Топ потребители

Хората, които свирят на турнета с брадва или кемпер са банди, които свирят в малки клубове и това е продиктувано не от надеждността на техниката, а от теглото. Не е особено евтино да влачиш 40+ кг усилвател в кейс, но кемпера в раницата минава даже за ръчен багаж. Тия с винтидж усилвателите като АЦДЦ продължават да си ги ползват, но там транспорта не е такъв проблем. Да не говорим, че масово (особено за метъл) се ползват 90тарски усилватели, като MESA, Peavey, Marshall, които (без да съм експерт в електрониката) са доста дуракоустойчиви и сравнително лесно ремонтируеми.

Повечето модерни лампови усилватели са с многослойни платки и не са кой знае колко по-ремонтируеми от компютърните такива. Мисълта ми беше за старите лампови усилватели, че са чупливи и капризни. Че искат NOS лампи за да свирнат така, както са били проектирани. А като ги раздрусаш по пътищата или между континентите не е ясно дали ще отпалят изобщо тия дърти усилватели.

TONY, аз взех да се вълнувам от твоите планове, сега и аз съм на този хал. Опитът показва, че колкото и да сте репетирали, в студиото все пак си трябват няколко тейка. Много пъти сме свирили с разписани щимове, но повярвай, трябва да се освободи душата, да се "суингира", да си го има офбийта. Честно казано, трябва се се освободиш, да се кефиш, а това в стерилното студо, ако не си свикнал, трудно се получава. Затова те съветвам, сега времената са други и технологиите позволяват да си пуснете метрономчето в студиото, да си свирите и наслагвате НЯКОЛКО ДНИ (но без да пипате копчетата, аз затова вече работя само с IRs- няма разлика в саунда) и непременно плюс сух запис, защото не всеки ден му се получава на човек. Музата не идва "на повикване". Концертния музикант не е машина, както се налага на студийния. Кто си съберете материал, Ви трябва свестен музикант-продуцент, с абсолютен слух, познаващ тази музика. Примерно Пламен Велинов или Николо Коцев. Между другото Николо ми се обади, че си е направил студио до София, някъде по пътя за Перник (той си имаше и във Финландия) и може да ти бъде много полезен (май единствения с докторат по музика от нашето съсловие). Ако решиш, мога му се обадя да те препоръчам. Когато се прави мастеринга и автоматизацията, може да се наложи нещо да се пипне (абе май винаги се оказва, че бая ще си трябва) . Затова ще разбереш, колко е ценен сухия запис. За барабаните ти предлагам, ако имаш възможност, освен микрофоните да сложиш и тригери. И като обобщим: китара и бас- може в репетиционна, барабани- писани, електронни, акустични, акустични + тригери, вокал- непременно с поне 2 микрофона закрепени един до друг, от които единия кондензаторен, за предпочитане в изолирано акустично обработено помещение, ако има клавир- той е лесен. За перфектен запис има и пиниз- трябват и атмосферни записи (на обкръжението и се пускат малко в микса и дават живот на музиката, има и такива IRs за DAW), които дават дъбочина и динамика, ама не знам дали тук някой го прави. Идеята е да се постигне обкръжение, все едно свирите заедно в една стая или на една сцена и се избягва разликата в настроението на индивидуалните записи. Но това го правят големите майстори в големите судия- май само те знаят как и защо. Е, всъщност, акъли много, ама важното е да се прави музика. Желанието и мотивацията са най-важни. Успех!