Jump to content
Българският форум за музиканти

2+2=0

Members
  • Мнения

    110
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Топ дни

    7

Всичко публикувано от 2+2=0

  1. 2+2=0

    Избор на humbucker

    Няколко неща не разбирам, на първо място защо EMG вече не са куул, при положение, че преди няколко години бяха топ ъф дъ попс. Комбинацията 85/60 е страшна, плюс фактът, че активните EMG-та си имат характерен звук. Говорейки за модерен метъл звук, те са първото нещо, за което се сещам. ^^ Няма значение какво BKP блаблабла... Ами, има значение. ВКР са обикновен продукт като всички останали, не правят магии. От скромния си опит, имам по-предпочитан звук от Nailbomb-ите. Керамичните прасета от друга страна късат глави, но на някои по-фини металурзи може да са им твърде груби. Аз лично бях много впечатлен колко много мръс има в тях, ужасни са за всякакви грубости и дотам. Като цяло, не ми допада сляпото следване на някакви течения, ВКР не са с нищо по-различни или по-качествени от останалите производители, според мен. ^^^ Задължително трябват специални адаптри/ампове блаблабла. Това пак е някаква съвременна теория. Ужасно много и ужасно гадна музика е записвана със стокови адаптри през евтина техника в дроп сърма и т.н. Моят вкус сигурно не е еталон, но някои от любимите ми песни/групи/китари са записване с картофи и шперплат преди 20 години и пак късат глави. За мен стандарт за гаден звук е сток гибсън + маршал + драйв = ужасен пънк/метъл. Пак въпрос на вкус, имам предвид - затова единственото решение си е да се пробва и каквото стане след това. Моят вот иначе отива в Invader/Black Winter, при условие, че четем дет метъл по един и същи начин.
  2. 2+2=0

    Избор на humbucker

    Универсалните бойци JB и Super Distortion, бащи и майки на неприятната музика. Invader или D Activator (X/без Х), малко небалансирани за някои хора, малко груби, Invader-ът е с малко по-изразени ниски. X2N или SD Distortion също. Прясно пробвах SD Black Winter, който ми звучи близо до Distortion - също идеално се вписва в тежките музики, може би ми допада малко повече от Distortion. Малко по-скъпи - BKP Nailbomb или Warpig. Пробвал съм и двата - керамични, за алнико не знам, от двата Warpig ми звучеше по-добре, но беше в китара от ясен. EMG като цяло са логичен избор, ако търсиш техния звук. Entwistle са евтин вариант, дано някой, който ги е ползвал сподели повече информация. GFS също са евтин вариант. Като цяло, трябва повече информация. От дет до дет и до груув (?) има разлика. Плюс амп и колона. Като цяло, свирил съм на два шектъра с махагон/кленов топ по-продължително, единият така и не се наканих да му сменя EMG-тата, а другият беше с Invader. И двата се вписваха идеално. Въобще, труден въпрос, трябва пробване и после избор на вкус и цвят.
  3. С точност до баба Ванга съм убеден, че трябва да си почистиш волуме потенциометъра. За изключително радикално можеш да си отвориш капака на електрониката и внимателно да провериш дали вътре не се крие нещо. Но като цяло процедурата е следната - махаш knob-а на потенциометъра, почистваш хубаво с мистър пропър/ариел, после поставяш всичко по местата си. Не че съм специалист, който да локализира проблема, де. Като цяло, профилактика на китарата е нужна - освен потенциометрите, почисти и жака, прегледай си електрониката. Ако не става с чистене, горе обясниха - един по един изключваш възможните виновници. Смяна на потенциометър е лесна - трябва ти поялник и щипка ведро настроение, останалото се намира бързо във www. Пробваш два-три пъти, прецакваш всичко, после носиш на кварталния майстор, черпиш 17-18 тънки ракии, той допрецаква нещата и вече отиваш в магазина, където ще ти вземат 50-60 лв. Важното е да се пробва, докато не си запоиш палеца за показалеца нищо не е загубено.
  4. Събери пари за ново оборудване - трябват ти нови потенциометри. Ако не ти се дават пари за нови потенциометри, събери пари за шестограм, отвий си knob-овете и с новозакупен фин материал под формата на парцал забърши/почисти старите. Ако не става, пристъпи към глава втора - отваряш гугъл и пишеш "как да си почистя потенциометрите", препоръчително на сравнително разпространен западен език. Ако не върши работа, значи е кабел/ефект/амп, но поне ще имаш почистени потенциометри.
