Топ потребители

Абсолютно не съм съгласен! Един лампов амп ако е направен като хората ще те зарови. Това, че тук-там трябва да се смени някоя лампа (което е консуматив, както струни/палки) или след 15-20 години някой кондензатор не значи, че са ненадежни или боклуци и т.н. Има буквално милиони Маршал/Фендър и какви ли още не, които бачкат и се ползват идеално, въпреки, че са на 40-50 и повече години. А и някои от тях са далеч от добре направени. Тия АхеФХ и т.н. колко време според теб ще ги ползваш? Кой ще ти го ремонтира извън-гаранционно? Колко хиляди ще сипеш за новата версия, която ще пуснат след 2-3 години? И накрая най-важното - не звучи като лампов усилвател, какъвто се стреми да имитира. ?

Точно така е, за да е едно софтуерно решение дълговечно, трябва да е хардуерно независимо, защото след някоя друга петилетка тия фирми я ги има, я не!

Не е дискомфортно усещането на сатенирани позиции, завършени с фина шкурка. Сега си въобразявам, че имаш по натурално усещане за плъзгането и леко съпротивление (глупости). Разликата обаче (ако я има изобщо) е несравнима с това, да минеш на по-голяма дебелина струни и да бендваш. Иначе си прав, че трябва да се завършва докрай - най-малкото изглежда леко недовършено. След нова година може да си поиграя с левълинг на един бас (евентуално да му подобря екшъна). Ще съм по-подготвен, и няма да оставям полирането. Пожелавам приятно прекарване на вечерта и плодотворна нова година, с резултати в свиренето, без вманиачаване по оборудване. Сори че се нервирам - мъча се с кашкавалените ръце да свиря некви неща.. ни алтърнейт пикинг, ни легато, ни мисъл, за познания по хармония, акомпанимент и цели парчета да не говорим...

Заради доброто старо време, когато поствахме много музика, джемехме, правехме усилватели и камиончета и ги тествахме... бе готино беше. Сега фейса и някакви нови платформи завзеха сцената. Стар съм аз за тях С Ванката (Иван Иванов, а.к.а., някога в тоя форум, Anomandrus) се запознахме ... пак покрай форума. Пишехме разни мъдри мнения скрити зад никове, и накрая решихме да пием по кафе (не по бира, защото сме работни хора) на живо. Разменихме телефони, чухме се, проведохме следния култов разговор (цитирам по памет) "Здравей Яворе / Здрасти Иване / Ами хайде накрая да пием по кафе бе мен, стига сме чатили по форуми / Яко, къде ти е офиса? / На Булевард "Х" / Я, и моя е на Булевард "Х"... на кой номер? / Ами на номер "Y" / Така ли? И аз съм на номер "Y".... (мълчание) .... Ти на кой етаж си бе човек?! / На четвъртия / Ами аз съм на шестия.... Те така те. Истинска история. Оттогава сме приятели. Само с чатене по форумите и нета се стига ей до такива абсурди. Да се познаваш с някого на здравей-здрасти на живо и да имате тонове за какво да си говорите, пък да не го знаете. Мои са китарите, баса, перкусиите, мандолината и хармониката. Ванката намачка барабаните, добави китари и пя яко. И написа текста. Преди да го изпее, разбира се (шегуф). След това миксира, мастерира и спретна клип. Три-в-едно, и се добро Хаирлия да е. Слушайте на воля, безплатно е. Ако ви хареса, ашколсун и тешшекюр едерим Ако не ви хареса, пак ашколсун и сполай за времето Злите езици твърдят че по някое си радио щяло да се чуе скоро, но ние не им вярваме. Важното е музика да има. И да сме здрави. И да сме повече зад китарите, и по-малко зад клавиатурите. Толкоз от мен. Старото куче Явор, а.к.а. Jabs Неписал от години, пък какво му стана 'неска, не знам. Умили се