Jump to content
Българският форум за музиканти

IvanDTr

VIP listed
  • Мнения

    532
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Всичко публикувано от IvanDTr

  1. Окабеляване - често задавани въпроси Когато стане дума за аудио връзки, всичко се обърква! Ще се опитам да дам отговори на най-общите въпроси. Q Какво е балансиран и небалансиран кабел и каква е разликата между тях? Всеки звуков кабел е екраниран, което означава, че външният кабел е намотан около другия за да го защитава - екранира от електромагнитна интерференция. Външният екран, който най-често представлява метална оплетка, метално фолио или проводима пластмаса, е обикновено свързан със земята така, че всички индуцирани токови заряди (причинени от електромагнитна интерференция) се отправят директно в земята, вместо да им се позволи да модулират звуковия сигнал. И все пак екранирането не е съвършеното решение, което е и причината за изобретяването на балансираните кабели. В небалансирания кабел има една вътрешна сърцевина, която носи сигнала, докато външният екран дублира връщането на сигнала . Всяка електромагнитна интерференция, която води до създаване на индуцирани потоци, ще направи така, че тези потоци да бъдат добавени към полезния сигнал, ето защо е възможно да се появят някои интерферентни проблеми, особено при дългия кабел или където има наблизо източници на електромагнитни вълни. Екранираният кабел предлага много малка защита срещу жуженето, тъй като кабелът в действителност представлява своеобразен единичен трансформатор, който свързва енергията от основния проводник и я пробразува в околността. В балансирания кабел има два вътрешни проводника, често известни както топъл и студен. Екранът е заземен, както преди, но този път етой не е част от пътя на сигнала. Балансираните уреди са разработени така, че топлият и студеният проводник носят еднакъв сигнал, но фазата на студения сигнал е инвертирана спрямо топлия. В приемащата страна балансираната входна каскада повторно обръща фазата на студения сигнал и я прибавя към горещия, възстановявайки по този начин оригинала. Интелигентната част е това, че която и да било интерференция, която успява да премине през екрана, има фактически еднакво влияние върху горещите и студените сигнали (тъй като те са повече или по-малко на едно и също място). След обръщането на фазата на входа на получаващото устройство, която и да било външна интерференция обща за проводниците ще се сомоунищожи. Ефективността на тази система зависи, от това колко добре са балансирани горещия и студения проводник в който и да е край на кабела. Друг тип кабел, известен като Star Quad, бе резултат от стремежа да се подобри имунитетът срещу интерференцията. Състои се от два чифта вътрешни проводници, екранирани в паралел, но разделени (в действителност втъкани или сплетени) така, че която и да е интерференция, индуцирана от проводниците и която не оказва еднакво влияние и на двата, да бъде до голяма степен отменена. Star Quad кабелите се използуват главно в приложенията на синхронния звукозапис, където дългите кабели са често използвани и където тяхната ефективност е по-голяма отколкото конвенционалените балансирани кабели. Q Еднакви ли са екранираните кабели или някои са по-добри от други? Екранираните кабели посредством фолио или плитка са по-добри от екранираща гледна точка, докато екран от разплетени жици и загърнати отвън е по-малко ефективен, тъй като при огъване е възможно да се отвори пространство в екрана. Другият популярен тип е използването на водещ пластичен екран, където метална жица е поставена успоредно на екрана. На къси разстояния и ниво линия, повечето типове на екраниране са еднакво полезни, макар, че оплетен метален екран или екран от фолио е вероятно да бъде по-ефективен, отколкото екрана, състоящ се от проводима пластмаса или загърната жица. Избор на кабел за микрофона е особено важен, тъй като някои кабели могат да произведат електрически шум, когато се местят или огъват. Кабела с оплетен екран е разработен специално за употреба с микрофони и осигурява най-ефективно екраниране и достатъчно слабо ниво на шум, но екрана от проводима пластмаса е също така ефективно решение особено за дългите кабели, използвани в малко студио. Проводимата пластмаса има по-ниско ниво на шум и е достъпна в широк диапазон на цветове, които могат да помогнат да се определи лесно кой микрофон къде е свързан. Фолио-екранираните кабели са доста твърди и неудобни за огъване, но те наистина предлагат отлично екраниране. Ползват се за малки измерителни кабели, както и за връзки в комутационни полета - patchbay и места, където могат да бъдат положени за постоянно. Много multicore кабели (няколко кабела поставени заедно в шлаух) също така използват фолио екраниране, и за това е важно да не се навиват твърде плътно. Q Може ли да се използва един и същи вид екраниран кабел и за микрофонен, и линеен сигнал? Няма установен стандарт за съпротивлението на звуковите кабели, както и за дължините, използвани в студиото, но не забравяйте факта, че микрофонният кабел се нуждае от добра екранировка и ниско ниво на манипулиран шум. Q Може ли да използвам небалансиран сигнал във вход с phantom-power, предвиден за микрофони? Можете да използвате балансиран динамичен микрофон, свързан в система с phantom power, но единственият начин на свързване на небалансирано устройство в същата система е през симетриращ трансформатор – DI Box. Ако ви се налага да свържете небалансиран кабел можете да окъсите едната страна на блока за захранване и, макар че подходящо разработено захранване ще бъде защитено срещу повреда, то този начин не е препоръчителен. Известна част или цялото напрежение на захранването ще бъдат отнесено към крачетата на конектора на небалансираното устройство и това може да причини загубата му. Q Какъв е най-добрият начин за свързване на източници на небалансирани сигнали в балансирани входове? Традиционният метод е да се използва балансиран кабел и да се свърже студеният край с екрана в небалансирания край. Обаче - това може да доведе понякога до заземителни проблеми : жужене, обратна връзка... Ето защо най-доброто свързване на кабела в небалансирания край е както следва : Свържете екрана със заземяващото краче през резистор между 100(ома) и 500(ома) или ги разединете напълно. Свържете студения проводник на кабела на крачето където обикновено се свързва екрана. Свържете горещия проводник на крачето, където обикновено се свързва горещия проводник. Q Може ли да ползвам аудио кабел за S/PDIF сигнали? Много хора го правят и си мислят, че се справят с проблема, но това в действителност не е така, тъй като често се получават щракания и глитчове, които изглежда нямат никаква видима причина. Във високите честоти, които са необходими да пренесат цифровите сигнали, кабелното съпротивление има значителен ефект на формата на вълната на сигнала, който се предава. S/PDIF сигналите идеално протичат през 75(ома) кабел, разработен специално за пренасяне на цифрови данни. Ако кабелът и преграждащото съпротивление не са правилни, енергията се отразява обратно по кабела, което има ефекта на смачкване на контура на цифровите импулси. Некачествените и евтини конектори могат също така да повредят сигнала, ето защо дори самостоятелно запоения кабел би могъл да бъде по-добре от покупка на готов кабел с правилната дължина. При по-дългите кабели, нуждата да се избере правилният, висококачествен цифров кабел е още по-голяма и правилото е цифровите кабели да са толкова дълги, колкото е необходимо. AES-EBU сигнала е по-толерантен, макар че и тук съществува специалният кабел (в този случай 100(ома)). При липса на специален цифров кабел, микрофонен кабел с проводим, пластмасов екран, обикновено дава добри резултати, но на къси и средни разстояния. Q Какъв е най-добрият начин за свързване на източници на балансирани сигнали в небалансирани входове? Вие ще трябва да проверите наръчника за ползване на устройството си, като вида на връзката зависи от проекта на балансираната изходна каскада. В някои случаи вие трябва да свържете студените и екранните крачета в балансирания край, в други трябва да оставите студеното краче разединено. В ситуациите, които изискват последния подход, вие вероятно ще установите, че сигналът е с 6dB по-ниско отколкото, когато използване балансиран уред. Това е така, защото използвате само едната част от разполовения сигнал от изходната каскада. Q Проблем ли е ако силовите кабели са близко до аудио кабелите? Силовите кабели носят сравнително високи редуващи се токови импулси, които могат да се индуцират в звуковите кабели, положени успоредно до тях, дори и в случаите, когато звуковият кабел е добре екраниран. Колкото по-дълго разстояние кабелите вървят успоредно един до друг, толкова по-голямо количеството интерференция (обикновено брум) ще бъде индуцирано в звуковия кабел. Когато звуков и силов кабели трябва да се пресекат, опитайте се да направите това под прав ъгъл. Q Каква е дължината на аудио кабелите преди да се усети загуба на качеството на сигнала? Това е един от онези въпроси отговора, на който зависи от вида кабел и от съпротивлението му в който и да е край. Като много общо правило, микрофонните кабели с високо съпротивление или захранените от микрофон тип бубулечка, инструментални кабели с високо съпротивление, не би трябвало да бъдат по-дълги от около четири или пет метра, тъй като емкостта на кабела може да причини заглъхване на високите честоти. В същото време, балансираните микрофонни кабели с ниско съпротивление, могат да бъдат десетици или дори стотици метра дълги, ако изпращащото и получаващото устройства са разработени подходящо и изходното съпротивление е много ниско. С полу-професионална екипировка, употребявайки балансирани микрофонни или линейни кабели не по-дълги от 10 или 20 метра максимум, можете да получите значителен резултат, макар че все пак най-добре е всеки кабел да бъде колкото се може по-къс. Q Може ли да използвам какъвто и да е двужилен кабел за hi-fi монитор кабел? Мониторния кабел изисква много ниско съпротивление, за това той трябва да е доста здрав и направен от чист материал, както например неокислена мед (OFC). Смесеният материал може да създаде проблеми (окислената мед в действителност се държи като полупроводник) например увеличено изкривяване в ниските нивата на сигнала . Има много кабели които пасват за тази цел, включително и битов кабел, но разумно скъпият, специално пригоден за работа в тежък режим, мониторен кабел е по-добър и изглежда по-хубав. Ако съпротивлението на кабела е повече от дори една малка частица от Ом-а, поглъщащият фактор на усилвателя се проявява по-явно, а също така честотната ответна реакция на високоговорителя може да е нереална. Причината за това, че съпротивлението на високоговорителя варира с честотата, но ако това съпротивление е подложено на последователни серии посредством значителното фиксирано кабелно съпротивление, то встъпва в качеството си на потенциален делител и силата подадена на високоговорителя в различните честоти ще бъде изменена. Като правило, използвайте мониторни кабели в стерео или surround системи с еднаква дължина, но никога по-дълги отколкото е необходимо. Добрите, с ниско съпротивление конектори, също така са фактор за качествен звук. Активните монитори могат да се свързват посредством балансирани микрофонни кабели, като типът не оказва значителен ефект на звуковото качество. Q Как да свържа 'Y' кабел? Типичен 'Y' кабел има обикновен стерео жак на единия край на балансиран кабел, но в другия край е разделен така, че екранът и горещия проводник е свързан на моно жак, а екранът и студения проводник е свързан към друг. Принципът на действие е в това, че всеки от двата кабела пренася небалансиран сигнал, единият от insert-а на миксера към външно устройство, а другият от външното устройство назад към миксера. Кой от двата кабела изпраща, зависи от производителя на миксера. Проверете наръчника на миксера си, за да се ориентирате в начина на свързване. Ако мразите да запоявате, то потърсете на пазара - някои компании произвеждат 'Y' кабели.
  2. IvanDTr

