Evtim Djerekarov

Със сегашните толеранси, особено ако пробваш различни марки, може да се окаже трудно, да намериш лампа, която звучи точно както е звучала старата. Но пък лампите така или иначе си променят параметрите с остаряването, така че е малко щъкотлив въпрос това.

Трябвало е група "Везни" да си именува най известното парче "Песен, писана на лампи".

Главното изискване за китарен пот е, да има достатъчно дълга резба, че да може да премине през дупката и да се хване гайката. Оттам нататък, важно е, да е приемлива логаритмичната крива (за volume, поне), което обаче, няма как да се види с просто око. Дали големи или малки потенциометри - тези, които се продават като китарни по-често са големи. А кой колко ще издържи си е малко божа работа. Пуш-пул пота е просто потенциометър с ключ (най-често DPDT). Не съм забелязал някаква огромна разлика в качеството на самия пот.

Ц, в дискусията се ражда спора!

Почти всички solid state усилватели също са изцяло аналогови. Чак тези, които са цифрови или имат някакво DSP за ефекти в тях може да се каже, че не са изцяло аналогови. Но пък някои от тях струват доста , че не звучат и лошо (Neural, Kemper и т.н.). Конкретно за JCM2000 DSL100, доколкото не ме лъже паметта и преглеждам набързо схемата, малкото полупроводникови елементи, през които минава сигнала са оптроните, и мисля - операционни усилватели при reverb-а и send-return. Имаше и тук-там някой катоден JFET, който променя режима на лампово стъпало. Също, не мога да си спомня точно, дали за този модел ставаше въпрос, но Дими навремето казваше, че поради избора на изходен трансформатор и ток на покой, JCM2000 (или беше за 900...) сдухва лампите по-бързо. Та така, извинявам се, ако звуча екзо- или ендотерично, но това са ми спомените за тези модели. Но да - може да се каже, че е по-лампов модел, от да кажем JTM30, който също е лампов, но ползваше някакви диоди при "изкривителните" вериги, което му придаваше малко по-полупроводниково "съскане" при определени нстройки.

Само при свободна струна ли става?

Скриват в малкия джоб е пресилено, но звучат доста добре и нямат дрънченето на разни резонансни честоти от пластмасовите отливки, които присъстват в много бюджетни монитори. Става дума за Edifier R2000DB. Отвяват със сигурност не-по-малко китайски, но уж по-приети нискобюджетни монитори като Alesis Monitor One МК3, например. Но имай предвид, че Edifier имат по-нови модели също така, а тук-таме има сериозни review-та с измервания. Ето интересен сайт с измервания на някои edifier-и, и изобщо на всякакви озвучителни тела: https://www.audiosciencereview.com

Събрахме се цели 12-ина човека. Другия път - повече. Ама припомнете си ги тия пароли за влизане, Пишете на Рафо, ако сте ги забравили.

Аз ще се присъединя около 7:30. В случай, че закъснея малко, кажете, че масите са запазени за Евтим дългокосия 😄.

Засега масите са две, ако се съберем повече от 12 човека, ще го мислим.

Хах, защо има две групи muzikant.орг във фейса?

Обадих се на пицарийката. Става дума за пицария T&D на кръстовището на Одрин и Стамболийски. https://www.google.com/maps/place/T+%26+D/@42.6991569,23.3042935,15z/data=!4m2!3m1!1s0x0:0xd1a17c5ea0edb1c4?sa=X&ved=2ahUKEwjPweDDx775AhWbVPEDHYL1CRYQ_BJ6BAg2EAU Датата е 16 август, заповядайте от 19:00 натам. Кажете, кои ще идвате, за да мога предварително да дозапазя, ако е необходимо.

Пишете кой е ОК за 16ти в Пицария Т&D. По-късно или утре ще се обадя, да резервирам и да се уверя, че ряботят.

