И така, барабаните бият (в неравноделни размери)... вашият избор е...

Ами.. ако музиката ми харесва, бих си го купил.
Но ако просто говорим за средностатистически БГ албум, на група, за която не съм и чувал, защото няма от къде.... мадамата, ама в краен случай може и гола!

От концерт, ако ми харесва групата, и разбера че продават дискове, и имам пари да си взема.

При посещенията си в София (живея в чужбина) не съм видял нищо в магазините, което да поискам да си купя (а търсих!).

При търсене он-лайн също не намирам някои български албуми, а други се предлагат, но без никаква информация освен заглавие и снимка на обложката (тук-там - и списък на песните, но без възможност да се чуят за оценка). Как да купя албум на непознат изпълнител така слепешката? А познатите, които от години търся - ги няма. (Възможно ли е никога да не са били преиздадени на CD? Имах ги на винил)

Безумното изобилие на чалга е довело до съществуване на дублиращи заглавия на песни и албуми - едва ли преднамерено копирани, но идентични с 'класически' нашенски рок- и поп- заглавия. Търсачките по сайтовете често ми изтърсват куп такива 'поп-фолк' и подобни 'творби'.

МР3 версии - без значение пиратски или 'легални' мога да взема само при пълно отсъствие на пълнокачествен носител. Животът е твърде кратък за лош звук*

Наздраве!

* Мото на един от големите майстори на мастеринга, познат и като легендарен наш блуз китарист.

+1! Така и направих с албума на Odd Crew
Може и да отида да си взема от магазина, но предпочитам първия вариант!

Мадама с оскъдно (за сметка на това полупрозрачно) облекло да ми го поднесе с игрив поглед като подарък

Благодаря й предварително.

Ъъъ...

Какъв албум ? При какви обстоятелства ?

Има албуми, които си ги купувам, дали на диск, касетка, мп3, но си ги купувам. Напоследък по-редичко на твърди носители, че все пак пътувам насам - натам и на мп3 ми е по-добре.

Има други албуми и групи, които не бих ги купил.

За кои от двете категории говорим ?

Ако групата успее да ме впечатли (което все по-рядко се случва) - албума си го купувам. Било от концерт (ако продават, това е най-добрия вариант, защото парите отиват в групата), било от магазин. При всички случаи държа предварително да съм слушал групата и(желателно) да съм ги гледал на концерт.

Харесва ли ми групата, с най-голяма радост ще си купя техен албум. И мърч ще си купя, и по концерти ще им ходя. Имаме готини групи, но концертите нещо кът. А те носят емоции и карат феновете да подкрепят групата.

От резултатите в анкетата на този етап ми стана ясно,че във форума има 10 бр. измекяри (може би ще станат и повече),на които мястото им изобщо не е тук, а това,че наричат себе си "музиканти" е достойно за съжаление.
Ако си хвърлил години труд,средства и нерви да създадеш един продукт,никога няма да "дръпнеш" албума на колегата си,който също плаща сметки и хвърля не по-малко усилия.Този, който тегли музика,всъщност струва по-малко от 15 жалки левчета.

^
Това е жалката реалност приятелю!

Аз гласувах с първата опция, обаче да уточня - до магазин по-трудно ще се замъкна, по-скоро от промоциите по концерти

И има още един вариант - да получиш подарък от музикантите, с подпис и посвещение
Това е най-якото!!!

Именно от промоции по концерти купувам най-често и не само българска музика

OFFTOPIC - Pantommind е страхотна БГ банда и напълно те разбирам, че искаш продуктът ти да се продава и да можеш да живееш от това. Това обаче няма как да се случи в нашата действителност. Sorry. Не е тук мястото сега да нищим колко е shit в БГ. Просто "измекяри" някакси не мисля, че е правилното определение за хора, които си свалят музика от нета. Налбантов знае колко много труд му е коствало изкарването ан бял свят на 2 албума, но надали това го е отказало да сваля музика. Съвсем не го упреквам. Просто в родината ни засега е така. Докато няма реално действаща законова рамка, всеки ще слуша и тегли каквото и когато си пожелае. Ето защо заклеймяването, мисля, е неуместно.

Тегленето на пиратска музика (и филми) е сложно явление, не се дължи просто на беднотия. Правят го и тук, в огромни размери - и то тези, дето един албум нищо не им струва (примерно един новоизлязъл албум на звезда = билет за метрото + 2 бири).

Докато хищниците от музикалната индустрия бързат да обявят всеки наивен тинейджър за кръвожаден престъпник (и го правят от името на 'ограбените музиканти' без никой да ги е упълномощавал - всъщност ТЕ грабят музикантите и внушават на по-наивните от тях че паричките отивали у пиратите) - в същото време по-добронамерени и интелигентни хора се мъчат да разберат какво именно става. Разни анализи показват, че главната декларирана причина от теглещите може да е

- проверка на непознатото преди да си купим
- допълване на колекция с не-най-важни неща (по-важните си ги купуваме)
- протест срещу Системата (да не пълним джобовете на Индустрията)
- просто защото мога (ти като намериш портфейл на тротоара, подминаваш ли го?)
- щото всички така правят, съучениците ми се смеят че купувам
- и пр. и пр.