  5. Значи. Гледал ли си ги или си ги слушал? Или си свирил на тях. Ако отговорът не е третото, взимай каквото си решиш, няма голямо значение. За до 1500 донги в базара има две-три японски китарки, един G&L, два Kramer-a. В немския ибей има поне 2 японски джаксъна, Charvel '86 и т.н., и т.н. Второ, кленът в PXS20 е фурнир, т.е. има го за шарено, а матовочерният вариант е елша. За Duncan Distortion съм съгласен, че е идеален. За липа срещу махагон спорът е дълъг, избери си страна и смело и безотговорно. Трето, помпа на говорителите е добре само ако е със смукач на преампа. Т.е. смяна на шарнирите задължително и нов маслен филтър. Четвърто, Бугерките си вършат работата, малко са трошливи само. Ако ще си свириш вкъщи, ще е голяма, ако ще свириш на репетиции и концерти с него, ще върши работа, но пък тогава задели повече от бЙОджета за глава и колона на старо. Пето няма.
  6. Voodoo-то, заедно с Blood Moon Explorer-а са единствените серийни модели, като изключим Swamp Ash китарите (мисля, че са серия), с тяло от блатен ясен, за които се сещам. Легендите разказват, че са останали толкова малко извън определени кръгове зли метълисти, че цената им удря кота 2000 президента, макар че първоначално е била почти наполовина, поне доколкото знам. Като изключим жалките инлеи (Blood Moon-ският е по-търпим), изглеждат почти перфектно в моите очи. За съжаление е малко вероятно да ги видим наново, защото осемнадесетия сигнъчър на Слаш изглежда пак е на дневен ред, което ме прави тъжен. Встрани от темата, въпреки неприязънта на Гибсън към черни китари и ретроградни стилове, тук-там се срещат някой преживял Menace, а в последно време се появиха и Gothic Morte и Blackout. Все хубави черни китари за семпли хора със семпъл вкус, които са почти идеални във визуално отношение, с изключение на дребните детайли. Казано накратко, денят, в който някой произведе SG black oil копие, достъпно за скромната ми персона, ще го замервам с банкноти от радост.
  7. Точно такива roots никога не са имали, MDB-то в тази песен няма общо с първите албуми. Което е хубаво, защото групата беше отписана от 10+ години с гадните им бози. Но с появата на Vallenfyre и последният Bloodbath отново се поиздигнаха в очите на хората. Върнаха гадното в музиката, дуума в дета, пънка в дета, като цяло всичко необходимо върнаха там, където трябваше. Да изслушам три песни подред на Paradise Lost не се е случвало от първите ми сблъсъци с Gothic и Icon в бледото ми юношество. Ставали и чудеса, един вид. Което не значи, че Vallenfyre няма да откъсне главите на която и да е от мейнстрийм групите им, де. Който е ценител, да се запознае. А майонезите набраха популярност точно с Katatonia, Paradise Lost, Tiamat и забравих още кой от лъхащите на скандинавски мелодет. Преди прогресивджента да разкаже играта на цялата история, де. Но Regius Gothic-а си остава много шведска китара на вид, мокра мечта е. От цялата история, солото на Макинтош ме разцепва. Грам не ме интересува дали е посредствено, точно на място е.
  8. Благодаря, горе-долу потвърждава досега прочетеното за продукцията на Матсумоку преди 80-та. От всичко четено досега, се насочих към Orville, Greco или Pro II, но там и цената е по-висока. Целта на въпроса ми е да открия има ли скрити попадения при някой производител или серия, или качеството наистина варира от бройка до бройка.
  9. Здравейте, имам един въпрос, не знам дали мястото му е точно тук или трябва да отворя нова тема. Та, от известно време в мен се зароди идеята да си взема една японска винтидж китара. За който не е запознат - japanaxe, както и някои други места съдържат особено полезна информация, но нямат това, което ме интересува. Ето къде започва историята. Значи, едни гостуващи неприятни пънкари посвирваха преди доста известно време с някакви очевидни копия на LP и SG, дотук всичко е наред, копия бол. Обаче, за моите необразовани уши, в тези китарки имаше нещо. Оказаха се Aria Pro II и Bacchus BSG, някъде от края на 70-те/началото на 80-те. В последствие, понеже цялата гостуваща агитка трябваше да спи някъде, нещата прераснаха в нощен шуутаут между техните японки и LP Studio 2008 и един SGJ 2013, като нещата бяха, поне за мен, наравно с лес пол-а, а джуниъра беше една идея надолу в ранглистата. Когато ми казаха, че японските копия са доста често срещани в колониите и цената им върви от 50 до 500-600 долара, нещо в мен грейна в надежда. Там започна моят интерес. Сега конкретно към търсенето. Все още съм решен да се сдобия с японка и да извърша т.нар. акт на "годзилиране", т.