Кой от двата дни? Трябва да позапазя някоя и друга маса, ако ще сме там. Важно е, да не вали. Ако вали, там вътре няма много място и тогава е по-добре мястото да е друго. За сега го дават да понавалява на 15-ти, на 16-ти го дават по-сухо.

Засега взаимно се броим аз, Рафо и ти. Надявам се, да се поразшири кръга на желаещи.

Хубаво ще е, който мисли да идва, да каже, за да може да запазим маси. Също така, да изберем място трябва! Моите предложения: Ако не вали: - Пицария "T&D" на кръстовището на Стабмолийски и Одрин. - Timo Park в парка "Св. Троица" - Бирария "Palivec u sadu" недалеч от театър "София". - Някоя от околните открити ресторанти в парка "Заимов". За всички метеорологични условия: - Бар "Steppenwolf" на сточна гара (има само пиене, обаче, и ядки). На високо е, има и тераса големшка. - Ресторант "Островчето" зад парка "Възраждане". - Спорко в Гео Милев - Дивака на "Христо Белчев" или този на "Гладстон".

Същата.

А бе, какво стана, сетих се покрай темата за среща, с наша Снежанка, от която ни вест, ни кост вече над 10 години?

Може, може на 15/16!

Така се получава, че от масовите "класики" май не съм имал единствено Rancilio Silvia (а може би и Lelith може да се сложи в тази категория). Ще се радвам, ако притежатели разкажат, за тези машини. При Gaggia, нещата са силно сходни (бойлерите на всички споменати модели имат силни прилики, имат 35-мм ръкохватка, като единствената голяма разлика между моделите е наличието на трипътен клапан, и то не заради самия клапан, а заради по-различната глава с разпръсквач и съответно липсата на обикновения, пружинен клапан с топчето. Иначе, клапан за регулиране на налягането или електронен контрол на температурата, могат винаги да се добавят, та мисля, че не те са същественото нещо, което различава моделите, а именно главата при моделите със соленоиден(трипътен) клапан. Може би най-голямото предимство на гаджиите е, че загряват бързо - ако пуснеш малко топла вода да подгрее групата, за 5 минути всичко пари. При евтините модели с пластмасов корпус - дори 3-4 минути. Не така стоят нещата обаче и с Brasilia Club и нейния голям бойлер - там едно 15-ина минути са минимум за хубаво загряване на всичко.

Реших да драсна малко за моя опит с различни машини, които съм купувал за мен или за други хора, или са ми попадали като подарък "за ремонт". Ето списъка: 1. Кафемашина Elite JR-655 (машина като всички нейни копия от най-различни "марки"). 2. Gaggia Baby Twin сива 3. Българска Cortina от битака 4. Стара черна Gaggia Espresso от битака за ремонт (дето й турнах процесорен контрол) 5. Gaggia Classic 2005 (релефен надпис) 6. Gaggia Baby 06 Class 7. Gaggia Evolution 8. Gaggia Baby Dose Сива 9. Gaggia Baby Dose Червена 10. H.Koenig EXP530 11. Brasilia Club черна 12. Retro Ariete 1388 13. Gaggia Baby D сива (с хоризонтален ред от 6 малки кръгли бутона) 14. Gaggia Classic 2006 (релефен надпис) 15. Gaggia Classic 2002 (черен надпис с боя) С Трипътен клапан: 2, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 13, 14, 15 С Клапан за регулиране на налягането: 4(беше повреден), 5, 6(фиксиран 10-12 bar), 7(фиксиран 10-12 bar), 8(фиксиран 10-12 bar), 9(фиксиран 10-12 bar), 10(фиксиран 10-12 bar), 12(стренен пластмасов боклук, но се регулира!), 13(като на Classic), 14, 15 С Обикновен термостат (голямо плаване на температурата): 1, 3, 4, 5, 6, 7, 11, 12, 14, 15 С по-прецизен термостат (електронно управление, може би с реленца): 2, 8, 9, 10, 13 Интересно е, че Gaggia Baby D е предшественик на другите Baby-та, но си има и двата клапана, и по-прецизен контрол на температурата. Много Добра машинка! H.Koenig EXP530 също е интересна. Има си електронен температурен контрол, трипътен клапан и система за безконечна пара като Gaggia Baby Twin. Също функция за гореща вода. Gaggia Classic си е класика, но би било добре да й се сложи по-добър температурен контрол. А Brasilia club загрява 20-ина минути, което е малко досадно, като също би спечелила много от температурен контрол. Тя няма също клапан за регулиране на налягането, но има много място вътре, за добавяне на такъв.

