Топ потребители

Търсих по-дълга китара за баритон, и на края взех нещо подобно. 26.5" скала. Радвам се, че не е със седем струни.

За мен схемата е ясна: Много музиканти/групи(обикновено зле), които просто искат да се самопокажат пред публика за да се направят на интересни -> малко клубове -> ниска средна цена на заплащане.

Айде - нова година, нов късмет! Аз съм от тези, които се запънаха срещу идеята хората, които се занимават с музика за хоби да си правят синдикат, да го обявят за "музикалният синдикат в България" и да започнат да преговарят за пари с клубовете. Според мен, когато става дума за авторска музика и свирене в клуб - заплащането трябва да си е на вход. Това е най-реалната и адекватна преценка - колкото хора са дошли да чуят авторската ти музика - толкова пари ще вземеш. Ако парите са ти малко - прави по-качествена музика. Твърдо заплащане (на хонорар) трябва да искат музикантите, които биват наемани от клубове, ресторанти, барове, кетъринг фирми и т.н. Тяхната работа е да забавляват хората с музика (предимно), а и да изсвирят парчетата, които наемащия изисква ("Свирете само фънк от 70те"). Уговорката обикновенно е устна, но си има изисквания, които определят и заплащането (например "Трябва ни квартет за 70'тарски фънк; ще свирят 3 серии по 45мин с ето тези парчета за по 200лв на човек). Обобщение (за 2948 път по темата в този форум) - твърдо заплащане/претенции за пари/подобряване на условията на труда и т.н. трябва да искат хората, които се изхранват с музика (професионални музиканти). Хората, които си свирят САМО парчетата, които ги кефят (авторски и/или кавъри) и по начин, по който ги кефи и там, където ги кефи - да свирят на вход, както е навсякъде по света. Не мога да разбера защо някой, който свири общо 4 кавъра на Металика и 2 на Гънс ще участва в синдикат, ще взима мнение за заплащането и условията на труда на професионалните музиканти. Ако някой може да ми даде някакво логично предложение, различно от моето - да заповяда. Последният път някои от участващите в темата само мрънкаха и спориха, без да кажат нещо конструктивно. Весели празници, Петър

Здравейте . да дам и аз своя принос към тематиката за заплащането. 1. ЕСТЕСТВЕНО ЧЕ Е ПОДИГРАВКА ДА СЕ ПРЕДЛАГА СВИРЕНЕ ЗА ДВЕ ВОДКИ И 20 ЛЕВА. ДВЕ МНЕНИЯ ПО ТОЗ ВЪПРОС НЯМА. но............. 2. Много малък процент от музикантите от на "запад" са т.нар професионални музиканти - т.е изхранват се само от музика - и са съсредоточени в големите градове. За справка Милчо Левиев след като е бил диригент на биг бенда на БНР и един вид звезда в БГ за времето си , когато отива в Америка за да свири в бенда на Дон Елиас живее доста време от помощи за бедни , купони за храна...И то когато джаза е бил в силата си и сериозно популярен. 3. Дори и т.нар професионални музиканти не се срамуват да свирят халтури и ресторантски звуци по коктейли , партита и т.н когато останат без ангажимент. 4. Проблемът в ниското заплащане на музикантите е генерален проблем на БГ - в Америката имате възможност да работите в Макдоналдс 8 часа, което осигурява мизерно но достатъчно съществуване и след това да свирите каквато идиотия ви хрумне за лично удоволствие..което прави възможно и наличието на некомерсиалната музикална култура 5.За съжаление една сериозна част от добрите БГ музиканти са си решили проблема като свирят Макарена на шведските баби за по 6 месеца в годината. На практика синдромът Кипър- кораби- Абу Даби - Норвегия - Швеция вече десетилетия обезкръвява БГ музикалната сцена - истината там отиват страшни музиканти който свирят глупости по 5 часа ( не пет серии по 20 минути !! а пет 5 часа) след което най малкото с което им се занимава е креативна музика. 6.50 % от станалите леко известни БГ музиканти придобиват просташко и непрофесионално отношение към публиката. На концерти се ходи пиян и напушен като свиня с идеята че видиш ли той и Хендрикс правел така... но комент...Това е скапано и тъпо отношение към работата и затова и 20 лева е много - присъствал съм на такива концерти когато на след края на парчето барабаниста вдигаше пианиста от клавира , защото не можеше да стане. Един ярък пример от миналото - свирехме в обща репетиционна заедно с някои от имената тогава в БГ рок сцената. В бандата където аз бях имаше един барабанист 47 годишен тогава , невероятен професионалист, вадеше и свиреше едно към едно Вини Колаюта. Та докато т.нар звезди само дето не пикаеха с извинение на пода на репетиционната, този човек който можеше да им е баща метеше пода преди всяка репетиция с обяснението - ами , аз , свиря тук, от педалите на барабаните се вдига прах ... Обаче това е човек който свири повече от 30 години в от които 20 извън БГ и знае как трябва да се отнася музиканта към репетицията. Та същият този човек ми разправяше как след като завършат последната серия в клуба в Италия, си сменя дрехите и става сервитиор в същия този клуб...С КОЕТО НЕ ИСКАМ ДА КАЖА ЧЕ ТРЯБВА ДА Е ТАКА... но в крайна сметка е един вид оцеляване което може би си струва ако искаш да продължиш да си осигуряваш едно луксозно изживяване - а именно да се занимаваш с това което обичаш - музиката.. НО такъв компромис и такова посвещение става само след като твърдо си решил в себе си да следваш определен път. Аз лично си признавам че имах този избор и не успях да го реша в полза на музиката - за това обаче шапка свалям на тези които са го направили без да мрънкат - " ама видиш ли , тез идиотини не са ни оценили , пък ний сме гений, у на мама то...". Такива хора рано или късно ще успеят и ще постигнат това което искат Кураж, дружина...)