е. - превръщането й в ужасно гадна резачка за поразии. Един вид, никой не би направил същото с LP Special, нали (аз бих, хохохо), защото тия китари са защитени с папски едикт против модване. Обаче японските копия ги сполетява точно такава съдба. Ето я моята идея. Имам отделени около 1000 лв. за китарата. Допълнителните неща ще са в зависимост от състоянието й, но включват преди всичко смяна на електрониката и адаптрите, плюс козметика, ако всичко друго е функциониращо. Към момента обаче европейският пазар е крайно немилостив към мен и ми предоставя само лимони. Тук се намесвате Вие. Моят скромен опит и известното зачитане ми сочат, че от японска китара до японска китара разлика има. За момента съм пробвал само едно евтино копие, което обаче не ме впечатли и търся съвет от хора, които имат опит. Към настоящия момент съм фиксирал една Aria, правена в Матсумоку, която обаче не е Про 2, болт он е, 500 евро е, средата на 70-те е, конкретният модел е 5522 голдтоп, за спрака: http://www.matsumoku.org/models/aria/aria.html Ето тук срещнах стена, както се казва. В japanaxe информация за 55-сериите почти липсва и е напълно противоречива. Цялостното мнение е, че 55-ките отстъпват на Про 2, а за цена на американския пазар се сочи всичко от 50 до 300 гущера. Та, някой има ли известна идея за качеството на конкретната серия, пипал ли е подобна китара и има ли някакви генерални съвети за други подходящи кандидатки в този ценови клас, които да са доказани. Някой да има идея цената реалистична ли е? Друг вариант, който обаче ще бъде по-скъп, е да си поръчам от изключително приятните на външен вид нови серии на Bacchus, за които се говорят все хубави неща. Проблемът е, че религията не ми позволява да си купя китара без да съм я опитал. Има ли тук хора с изразена любов към суши и хентай, които да ми помогнат в търсенето на 70-тарска/80-тарска китара, която да превърна в преносима хирошима? За пуристите - не търся копие на Гибсън, за да ми е близък звука до Гибсън, защото не ми пука особено за звука на Гибсън. В смисъл, хубав звук е, харесва ми, харесвам Гибсън. Нямам пари за Гибсън, нямам желание да съм сноб, който се кълне, че китарата му прави 20 процента повече магически демидж, защото е сглобявана от леприкони. Търся качествено копие, за да си го модна и да имам гадно свиреща LP/SG китара, която не е правена от шперплат и къщи за хамстери в Китай. Просто и лесно. Предварително благодаря.
  10. ^Garland ампът? Преди време дълго пресмятах дали мога да ям шума два месеца, за да го купя. И Гибсъните от съседната тема са класни, даже на готик морте-то съм свирил преди време. Оф-топиквам, понеже Rezachka-та не ще да каже какво е решил, а останалите се пенявят пет страници и спорят на кой гейна е най-гейнест. НО въпреки това, понеже съм ларж, искам да споделя евтиния начин да свириш тихо вкъщи. Под евтин имам предвид 80 лева. Под тихо имам предвид много тихо. Решението се казва Electro Harmonix Signal Pad и за него наскоро ме светна една от феите на каналния пънк, която отскоро има дете вкъщи. Прилагам линк за онагледяване на магията: http://www.thomann.de/gb/electro_harmonix_signal_pad.htm Не обръщайте внимание на кьопавите тракове в томан. Резултатът е задоволителен. Технически погледнато, нямам представа дали е полезен или вреден. Т.е. - РЕЗАЧКЕ, купувай прасюгата, слагай я вкъщи и срещу 80 лева получаваш душевен покой.
  11. + 1 за EVH 5150 III 50W. + 1 ако си купиш лампа с такива мощности, да кажеш сбогом на живота в апартамент. Целуваш близките за сбогом, пускаш ампа и чакаш кога някой ще прескочи да те сплеска от бой, защото си му напукал мазилката. Ето какво бих направил аз с 4000 лева и задача да свиря в блок и с група, и нямам познати, които да могат да ми сглобят подходящото решение от кашон, електричество и магия: Първата задача е и най-сложна: кабинет. Защо сложна? Защото целта ще бъде да свиря на него не с един, а с два ампа. Страшна схема. 2х12 звучи като удачен вариант - лека е, 2 е, 12 е. Ако е вертикален, няма да се навеждаш, пазиш кръста и т.н. Идеята е да избереш моделът, който да върви със следните два варианта: 1. Голяяяям амп за мръсни танци под прожекторите - това, което би влязло в бЬОджета - EVH, Ironball, Diavlo (не го споменават, а е относително евтин и относително модярен). EVH e разнообразен амп, звукът му е близък до 5150/6505, а когато си говорим за модярен метълкор, 5150/6505 е като Цеца-та на турбофолка - остарялата и всепризната класика. Разбира се, тази музика не се свири без буустване, защото така - в момента обаче метълкорът не е вече топ ъф дъ попс и буустърите ги правят за други стилове, така че няма popular choice of the day. Да беше искал процесор, да ти кажат една марка дезодоранти, и после джентче. Maxon примерно, да си буустваш. 2. Мааааалък амп, за да имаш покрив над главата - значи, малките ампове са да шит в момента. Всички ние искаме да записваме прогресив джент вкъщи, лънчбоксовете никнат като гъби. Вече има 20-ватово 6505, Марк 5, ЕНГЛ, EVH, плюс бюджетни решения като Joyo, Blackstar и т.н. Въпрос да пробваш. Събираш А, Б и В и получаваш свирене вкъщи с маааалката глава, а голяяямата седи някъде и чака звездния си час или репетиция. Голяма я заливаш с бира или я продаваш, за да си платиш парното - взимаш малката и я озвучаваш. Яката работа. Не че бих постъпил точно така. Бих си купил един амп и един 4х12. И бих си свирил с тях в репетиционната. И бих си събрал пари за Марк 4/5 и прилежащ кабинет. Или за Orange кабинет (пробвал съм само РСР 4х12, доста ми хареса). 6505 не бих си взел, не ми допада. И не бих го бууствал, но въпрос на вкус. Огледай Рандълите - диавло серията има 100, 50, 20 вата. За до 4000 жълтици, EVH може би - глава и кабинет.