'Нямам пари'не фигурира в Топ-10 причините. Има нещо, обаче, което теглещите не споменават - защото не го съзнават. Това е фактът, че за тях един МР3 файл си е 'истинската' музика. Те друг звук никога не са чували, не могат дори да си въобразят, че един диск може да звучи другояче. Той и не може - изсвирен на компютъра им или на гето-бластера ('дръжкофон' им викахме - преносимите свирки за улицата дето 'красят' на видно място 'гостната' стая на дома им).

Ниската култура на слушане, непознаването на по-добро възпроизвеждане на музика, са довели до масовата заблуда, че 'това е то - друго няма'. Вина има и Индустрията (особено Apple с iTunes), които продават така деградирана музика по цени на оригинала и с многомилионните си рекламни бюджети успешно внушават, че това Е оригинала...

Вместо да отбележат, че компресираните дигитални файлове са за слушане в движение, за временно ползване, за озвучаване на палатки и градински купони - и да ги пордават по съответната цена, както всички стоки 'за еднократна употреба'. И да запазят ПРИЧИНАТА хората да искат И оригиналния албум, а именно: истинското качество. С тая си политика именно ТЕ ограбиха (за съжаление - завинаги, връщане няма) музикантите. Последните, горките, се потят с месеци в студията опитвайки да докарат 'идеалния' звук, без да си дават сметка как никой няма да го чуе - масовата публика винаги ще слуша прее**ни версии на тоя звук, било от кирливи радиостанции, било от осакатени дигитални файлове...
- - - -

Та, не заклеимявайте тези, които (само) теглят музика. Обяснете им, че те всъщност не слушат музика. И че

Животът е твърде кратък за лош звук !

^
Напълни ми душата с горния пост!

Дам, всяка група страда малко или много от пиратлъка. За нашите банди ми е най-мъчно, защото мното от тях познавам и знам какво им коства да издадат албум. Албуми купувам онлайн, от концерт или магазин. Предпочитам да е онлайн, защото съм постоянно на работа и все по-рядко успявам да стигна до концерти, а много ми се иска. Жалкото е, че онези наши момчета и момичета дават всичко, за да видят музката си в обложка и в магазин, което ще радва феновете им, а и ще им докара мъничка печалба и на тях самите, както и гордост, че са постигнали и те нещо в музикантския им живот. Не смятам, че е скъпо удоволствие да си позволиш един албум на група, която харесваш. Скъпо удоволствие е да изпиеш 15 бири на техен концерт, да се сбиеш с някого и после да почиваш в бокса(районното), а след това да си дръпнеш албума от някой сайт, който не е техния официален. За мен лично мина времето да нямам възможности да си позволя подобна покупка, сега остава да намеря време да изслушам какво има на БГ сцената, да го харесам и да ударя една поръчка от някой онлайн магазин.

Както беше казано - Пиратстово ни обира!

Ами оберете го вие, бре Направете качествена музика, накарайте феновете да ви харесат и гонете правата си Ако една група ме държи 2-3 часа на нокти с музиката си, как да не й купя албума! Оберете пиратството като го загърбите

Съжалявам за липсата на уточнение: говорим разбира се за качествена музика.

IgniteAll, Бицев, много се изкефих на постовете


П.С. Няма особено значение, но тази анкета я пуснах с конкретна причина, но целта не е конкретна, така че продължавайте да я хапете, такава тема не бива да се оставя.
А конкретната причина беше почти финалната фаза на писането на авторски концептуален албум. Попринцип аз съм си с такава нагласа, че "пари" и "музика" мога да ги свържа в едно изречение само ако става дума да давам пари за музика. Трябва нещо много жестоко да се преобърне в мен преди да поискам когато и да било пари за нещо, което аз съм дал на хората. На някои може да им се стори смешно, на повечето - наивно, но никога не съм взимал 1 лев за някое участие. По същия начин смятам да постъпя и с албума - ще го пусна за безплатен даунлоуд (всъщност е едно парче, разделено на 15 части) а си мисля понеже много държа на артуърка и действам стабилно и по него, да пусна след време ако се харесва и някакво издание, примерно за 5 лева или колкото излиза един диск+обложка+печата на материалите и пътни и да се продава, но на цена единствено покриваща разходите. Та така, де, това е в действителност причината да пусна анкетата ако ще ви помогне да се впишете в конкретна ситуация и да отговорите по-вярно за себе си

Относно моето мнение - както може би разбрахте съм твърдо против "пари" и "музика" в едно изречение, но въпреки всичко си купувам албумите, които за мен са истинска музика, другото си признавам най-съвестно, че го свалям "пиратски" и са все неща, които слушам веднъж годишно или не се намират на пазара. Също свалям албуми, които съм си купил, просто за идеята да не ги рипвам и да имам и на mp3-ки за плеъра.

