Jump to content
Българският форум за музиканти

Топ потребители

  1. dedo pop

    dedo pop

    Members


    • Points

      4

    • Мнения

      163


  2. Evtim Djerekarov

    Evtim Djerekarov

    VIP listed


    • Points

      3

    • Мнения

      8666


  3. yamaha

    yamaha

    Members


    • Points

      3

    • Мнения

      1192


  4. patzo

    patzo

    Members


    • Points

      2

    • Мнения

      610


Най харесвано

Showing content with the highest reputation on 04/03/21 във всички области

  1. Здрасти на всички. Намаляването скоростта на на живота засегна и мен. Основно ми засегна главата, спряха много процеси, а самоконтрола ме напусна. На негово място се настани някакъв ентусиазъм, които ме подканя да върша непознати за мен неща. Всичко започна от една покупка в Джъмбо. Купих си мелодика, за огромната сума от 19 лева. С нея издялках две кавърчета: и През това време си купих бас, скуайер стратокастер, наскоро дойде и укулеле. А с китарите нещо ми е труднико. Ама ентусиазмът друго говори. И целия си акъл го слушам. Мина година и стана друга беля, приятел ми подари китарка, акустична. Произведена юли 1984 г., зарязана на тавана в найлонов чувал. Хванах я в ръце, огледах, прав гриф, сериозни проблеми няма, освен разлепена задна дъска. Обаче нещо ми малее. Слагам я до статокастера, ами вярно е по-малка. Премерих я, излезе 82-83 см. Ми сега. Отварям гугъл и го питам какво знае по въпроса. Тука трябва да кажа, че цялото терминология, която ще използвам учих през това време. У гъгълчо ми разказа за 1/2, 3/4, 4/4 китари, че имало класически, акустични и още много видове. Основното проблемче на тази китарка, беше, че е 40 мм на ната. А моят стратокстер нещо е дялан и също е 40 мм и трудно си събирам пръстите. А китарката не звучи зле, приятна е. Нищо, че е 84 набор. По същото време се запознавах с укулелето. Купих си концерт, ама като го хванах, имах усещането, че ще го счупя, много мънинко. Ентисиазмът обаче ми подшушна отново да си поговоря с бай Гугъл. Извади някакви таблици с размери, хванах ролетката и почнах да меря. Дължина, ширина, скала, ширина при нъта, ширина при 12 прагче и се оказа, че тази китара съвпада с разлика от няколко мм са баритон укулеле. Ентисиазмът се ентусиазира и направо ми изкряска в ушите - ще правиш баритон укулеле. Ами сега? Нали членувам в организацията "Пречат ми ръцете, а може би и двете". Но се реших и бам с главата напред, заедно с ентусиазъмът. Пъва стъпка, махане на боята, защото единственото, което не бе боядисано на таз китарка, бяха струните и ключовете, даже прагчетата бях наклепани с боя и лак. И така, препарат за сваляне на боята, търкане с шкурки от 80 до 400, няколко дена се удушихме от тоя препарат и в цялата къща плъзна финия прах, щото вън студено и не ми се работи на двора. Резултатат Не знам какво дърво е, допуснах липа. Обаче, нали луд на шарено се радва, реших, че трябва да се мацне отзад и острани, да придобие по-така, укулелистичен вид. Купих някакви байцове, пет шишета, почнах да мешам, мацам, мешам, накрая ми хареса. И се получи това Отпред оставих натурално, отстрани и отзад по-тъмно, фребборда още по-кафяво, демек - трябва да лъже, че е палисандър. Позалепих каквото бе разлепено, в процеса на лепене стегнах яко със стегите и бам - се смачка малко отстрани. Ами сега? - Мокрене и разпъване, нещо подлагах, правих струвах, заличи се на 99%. До тук добре. Ами финиш? Харесвам лъскавото. Намерих у дома един прастар корабен лак, разредих го 5 части разредител към една част лак и се почна. Всеки ден по една ръка- Минава седмица, дървото изпива лака и нищо не се получава. Отново почнах да чета и новото познание дойде. Открих френската полировка. Това французите си заслужават уважението. Много хубави неща са дали на тоя свят. Като френското полиране. Търсенето на шел лак се увенча