  12. Marshall Valvestate 8040. Прадядото и ветеран на безпаричния метъл звук. Би трябвало да се впише в цената, а стотина лева отгоре би трябвало да доведат до по-големия 80-ватов събрат, с който спокойно се свири на репетиции и в малки клубове. Комбиниран с един SD-1 звукът спокойно влиза с вратата в графата модярен метъл.
  13. 2+2=0

    китари Dean

    Добричките гибсъни аре не, че оттук мирише на пиле по кантонски. Ама може и да е истински, де. Всеки случай, за 1500 лева ще отида до европейска държава и оттам ще си го взема на старо, че нещо местния импорт-експорт-интернешънъл са като кварталните шанаджии и вЕрват, че трици + маймуни = чиста печалба. Във всеки случай, понеже темата вече няма тема, да вметна, че цената на експлорърите и v-тата се държи по-висока, понеже от Гибсън решиха, че не си струва да ги произвеждат толкова масово. Затова и са по-скъпички от пол-овете, примерно, понеже там има петстотин вида в диапазона и като пари. За Dean-овете пак ще си повторя - ситуацията е идентична като с останалите китайци, качествения контрол обаче е занижен. 800 лева могат успешно да се закопаят в доста по-приемлива китара.
  14. 2+2=0

    китари Dean

    Личните ми впечатления са, че китайското производство на Dean е поне стъпка надолу от LTD, Jackson, Schecter, Epiphone. Свирил съм няколко години на VX (относително най-евтината им серия е Х), свирил съм няколко месеца на ML 79 (в ценовата рамка ок. 900-1000 лв.), както и на един от многото Даймбег сигничъри - и трите китари бяха ок, имаше какво да се желае от адаптрите, като качество на изработката имаха дребни забележки. От друга страна, двама души ми казваха хубави неща за Чикаго сериите. Като цяло, ако имах 800 лева, в зависимост от това, което търсех, щях да се насоча към LTD 400/какъвто Schecter изпадне/Jackson (японските DK2 се намират и за по-малко пари) на старо за метълия, а за останалата част има още по-голям избор. Да не говорим, че в момента за подобни пари се въртят един Schecter Blackjack, Epiphone Futura, Kramer Striker, Gibson SG Special, японско RG - това само на пръв поглед, само от местния базар. Ако е въпрос на естетика - боички, смяна на капачки и пикгардове и т.н. Аз лично не бих взел евтин Дийн, освен ако не пробвам китарата и цената не е ок. Не бих взел и сигничър, дори да съм фен, заради леко завишената цена. Но това си е лично моето мнение.
  15. Без някакви особени претенции за изчерпателност или особено голям опит, ето ти 5 стотинки, преди другите да те разпорят от хранилка - понеже знам, че каквото и да се напише тук, търсиш бърз отговор - от четирите баса съм пробвал три - SR-а, Cort-a и Wash-а, като втория само за малко. От трите бих избрал първия и бих избягвал третия с всички сили. Толкова по конкретните въпроси. Как бих постъпил аз (тук вероятно ще мина през хранилката и аз) - първо, явно таванът ти за китарата е 600 кинта. Хващаш ги в ръка и превърташ всички магазини/продавачи с басове на старо, подчертавам дебело на старо. Второ, с кинтите в ръка, сваляш абсолютно всички басове в тоя ценови клас (или до колкото ти разрешат в магазина преди да им писне), пускаш ги през един голяяяям амп (най-големия наличен) за близки срещи с ниските честоти, прекарваш с всеки по поне няколко минути. Правиш разбор, избираш. Купуваш. Относно съвети как се избира бас - не знам къде са темите във форума по въпроса, но ги има. Основното е - гледаш първо да имаш прав гриф и работеща електроника и механика. Нататък избираш свирещите без бръждения, задирания, изкривявания и екзорсизми, т.