Времената се менят - бързо

По света има много примери как музикантите могат и да са прилично възнаградени за таланта и труда си - без непременно да си 'продават душата'. Думата ми е за най-новите, експериментални бизнес-модели, където традиционните механизми на музикалната индустрия са разчупени от смели (на пръв поглед - губещи) решения.

Всички сигурно сте чели за експеримента на Radiohead с албума им 'In Rainbows' - те позволиха свободно 'теглене' от всички фенове по света.

Интересното? Не беше безплатно - имаше цена!

Колко? "Колкот' дадеш!" (Както казваха и у нас някои по-мъдри занаятчии, дюкянджии и кръчмари). Цената се определяше от самите купувачи, които имаха право дори да изберат 'Нула' като цена.

Резултатът? Прилична печалба! Наистина, 62% от всички 'теглещи' избраха да не платят нищо. Останалите 38%, обаче дадоха по нещо - от стотинки до над $20. Средно по $6 на човек. По-ниско, отколкото дават на iTunes (типично $9.99 на албум). Да, обаче (а) тези 38% с по $6 бяха много повече, отколкото за други албуми - купувачите на iTunes, и (б) Изпълнител или банда, работещи през големите музикални компании НИКОГА не прибират по $6 на продадена бройка (в най-добрия, ама НАЙ-добрия случай - около $1.50 на бройка; другото отива за реклама, 'дистрибуция' и печалба на компанията). Така че музикантите получиха, при средна цена $2.28 на копие (отчитайки и 62-та процента 'авантаджии') получиха МНОГО ПОВЕЧЕ, отколкото биха взели с EMI или друг лейбъл.

Бърз пример как работи тоя модел: имате 1000 пирати, които никога не купуват, само теглят. На всеки 1000 такива има 100, които са готови да плащат, но не повече от $2.00. Има и едно малцинство от само 10 души, които са готови да платят $10 за албума.

А. Фиксирана цена $10: Продавате само 10 бройки, вземате $100.

Б. Фиксирана цена $2: Продавате 110 бройки (1000-та пак пиратстват), и вземате... $220 ! (с 5 пъти по-ниска цена вземате 2 пъти повече пари!)

В. Плаваща цена 'Колкот' дадеш': 100те души плащат $2, 10-те плащат $10 -> Сумарно вземате $300 (с цена по избор вземате 3 пъти повече!)

Ако отчетем и муфтаджиите, средната цена на албум излиза едва 27 стотинки (!) - и 90% от феновете ви са "ви обрали" - но на вас не ви пука, защото имате $300 в джоба си (а през музикална къща за 110 продадени албума щяхте да вземете само $165 - в НАЙ-добрия случай...).

Не говорим за лавинния (вирусен) ефект от 1000 та 'законни крадци', които ще похвалят албума ви на други поне 3 - 5,000, между които също има 10-11% готови да плащат и т.н. Ако пък успеете да измъкнете поне няколко стотинки от неколцина от 1000-та, или сложите минимална долна граница на свободната цена - получават се безброй сценарии, разгледани по-подробно тук.

Поуката, с думи прости, е че доброволно избраната цена може да е един от най-печелившите модели за музиканта (моите извинения на компаниите и техните акционери )

= = = = = =

Друг един МНОГО интересен модел може да ви е по-малко познат. В него феновете не плащат за албумите (теглят ги безплатно), но стават акционери в бандата. Ако не знаете сайта SellABand , обезателно го разгледайте (и - защо не - пуснете се там, ако имате продукт в който вярвате!).

Стартиран в Холандия от опитните музикални бизнесмени Йохан Восмайер и Дагмар Хейманс, сайтът не е просто 'още един MySpace' или някой от никнещите като гъби сайтове за качване на собствена музика. Работи така:

1. Регистрирате артист/банда и качвате музиката си (може да е демо, може да са 2-3 песни вместо цял албум).

2. Пропагандирате с всички познати он-лайн методи (SellABand помага) и хората започват да теглят музиката ви. До тук нищо ново.

3. На теглещите се предлага (тук е ГОЛЯМОТО ново) да инвестират в бандата, на малки и достъпни дялове от по $10 (може да станеш акционер и само с един дял, някои слагат - доста - повече). Сумата не е за изтеглената музика: а е срещу бъдещи печалби, ако бандата успее; израз на вяра в бандата, точно както инвеститорите на борсите показват вяра в някои фирми.

4. Когато една банда събере $50,000 капитал (примерно 5000 фенове са взели по един дял, или 500 - по 10 дяла) - фирмата SellABand сключва договор с бандата и финансира останалите (значително по-големи) суми за професионален (пре)запис на пълен албум, неговото издаване, дистрибуция и сериозен маркетинг във всички медии.

5. Когато така издадения албум започне (дай Боже!) да се продава, всички акционери - едри и дребни - получават съответен процент от всички продажби, докато албумът продължава да се търси (вкл. и вторичните royalties за използване не музиката в реклами, филми и пр - и всички други доходи).

