сякаш вече си такъв, какъвто искаш да бъдеш" - спокоен, смел, ведър. Сценичен страх: ако го усетиш, задай си въпроса: "Кой го е страх, от какво и защо?" После излез и свири, сякаш тва е последното ти свирене в живота, и после приключваш. Вече каквото и да стане, няма какво да губиш. Винаги можеш да промениш решението си след концерта "We are all in the same boat."

Много приатно, готин звук и експресивност, хубаво настроение създава....

10х за коментарите Да, Робърт Фрип е добре познат на някои в тази група, аз самият ходих два пъти на Guitar Craft курсове, Introduction to GC и GC Level One (с ръководител самия Фрип), също и на 6-месечен Guitar Craft At-A-Distance Course (по Internet). За тези които не са запознати, Guitar Craft е школа основана от Фрип, набляга се на свирене с перо на акусти4на китара с метални струни, специално Alternate Picking и Cross Picking техниката, както и много други неща. Както казват, Guitar Craft is three things: A way to develop a relationship with the guitar, A way to develop a relationship with oneself, A way to develop a relationship with Music. извиявам се за английския, но не мога да го преведа достатъчно добре. (www.guitarcraft.com)

Това е втората част от една моя импровизация в стил Soundscapes, (в първата част още се ориентирах какво да правя), след като си поиграх с настройките на един преамп/процесор за китара Roland. Записах директно на компа от един път и не съм наслагвал или редактирал нищо. Използвал съм китара, волум педал и Roland GP100. Всякакви коментари са най-добре дошли (относно звук, структура, настроение, изпълнение, асоциации и т.н). Кликнете на подписа ми, където пише Inner Eye, на най-долния ред. Enjoy!.... (use headphones...)

Здравейте, тук пост-вам едно парче, записано на живо по време на работа, докато си изкрвах хляба с кавър-група по "корабите" (някъде през 2005). Можете да добиете представа как се изтрещява по време на няколко-месечно ежедневно свирене по 6-8 часа (с 15 минутни паузи всеки час) пред случайна, винаги подпийнала, често безразлична и понякога враждебно настроена публика Записа е правен на мини-диск, звука e изкаран директно от пулта. Моя принос е солото на тромпет, изсвирено с китара и китарен синт Roland GR33. Мисля, че някой тук беше проявил интерес как звучат тези неща. Strings-партията накрая е пак с китарния синт. Тва са две от любимите ми програми на това чудо на технологиите! Китарите ги свири нашият певец и втори китарист, онези от вас, които случайно се почувстват засегнати от неговото свирене, моля да го извинят но аз лично съм му голям фен, за съжаление той спря да се занимава сериозно с музика (и никога не се е занимавал сериозно, като се замисля ) Моля, коментари и въпроси, заповядайте! FEVER live Enjoy!