е. - с един пръст през всичките/повечето позиции по грифа, с включено тунерче - надяваш се да свири вярно. Дотук си отсял стабилно, малко по неправилния ред, понеже за сетъп надали си подготвен, а и пари за такива неща не се дават обикновено (сложни магически трикове, не им се доверявай) - идва моментът с удобството. Значи, басът е като ... (все някой ще ти каже някое тъпо сравнение) - трябва да ти е удобен, да има моджо, груув, суперсили, като го хванеш да те огрее лъч светлина в ръцете и да чуеш госпъл хор да пее псалми. Стане ли така - това е басът. Взимаш. Ако ти харесват соупбар адаптрите на външен вид - купи си сапун и го боядисай в черно. За останалите случаи, постарай се да ползваш ушите. Помага. Понеже не съм никакъв басист, за разлики не мога да ти говоря обстоятелствено. С джаз бас адаптри обаче можеш да свириш много не-джаз неща. Иначе аз ти препоръчвам бартолини, мек и пасивни дънкани. Струват колкото парите, които си отделил. Честито. Разликата активни и пасивни, основно ще я усетиш отначало в смяната на 9 волтова батерия - няма лошо, човек опознава инструмента, работи с отвертка, правиш стойки пред госпойците какъв си техничен. При сблъсъка с някои апаратури има малко усложнения, нищо, което да не се оправя с прочитане на manual. Иначе, всичко е относително и всеки си има вкус - на мен не ми допадат махагонови басове, примерно. Така неусетно стигнахме до кубето (избягвай думата "кубе"). Тук вероятно и аз ще отнеса няколко псувни, но ето какво - значи, на първо време всичко, което издава шум, ще ти върши работа. На първо време. Относително погледнато. Понеже си избрал нелеката задача да свириш на непопулярния вид китара, след някоя и друга година, живот и здраве, ще се сблъскаш със следния проблем - свириш в група, правите кавъри на квото там е модерно, китаристите са дупета и за 300-400 лева имат ампове, ако са от заможни семейства за към 700-800 работата става дебела и т.н. Там идва твоят ред. Ти си прецакан. За 300 лева ще си вземеш практис ампче, което в общия бъркоч малко ще чезне. Решаваш, че трябва да видят те как се набичва амп на 10. Тръгваш по магазините. Злокобен reality check. Всичко с т.нар. драйв, моджо, груув, гъзария и т.н. започва от кинтите, където мечтите на средностатистическия начинаещ китарист свършват. 'Земи, както се казва. Ето една еретична мисъл тогава. 15 вата кубе стават за вкъщи. 8 инча говорител са малко, като цяло, за сериозни занимания. Ваш'те даже няма да го усетят от другата стая както трябва (да им се тресе посудата). Защо вместо това, не се гмурнеш в чудния свят на компютърните технологии и софтуера, не уцелиш един daw и един free vst софтуер (Ignite Amps, примерно) и не се задълбаеш първо в свирене, после в трупане на техника. Предимства - безплатно е (ако не броим саунд картата), образователно е (ръчкаш компа, правиш се на майстор), възпитава трудови навици (можеш да записваш, да въртиш различни софтуери и да пробваш различен звук), както се казва един нов и неизследван свят. Лошото е, че няма много общо със свиренето с истински амп. За него - като му дойде времето, като посвириш в репетиционни, като натрупаш опит, блаблабла... ако имаш излишни към 1000 лева - отиваш в магазина и избираш нещо. Ако не ти се занимава да влачиш 30 кг. техника и искаш съседите ти да те обичат, съществуват странните животни, наречени преамп - те са паралелепипеди с размери до около метър на метър, които издават звук. Също доста образователни, въртиш копчета, включваш ги в други неща (централно, компютър, усилвател), освен това си носиш звукът в джоба. Един вид, шмекерия. Към този момент се предполага, че вече си излъгал някой, че си басист и свирите заедно, правите концерти, ходиш, слушаш, четеш, интересуваш се. Предполага се, че там някъде вече формираш аморфната идея как точно искаш да звучиш и какво ти трябва да постигнеш точно желания звук. Почваш да купуваш нови неща и тогава става страшно. Накратко казано, избери си читав бас, който да е технически изправен и да свири правилно. Максимално бързо се ориентирай какъв звук ти харесва и се опитай да го постигнеш без да чупиш касичката прекомерно. Сядаш и свириш.
  16. Намесвам се малко встрани от темата, за което се извинявам, с една малка критика - при обновяването на сайта би било хубаво всички двуезични текстове да минат през редакция, защото на места тромавият английски прави лошо впечатление, особено когато става дума за поръчкови инструменти от висок клас. Като тук, например. Буквалният превод и нехарактерният словоред определено не са на място. А в последния абзац happen не е правилната глаголна форма. http://forum.muzikant.org/uploads/monthly_11_2014/post-8397-0-86337700-1417026268.jpg Надявам се да не се приеме като заяждане.