Фирмата SellABand прави една инвестиция със значително намален риск: вземат в лейбъла си банди които вече имат поне 5000 фена, а не такива с неизвестно бъдеще; филтъра/избора на качеството на музиката и нейната бъдеща продаваемост е направен от самата публика и рискът е поделен/намален. (Sony BMG или EMI инвестират в 100 нови имена, от които 90 остават на загуба, 9 си покриват разходите и само 1 носи печалба - при все щателния подбор от изключително професионални A&R специалисти).

Изпълнителите не трябва да търсят спонсори или да си залагат къщите, за да направят професионален запис и да платят за реклама и дистирбуция - получават всичко това, щом покажат първите си (наистина верни) последователи.

Самите фенове - както никога досега в историята - вместо да плащат за музика, могат да печелят от това, че я слушат!

= = = = = = =

Fusion, можеш да опиташ някой от тези модели за предстоящия си албум. Макар да нямах за цел практически съвети, а само общообразователни идеи (извинявам се, ако за някои колеги съм разкривал тайните на топлата вода), в тези идеи има доста хляб. А има и други зараждащи се формати и схеми за музикален (и не само музикален) бизнес, които отразяват технологични и социално-икономически промени около нас.

Има и неизмислени още модели - ще се радвам, ако някой от вас ги роди: бъдете смели в творческо-деловото си мислене!

Б.

П.П. Ако пък някой има апетит да направим един БГ SellABand - измежду участниците във форума (или пък неговите стопани?) - готов съм да помагам с каквото мога. Желаещи?

Oбикновено купувам лично от музикантите или от разпространителя, поне така се случва.

Аз си копувам дисковете най-често от магазините, защото ми е приятно да се ровя и да разглеждам и...
Винаги преглеждам и преоценените CD-та...по лев, два и т.н. има интересни неща...
Много често си пазарувам и от бензиностанциите...всеки път хвърлям по едно око на албумите и компилациите на стилажите с музика. Копувал съм и доста, които после се оказва, че не ми харесват кой знае колко...обложките подвеждат...
Но пък ако съм решил да си намеря конкретен албум - ще обърна света и пак ще си го намеря...В това отношение интернет е незаменим помощник! Най-трудно намирам старите заглавия...
Почти не тегля музика безплатно...имам в предвид цели албуми...понякога само определена песен или клип... иначе предпочитам да си взема диск с обложка в която да чета подробностите около записите, текстовете, аранжиментите, и т.н. все неща, които така или иначе ме интересуват и вълнуват!

... давам честен отговор - попадне ли ми албум в торент сайтовете - тегля - слушам - ако ми харесва си го оставям на харда - ако не го трия...
...музиката не я деля на българска,германска, американска и финландска...
...бих си купил оригинални албуми...ако много ми харесват и имам възможност...
...но хайде да не се правим на ангелчета и патриотчета...
...рядко някой дава 10-15 лева за неща, от които няма кой-знай ква нужда и които лесно могат да се набавят от някъде другаде без пари...

...факт...


...а иначе за мен си знам,че рядко се случва на година да харесам повече от 10албума...ако БГ банда попадне в Личния ми Топ 10 за годината ,не знам дали ще си купя албума, но на концертите им ще присъствам често...
...но ще доживея ли БГ Банда да се нареди до Lamb Of God, BFMV,Trivium,Slipknot,Hammerfall или Gamma Ray примерно

...и знайте ,че въпреки това подкрепям Българската Метъл сцена - останалите БГ музики не ме интересуват....

...ей тука с това изречение показваш,че на Теория си ОК , но на практика в БГ ще се издъниш Тотално - мога да се обзаложа

Страхотна тема...
Прочетох с голям интерес.
Подкрепям BlackCorsair в мнението, че ако се ограничи само за България, идеята SellABand ще се провали, но акционерният принцип на инициативата ме изкефи максимално.

Аз не съм отговорила на анкетата, щото освен магазините (и аз като savov обичам да си ровичкам), искам да си плащам и на друг принцип. Изтеглям си албума безплатно. Слушам. Ако ми хареса, плащам... 2 долара (примерно). Ако си го пусна и след 6 месеца, да има опция да си платя още 10 долара. Ако си влача парчета в mp3-ника и им се кефя и след 5 години, да мога да си доплащам "колкото ми текне", докато слушам (с SMS например). Така... с натрупване, във времето.
Истинската музика и истинските книги не се похабяват с годините.
И тази им характеристика трябва да бъде най-скъпа! Поне аз така я оценявам...

Интересно. Обаче колко хора, които познаваш ти ще си изтеглят албум на който пише БЕЗПЛАТНО и ще дадат доброволно пари? Едва ли познаваш такъв.... пък и няма какво да се лъжем.... всички теглим като луди от торенти и сайтове... Именно затова (в световен мащаб явно) когато разговарях с един изпълнител от световно известна банда и го питах как се оправят с кинтите и той се усмихна и каза - "ние сме стара банда, от преди интернет"....