Scarlett HP60 Mk III Тип: затворени Диаметър на мембраната: 50 mm Импеданс: 32 ohms Чувствителност: 98 dB ±3 dB Max. power rating 1.2 W Не знам, дали тези слушалки се продават отделно (освен на вторичен пазар, където се намират за 80-120 лева), обаче предвид това, че идват с entry-level професионална звукова карта (Scarlett 2i2), ми хаправиха доста силно впечатление. Понеже имамтези около мен, а в тази тема сме обсъждали помня JTS HP-535, както и Superlux HD681 Evo, които бяха харесали доста на CyberGene, въпреки скромната си цена, след известно слушане мога да определя трите модела по следния начин: JTS HP-535 - нелоши слушалки, звучащи малко суховато, като че ли с по-подчертани средни-високи честоти. Но нищо не им липсва. Може би са някак по-стегнати и сухи. Това ги прави много добри например, за критично прослушване на материал с електрически китари, или за свирене със амп-симулатори на слушалки. Superlux HD681 Evo - звучат по-басово, като басът е приятен, но може понякога да е леко размазан. Като че ли имат лек завал във високите честоти, който е забележим, но не дразнещ. Но звучат доста балансирано и бих казал, някак "обло", меко, приятно. Scarlett HP60 MkIII - на мен ми звучат все едно Superlux-а горе, но с по-стегнат (но не по-слаб) бас, и определено по-ясни високи честоти, без да са агресивни (звучат приятно, като на хубав копринен ВЧ-говорител), и като цяло по-добра отчетливост в цялостната звукова картина. Бих казал, доста неутрални слушалки, с които ми е приятно да слушам музика. Интересно ще ми е, ако притежателите на доста по-висок клас слушалки ги чуете и споделите мнения.

И аз съм за!

Има си неща като солфеж, музикални диктовки и други, които се занимават със култивирането на добър музикален слух. Предложеният от теб метод, едва ли ще даде резултатът, който се желае. Идеята не е, да запомниш конкретен звук (хората, които не са абсолютисти, няма да "запомнят" тоновете), а човек да започне да чува интервали, акорди, двугласи, многогласи, акордови последователности и т.н. в това число и в контекста на дадена тоналност. Музика не се изучава от вчера и едва ли има смисъл човек, ако целта му е да става музикант, да се ръководи от някакви "самоделни" методи. Разбира се, може да го прави от любов към експериментаторството, но не и да ги разглежда като основно средство за обучение. Единственото нещо за самостоятелно обучение, което на мен ми е помагало, са разни ear trainer програми за компютърна музикална диктовка. С тях се научих да чувам например акорди добре. Също така, когато се занимавах с това активно, не ми беше проблем да слушам двугласи, и да ги записвам на петолиние през това време. Което разбира се, не е като да можеш да свириш сложни неща от нотен текст на прима виста, но си е все пак някакво музикално умение. Като цяло, опитите да се заобиколи сериозното обучение и нужните часове, дни и години сериозна практика, не водят до някакви особено впечатляващи резултати. Важно е човек, да реши, дали иска да става музикант, да види дали това му се отдава, и да разбере, че в този живот не можеш да станеш всичко, най-много 1-2 (хайде, три) неща, и не е добре да се разпиляваш навсякъде.

Благодаря много! При липса на други варианти, може да прибегна и до това. Може да пробвам преди това да направя нов пот от стария и идентична основа на нов стандартен, с обикновена ос.