  17. След кратко забавяне, породено от дипломиране, изпити, опити да си намеря работа, която да плаща данъци, тъпо и упорито продължавам да ви спамя с безинтересни картинки, този път и с неприятна светкавица, която допълнително прецаква видимостта. На снимката се вижда старото перце от оникс, зеленото е от авантюрин (вид кварц), под него - ивичест ахат, шареното - яспис. Не знам дали от качеството на снимката си личи достатъчно добре, но по ониксът няма видими щети след 1-2 редовно свирене. Останалите - авантюринът е много удобен за обработка, ивичестият ахат (не му личат ивиците, но се вижда един малък опит да го продупча с дрелка в името на науката) е изключително твърд, а когато се загрее - и трошлив, но пък тонът му ми харесва най-много. Каменните перца свалят покритието на струните доста по-бързо. Освен това не ми харесва как звучат със стари струни, тогава повече ми допадат дървените. Нямам снимка, на която да се види износването по венгето, палисандъра и абаноса, но за 1-2 свирене са си доста изядени. Въпреки това ги убивам по-бавно от тортексите, а и с една шкурка нещата стават като нови. Да обобщя нещата до сегашния момент - на кои основни въпроси си отговорих: 1. Тонът - със сигурност е по-различен. Не мога да твърдя, че откривам разлика между различните дървесини/видове камъни, но е различен от пластмасата/ултем и т.н. Дали е по-добър - въпрос на преценка. 2. Удобство - предполагам, че е безсмислено да се говори - изрязвам си перцата както са ми удобни. Специално може да си поговорим за дебелина на перата, в интернет има отзиви за 0.8 мм дебели пера, което ми се струваше като абсурдни размери. Поне за мен дебелите перца се оказаха доста удобни. 3. Изработка - с подръчни средства, без особени вложения в материали и инструменти, резултатът е относително задоволителен. Нарочно реших да не третирам перата по никакъв начин, за да сравня само материалите. За сметка на това няколко души ми дадоха идеи как да ги заздравявам, което вероятно ще опитам нататък. 4. Издръжливост - за мен са по-издръжливи от перата, които си купувам. Пак казвам - за мен. Свиря силово, без капка финес и минимална техника. Може в това да се корени и проблемът. 5. Цена - щекотливият въпрос. Няма да коментирам ценообразуването, само ще кажа, че моите резултати са на ниво под/около 10 лева за каменните перца, в зависимост откъде и колко си ги купувам, както и с какво качество са. За дървените не мога да коментирам, защото материалът за тях ми бе подарен. За инструменти и т.н. пособия, включително тунгово масло, съм дал не повече от 30-тина лева. Трябва да се отбележи, че ако се обработват допълнително, цената ще се покачи. Благодарим за вниманието.
  18. Пак кратка пауза и пак следващото развитие, този път на тема полускъпоценни (?) камъни и стъкло, с любезното съдействие на жена ми и мистериозния свят, наречен пазара на Красно село. Стартирахме оттук: По часовниковата стрелка - оникс, тюркоаз, обсидиан, планински кристал и безименен камък. Безименният падна скръбна жертва на опитите ми да режа полускъпоценни камъни без необходимата техника, поради което стратегически промених тактиката и постигнах следните резултати: Съответно, перо от оникс и обсидиан, заедно с перото от варовиково речно камъче, по което си личи вече износването след около 3-4 часа свирене. Ето до какви изводи стигнах - първо, стана ми ясно защо тези пера струват повече - продуктът е скъп, обработката е трудна - под трудна имам предвид свързана с доста псуване и мислене, плюс една малка пила фира. Това, разбира се, зависи от достъпната техника, вероятно. Второ, в случая ониксът (кварц) и обсидианът (вулканично стъкло) са значително по-твърди от всички материали, които пробвах досега. Тествах и двете пера за около час-два всяко, до момента няма никакви видими нарушения и износвания. За сметка на това свалят покритието на струните доста ефективно. Звукът не е особено различен от този на речния камък, всичко написано горе важи и за тези двете. Разликата е основно в теглото - малко по-тежки са от речното перо. Този път ги пробвах с нови струни през амп, а не през софтуер вкъщи - определено има разлика с ултексите, които ползвах - при каменните перца намалих леко презънса и смъкнах високите, за да постигна горе-долу същия звук. Доста по-лесно, даже понякога без да искам, правех pinch-ове/флажолети, за любителите на техниката сигурно е плюс. Като цяло, изводът за звука е - доста различни са като усет от стандартните пластмасови и по-ясни от дървените. В началото даже ми беше леко трудно да им свикна със звука, точно заради по-отчетливата атака. Относно техническата част - засега съм доволен от изработката, бих искал да им изгладя малко ръбовете, може би. Реших да не ги обработвам засега, за да видя колко ще издържат. Обмислям да ги обработя с полиуретанов филър, може да пробвам да постигна ефекта на "мокрия камък". На мен ми харесват повече в натуралния си вид. Най-доволен съм от факта, че определено са устойчиви и трудно се захабяват. Няма да коментирам въпроса с цената на готови подобни перца, но вече си имам особено мнение по въпроса. Сега предстои да издиря хубаво парче ивичест ахат и съм се прицелил в лигнум вите за по-нататъшни заигравки. За коментарите горе - благодаря на ciriljhonson за включването, дано има още навити за diy, в крайна сметка това е смисълът на задачата. А Picks and Stones определено са зарибяващи за гледане и точене на лиги. Малко извън темата, дано някога и в рОдината идеята за crowdfunding се развие, смятам че точно за музикантите тя е отлична форма на финансиране, а и потребителите би трябвало да са доволни. Надали обаче ще видим такова нещо в скоро време.