понеже тая тема е доста актуална за нашата банда защото сме пред издаване на албум ... мислихме, умувахме и стигнахме до извода че ще го разпорстраняваме по следният начин.

1. 100% безплатно в нета - да го духат пиратите, няма да могат да откраднат това което не може да се открадне
2. по концерти ще мъкнем торбите с дискове и ще продаваме колкото да покриваме разходите

само ние си знаем какво ни е струвало всичко като нерви, време и не на последно място пари ... та дали това е правилна стратегия или не зависи единствено и само от публиката.

Поздрави
Алекс

п.п. тая тема ме навежда на мисълта да оставим няколко ВИП бройки които да бъдет поднасяни само след 22ч. в интимна атмосфера от готини мацки ... ехехехех .. добре звучи ... ехехехе ... и като се знам какъв съм ще си ги запазя за мене .. ехехехех

Най-важното и основно предимство на мп3 формата е компактността и удобството.
Ако приемем, че пълната дискография на една група е между 500 мб и 1 гб, то на един 500 гб диск (на цена ~150 лв към момента ) могат да се съберат пълните дискографии на 50 до 100 групи. Ако групите имат средно по 10 албума, това прави 500 до 1000 албума, каталогизирани удобно (\директория музика\директория група\директория албум\песен.мп3 ), всяка от които е достъпна за слушане само за секунди.
А сега да си представим същите 500-1000 албума, подредени на дискове в ракове по стената - първо колко място заемат, второ колко усилия отнема да ходиш, да търсиш, да вадиш, после да прибираш, пък ако на няколко им се разместят кутийките по погрешка - иди ги търси после кой къде е.

Първо - този албум беше пуснат в интернет с кофти качество. Второ - впоследствие беше издаден заедно с бонус диск, и всички тези хора, които бяха отделили пари след свалянето от интернет, бяха един вид прекарани. После четох, че тъпаците даже били недоволни от експеримента.

На мен ми харесва как Trent Reznor си пуска новите албуми в интернет, с качество по-високо от това на обикновено CD, и не иска грам пари за това.



Това е много добър начин на разпространение! По този начин аз бих могъл да изтегля албума ви и да го чуя, след което ако ми хареса, бих ви дошъл на концерт, и евентуално бих си го взел оттам. По този начин се сдобивате с един потенциален фен и купувач, който иначе никога не би проявил интерес към вас.

... сложна работа е с разпространението на албумите - ясно е,че няма рецепта , особено за БГ...
...и пак стигаме до това - изпълнителя и бандата да се оправят сами - а не бива така...
...каде са лейбълите, договорите, сцената,институциите гарантиращи правилата на играта?...
...сама птичка - пролет не прави ...
...горните примери са по-скоро изключения от правилата...
...в БГ правила няма...




..."не ги виня животните,че не искат в България.Те хората тук живеят трудно, а какво остава за камилите"...

Трент Резнър не ги пуска съвсем без пари, просто има друга схема, в която цепи продукта на няколко категории, със съответното заплащане:

Ако искаш само музиката, с нормално качество - теглиш безплатно. Без спам на мейла и тн.

Ако искаш по-високо от обикновено качество (ФЛАК) даваш сумичка, по ниска от Итунес.

Ако искаш диск с обложка, артуърк и още доста екстри - плащаш като поп, но знаеш че си един от малкото хора, които го притежават.

Рейдиохед, макар че са ми любимци, май не споменаха колко печалба са направили от експеримента. бате Трент, след като напусна лейбъла си с обвинението че не знаят как да продават музика направи за 2-3 месеца над милион чиста печалба.

Ама при него става дума за сериозен и концептуален маркетинг на много високо ниво.

Последният му албум е достъпен за напълно безплатен даунлоуд с каквото качество си избереш ти, както има включен и артуърк. Трябва единствено да се регистрираш.

Ако си фен, естествено че може да си го купиш и на CD или винил.

http://dl.nin.com/theslip/signup

the music is available in a variety of formats including high-quality MP3, FLAC or M4A lossless at CD quality and even higher-than-CD quality 24/96 WAVE. your link will include all options - all free. all downloads include a PDF with artwork and credits.

for those of you interested in physical products, fear not. we plan to make a version of this release available on CD and vinyl in july. details coming soon.

Да вярно. Аз говорех за предишния. Или по-предишния ? Той май издаде 3 албума за 1 година.

Но все пак говорим за човек, който пусна 2 часа видео от концерт с перфектно HD (или беше VHS) качество напълно безплатно и използва дори тоалетните в концертите си за нестандартна реклама.

Както и да е, много се отплеснахме, извинете за офф-а.

Не съм саксиен теоретик, повече неща правя отколкото казвам (с такива работи си изкарвам хляба - вярно, не в БГ). В нашенско, наистина има някои особености, но IMHO главната е:

- в някои страни и култури, като хвърлиш една идея на масата - неколцина веднага ще скочат "Давай да го правим това!" и дори ще се надпреварват да инвестират в идеята.