с успех. В църквата редовно идва един дядо, чийто баща някога е работил в едно от големите предприятия при нас - правили са мебели. И ми даде едно бурканче шел лак на люспи. Отивам в аптеката, търся 99% спирт, ама няма. Дадоха ми 95%. Нейсе, преживях го. Направих си разтвора и се почна здраво ръкоделие. Мажа, гледам клипове, пак мажа, гледам други клипове как се прави и китарката почна лекинко да понаблестява. Ха, дойде и задоволството и удовлетворението. Ентусиазмът се удвои. По това време почнаха да ми идват от Китай дребни пратчици с разни нещица - кокалчета за нът и седло, мостове няколко броя, ключове. И двойният ентусиазъм стана троен. Реших, че баритон укулелето ще е с 8 струни. Отново четене, запознаване и т.н. По същото време ме помолиха за съдействие при поръчка на укулеле, щото вече се водя познавач. Поръчахме от Томан, като се възползвах и аз с поръчката на струни за 8 струнен баритон. Третият ентусиазъм ми подсказа да се поинтересувам от бас укулелето. Тук само ще вметна, че от детство ме интересува басът. Как така се мести нагоре-надолу, прави бум-бум и изведнъж музиката става пълна. Опитвах да чета и се отказах навреме, щото ентусиазъм имам, ама раздел за запомняме и осмисляне в главата ми няма. Но пък си имам у дома музикант, който ми обяснява някои нещица. И така - какво е това бас укулеле. Ами абсолютно същият размер и скала като баритона. Значи трябва да се търси отново 1/2 китара. Двете седмици ровене в базар, олх и т.н. се увенчаха с успех. Намерих си 1/2 Орфейка, даже си има и име - Лора. С нея се почна същото. Сваляне на боя, шлайфане и се оказа, че е ползвано читаво дърво. Предната дъска обаче търпи критика - най-вероятно е топола, както му викаме тука - кавак. Нейсе, преживях го. Беше поиздута на моста, който се оказа завинтен с две винтчета. Понатиснах за няколко дена и се поизправи. Тук без боя Нея подхванах директно с шел лака. Дойдоха струните за баси от аликспреса, дойдаха ключовете и дойде време за събиране. И проблемите наскочиха. На баритона три пъти махах лака от предната дъска, в момента е четвъртия. И пак не ми харесва. Тръгнах да слагам прагчетата, но те се оказаха по-меки от сварени макарони и станаха на нищо. Айде пак четене, размери на прагчета, видове, модели и т.н. Поръчах, дойдоха и тръгнах да слагам прагчета. Криво ляво се получи. Издрах здраво имитацията на фретборд, мазах пак с байц и лак. По време на чукането с чукчето стана огромна беля. Главата с ключовете, които бях сложих се счупи. Оххххх. Ново предизвикателство. Залепих, стягах вързах, оставих 48 часа. Изрязах някакъв крив канал, наврях в едно 8 мм шпилка, залях с епоксидна смола. Чаках 24 часа. Шлайфах, пак байц, пак френска полировка. Опс, забравих да кажа - махнал моста на първата китарка, някак си го разлепих, нараних дъската, пак шкурене и пак лакиране. Още две седмици. Залепих новия мост. Дойде време да слагам мост на баса, - проблем, колкото и да се стараех, на стария мост направих прорез в който седлото играеше. Реших, че ще правя нов мост. През това време си купувах пилички, линии, лепила, шкурки, бургии, стойка за бормашина и какво ли не още. Успях да направя мост. Да са живи и здрави хората, дето са направили фрет калкулаторите, защото съм чувал нещо за Питагор и знам колко е важна дължината на струната и точно къде трябва да се натисне, за за излезе верен тон. С жената мерихме, слагахме, пак мерихме, накрая залепих. Моста на баритона се оказа на място, но на баса е искал много голяма компенсация на втора, трета и четвърта струни. И почнах с фината работа - да правя нътове и мостове. Някои отидоха в коша. На 8 струнния баритон няколко пъти запълвах каналите с лепило капчица и сода бикарбонат. Накрая до докарах да няма фрет бъз. Меря на 12 прагче, всичко точно, леко повдигнах по-дебелите струни, на седлото жулих в определена посока, да се получи правилна интонация, която е в поносими граници. За съжаление при баса ми остана един проблем - седлото е нисичко. И тук искам да попитам - какво мога да му подложа, става дума за максимум до 1 мм? Ето и финалните снимки Благодаря за вниманието! Дано не съм отегчил някого. Някой ден, по-скоро нощ, ще опитам да посвиря на тях и направя някакъв кавър. Дано не стане гавър.