  19. И след краткото лирическо отклонение, ето го дългоочакваното развитие по първото НАПЪЛНО ФУНКЦИОНАЛНО И ЗВУКОИЗВЛИЧАЩО 100% DIY каменно перце, фул къстъм мейд и блаблабла. Извинете грозните снимки. http://imgur.com/VFh8fE0 Звукът, както бе отбелязано преди, за мен е доста различен от дървото - по-ясен и рязък, с по-остра атака и повече високи. Предвид факта, че работя с меко варовиково камъче, взето от близката река, не очаквам особено голяма устойчивост. Вчера перцето бе изпробвано на репетиция и вече е видимо износено. Като твърдост бих го сравнил с перцата от венге по-горе. Като удобство може би ще е по-добре да му направя нарези, защото след полирането е доста гладко и вероятно ще е хлъзгаво в по-запотени ситуации. Времето за изработка сумарно, предвид факта, че доста се чудих как да го оформя и пробвах различни варианти, възлиза на около 2 часа. Обмислям варианти за химическа обработка, но по-скоро съм против. Предстои да избера подходящ като твърдост камък, за да направя вече едно от "неразрушаемите" пера. Отново, приемам предложения.
  20. Е, сериозно ли ме питате дали са функционални перата? Не, режа ги и ги хвърлям после. А с оплакванията за несериозност - към комисията за сериозен китаризъм. Аз не разбрах какъв е проблемът, но ето сега пак накратко (цялостно изложение в кратък фейлетонен стил - на стр. 1, пост 1) какво е заданието: прост и некадърен бастун с две леви ръце, навряни дълбоко в ректума, проверява защо има перца по 1 лев и такива по 100 лева. По-просто и кратко не мога. Говоря предимно за износоустойчивостта на дърветата, защото иначе можем да обсъждаме и качествата на перата, рязани от сирене чедър, примерно. На всеки, който иска да пробва едно от тези дървени перца, съм навит да му предложа едно по негова идея, без пари, стига да имам време и да си го вземе от мен/да си плати куриера. Тогава вече можем и да обсъдим качествата им, като по никакъв начин аз не твърдя, че моите наблюдения имат някаква обективна давност, че цялото упражнение е особено смислено или иновативно, нито че имам технически или музикални претенции да казвам на някого кое е по-добро. Надявам се това изчерпва възраженията по темата.
  21. Малък ъпдейт - след 2 седмици палисандърът показва съвсем леки следи от употреба и засега убедително води в класацията по устойчивост. Сега относно каменните перца - първите няколко прототипа бяха пробни, резултатите бяха смесени. Имам сериозни проблеми с обработката на камъка засега, но има известен напредък. Това е постигнатият напредък до момента - като размер е почти идентично с жълтия ултекс, желаната дебелина е 3 мм, но предстои още изтъняване. Засега още не съм открил оптимален начин за шлифоване и полиране, последно опитвах с карбиден диск за шмиргел. Искам да опитам шлифовка на ръка, вероятно ще пробвам с шкурка. Някой има ли опит с шлифоване на камък по подобен начин? Очевидно е, че перото не е довършено и е в много груб вид, а тепърва трябва да реша как да бъде полирано.
  22. Пак казвам, че това е лично впечатление, на база досегашните проби: 2000 поне за мен е границата между "меки" и "твърди" дървесини - под меки имам предвид такива, при които следи от механично триене в струните се появяват в рамките на 2-4 часа. За пример, по данни на Wood Database индийския палисандър е ок. 2600 lbf, венгето - ок. 1900, зебраното - ок. 1800. Разликата между палисандъра и венгето е значителна - по палисандровото перце няма следи от износване след ок. 2 часа свирене. За същия период всички перца от венге вече бяха износени, а на около десетия час вече е нарушена и формата на перцето - ръбът е изтрит (нищо което не може да се оправи с фино полиране, но все пак показва значително износване). Засега съм дал на 2-3 души да тестват няколко броя перца. Аз не бих се наел да прогнозирам, но с моя стил на свирене едно перце от палисандър би издържало около месец, преди да го наточа отново - по груби прогнози. Предвид факта, че когато свиря буквално стопявам 0.6 мм перца за 2-3 часа, резултатите поне за мен са поносими. Понеже рядко ги губя, мога да снимам няколко тортекса/ултекса, с които съм свирил по половин година. Но реални резултати - засега поне след месец-два, когато вече ще съм раздал повечко бройки. Определено обаче не мисля, че дървените могат да надживеят пластмасите/полимерите. Ще трябва да намеря доста по-твърда дървесина (lignum vitae/ironwood). Хубавото е, че засега няма счупени бройки. Вече е въпрос на вкус и на тон дали да избереш перце от дърво, защото разлика определено има, дори от вид дървесина до друг. За разликата между дърво и камък също мога да споделя първи впечатления - направих опитно две каменни перца и техният тон е в пъти по-ясен и с по-отчетлива атака от венгето и палисандъра, които за мен пък са доста "по-светли" от тортекс/ултекс.