    Студийни Монитори

    Студийни монитори най-общ преглед Темата студио - монитори е трънлив предмет с много различни мнения и варианти. Независимо от безбройните, често разгорещени полемики, все пак има известен напредък в систематизиране на описанията на различните монитори. Активни и пасивни монитори Най-общо мониторите могат да се разделят на две категории - активни и пасивни. В какво е разликата между тях? Активните монитори имат вграден усилвател. Обикновено е монтиран в задната част. "Редовните Монитори" също така наречени пасивни монитори, изискват усилвател, с който да работят. Идеята за създаването на активните монитори е да се вгради в тях идеалния усилвател. Това спестява главоблъсканицата при избора от предложените на пазара. Също така, понеже активните монитори се включват направо в системата, те елиминират проблема говорител, жици - друг източник на потенциално безпокойство. Nearfield и Main - основни монитори Почти всички тоноператори се съгласяват с необходимостта от "nearfield " контролно прослушване, което дава възможност точно да преценят музиката, която създават. Nearfield монитора се поставя близо до слушателя - на около 0.90 - 1.80 м. Причината е, че музиката която чуваме се измененя драстично от акустиката на стаята . Да направим малък експеримент. Поставяме говорител в ъгъла на стая. Резултата е басово резониране, което не съществува, когато говорителят е в средата на стаята. Собствениците на големи студия могат да си позволят да го третират акустично, с басови капани и други допълнителни устройства. Може би това са единствените места, където можете да видите огромните основни монитори, които създават голяма и дебела маса звук. "Nearfield” контролното прослушване е решение, което намалява взаимодействието на звука със стаята. Тъй като мониторите са позиционирани близо до Вас, вие чувате звука направо. Близоста им до слушателя позволява по-малка сила на слушане, а така по-слаб звук достига до стените и ъглите и рекушира обратно. За разлика от hi-fi говорителите, които са разработени с цел да моделират всеки звуков материал приятен за ухото, студио мониторите имат като основна цел да следят за точен звуков образ, без неестествено подчертаване или подтискане на специални честоти. Такъв монитор се нарича "flat" - "плосък", "неоцветен" или "прозрачен". Такава е теорията, а действителността понякога създава различни ситуации. И това е мястото където спорът започва. Трябва ли мониторът да бъде flat? Някои казват - не. Те препоръчват покупка на монитори, звукът на които да Ви харесва, на които Вашата любима музика звучи прекрасно, след което, по неин образец да направите вашето смесване. Други съветват, ако някои честоти във Вашия микс избиват, Вие можете да ги подтиснете. Ето един пример: Студиото А има басово слаб комплект от nearfield монитори. За да направи баса силен и перкусивен, тоноператора усилва малките 6 инчови говорители да пукат и бият. Когато оператора от Студио А отива в студио Б, съоражено със subwoofer-и, Оператор А осъзнава, че неговия микс е нищо друго освен една нискочестотна боза. Аз харесвам моя Бас! Имам ли нужда от subwoofer? Ако вие действително харесвате бас, вие се нуждаете от subwoofer. Така Вие ще можете точно да работите с тембъра му. С малки монитори няма да чуете плътния басов тон и няма да знаете дали чувате До от контра или До# от контра. Дръжте обаче вашия subwoofer на много ниско ниво когато смесвате, тъй като има риск от създаване на беден откъм бас микс. Пример две: Сега операторът от студио Б създава нов микс - на чисто акустично басово съвършенство, като контролира смесването на неговите subwoofer-и. Басът е точно както трябва. Той удря в гърдите, причинява сърдечна атака, останалата част от звуковия материал изглежда достатъчно силна и балансирана в целия честотен диапазон. Операторът Б самодоволно дава CD на оператор А в неговото студио и пускат новия микс. За тяхното учудване, съвършения бас даже не присъства освен малък шум туп-туп-туп - звук на картонен кашон, който трябва да бъде бас барабан. Причината за този резултат са две: първо Оператор Б е чувал баса много добре в неговото студио и не е поставил достатъчно от него в микса и второ - малкият плосък монитор.
  3. IvanDTr

