Топ потребители

Прекрасно написано от великият Валери Петров! Така си беше... ДВАМИНА Видях как стояха двамина другари пред щанда със двете електрокитари. Китарите бяха със жици и копчета, другарите бяха по джинсове с джобчета. Китарите бяха червено лакирани, другарите бяха съвсем препарирани и тъй пред тезгяха втрещени стояха, притиснали скули, в мечта и уплаха: че двете китари ще са техни след време; че друг ще превари преди тях да ги вземе! И отсам, от другарите, и оттам, от китарите течеше един диалог без слова и беше тъй тъжно, тъй тъжно това, че заети с покупки на легла и юргани, ний отсъждахме строго: „Какви хулигани!”, и не виждахме как, взели свойте китарки, с пуловер на шията, в блузите ярки, те пробиват тавана и литват в небето, високо, високо, там нейде, където бог Армстронг им казва с прегракнал глас: - Хайде бе! Де сте! Не можем без вас!