- в други култури (БГ е ярък пример), споделиш ли идея - многобройни добре образовани и интелигентни хора веднага ще ти докажат с неоспорими научни доводи как.. това няма да стане. Други - неспособни на научни доводи - просто ще кажат " 'Ми к'вато ни е тъпа страната, няма как да стане.." - без да съзнават, че всяка страна е само толкова тъпа, колкото хората й.... Но така или иначе, в отсъствието на грам вяра, никой няма и да опита прогресивните неща и ще си кара по калните коловози - надолу.

И музикантите ли са станали такива?

За това защо може да се порвали в БГ вече отговорих на колегата - но нямаш представа какъв бисер си написала! (В положителния смисъл!).

Идеята за кумулативен модел на заплащане, разсрочен във времето и отчитащ дълготрайната ценност на музиката - е оригинална и има много хляб. Ако излезе нещо, някой ден ще ти призная авторството и ще ти отчисля процент В съчетание с инкрементални микро-плащания, като през телефона (1.Малки сумички не възпират човека да 'се бръкне', 2.Лесно е с телефон - няма кредитни карти-марти, шопинг-каручки и препращане на други сайтове) става направо трепач. Едноденвките ще печелят.. само един ден. Трайните парчета - додето се помнят и харесват (почти автоматично урежда и доживотните авторски права, от които живеят по-старите банди - споменатите 'от преди Интернета')... Иска, разбира се, доста работа докато се вкара в истински бизнес - но е ценна идея, браво!

>..." Истинската музика и истинските книги не се похабяват с годините. "

И аз така мисля, но получих живо опровержение: в празното ми БГ жилище чакат няколко хиляди книги, на които след всичките обяви така и не се намери купувач. Ценни книги, събирани с любов и какви ли не трудности, световна литература - преводна и в оригинал (на 4 езика), художествена и книги за изкуство, театър, музика. Един двама 'търговци' с пикапи идваха и искаха да си избират - и след като 'обезкостят' само най-ценните (според тях) работи, да ги заплатят 'на кило'... Плочите с джаз и класически рок дойде да купи чак от Будапеща един унгарец (нямаше софийски мераклии)...

Нещо ми се върти в главата стара приказка за свинята и кладенчовата вода. Дали няма да се прояви същата свинска природа и когато ги подаря (както съм решил) на някое училище или селско читалище? (Да ги хвърлят за претопяване, че да си освободят място за нещо 'по-полезно'?...)

Това вече стана съвсем оф-топик - но е и сред причините никой да не дава пари за музика. Та - за какво говорехме?

По прицип си прав за труда и за 15 лева мисля че не е виновен тоя дето тегли а тоя дето го е качил и позволява свободен даунлоад, всички теглят музика от разни сайтове може би никой не мисли когато е от другата страна.Ако продукта е добър и го няма в интернет всеки ще си го купи сигурен съм в това.Има и още нещо доста хора ще търсят албума в музикалните магазини които отдавна няма голям избор.

...да де Аз съм виновен - и хората с потрошени глави от блъскане по стената...
...в следващия си пост сам назоваваш конкретни примери за Оценяването на Музиката и Книгите в БГ...
...далече съм от мисълта да развивам теории за разпространението на албуми в БГ и по света...

...фактите са факти ...нещата са такива каквито са...
...отдавна не мечтая,нито се напъвам да променя статуквото...

...в БГ няма правила,работещи институции,сцени,субкултури - хората не са общество , а са бедни едвам оцеляващи единици...
...не отричам,че в София,Варна,Бургас и още 2-3 града има малки изключения и някой нещо прави,но в останалата част нещата са Скръб...
...поради чисто Родната ни действителност - тези "нещоправещите" или бегат далече от БГ или спират да мърдат рано или малко по-късно...
...в БГ няма кой да купи албумите ни... ако кажа има - то бройката 1 000 продадени CDта достатъчна ли е - щото е като добро пожелание?!...
...а ако ще правите Албума за чужбината - успех ви желая, като знам каква е конкуренцията в световен мащаб ...

...затова съм песимист...
...за това си правя моята музика за кеф...

Какъв интернет? Пиратството далеч не е толкова младо колкото интернет. Масово плъзва даже още с магнитните ленти като лесни за презаписване.
Трябват ми пет минути ровене на тавана другия път като се качвам да точа домашно вино за да намеря презаписвани плочи! Бийтълси, мийтълси, таткова ми работа.
Пирати винаги има, работата е, че аз поне ги деля най-най-условно на два типа:
1) Такива, които по никакъв начин не биха си купили музиката. На тях и интернета да им спреш, и силни магнитни смущения, и всичко дето се сетиш, те само заради идеята и манталитета ще измислят нов носител, за да си токнат музиката на него.
2) Такива, които теглят с цел проучване/опипване или допълване на колекция.
Аз си признавам, че съм пират, но от втория тип. И по-голямата част от това, което ми е харесало и на практика слушам го купувам. Тази част, която не съм си купил е поради липса на възможност или големи усложнения - например да се налага безбожно скъп транспорт от майна си райна или просто вече да не се продава.