    Direct Injection (DI) Boxes

    на няколко пъти май срещам подобен съвет из тези форуми, някой може ли да ме светне защо мислите така? технически разликата между майк и ниво входове ми е ясна, но ми се струва, че точно китарата се включва във вход с висок импеданс, сиреч - микрофонен. Direct Injection (DI) boxes може да са истински проблемно-решаващи устройства в студиото, но вие трябва да изберете точния тип за нуждите си. Много е лесно да се отхвърли използването на DI box-а, но той играе важна роля в звукозаписа, едновременно в студиото и (може би още повече) в живото свирене. Има няколко различни типове на DI box, но всички те служат за две основни цели - функционират като съчетаващи импеданса устройства и осигуряват заземяване, отбягвайки жуженето при заземяването на много и различни сомостоятелни вериги. Прости Пасивни DI box Най-простия тип на DI box, включва малко повече от импедансно съчетаващ трансформатор с балансиран изход. Този тип на устройство е известен, като пасивен DI box и обичайно работи с линейни сигнали, макар, че някои също така се използват за инструменти както например, китари и баскитари, или дори сигнали на ниво говорители от силови усилватели. Електрическата изолация между входа и изхода е осигурена от трансформатор и ключ свързващ се на входа, заземен на изходната земя. Може да се използва за да осигури добро заземяване. Присъствието на добър трансформатор е критичен за акустиката на пасивния DI box, което обяснява напълно ценовата разлика между моделите. По традиция, балансирания изход от a DI box се свързва в микрофонен вход вместо в линеен. Отбележете това, че входа също така е директно свързан към Thru гнездо. Това позволява DI box-а да бъде вмъкнат между инструмента и неговия усилвател без това да попречи на нормалния сигнален поток, но все още дава възможност на тонинженера да приеме сигнал от a балансиран изход за записни цели. Електрическите китари и баскитари с пасивна адаптерна система имат нужда от доста висок импеданс на входа за да отбягват да натоварват адаптерите и правейки по този начин компромис с тембъра. Обикновено се ползва, импеданс от 1MОм или по-висок, макар, че някои ползват пасивен трансформаторен DI box с 100kОма импеданс инструменталния вход заедно с китара и постигат напълно приемливи резултати. За да постигнете висок импеданс, е необходимо да се използува активна DI box - част от електронно импедансно-съчетаваща електрическа схема. Активен DI box Активната DI box използува симетриращ трансформатор в изхода, като това осигурява по-добра електрическа изолация отколкото електронно компенсиращите решения. Обаче, поради сравнително високата цена на добри трансформатори, болшинството на повечето известни активни DI box са безтрансформаторни. Активната електрическа схема изисква мощност, така обикновеното решение е или да се направи DI box да работи на стандартните 48V phantom power или да осигури двойно решение: включване на батерийна енергия като избор за употреба в онези ситуации, където той е недостъпен. Като правило, електрическата схема е разработена така, че батерията става активна, когато входът е свързан с инструмента, но е автоматично изключена, когато phantom power е открит в изходния XLR. Наличността на phantom power е другата причина, поради която DI box обикновено се разработват да се включват в mic входове. Активен DI box дава на разработчика повече гъвкавост в ползването на различни типове входни сигнали. Не е необичайно да се намерят модели способени да приемат линейни, високо-импедансни инструментални нива и сигнали за високоговорител, които нормално се въвеждат, през различни гнезда. Всъщност и активен и пасивен DI box са разработени да приемат сигнал ниво високоговорител, но поради високите напрежения генерирани в изходите на силовите усилватели, са необходими резистивни мрежи, които да изтощят сигнала до безопасно ниво. По такава причина, сигнали ниво говорител НИКОГА не трябва да се включват в DI box или друга апаратура, която не е специално разработена за тях, като резултат загубата на устройството е почти сигурна. Освен това, силовите усилватели са разработени да работят в състояние на постоянно натоварване на високоговорителя, така че е необходимо да има винаги включена високоговорителна система или еквивалентно фалшиво натоварване в изходното гнездо, когато работите със сигнали ниво високоговорител. Докато защитен усилвател може да търпи състояния без натоварване, то при ламповия усилвател изходния трансформатор почти веднага се поврежда при включване без натоварване от говорител или друг фалшив товар. Това мисля, че изчерпва въпроса и отстранява неяснотите по темата DI box.
  4. Ето още една тема, която не може да се изчерпи в една статия. В настоящата ще се спра на микрофона, като уред за запис, а в последващите ще опиша различни приложения и техмики. МИКРОФОНИ - ДИНАМИЧНИ против КОНДЕНЗАТОРНИ Всеки микрофон е различен и придава свой собствен уникален звук на всичко, което вие записвате. Това е причината,поради която най-добрите студия притежават много голям асортимент от микрофони....Вие просто се нуждаете от много различни типове микрофони, които да могат да получат звука, който търсите. След работа с различни микрофони за определено време, вие бързо ще изучите основните характеристики на всеки един и ще се научите по-точно да избирате правилния микрофон за вашите цели. Разликата между динамичния и кондензаторния микрофон действително достига до физиката на тяхното действие. Без да се задълбочавам в скучни физични факти и формули, динамичния микрофон има мембрана, която е направо свързана директно с жица, наречена "гласова спирала - voice coil", поставена в магнитно поле. Движенията на мембрана принуждава гласовата спирала да се мести в магнитното поле и така се създават електрически сигнали.Те са пропорционални на натиска на акустичните вълни, предизвикани от източника, който записвате. Кондензаторният микрофон използва електростатични аксесоари състоящи се от две тънки плочки, едната движеща се, а другата фиксирана, което от своя страна представлява един кондензатор. Движенията на подвижната плочка, в синхрон с налягането на акустичните вълни, променя емкостта между двете плочки, което от своя страна променя и напрежението на тока между тях пропорционално. Какво наистина означава всичко това в практическите приложения? По принцип, динамичните микрофони имат по-големи и масивни мембрани, за които е необходима повече енергия за да се задвижат. Те не реагират толкова бързо, както по-малките и по-пъргави мембрани в кондензаторните микрофони. Така се създават условия за създаване на различни модели, различаващи се по чувствителност и уникални характеристики. Динамичният микрофон може да улови много по-силно ниво на звуковото налягане отколкото кондензаторният (макар, че днешните кондензаторни микрофони могат да работят с много по-силни звукови сигнали от по-старите) и обичайно работа им е по-добра за ударни инструменти (близко поставени до барабанен комплект) или действително гръмогласни източници (китарна уредба). Те също така работят добре в ситуациите на живия звукозапис, тъй като те нямат тенденция да причинят проблемите на обратната връзка, което кондензаторните правят. Много често се използват специални звукови четци (pickups) които се поставят на местата на динамичните микрофони. Те са много трайни и могат да понесат много повече натоварване отколкото кондензаторен микрофон. Понеже кондензаторните микрофони имат много по-леки и пъргави мембрани, те реагират много по-бързо на постъпващите сигнали. Така те обичайно имат много по-отворена и подробна високочестотна ответна реакция отколкото динамичният микрофон, тъй като могат да реагират на високите честоти много по-бързо. Ето защо кондензаторните микрофони обичайно се предпочитат за запис на много ярък, все още чист и подробен високочестотен звук, както например вокали, акустични китари, пиано, поставени отгоре на барабаните или за запис на акустиката на помещението и т.н. В категорията кондензаторни микрофони има модели с големи мембрани и други с малки. Както бихте могли да очаквате, малките мембрани реагират по-бързо и често имат по-добра високочестотна ответна реакция, но за сметка на топлината в ниския диапазон. Малките кондензаторни микрофони се използват обичайно за запис на акустични китари и чинели за барабани, тъй като там има нужда от много бърза краткотрайна ответна реакция и подробно детайлизиране във високата част и не е небходимо да се обръща внимание на ниската част на звуковия спектър. Кондензаторните микрофони с големи мембрани обикновено се свързват с по-топъл и по-богат звук и, поради тази причина, са популярни за вокали или солови инструменти. Това, разбира се, са много универсални описания. Има изключително голямо разнообразие във всеки тип микрофони, тъй като има много и различни условия за промяна на звука на микрофона в етапа на проекта. Някои микрофони са разработени да имат много плосък и неутрален звук, докато други се разработват специално да подчертават определени честотни диапазони. Основен момент е разбирането на типовете звукоразчитащи мембрани.Някои са omni-directional, bi-directional (маркирани с 8), cardioid, super-cardioid, и hyper-cardiod. В основата си, вие имате нужда да знаете това, че някои микрофони са omni-directional, приемат звук еднакво добър от всички посоки, докато други са directional, което значи, че те приемат звука направо пред мембраната, и отхвърлят звука от другите посоки (повече се използват микрофони, които са направляващи, така че те отхвърлят звука, идващ от посоката зад тях, където се поставят подовите монитори, като по този начин отбягват обратна връзка толкова колкото е възможно). Много е важно да имате предвид, че в случаите когато използвате микрофонна мембрана от образец cardioid, се получава това, което се нарича "proximity effect - ефект на близостта".Когато записвате от разстояние приблизително до 15 сантиметра от микрофона, вие получавате басово удебеляване, ефект породен от непосредствената близост. Това е много важно да се има предвид, когато се записват вокали. Понякога този ефект е желан за някои вокалисти, но нежелан за други. Също така, много от скъпите микрофони имат повече от един образец на насоченост на мембраната, което ви позволява да промените насочеността на микрофона между различните - направляващи и не-направляващи параметри. Това може действително да промени звука на микрофона и го прави много по-полезен в по-широк кръг ситуации. ...
  5. Хармонайзерите Определете вашия уникален вокален звук... Хармонайзерът е един от по-малко разбираемите процесори в студиото. Те се срещат рядко в типично домашно студио. Аз мисля, че това е недоглеждане, макар че лесно може да се види защо. Уредът е скъп, поне известният Eventides. Днес вие не можете да получите добър звук за под хиляда долара. С хармонайзера, за разлика от другите ефекти, вие трябва да ползвате хардуер. Съществуват някои псевдо-модели, комбинирани в софтуеърни комплекти, които за разлика от скъпите външни устройства не вършат никаква работа. Така че за да участвате в играта, вие трябва да платите за хардуер. Какво е Хармонайзер? Хармонайзер е устройство което приема звуков материал и автоматично създава няколко версии в реално време в различни височини и тонови цветове и ги обединява, като ги смесва през един звуков изход. Това устройство се употребява най вече в радиостанциите. Всеки път, когато вие чувате крайни, стегнати вокални хармонии, които звучат “твърде съвършено” вие слушате работата на уреда - хармонайзер. Много често се ползва и на места, където не е необходимо. Хармонайзерът може да се използва за да се сгъсти, да разстрои или прибави ефект на някой инструмент, с две думи, може да се създадат много странни ефекти, които не са характерни за даден звуков материал. Защо да ползвам Хармонайзер? Хората могат да помислят, че Хармонайзер е само вокален процесор. Запомнете! Истината е, че както всеки уред може да се използва за нестандартни функции и хармонайзерът е едно от онези устройства, които могат да направят много подобни неща. Например ползването му като допълнение към вокалите, или прибавен към китара, синтезатор, дори барабани (вие можете да направите богат звук на барабани с разстройване), или създаването на дебели, необятни, обкръжаващи падове (всъщност мазния и плътен R&B пад е направен с хармонайзер). Процесът тук е прост. Свирите или пеете една нота; а се чуват 1 или 5, в зависимост от това, кой модел сте ползвали и как сте го настроили. Много хармонайзери също така имат ефекти, както например, закъснител - delay и reverb, а някои дори Mic preamps. Така - помислете за минута. Вместо да изсипете купчина пари за хардуерен reverb и delay (нещо, което който и да е софтуерен plugin може да направи красиво), защо да не инвестирате в ефект, който никой plugins не може да прави, а и да имате като бонус reverb, delay и предусилвател. Използвайки Хармонайзер Доброто нещо относно днешните Хармонайзерите е възможността, да се инициализира. Даже ако не знаете достатъчно за музиката, достатъчно е точно да свържете вашия микрофон и да изберете действително хубавата музика за Вас. Идеално, макар, че, трябва да имате представа за тоналността в която е вашата музика, например C#major, A minor или любимата на Бетовен Eb minor... Веднъж поставили тоналността, хармонайзерът ще изчисли каква нота пеете, или свирите и ще създаде хармонии, които са консонантни с тона Ви. Ако изпеете или изсвирите тона A от тоналността A minor, уреда ще създаде хармонии в C и E. Хармонайзера се настройва по много начини. Можете да ползвате всички гласове в унисон, което прави вокала дебел и плътен или можете да определите точно интервалите, като например, един глас ще бъде по-нагоре с 2 полутона, другия глас ще бъде още по-нагоре с 7 полутона, третия глас желаете да бъде по-надолу с 5 полутона. Или вие можете да определите точно акорда на момента и хармонайзера ще създаде гласове съобразени с акорда. Използвайки MIDI с вашия Хармонайзер Вие можете също така да настроите някои хармонайзери така, че по MIDI да бъдат контролирани на какъв текущ акорд да работят. Тук хармониите, които трябва да се създадат ще последват акордите, които вие свирите на вашата MIDI клавиатура. Това не е толкова трудно, колкото звучи. Това е същият принцип на кодиране използван от вокодера. Просто създайте MIDI писта, която не съдържа нищо друго освен прости блок-акорди всеки такт или два и я свържете с хармонайзера. Тогава запейте и се насладете на получения ефект. Типове на ефекти Основния ефект, естествено е хармонизирането. Типичното използване е да се запише припева на писта през хармонайзер и да се подложи под тази на основния вокал. Една характерна особеност на скъпите модели, е “промяна на рода”, също както и промяна на височината . Можете да направите своя глас висок или нисък, да звучи като Darth Vader и като на маймуна, но това, е вече старо и използвано. С отличителните черти на рода вие можете да прибавите повече мъжественост или женственост на своя глас. Някога имате нужда гласът да звучи като пиленце, друг път като на macho. Или пък представете си че сте три метров, двеста и петдесет килограмов негър певец на blues с дълбок, нисък глас. Basso Profundo! Другият ефект, който леко се постига е сгъстяване, удвояване (или утрояване и учетворяване), както и леко разстройване. Това звучи добре не само на глас, но също така и на други инструменти. Много хармонайзери имат ефекти като delay и reverb. Ако искате бихте могли да използувате ефектите и да шунтирате всичко останало. Това е полезно когато работите на живо. Няма да има каквото и да е хълцане на reverb когато ударяйки footswitch преминете от хармонизиране на чист глас. Настройване на Хармонайзер Има много видове хармонайзери и вие трябва да обърнете внимание на различните входове и изходи. Ето защо е необходимо внимателно да подберете уред, който ще пасне напълно на вашата съществуваща система. Например, ако искате да ползвате устройство без микрофонен предусилвател или искате да използвате различен външен preamp трябва да се убедите че хармонайзерът има линейни конектори съгласувани с тези които има останалата част от системата Ви. Имайте предвид, че някои имат само комплект от XLRs, TRS, TS или RCA връзки. Свързване За употреба с аналогов миксер, вие бихте свързали хармонайзера на insert, или в типичният send/return конектор за ефекти . Използването на send и return може би е по-полезно, ако имате възможност да превключвате изпращането преди или след плъзгач - “prefader”, където имате възможност да отстраните оригиналния звук и да прослушате изменения сигнал. С помощта на insert, може да отворите допълнителен канал. Хармонайзерите могат да имат единствено моно вход, а изходът е обичайно стерео, ето защо се нуждаете от допълнителен канал. Свързването деректно също така намира често приложение, макар, че може да се очаква минимално време latency ако вие прослушвате през CPU - ЦЕНТРАЛНИЯ ПРОЦЕСОР. Ако това е единствената ви възможност за връзка, то търсете хармонайзер с конектор jack. Това ще Ви позволи да прослушвате хармонайзера преди CPU - ЦЕНТРАЛНИЯ ПРОЦЕСОР в действителност да записва. Разбира се, ако имате само 2x2 канална soundcard ще се оплетете в кабели, освен ако хармонайзерът не е снабден с цифров вход/изход.. Корекции на височината Не всеки от хармонайзерите има корекция на височината . Ако не сте вокалист, тогава е задължително да имате тази опция във вашето устройсто. Хармонайзерът не може да работи ефективно, ако не е възможно да се определи височината на основния тон. Ако Вие тръгвате от Gb и се издига до A#, когато всъщност се опитвате да пеете A, ще имате огромни трудности в настройването на Вашия хармонайзер. Едно от преимуществата да имате корекция на височината е това, че щом чуете гласа си да достига правилната височина, Вие добивате увереност и се отдавате на изпълнението си. След като свикнете с правилното звучене на тона, вашите вокални способности може в действителност да се подобрят. Аз мисля че виждам някакво подобрение в рамките на няколко дни. Общи положения Тъй като в много домашни студия хармонайзерът не присъства, вашето студио ще бъде на върхът, ако Вие имате. Ще има много малко неща, които големите момчета (големите студия) могат да направят, а вие да не можете.
  6. IvanDTr