  23. След кратка пауза, продиктувана от някои финансови причини, скромен напредък: http://imgur.com/LnLFEBS Двете големи триъгълни перца са за приятел, който свири на бас, направени са от круша. Формата е моя концепция за сурови тежки басистки ръце, свирещи метъл с перо. Размерите са почти идентични, по-малкото е с лека дъговидна извивка (трудно се вижда на снимките), а по-голямото - освен, че е извито, е с вдлъбнатини от двете страни за по-удобен захват. Като цяло, идеята беше за големи ергономични перца. Новите попълнения са от палисандър и зебрано (???), двете са с относително идентична твърдост и засега обнадеждаващо показват по-висока издръжливост при насилие над тях. До тях е странното червено венге на близо един месец и последиците от 10 часа свирене с него. В общи линии, границата за устойчивост при свирене с електрическа китара е някъде около 2000 lbf по Janka hardness test, поне съдейки от досегашните опити. По-меките дървесини доста бързо се изтъркват. Засега каменните перца се оказват доста трудни за изпълнение, но опитите продължават. Въпросът с екзотичните дървесини също се оказа притеснително непосилен за мен - най-вече защото цените на парче желязно дърво/абанос/змийско дърво започват от 30 лв. и достигат 80-90-100, които към момента няма как да оправдая. Надявам се, че в близкия месец острата липса ще бъде запълнена и ще взема едно парче за проби. Започвам гласуването какво да бъде следващото дърво.
  24. Такаааа, обещаните нови материали - този път партида от 3 перца от венге, отново минати два пъти с тунгово масло. Очаквах да станат дори по-тъмни сед обработката, вместо това придобиха червеникав отенък. Размерите са отново 3,5 х 3 мм, дебелината е 2, 3 и 5 мм. На долната снимка се надявам да се вижда по-ясно разликата. http://imgur.com/SkYEBK6 За съпоставка с буковите перца - венгето е по-твърдо - 1930 срещу 1450 (по данни от The Wood Database). След като изсъхне тунговото масло ще бъдат пробвани с електрическа и акустична китара. Надявам се да се вижда достатъчно ясно износването на буковите перца след около 2 часа свирене с всяко. Предстои изработка на няколко броя от орех. http://imgur.com/TeuFOSl Понеже очевидно няма голям интерес към дискусия, директно пак питам - някой има ли идея откъде или от кого мога да се сдобия с махагон/абанос/бубинга/падаук/палисандър - трябват ми малки парчета и съм навит да платя някаква разумна цена за тях. От досегашните търсения в магазини за паркет и мебели останах разочарован, а да поръчвам големи парчета дърво за подобна цел ще бъде свръхразход. Евентуално ми се струва, че мога да намеря амарантово дърво (purpleheart). Развитие по каменното перце засега няма. Засега не знам дали ще съм способен да направя подобно ламинирано перце, каквото е постнал Rumen.Kolarov. На вид определено не ми харесва, а и би отнело доста повече време.
  25. Развитието от тази седмица, в снимки: Перцата от първия пост, обработени с тунгово масло, две ръце - първата нанесена със стара тениска на Сепултура за максимум твърдост, втората - с фина шкурка. Резултатите визуално са приемливи, но перата се износват относително лесно след около 1 час свирене, което беше очаквано с оглед на дървесината. Търсенето на подходящо дърво продължава. А това са вариантите, благодарение на никони, на когото сигурно досадих. Големи благодарности. Понеже успях да забравя дърветата, по спомени отдясно наляво: бук, череша, ???, светъл махагон, орех, ???, а двете парчета долу са венге и вид евкалипт. Извинявам се, ако съм ги объркал. Търсенето на по-твърди дървесини се оказа значително по-сложно, така че приемам идеи откъде мога да се сдобия с парчета абанос, палисандър, бубинга, коа и т.н. Последен е опитът с речно камъче. Изработването му е доста сложно, предвид почти пълната липса на техника. Предстои изтъняване, оформяне и изглаждане. Дебелината ще бъде 2-3 мм. Камъчето е здраво, без пукнатини - на снимката изглежда сякаш е нащърбено и има пукнатина близо до върха - лошо качество на снимката, с телефон. След приключването му предстои да се тества и да се опитам да намеря по-подходящи материали. На някои места се препоръчва камъкът да се обработва с алуминиев оксид, на други - със масла. Отново приемам мнения и идеи. Имам и няколко въпроса към хората, които ползват дървени перца - какви предпочитате, имате ли идея как са обработвани и колко бързо се износват? Поради изскочила командировка, развитие по темата ще има чак в края на седмицата. Пак се извинявам за скапаните снимки.
×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.