Аз споделих как мисля да процедирам (ще ме извинявате, темата стана дълга и мисля да го систематизирам отново, по-кратко).
Пиша албума и пускам за свободен даунлоуд с възможно най-високо качество в Интернет. Пускам и непълен артуърк, текстове и повечето материали.
Ако някой бъде чак толкова заинтересован ще измисля опция да плати разходите по печат на диск/кутия/книжка/материали за примерно 5-6 лева и транспорт и си го получава на адрес плюс усмивка, която остава едно от малкото безплатни неща

Допадна ми и идеята за плащане с смс, но е много груба и недоразвита в този си вид, просто няма да работи. Трябва й доизмисляне.
Друга идея, която ме впечатли е тази за (т.нар. от мен) избирателното плащане. Дори това според мен е най-красивия вариант, но аз поне няма да успея да го приложа. И все пак, малко се отпуснах за което моля да ме извините, далеч не става въпрос за моя албум а попринцип


Оффтопик:
BlackCorsair
Потребител No.: 666

Сигурно доста хора от форума ти завиждат Не ме взимай веднага за психопат, случайно ми се плъзна погледа и ми направи впечатление. Също не съм и от феновете на тоя с рогата тъй че... да Мир и бира!

^^^.. Ми той човекът за това е с аватар на "Line 6"! Да не помисли че е Fен на марката ?

номера на звяра е случайност...
...line 6 аватара е минало...
...вече бера слънчогледи ...

Абе, човече - не съм пълен идиот, мислиш ли че не виждам (почти) празната бутилка на родината ни? Помията и мрака? Защо двайсе-и-кусур години живея по чужбините?

Разликата е само, че едни (и ти си май от тях) викат: "Тая бутилка е полу-празна", а други казват, че е наполовин пълна. А на мене прякора ми е Бутилка-и-половина. Одъртях, а не ми идва акъла - и да знаеш, такива откачени търкалят Глобуса. Другите се возят.

Плащането с SMS е много просто, но иска подялба с операторите (и те са доста хищни в исканията си). Вместо музикална къща да дои музиканта, ще го доят М-тел и Как-се-казваха-там другите оператори Вариант е, ако склониш някой от тях да спонсорира издаването, та поне да си 'заработи' процента от всяка продадена бройка дето без друго ще си отчислява само защото обработва SMS-ите. Можеш да им преотстъпиш и мобилните права (за даунлоуд в телефон; но никакви други права!).

А 'избирателното' плащане е още по-лесно. След кате вече си решил да даваш дигиталните копия без пари, какво ти пречи да сложиш един PayPal адрес и да обявиш "Ако ви харесва тая музика, платете колкото смятате че струва." Нека болшинството не дадат нищо. Нека да не са 62% както по света, а да са (по нашенски) 99.9% В никой случай няма да си по-зле, отколкото без експеримента - нищо не струва и не боли!

Разбери: истинската ценност на модела не е в кинтите (Radiohead и Trent Reznor не го правят за това) - получаваш безценна обратна връзка: кой ти харесва музиката и защо? (Или не я харесва - и защо?) Възможност за директен и личен диалог с всеки един от публиката - няма по-силно оръжие за създаване и заздравяване на фен-ска вярност, а всеки фен е вирус: безплатен маркетинг агент с експоненциална форма на разпространение. А като непредвиден 'бонус' към това, можеш да получиш и някой лев - да си покриеш (частично) разходите по записа и продукцията. Може пък и повечко да дадат?

Не знаеш докато не си опитал!

.

И аз искам да подкрепя fusion. Това е и моето виждане за нещата. Целият музикален бизнес е една помия. Музика и бизнес не се връзват. Те са двете абсолютни противоположности.

За мен една от най-големите причини за ниските продажби на родните ни групи е малката реклама. Знае се кои места в Мрежата посещават интересуващите се фенове. Знае се какво четат. Тук въобще не говорим за огромни суми за реклама. Просто трябва наблюдателност и стратегия. Усиленото концертиране е задължително. Трябва да се създаде шум около бандата и излизащия им албум.

Винаги съм считал начина, който избраха група Лавина, за страшно добър. Те издадоха дебютния си албум безплатно. Разпространиха го заедно със списание Про-рок. След време и втория албум го разпространиха пак така, но вече с някаква символична цена. Човек можеше да избира - само списанието или списанието и албума. Дали си избиха парите - те си знаят. Този начин ти гарантира някои неща. Албумът ти достига до интересуващи се хора. По времето на дебюта им тиражът на Про-рок беше 2500 бройки, сега е повече. Значи музиката им е достигнала минимум до 2500 интересуващи се човека. Това мигновено те поставя на картата и ти гарантира някаква посещаемост на концерти, някакви бъдещи продажби на албуми (ако искаш да продаваш) и още работи, стига хората да са те харесали.
Но най-важното е, че музиката ти достига до хората. Случва се това, заради което въобще си започнал да се занимаваш с музика.