    Покажете своя setup

    Е.. Какво да се прави? Не всеки е съвършен!
  7. Лад – система от тонове, поставени в определено съотношение и обединени около един тонален център наречен тоника. Тоналност - лад с определена височина на тониката. Гама - тоновете на лада подредени по височина. Акорд - едновременното звучене на три или повече тона, които са или могат да бъдат подредени по терци (интервал от 3 степени) Интервал - последователно или едновременно звучене на 2 тона. Разновидности на мажора: Натурален мажор – мажорен лад, при който между III-IV и VII-I има полутонове, а между останалите степени цели тонове. Хармоничен мажор – с цел да се получи по-характерно звучене на субдоминантовия акорд се понижава VI степен, по този начин се получава увеличена секунда (три полутона - хиатус) между VI и VII степен. Мелодичен мажор – хиатусът, получен при храмоничния вид на мажора, е бил смятан за не мелодичен и трудно изпълним интервал за пеене, затова, чрез понижаване и на VII степен се избягва хиатусът и по този начин ладът става по-мелодичен. При мелодичния мажор се получава характерна голяма секудна между VII и VIII степен. Бихармоничен мажор – в сравнение с натуралния вид тази разновидност на мажора е с понижена II и VI степен. Разновидности на минора: Натурален минор - минорен лад, при който между II-III и V-VI има полутонове, а между останалите степени цели тонове. Хармоничен минор - с цел да се получи по-характерно звучене на доминантовия акорд се повишава VII степен, по този начин се получава увеличена секунда (хиатус) между VI и VII степен. Мелодичен минор – отнова за да се избегне немелодичния хиатус се е наложило повишаване и на VI степен от лада. Бихармоничен минор - в сравнение с натуралния вид, тази разновидност на минора е с повишена IV и VII степен. От тук следва: натурален мажор 2,2,1,2,2,2,1 натурален минор 2,1,2,2,1,2,2 хармоничен мажор 2,2,1,2,2,1,3 хармоничен минор 2,1,2,2,1,3,1 мелодичен мажор 2,2,1,2,2,1,2 мелодичен минор 2,1,2,2,2,2,1 бихармоничен мажор 1,3,1,2,2,1,3 бихармоничен минор 2,1,3,1,1,3,1 интервалите са дадени в полутонове и започват от разликата между I и II степени Стари ладове В края на Средновековието са се оформили общо 6 основни лада. Три от тях са с мажорен характер – йонийски, лидийски и миксолидийски. Останалите три лада, с минорен характер – дорийски, фригийски и еолийски. Йонийски лад - съвпада напълно с натуралния мажор. Лидийски лад – различава се от натуралния мажор по повишена IV степен, която образува с I степен увеличена кварта, която е характерният интервал за лидийския лад. Миксолидийски лад – различава се от натуралния вид на мажора по понижената си VII степен, която образува с I степен интервал малка септима, която е и характерният му интервал. Еолийски лад – препокрива напълно натуралния минор. Дорийски лад – различава се от натуралния вид на минора по повишената си VI степен, която образува с I етепен характерния му интервал голяма секста. Фригийски лад – получава се, като на натуралния минор понижим II степен. Характерния интервал е малка секунда. В българската народна музика и най-вече в източната музика, съществуват и други разновидности на мажора и минора, наречени турски ладове (маками), но за тях друг път.
  8. IvanDTr