    4 points
  2. AKG P120 - С малка мембрана е. AKG P100 - е спрян модел, но е с голяма мембрана и се отличава от по-скъпите от серията само по нискосрязващия филтър и пада. Ако го намериш врора ръка за 100-на лева е добра оферта. Инъче от новите AKG P220 - си заслужава. Audio-Technica AT 2035 - на мен ми харесва как звучи. Но май беше електретен. Behringer TM1 - нов модел едва ли има много мнения за него. На хартия изглежда добре. От берингера съм пробвал Behringer B-2 PRO и за парите си е добре. Между другото той е индентичен със "rode nt2" - Платката, шпулата всичко е същото. Говоря за стари модел преди доста години който се правеше в китай. Няма нищо общо със новия rode nt2A - който се прави в Австралия. Инъче най-евтините модели на берингера са отврат. Говоря за C1 и т.н BOYA BY-M1000 - не съм го чувал дори. Rode NT1-A - добре е, но по-добре rode nt1000 или rode nt2A Audio-Technica AT2020USB - USB Мммм Не.
    2 points
  3. Ако просто разгледаш оригинали на популярни записи със спектрален анализатор, ще видиш, че при по-старите неща, от определена средна честота нагоре, енергията на записа спада с 5-6 dB/oct, докато при някои по-съвременни, особено pop записи, спада с около 3 dB/oct. Ето това е един прост пример как се променят някои неща във времето, ако можем да говорим за някакви стандарти в индустрията. Този rolloff във високите честоти при по-акустичните записи не непременно прецизно търсен с еквилайзери, а до голяма степен отразява това, как повечето инструменти нямат кой-знае колко много енергия във високочестотната област, а също и отразява това, кое звучи естествено на хората (в първите си смесвания, които бяха далеч от идеални, бях улучил доста точно този спад, без да знам за него, само защото сравнявам с други записи). Също така, има инструменти, които ти показват колко headroom имаш в записа, защото при мастеринга, често се гони максимално ниво, за да звучи записа ОЩЕ МАЛКО по-силно от конкуренцията. Това е тъй нареченият Loudness War, който в крайна сметка води до записи, които звучат много яко усилени, и много вяло, когато ги слушаш тихо, с твърде смачкана динамика (почти никакъв контраст тихо-силно). За щастие, напоследък индустрията започна да се поосъзнава малко в това направление (най-смачканите записи, които съм слушал, бяха като чели от периода 2000-2010 г.). Но човек трябва да има някаква представа, колко динамика иска да има в записа, в зависимост от стила, аранжимента, общата фактура, а и търсения естетически ефект. Запис тип Wall of Sound вероятно ще има по-малко динамика от запис на акустичен джаз.
    1 point
  4. Това ми се струват прекалено общи писания за хора, които за първи път ползват еквилайзер. Единствено съветът, ако нещо никак не е добре, да оправим проблема първо в микса, ми се струва универсален, от написаното. Точно това смятам и аз - добрият запис звучи достатъчно добре и на ниво микс. Мисля, че има добри примери за известни записи, които на практика не са мастерирани (освен при финалната обработка за запис върху съответните носители). Иначе обратното - да си нагласяме микса, за да "пасне" добре да даден EQ при мастеринг, ми се струва безсмислица и двойна работа. Извън темата, най-важно е качественото звукоснемане, и ползването на хубава техника (усилватели, микрофони, помещение). Това извън темата за изпълнението, разбира се.
    1 point