Въпросът е: колко % от потенциалните потребители изобщо посещават интернет? И колко % от горните са склонни да "пазаруват" от интернет? Много от тези "високотехнологични решения" на рекламо-дистрибуционните проблеми сериозно надценяват техническото ниво и способности на дълбокия прованс.

Но тук говорим за форуми, където за 5 минути можеш да промотираш албума си безплатно.

Процентът на потенциалните купувачи, според мен, е много близо до 100. Ако покриеш всички места, които интересуващите се посещават/четат/слушат.

Браво натая банда Лавина! За пръв път чувам за тях, но методът им на разпространение е професионален и съвременен. Ето, че и в БГ може! (И на тях сигурно добронамерени познавачи са казвали, че си губят времето с тия списания-мисания и че нищо няма да излезе). Ако и музиката им я бива, на път са за сериозен успех.

Ще намеря време да разбера нещо повече за тях

.

^ ако ми се довериш, не си заслужава усилието да им търсиш сд-то.

без да се обижда никой, но за много малко родни изпълнители си заслужава да се дадат пари.
начина с фен оценяването е добър. обаче няма да реши финансите на бандите.
тенденцията е да се печели от концертна дейност и сд-тата да идват като рекламно нахъсващи материали.
(говоря в световен мащаб - нашата държава ще я "закриват" най-вероятно)

и да, при толкова много музика, няма как да платиш всичката.
мисля, че е достаъчно да си купуваш нещата на тези, на които си истински фен.
останалите и без това ги чуваш информативно.
та така, навремето нямаше и карахме с гадни преснимани таб сонгбукс от юбиса.
та пита ме един приятел, защо съм се изхвърлил с по 30 долара за оригинални таб
книжки на любимата си банда. ами просто мога да си го позволя и искам на тях (поне) да имам оригинални
и да ми е приятно като ги ползвам.

Разбира се, че за малко си заслужава. То като цяло от светновата сцена за много малко групи си заслужава да си дадеш парите. Но много малко на фона на огромния брой групи, които съществуват. Не съм си взимал и няма да си взема албум, само защото групата е българска. Ще си го взема, защото музиката им ми е харесала. Няма значение какви са по народност. Това, че са българи, само може да ме радва.

Но тук вече се изложи. Дори само за това какво нещо са изкарали си заслужава да се поинтересуваш от тях. Дори и да не ти допаднат безспорните им музикални качества. Дори само заради барабаниста им.

Не, не ги познавам. Казвам го като фен. Защото за мен те са една от най-добрите ни групи, дори и след по-слабия им втори албум.

Албума Окуляр на Лавина го бях чул само веднъж.
Затова сега си го пускам отново.
Парче първо - добро интро. Не добър баланс между,китари, бас и барабани.
Първи куплет - о ужас....какъв е този вокал?
По натам на припевите се справя. Солото минава. Пак рецитация - пак вокала се дъни. Накрая на припева - Пак ще се бия - просто няма глас да удържи дългия тон....
Парче второ - отиваме в някакъв съвсем друг стил.Отам пък почва опит за здрав метъл. Басът избива. Китарите звучат леко срамежливо и полирано. Вокалът няма да го бъде с опитите за пеене в стил Халфорд.
Парче три - това съм го слушал от някоя западна банда. Мош - ала Антракс.
4-то - изяснява ми се, че не е лош вокала, но ако го сменят с по-добър ще си направят услуга. Знам няма вокали за метъл под път и над път.Това соло все едно го слушам за 4-ти път. Китариста може да свири, но нищо не казва.
5-тото започва с дабъл китара. Пак не звучи както трябва. И по натам с пеенето и с барабаните - опит за Айрън Мейдън. Естествено неуспешен. Ако сравняваме с Мейдъните. Иначе поредното праче в тавата. Отново дабъл соло по средата - този път 100 % ала Хелоуин - вече падам под стола.

Да слушам на там не си залужава. Който иска да им се кефи.
Не е лош албума, но е поредният БГ РОК.

тони темата е за разпространение а не за качество ... а това дали на някой му харесва или не е въпрос на вкус, но все пак мерси за излятите комплекси от твоя страна, надявам се си по-спокоен сега и ще можеш да спиш на спокойствие като знаеш че целият свят има достъп до твоето мнение (което е като задника така или иначе - всеки си го има)

Разпространението има смисъл, ако има качество.
Иначе какво да разпространяваме?
Показателно е, че отговорите по темата - ще си го купя от магазин
и да ми го доставят с мацка са водещи и фифти-фифти.

Ако някой иска въпросният албум - подарявам го, вместо да полети към коша.
Бицев е с предимство, като първи изявил интерес.