    Покажете своя setup

    Мястото, където поработвам... Имам и друго място, където дращя музика...
  9. Брей!! Тази тема я възприемам като терапия. Какво ли ще стане, като стигнете до разновидностите на мажора и минора? Ами до старите ладове?
  10. Съвършенното смесване Има много начини вашите песни да достигнат крайна форма. Крайната форма означава красиво излъскано парче музика в 16 бита 44.1 khz цифров звук (например, "red book" CD звуков стандарт) или стандартен wave файл. Вие трябва да започнете, от напълно или почти свършена песен. Това е пункта където писането завършва и започва смесването. В тази статия ще говоря за Mixdown и Mastering. Mixdown и Mastering са два много различни процеса. Mixdown е изкуството на изравняване, еквилизиране и украсяване с ефекти на всичките различни източници от многопистовия материал и смесването им в два стерео канала. Mastering е процеса на финализиране на готовия, двуканален стерео материал и поставянето му в албум. Съвременния софтуер и хардуер правят тези процеси по-лесни и по-малко скъпи отколкото те някога са били в историята на създаване на музика. Ако извършването на тези процеси се осъществи в цифрова среда, може лесно и без усилие да се поддържа високо съотношение на сигнал шум и да се постигне оптимална динамика. "Цялостни" параметри на смесване Тези параметри не са правила, а отправна точка за смесвания на стандартни поп песни или балади. Разбира се състава на инструментите се променят ако вие правите techno или симфония, но последващия материал все още би ви бил полезен. Подготовка: Поставете последователно всеки инструмент в СОЛО режим и повдигнете нивото на сигнала до 0db. (аналогова нула - в зависимост от калибровката на системата отговаря на - 12dB до - 10dB на дигиталните измерители) -Kick Drum на 0db eq на +3 в 50 Hz ; +1 db на 275 Hz -3db на 3kHz, никаква ефекти, изключение може би на тънка среда. Вие ще довършите инструмента по-късно. Това за сега стига като отправна точка. -Snare: -2 на вкус в честотите над 4khz. Прибавете reverb ако песента се нуждае от него. Направите всичко възможно да го държите настрана от вокалните, даже ако ви се наложе го изместете леко в страни. -Lead Vocal 0db използване нисък филтър за да елиминирате грохота и „п” пукането около 100-200 хц. Внимателно повишете деликатния висок край около 15khz да прибавите въздух и блясък, но без да прекалявате! Това е най-добрия начин на регулиране, който може да ви донесе успех. Центрирайте вокала, но не с панорамата, а с много тънко изместване вляво/вдясно на eq на високите честоти. Поставете си слушалки и се убедете, че го чуватеот центъра на вашето чело. Всяка дума трябва да е разбираема. Прибавете Reverb и Delay без да пречат. -Чинели: -25dB. Не позволявайте да пречат на вокала. Поставете ги на 2 часът и помнете,тяхната основна функция е да прибави лепилото на пистата, да държат музика заедно. Те няма нужда да бъдат силни, а само да присъстват. -Synth pads: -20 db Миксирайте ги в стерео и широка панорама ляво и дясно с много Ефект, ако е необходимо, но ги държте назад. Подложките са красиви допълнения, но доста често засенчват основните елементи на песента. -Bass -10 dB Винаги в предната част и в центъра на микса. Ако използвате ефект ограничете се до chorus или лек flanger, никакъв reverb. -Rhythm guitar -15 dB панорама – в страни от центъра, eq: използвайте low cut филтър за да се освободи от какъвто и да било бас и подайте незначително eq в средния диапазон с малък ъгъл, но се убеждете това да не пречи на вокала. -Percussion -20 db поставете тези елементи в страни от центъра освен ако те не са съществени за основния ритъм. EQ с вкус, ако е необходимо. Наблюдавайте маркиращите индикатори, когато просвирвате целия микс. Пиковете могат да достигат максимум +3db. Ако нивото на микса ви надвишава допустимия максимум дръпнете надолу всеки плъзгач с по 1 dB докато получите желания резултат. Моно проверка: Винаги проверявайте вашия микс в моно режим и следете за неочаквани спадове или инструменти, които изчезват. Това е фазово саличаване и е резултат от неправилно ползване на сефект в терео трак. Без нива над 0 db правило: Когато започнете да смесвате, следвайте това правило неотлъчно и без компромисно. Ако намирате, че вокала ви не звучи добре по-ниско от +5 dB, тогава намалете всичко с 5 dB. Спазвайте резервното ниво (headroom). Със сигурност нама да ви хареса да си компрометирате микса с кликове и кракове, предизвикани от прекомерно силни нива. Сега вече може да донастройте на вкус. Слушайте и следете внимателно. Хубавия и перфектен микс се появява внезапно и ще ви изпълни с възторг, вие ще се влюбите в него. Това съвсем не е шега. Никога не подхождайте към миксирането и мастерирането повърхностно. И най-малкото мръдване на плъзгача причинява разлика. Бъдете точни! Миксирането е динамичен процес: Не стойте безучастно, когато вашия финален микс се прехвърля върху лента, диск или DAT. Ако ползвате миксер с ъс суб групи, насочете някои плъзгачи към тях и участвайте активно в финализирането. Например, ако вашия пулт има 4 съб групи, насочете вокала към 1,2 група, а всички останали тракове – към останалите 3,4. По този начин можете леко да допълните баланса между групата и вокала, докато песента се прехвърля на матер носителя. Тази техника може да ви даде неочаквани резултати. Вие може да прибавите допълнителен контур на вокала, по време на изпълнението му, а през паузите да увеличите леко инструментала. Ако пулта ви има 8 групи, вие може да насочите барабаните към 5,6, а ефектите – към 7,8. По този начин може да контролирате всяка група, както е уместно. Ролята на компресията в микса: По време на записа, вие може да ползвате компресори, Gate, Limiter. Задачата на Gate е да прекъсне сигнала при недостатъчно силен сигнал, по зададено предварително гранично ниво, така че при наличие на шум, причинен от вашия синтезайзер, той да бъде елиминиран преди музиката да започне. Лимитера, от своя страна държи пиковете под зададено предварително ниво и не допуска превишаването му. Употребата на компресора е по-сложна и по-многостранна. Той може да усили по-слабите нива и да редуцира по-силните пикове. По същество компресора намалява динамичния диапазон, който ние с голям труд сме се борили да постигнем. Може би ще се чудите за какво е необходимо това? В много случаи това е ненужно, но в повечето случаи употребата на компресора е небходима, за да направи вашата музика по-гореща, с повече удар, да бъде колкото се може по силна или да наподобява плътността на радио микс. Стерео компресора служи за баланс на музиката ви, да и придаде стандартен облик, който ние сме свикнали да слушаме в комерсиалната музика. По същество той усигурява най-силния и най гладък микс, като премахва ненужните резки колебания в динамиката, които биха смутили слушателя. Имайте в предвид, че много лесно, при неправилна настройка на компресора, можете да лишите вашият микс от живот и да направите едно красиво оркестрово начало да звучи като някакъв футуристичен техно експеримент. Така че бъдете внимателни и винаги сравнявайте резултата си с включен и изключен компресор. Все пак основната функция на компресора е да редуцира случайните пикове, които превишават максимално допустимото ниво на цифровия звук и които биха повредили трака. Ролята на Mastering процесора: Днес mastering процесорите добиват все повече популярност. Не може да си представите, колко ефектна е тяхната роля, превръщайки един хубав микс в невероятен краен оригинал. Ако поставите такъв процесор на крайния микс вместо компресор, вие може да усетите разликата, тъй като mastering процесорите имат и допълнителни функции, като mastering eq, multi-band компресор (с възможност на настройване на компресията в ниския, средния и високия честотен диапазон), а така също и limiter и gate. Тези mastering инструменти могат да извършат огромна работа придавайки на вашия микс уникален акустичен облик. Има много начини. Основната функция е финно довършване на вашия микс повреме на качването му на крайния носител В допълнение меже да се използват да придадат еднакъв стндартен облик на всички песни от компилацията, както и да изравнят различните нива, като им придадат професионален вид. Използвайки тесен ъгъл на eq в средия честотен диапазон, вие може да добиете съвременно акустично звучене на вашите dance тракове, прибавяйки им малко свежест. Използването на лека компресия в 50-60hz може да накара баса да ви „удря в гърдите”, без да причини щети на деликатната динамика на вокалната партия. Има още много функции, като изпращането на вашите MIDI канали към аудио миксера оптимално компресирани, ducking за voice over, de-esser, затопляне на звука с "tape saturation" и резки Gate ефекти на индивидуални писти. Запомнете един основен закон: Всеки уред може да се ползва по всякакъв начин, стига той да повишава качеството на крайния продукт. Software Mastering и Post-Продукция Всеки добър звуков секуенцер ви