  5. На част от хората, пишещи по всички въпроси бих препоръчал (ако искат сериозно да смесват / мастерират): 1. Прилчно помещение с хубава мониторна система, позиционирана правилно, както и поне entry-level prosumer звукозаписна техника. 2. Повече задълбочено четене на специализирана литература по темата и по-малко научнопопулярни приказки. И то не на 1 или 2 "библии" по нещо си, а на повечко книжки, както и на статии. Защото това са си обширни теми с много различни гледни точки. 3. Доста реално смесване, четене, намиране на тракове от известни записи, анализ и т.н. Това си е сериозна работа и "научнопопулярният" подход към нея води до училищно-читалищни ТНТМ резултати в стил "построяване на социализма с подръчни средства". Аз съм посмесвал през годините неща с резултати, които мога да определя като движещи се по оста прилични-доста прилични (макар и не толкова добри, колкото ми с иска), но съвсем не бих могъл да се нагърбя с тежката и безсмислена задача, да дам рецепти за идеално смесване по табличка или фигура.
    1 point
  6. А защо трябва пак да го презаписваш - нали имаш нещата на канали и може да се върнеш на предишния етап като коригираш само проблемите на баса?
    1 point
  7. Това исках да кажа и аз - дори не и 3-4dB, на финалния етап често се правят корекции само от 1-2 децибела. Те и затова хората са казали - ако не си докарал нещата при микса, не разчитай да ги оправиш при мастера. Такова рязко обиране на ниските (с подобна крива) понякога правя на някой вокал, за да изчистя разни излишни външни резонанси в тази област, дето ги е хванал микрофона. Но в случая тези неща се правят още в началото, така че няма как да се говори изобщо за мастер.
    1 point
  8. Не отричам казаното по-горе относно това, че всяка песен си е отделна и не може да се прави на конвейр. Абсолютно вярно си е! А първият скрийншот или е шега или материалът е УЖАСНО смесен (ако предположим, че някой ти го е пратил за финални корекции/напудряне). Да режеш 18дБ на 100 херца... не мога да си представа даже в каква ситуация би било удачно. В мастър секцията толкова сериозна корекция е... меко казано нечовешки много. Там дори 3-4дБ корекция си е значителна и ако има нужда от повече това не говори добре за резултата от предходните процеси (запис/микс).
    1 point
  9. yamaha е прав, всяка песен си има своя душа и свой облик. Не може всичи да са с една душа, еднакви! Преди еквилайзер- аналайзер!
    1 point
  10. Не ми се обиждай, но пак го караш по оня учебник. Между другото дай някакъв линк към тоя учебник да го прочета и да видя какво точно е писано там...може пък да го интерпретираш грешно. Нещата изобщо не са толкова схематични, колкото ги описваш тук и в другата тема. От това дето го написа си вадя извода, че тези корекции ги правиш на всичко без изключение, ами ако работиш някое денс парче - и на него ли ще резнеш всичко под 100 херца и какво ще остане там след това? Музиката е "живо същество" проявяващо се в хиляди разновидности и за всяко едно парче се налага нещо съвсем различно. Оставям настрана, че в България хората дето разбират от мастер и разполагат с необходимата база за това, вероятно се броят на пръсти. Останалите сме "всичко в 1" - записваме, смесваме, коригираме (може и по учебник) и накрая като бонус "мастерираме". Гледайки графиката се чудя защо примерно трябва да вдигнеш тия 500 херца, ако парчето няма нужда от повдигане в тази област? Или защо трябва да вдигнеш високите ако микрофонът ти има повдигане по дефолт в тази област или пък парчето така или иначе звучи доста остро и се нуждае по-скоро от туширане на високите? Просто защото си видял в учебника тази примерна графика и си решил, че това върви навсякъде от класика до рок? Разбери ме правилно - далеч съм от мисълта да се заяждам, но това дето го даваш като пример важи само за някоя конкретна песен (дето дори не сме чули каква е)...и толкова.
    1 point
×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.