altered situation

Свири си любимите парчета по таблатурки или започни да се занимаваш с нещо по-смислено в свободното си време.

Вземи си Фендер Стратокастър на старо

Seymor Duncan Pickup Booster

А ти мислиш ли, че Джими Пейдж съвсем неволно всеки път използва тон Фа срещу акорд Фа вместо тон Ми?

Тук няма място за убеждаване. Послушай съвета ми и транскрибирай сола изсвирени върху точно тази хармония (доста широко използвана в поп/рок музиката) и ще разбереш какво съм казал. В крайна сметка и двамата знаем, че ти не си правил точно това (транскрибции и анализи на поп/рок сола), а има нужда. Стиловете се различават един от друг по своята ритмическа пулсация, ритмическото субделение, мелодически и хармонически структури. И не е трудно дори и според хармонията да се открие към кои стилове най-вероятно би принадлежало парчето. Използването на хармония I - VII - VI в минорна тоналност е характерно за поп/рок/кънтри парчетата(изключваме от класацията т.н. музика на народите - традиционната музика на различните държави - Испания и т.н.). Следователно имаме и специфичен звук, който е характерен за импровизациите в тези стилове. Не става дума за дисонантно или не - става дума за стилистика и характерно звучене. Разбира се, че можеш да използваш хроматичната скала за импровизация абсолютно винаги, но това не е типично за много стилове и би звучало най-малкото странно. Мога да пиша доста, но не виждам смисъл. Най-добре е да анализираш солото на Джими Пейдж и ще си обясниш много неща. Успех.

Здравей, радвам се за ентусиазма ти, но обърни внимание, че хармонията, която е спомената в началото е съставена от тризвучия. Добавянето на септимата далеч не е характерен похват, използван в популярната музика. В крайна сметка акцентирането на септимата върху акорд на 6 степен в минорна тоналност дава нестабилност на звученето, защото дава доминантово звучене на субдоминантовия акорд. Използването на Си срещу този акорд определно ще прозвучи крайно нехарактерно (тритонус), а за доста от слушателите непривикнали към джазовото звучене - фалшиво. Пак държа да подчертая, че посочената хармония не е джазова, а е от поп/рок парче. Ако транскрибираш малко сола на известни парчета от поп/рок-а ще забележиш точно това, за което говоря. И отново - солото на Джими Пейдж в Stairway to heaven е един от най-красивите примери за страхотна импровизация върху точно тази хармония, при която той "отговаря" на смяната на акордите.

Здравей! Би ли споделил имената на няколко парчета, в които си чул това? Интересувам се и проявявам любопитство.

Здравей отново! Списъкът, който си пост-нала е страхотен, пълен е с джазови стандарти! Можеш ли все пак да потърсиш дори и едно парче на Елингтън/Стрейхорн или Каунт Бейси, ако не представлява проблем? Тъй като при биг бенд аранжирането има много и различни похвати, и доста често всеки биг бенд придобива своя звук именно от аранжиментите. Конкретните техники на аранжиране, които стоят в началото на биг бенд ерата могат да се открият именно в тези два оркестъра, затова проявявам толкова силен интерес към техни партитури. Ако все пак имаш и парчета от бибоп биг бенд ерата от края на 50те години - ще се радвам на някоя тема на Чарли Паркър и/или Дизи Гилеспи. Надявам се, че не те затруднявам много! Списъкът е жесток, просто прилагането на автора на аранжимента и изпълнителя ще го направи безценен! Благодаря предварително!

Здравей, интересувам се от партитурите на което и да е парче написано/аранжирано/изпълнено от Дюк Елингтън/Били Стрейхорн, Каунт Бейси, Луис Армстронг Биг Бенд (може и Луис Армстронг Хот Файв или Луис Армстронг Хот Севън). Също ако имаш нещо от ерата на диксиленда би било невероятно(въпреки малките си състави, диксиленд бандите са началото на джаза и корените на биг бенд свиренето, дали много за аранжирането на пиесите). С нетърпение чакам списъка! Благодаря предварително!

И трите акорда са от тоналноста Ам, но това не означава, че ако използваш за импровизация само Ла минорна пентатоника ще звучи добре. Причината за това е в акорда Фа - използването на тон Е срещу този акорд, особено ако говорим за минорна пентатоника, не звучи стабилно, а и в никакъв случай не подчертава акорда. За да звучи добре това, което изсвирваш е най-добре да "отговаряш" на смяната на всеки акорд. Пример за точно това и точно върху същата хармония е солото на Джими Пейдж в парчето Stairway to heaven, Led Zeppelin IV. Той използва предимно Ла минорна пентатоника, но върху акорда Фа заменя тон Е от пентатониката с Фа. А относно нещо бързо - първо се научи да свириш нещо бавно. Как ще изсвириш нещо бързо, ако не можеш да свириш бавно? Няма значение къде по грифа ще изразиш идеите си, нито с по колко тона на струна, с или без слайд и т.н. ще свириш, ако не знаеш какво правиш и свириш глупости. Най-добре е да отделиш доста време на изучаването на музкалната теория, както и да обърнеш специално внимание на връзката скала-акорд.