позволява да мастерирете на вашия компютър. Аз няма да седна да изброявам марки, тъй като съществува голяма вероятност да възникне спор – всеки да защитава любима марка. Следващите редове се отнасят до всички марки аудио софтуеър, въпреки, че на различните едни и същи функции се наричат различно и се извършват по различен начин. И така: Основна функция е възможността да се изобрази и контролира графично силата на звуковия сигнал (volume envelope). Вместо двайсет пъти да се връщате и да се опитате да направите несръчно затихване, просто го нарисувайте с мишката. Там където микса ви изгубва временно итензивност рязко възтановете намалената динамика, като отрежете необходимата част и приложите необходимите ефекти върху нея. Нека си представим, че вие имате един перфектен образец, с изключение на един досаден дефект на (да речем) 72 такт, където вашия софтуеър препуква. Просто пресмесете този такт отново, отрежете го и го вмъкнете отново в микса, където вашия софтуеър съвсем приятелски ще го намести и ще създаде удобни crossfade връзки, които да прелеят новия материал в стария. Нещо повече. Ще имате възможност за допълнително донастройване на тези връзки по ваш вкус. Имате нужда за допълнително EQ или да прибавите компресия? Мооля! Всичко е на една мишка разстояние и всичко е обратно възтановимо, така че не губите нищо. Решавате, че микса от миналата година не го бива? Трябва да махнете един куплет, да преместите втората част от първия бридж на втория или каквото ви хрумне друго? Две, три резвания, едно преместване и хоп, готово! Имате транс парче, където касата ви кашля немощно? Добавете нов трак с каса от 808, прибавете компресия и сила и я балансирайте с вашия трак. На финала - резюме: Независимо дали пишете industrial hardcore или тъмен амбиент, оркестров микс от 100 инструмента или акапела хор, винаги дръжте ушите си отворени и подхождайте към миксирането творчески, артистично. Това е основата на магията. Колкото повече контрол ви усигурява вашия миксер, толково по добра звукова картина може да нарисувате. Работейки с компресорите и мастеринг процесорите имате възможност изящно да полирате вашата работа, така както се полира диаманта за да добие блясък. И накрая ще повторя още веднъж. Тези редове не са правила, а отправна точка за смесвания на стандартни поп песни или балади. Подхождайте към вашата работа творчески, но и се съобразявайте с тях, до колкото това е възможно. Приятно смесване!
  11. КОМПРЕСИРАНЕ - ХИТРИНКИ няма да се плашите вече от вашия компресор... Предговор Причината, поради която хората разпитват за компресирането повече от каквото и да било е, че много от тях го намират трудно за разбиране или чуване. Най-краткото обяснение е да се мисли за компресора като за автоматичен регулатор на нивото, когато звукът е силен - намалява, а когато е слаб - усилва звуковия сигнал. Грубите звуци са омекотени и заглушени, а по-меките и тихи са повдигнати и траят по-дълго. Това също така означава повече омекотени звуци и по-мазни ноти. Меко коляно, твърдо коляно - Soft knee, hard knee Ако нямате софтуерен компресор или по-скъп модел, няма да можете да го настройвате. Вие просто трябва да се решите дали си вземете "Soft knee" компресор (с меко коляно) или "Hard knee" компресор (с твърдо коляно). Ако си купите компресор от първия вид, той ще бъде полезен и практичен без да развали звука. Използва се най-вече при вокали и крайни миксове, той позволява по-голямо количество компресия, докато твърдо коленните компресори, които могат да се чуят при работа, се използват при бас. Вокалите… Вокалите са може би най-трудната и повече от всичко динамична материя, на която можете да се натъкнете. Опитайте да хванете пиковете в песента. Използвайте меко коляно, поставете съотношението около 2:1 (а може би даже 6:1 за voiceovers и говор), attack (атакувайте) на 0.09ms, release (пуснете) на 100ms в такъв случай поставете threshold (прага) да хване най-гръмогласните части на песента, така получавате около 8dB намаление, което трябва да компенсирате, може би, с потенциометъра на изходното ниво. Получавате за каквото си плащате… Сега софтуерните компресори са фантастични и вграденият компресор в повечето водещи програми се справя с много вокали. Обаче, ако си надвиете на масрафа и купите класически лампов компресор, това ще доведе до невероятен резултат. Това са много пари в сравнение със софтуерния вариант, но цената на получения звук си струва всяка стотинка. Ритъмът… Барабаните могат да са преобразени чрез компресиране в крайния микс. На барабанчето ползвайте меко коляно, поставете съотношение 4:1, дълга атака и малко по-дълго отпускане, приспособете прага така, че да сграбчи при първите два dB на намаление (reduction). Сега регулирайте атаката по-кратко, и прага по-високо за да пригодите звука да изпълни пистата, R&B тип на щракване или пукот тип плесница. Стерео ниско ниво… Някои инженери често използват хитростта да прекарат барабаните през субгрупираща стерео двойка и след това прилагат общ стерео компресор за да постигнат помпащ звук. Това е стар ефект – (Old-school) ...и за всичко… До голяма степен всеки звук звучи по-добре с малко компресиране, целият акустичен състав - от барабаните до флейтите. Но… По-малко, не повече… Помнете че винаги можете да прибавите повече ако искате, но след това е невъзможно да отстраните. Опит и опит отново… Не се страхувайте да експериментирате и, като с всеки звук, 'използвайте ушите си'! Ако тези звуци Ви харесват, тогава това е точно както трябва, независимо от това какво казва наръчникът. Начин да удвоите парите си… Вместо да поставяте целия звук през компресор, една много спретната хитрост е да разделите пистата на два канала, силно да компресирате единия от тях и да го смесите внимателно с оригиналния канал. Това работи особено добре с барабаните и може да се използва, както за индивидуални инструменти, например барабанче, така и за стерео submix-а на целия комплект (или някой от неговите избиращи части). Компресираната версия на звука може да е приложена да напомпа звука, като се настрои с подходящо късо отпускане (release) и да бъде добавена към оригиналната версия за да получите динамика на ритъма . Многодиапазонна компресия - Multiband compression… Когато се работи с материал, който покрива пълен или поне голяма част от честотния спектър, както например крайно смесване, нормалните компресори имат тенденция да въведат 'подкачване - pumping ' ефект. Това е така защото по-ниските честотите имат тенденция да задвижат компресора по напълно различен начин от високите честоти, а компресора ще обработи целия изход с еднаква зададена стойност. Kакто наименованието подсказва, уреда използва разделител – crossover за да раздели пълната-широчина на лентата на входния сигнал на малки честотни ленти, които се компресират отделно. След като се смесят отново резултата, който се получава е много по-мощен краен микс, които не помпа и не звучи смачкано. Странична верига – Sidechain… Sidechain, или ключ, е сигнал в компресор който се използва да управлява изходното ниво. Когато този сигнал превиши прага на който е настроен се прилага компресиране на целия изходен сигнал. Много от хардуерните компресори (и някой от по-добрите плъгини) имат външен sidechain - ключ – входове, така можете да използвате характеристиките на един източник за да компресирате друг. По този начин вие можете, например, да използвате писта на барабан, удара на който да направи синтезатрен „ПАД” да помпа навреме с музиката. De-essing… Използвана главно за вокали, това е техника за намаляване на нивото на свистящите звуци ( С' или 'Ш', и т.н.) които са значително по-силни отколкото другите звуци, асоциирани с речта. Проблемните области на тези свистящи звуци имат тенденция да бъдат над 7-8kHz, така че борбата срещу тях е намаляване на нивото на микрофона. Вземате сигнал от auxiliary send от вокалния канал, прекарвате го през еквилайзер и след това във вашия компресор sidechain вход. Вмъкнете компресора във вокалния канал (insert входа). Сега използувайте еквилайзера на sidechain да усилите свистящите честоти. Ще трябва да имате възможност да следите sidechain-а, (както и всички други неща) независимо един от друг. Слушате основния вокален канал за да определите най-добрия установъчен параметър за прага и съотношението, но използвате бърза атака и отпускане за да направите ефекта прозрачен по възможност. Китари… Overdriven и изкривената китара рядко изпитват потребност от компресиране тъй като процеса на overdriving въвежда голямо количество компресия. Чистите и акустични китари са различна ситуация. За класически, funky и чисти китари, използвайте доста нисък праг, съотношение поне 3:1, бърза атака и много бавно отпускане. Прибавете леко chorus или flanging за да прибавите допълнително гланциране на звука. Арпежираните електрически или акустични китари, са по-добри с висок праг, целта е да се намали краткотрайния звук (дрънкането) а да се съхрани цялостното ниво. Както винаги, използвайте вашите уши! Бас… Една от най-използваните функции на компресора е употребата му на басовите звуци – получаване на контур, устойчива основа на записа. Оптималният установъчен параметър се различава тук. Това зависи от типа на басовия звук - synth, електрически, акустичен, и т.н. - но като общо правило, се използва бърза атака и средно ниво на отпускане, среден праг и съотношение между 3:1 и 5:1. Определете основна цел… Представям си как всички тези циферблати и бутони Ви приканват да ги завъртите и заръчкате колкото се може по-скоро след като включите компресора, но преди всичко определете каква е целта Ви. Да направите звука по-енергичен, още по-пригладен или точно да го държите под контрол? Слушайте и помислете преди да скачате. За атаката… Стремете се, ако е възможно, да настройвате атаката по-нагоре (т.е., не в нейната най-бърза среда) в повечето случаи, например - китари, действителната полза от това действие е добавяне на 'предна част'. Повечето препоръчителни настройки за случаи, като вокали, се предлагат с най-бързата атака, но опитът ще ви научи най-добре как да я използвате. Вие можете да прибавите малко атака на най-малко вероятни неща и да ги подпомогнете да изпъкнат. Използвайки bypass… Ползвайки стерео компресор на целия микс по принцип е полезно, но следейки през него докато смесвате е тежка работа. Добре е да се знае какво е крайното звучене, но има голяма вероятност през цялото време да се борите с ефекта предизвикан от компресирането. Оставете компресора на bypass до като крайния микс е почти завършен. За ефекти... Много е забавно да компресирате върнатия сигнал на ефекта, ако имате свободни канали на Вашия миксер. Ако имате delay, който не затихва напълно, както би Ви се искало, в такъв случай компресия на върнатия ефект може да Ви осигури контрола от който се нуждаете. Преди или след еквилайзер Pre- или post-EQ... Разликата между поставяне на компресора преди EQ секцията или след нея може да е драстична. Когато настройвате компресора, опитайте и чуйте и двата начина, по които той въздейства на вашия EQ.
  12. Искам да го видя това нещо. Можеш ли да ми пратиш едно парче? Вярвам, че ще мога да ти помогна.
  13. Картата на PC-то ти е била поставена на 48 kHz. Файла е бил на 44.1 kHz и ето ти как се е получило ускоряването на темпото и транспонирането. Какъв е формата на файловете, които си си купил?
  14. Измерители – кратък общ поглед! Много от вас имат достатъчно опит и добри завършени миксове направени в дигитална среда. Както колегата забеляза в неговия пост средното ниво е доста ниско, ето защо е необходимо да се извърши мастеринг, но не това е темата на тази статия. За сега ще оставим мастеринга на мира и ще поприказваме за имерителите. Точните измерители могат да помогнат много особено ако имате дигитален peak метър и аналогов VU метър. Поддържайте нивото на VU метъра на 0 (което се равнява на -16 на дигиталната скала). Това може да бъде така само ако нивото на вашия ЦАП (цифрово аналогов преобразувател) е калибриран на 0 (линейно ниво). Различни производители ползват "0VU” -16 (дигитално) между -10 до -18 dB. Най-важното нещо е да не се допуска дигитално клипиране на цифровия запис. Някои измерители имат аналогова и дигитална скала с възможност за првключване от една в друга. Това е много полезна възможност, защото двата типа са полезни, но различни. Причината се скрие в спецификата на аналоговия и цифровия запис. При боравене с аналогова лента има невидими 14 dB презастраховка, която не се показва на измерителите, докато при цифровия запис всичко се индикира. Лентата има способността да компресира леко кратки пикове, които не се виждат на аналоговия измерител. Тези записи, с невидима компресия, звучат много приятно. От друга страна всеки, колкото и кратък да е, пик произвежда остра, квадратна вълна, която ние може и да не усещаме, но предизвиква леко раздразнение. Да приемем, че имаме готов микс, направен в дигитална среда. RMS (overall) нивото му измерено с аналогов VU ще бъде много ниско и такова ще бъде, ако се прехвърли върху CDR и не се използва Finalizer или "mastering" плъгин. Опитвайки се да компенсирате това ниско ниво (дори и в най-добрите случаи) вие си създавате проблеми и влошавате качеството на вашия запис. Най-често срещан случай е когато тон инженера постави на стерео групата компресор и го настрои да повдигне нивото на готовия вече микс. Да! Компресорът ще повдигне нивото на микса. Той дори ще извади някои средни нива, които не се виждат на цифровите индикатори. Работейки внимателно, то би свършило добра работа, но все пак е по-добре да се компресират индивидуалните писти, които причиняват тези нива, вместо да се напомпва целия микс. Ето къде RMS VU метрите намират полезно приложение. Какво е препоръчителното ниво за запис на различните инструменти? Ако имате VU и лентата е калибрирана на +5dB, ползвайте следните параметри: kick -2 VU, snare -1VU, hi hat -6VU, toms -1VU, overheads -3VU, bass -1 или 0VU, vocals 0VU or +1 понякога, guitars 0VU, keyboards -1 или 0VU, high percussion като tambourine -10 или -8VU, conga или low percussion -2VU, strings -2VU, brass -2VU. Звуковия материал от високочестотния диапазон с е нуждае от повече презастраховка В цифрова среда просто се придържайте към -1 до -2dB под нивото на клипиране. Следва детайлно разглеждане на измерителните уреди и тяхното приложение...
  15. Колкото по-силно – толкова по-добре ли е? Както музиката се развива, така и звукозаписът и мастерингът имат свой път на развитие. Вие можете да видите това, като вземете ваше любимо CD от преди 5-10 години и го сравните с ново CD. Може би ще ви се наложи да усилите нивото на старото CD, а на новия албум вие ще трябва да редуцирате силата (или ако вие имате система във вашия дом или автомобил, може да се наложи да си поиграете с EQ-то, тъй като албумът изглежда пресилен). Това е ефекта на "По-силно по-добре" теория, която все повече и повече се приобщава към музикалната индустрия, особено към рок и поп музиката. И ето възниква въпроса: "По-силното по-добро ли е"? Отговорът е повече резултат на лично предпочитание. Тук ще дам пример който да помогне в обяснението как тази техника "по-силно по-добре" работи. ВИЕ ПРОИЗВЕЖДАТЕ РЕКЛАМИ, ТЕ ЗВУЧАТ ПО РАДИОТО ЗАЕДНО В БЛОК С ДРУГИ. КАК ЩЕ СЕ ПОЧУСТВАТЕ, АКО ВАШАТА РЕКЛАМА ЗВУЧИ ПО-ТИХО? А КАКВО ЩЕ КАЖЕ КЛИЕНТЪТ ВИ? Трудно е за един човек да чете и разпространява и сортира писма написани на различни шрифтове. Той не може да определи тона на автора, а единственото, което получава, след дълги часове работа е раздразнение и умора, от трудното четене. Същото се отнася когато се опитвате да повдигате нивата на пистите. След определен период от време на слушане на музика, вашите уши и мозък се уморяват, след което каквато и да е настройка на апаратурата е нереална. С навлизането на цифровия носител в бита се наложи и промяна на звука, което беше дълъг и труден процес. Много добър пример е компакт диск на класическа симфония, записан по система AAD, а след години записан отново по новата система DDD. Първият акроним показва, че записът е направен аналогово, на аналогов носител, след което е смесен на аналогова апаратура и след това мастериран цифрово и качен на цифров носител. Вторият показва, че всички фази протичат в цифрова среда. В първия запис ще чуете звук, който определено няма да ви хареса – пълен с драскания, шумове, тук таме клипирани тракове. Тези записи обикновено имат историческа стойност. Вторият, правен в по-ново време се отличава с кристална чистота и звук с много добро качество. Поради факта, че цифровият звук е лишен от топлината на аналога, много съвременни издатели ползват смесена технология ADD, което означава аналогов запис на аналогов носител и останалото в цифрова среда. И така независимо от системата по която са направени компактните дискове с доближаване до нашето време записите в тях стават все по-силни, като в старанието си да звучат по-силно, накои тонинженери губят от динамичните нюанси, а често пъти допускат леки изкривявания, пикове, а дори и дисторжън – ефект при прекалено силно напомпване. Много често се случва следния ефект. Слушате песен и нивото на инструменталът пада (в някои случаи драстично) когато се появи вокалът, а когато певеца има пауза или е спрял да пее, нивото на инструментала отскача отново нагоре. Този скок не е естествено нещо. Това, че се случва на живо е нормално, но защо това трябва да се случва и в студио? Това също е резултат на мастериране, когато е търсено прекалено силно ниво на звука. Ще завърша със съвета, когато смесвате или мастерирате, не се стремете да направите най-силното CD. Резултатът не е винаги най-добър, опитайте се вместо това да направите най-добрия микс.
  16. Отново стартира конкурса "Златна пролет". До сега беше мухлясъл, но сега, като гледам участниците, май има интересни неща. Дайте своя глас тук! Аз вече го направих - Audiovision
  17. IvanDTr

    Евридика

    Евридика Натиснете тук! С това парче поздравявам всички мои колеги и приятели. Надявам се да Ви хареса - нищо повече. Когато го регистрирах - 11.01.2007 входящият номер беше 279. Очакват се поне още 50 да влезнат днес. До колко ли внимателно ще бъде прослушването на комисията и до колко обективна ще е оценката им, след като ще се съберат на 15-ти и в същия ден ще трябва да се обявят резултатите? 330 песни по 3 минути прави 990 минути, което пък от своя страна означава - 16 часа и 30 минути непрекъсната музика. Като се прибави технологично време от 1 минута между песните за зареждане на новата - 329 минути (още 5 часа и 30 минути) нашето "неподкупно и компетентно" жури ще си прекара прекрасно едно пълно денонощие. Мислите ли, че е възможно това? Аз - не! Ясно е че песните ни ги очаква Recycle bin-а Защо тогава участвам? Ами, защото ми хареса да работя с приятен екип, на когото изпращам сърдечни поздрави и изказвам огромна благодарност: Bobalan, момичетата от Audiovision, Жоро, Краси и Мони. Защото ми беше приятно И защото се надявам да Ви хареса, понеже, може би, ще сте единстената аудиотория. И на последно място, защото съм може би единствения, който не е пускал авторска музика в този форум и с това поправям този пропуск Приятно слушане!
  18. Измерването Дигиталния запис, сам по себе си е проста работа – всичко което трябва да направите е да внимавате да достигате до 0 dB и никога да не прескачате тази граница! И всичко това ще е прекрасно докато един ден вие намирате дигитално устройство, в упътването на което пише - пикове до -1 dB, а на други машини е показано дори ниво над максимално допустимата граница, докато вашата дигитална станция допуска максимално ниво – 0dB. Голяма бъркотия, а? Ето за какво ще говорим сега. Дигитални измерители и OVER индикатори В корпуса на дигитално устройство има много "джунджурии”, поради което, често пъти, производителите правят компромиси в измервателните уреди, с цел снижаване на цената. На други пък измерителите се управляват от аналогови схеми (друг извор на неточности). Дори фирми, които следят своите уреди с дигитални измерители, намаляват цената, като слагат ефтини светещи сегменти и поставяйки големи пролуки в скалите. Като резултат е възможно да имате деление -3 и деление 0 с огромно разстояние по между тях. Производителя може да си мисли, че ви помага, като показва на индикаторите 0, въпреки, че сигнала действително да е межу -1 dB и 0 dB или да поставя границата на OVER доста под истинското ниво с цел презастраховка. Дори устройството да има означения на всеки децибел, то не може да направи разлика между 0 dBFS (FS = Full Scale) и OVER (индикатор на превишени нива). Различието между тези два индикатора изисква интелигентност, каквато няма в дигиталните устройства. Има само един изход от това положение – калибриран измерител. Има най-различни модели с различни незначителни допълнителни функции (закъснители, различни метър скали и т.н.), но всички до едно показват еднакво, стандартно дефинирано, най-високо ниво на сигнала. Верен цифров звуков измерител чете числения код на цифровия звук и го преобразува в точна величина. Също така той може да отчете разликата между 0 dBFS и OVER. Парадокса на цифровия OVER След като дигиталното ниво не може да надвиши 0 dB (по дифиниция ня нищо повече), тогава как може да се получи звуков сигнал OVER? Един от начините е повреме на запис от аналогов източник. Разбира се дигитално кодирано ниво не може да надвиши 0 dBFS, но сензора на нивото на А/Ц преобразувателя кара индикатора да покаже OVER. Ако тоноператора не редуцира нивото на записа, то записаното ниво по време на OVER ще е 0 dB, като записания сигнал ще представлява една добре изкривена квадратна вълна. Има един много прост начин за откриване на превишаващи сигнали, а именно следене за семли, които имат ниво 0 dB и представляват квадратна вълна. Специализирания дигитален измерител открива превишаващи нива, като просто следи за броя на последователни семли на 0 dB. В стандарта Sony 1630 за OVER се приемат 3 последователни семпъла, тъй като спокойно може да се приеме, че аналоговото звуково ниво е превишило 0 dB някъде между първия и третия семпъл. Трябва да отбележим, че този стандарт е доста консервативен, тъй като повечето експерти смятат, че сигнал който трае 33 микро секунди (три семпъла при 44.1 KHz) е невъзможно да бъде чут, ето защо различни производители поставят границата за отчитане на превишени нива на 4,5 или 6 последователни семпъла. Като се има в предвид, че дори и 6 семпъла са трудно различими в някои видове музика, то стандарта от 3 семпъла е повече от сигурен, че всички превишени сигнали че бъдат потушени в зародиш или поне навреме отчетени. Безопасни нива Когато прехвърляте от дигитален източник на аналогов носител използвайте ниво -1dB, ако нямате калибриран външен измерител. Так вие няма да изгубите никакво значимо качество, но ще имате чист, идеален запис.
  19. Аз съм направил подобна стеничка от 5 мм итонг минерална вата 4 см. от двете страни и гипс картон, като от страната на controlroom-а гипскартона е два пласта с покриване на фугите. При ползването на този тип изолация се получава ефект Delay. За да се избегне се прави банд от минерална вата покрита с рехав плат от естествена материя. Банда е около 1 метър широк и на височина 80 см.
  20. IvanDTr

    Pantommind на Евровизия?

    И аз Ви пожелавам успех! А за останалите
  21. IvanDTr

    Евридика

    И аз съм за! А що се отнася до смешния мъжки вокал, ефекта е "търсен". Той загатва лявата ориентация на Орфей, повлиян от съвременните модерни трактовки на митологията
  22. IvanDTr

    Ъпгрейд

    Много е готин новия. Направо ми се пее, като поствам, едитвам
  23. Успех на "Балканджи". Желая ви го от сърце, защото конкуренцията ще е много силна (особена като се има в предвид, че и аз ще участвам ) Парчето е много хубаво, но ти го знаеш (аз ти го казах преди няколко дни). Надявам се като смеся мойто - утре- и аз да го пусна да се чуе. (Нищо не се знае. Може ние тук да сме му единствената аудитория, като се знае, че комисията е съставена отново от предишните дебелогъзи и мастити некрозлози)
  24. Бихармоничния лад е различен от хиджас-а. Той може да е минорен или мажорен. Има два хиатуса, докато хиджаса е с един хиатус. Освен това, бихармоничния лад е темпериран, докато хиджаса е микро тонален (втората степен е малко по-висока от темперирания строй, докато третата е леко по-ниска). Примерен хиджаз от ре би изглеждал така: D, bE, #F, G, A, bB, C, D Има още една особеност. Тона bB звучи чазлично в зависимост от посоката на свирене. На горе е на 3/4 тона от A, а на долу звучи нормално.
  25. IvanDTr

    Cubase/Nuendo

    За чистене на звук няма! Ще трябва да работиш с допълнително инсталирани плъгини. За обработване - еквилайзери, компресори - има ги като VST плъгини и се прилагат на всеки канал в insert-а.
×

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.