Топ потребители

Противно на повечето участници, аз обичам да си навивам адаптерите според китарата. Ако искам по-режещ и агресивен тон, ползвам плочка с керамичен магнит. (най-често на бридж позиция). А ако искам някак по-фин тон, ползвам блокче алнико-2 или алнико-5. Най-често навивам нек адаптера умишено една идея по-тих (по-малко навивки), въпреки, че е идейно да има по два извода (един от по-ранна навивка, и с ключе да се превключва между по-тихия и "нормалния" режим) - когато навивките са по-малко, тонът е по-бистър, освен, че е по-тих. Това дава възможност без пипане на волюма на китарата, или със съвсем малка корекция, когато ползваме средно силен овердрайв, да имаме режещ рокаджийски овердрайв на бридж адаптер, а когато минем на нек, звука да става по-бистър и ясен, което позволява например, да свирим и акорди, които не звучат замазано, особено ако пипаме по-леко с перото. Ако се ползват шишове от обикновена стомана, тонът е по-масивен, но малко по-мазен, с по-малко детайл. Ако се ползват сплави с по-малка магнитна проницаемост, за сметка на по-ниския аутпут се получава по-детайлен тон (така и индуктивността на бобините най-често намалява). Ако звукът на двата адаптера заедно е приемлив, обичам да правя комбинацията дефазирана - за да имам по-тих и плосък, дрънчащ тон за акорди, а когато тази комбинация е включена в хай-гейн усилвател - за малко по-плосък и някак отчетлив и режещ звук, доста подходящ за пънкарски powerchord пасажи като песни на Green Day, Offspring и т.н. Последно си навих адаптери за "жълтата" Wolfgang-подобна китара. Два алнико-5 хъмбъкера с умерен аутпут и малко по-слаб нек. Тя е с трипозиционен ключ и без TONE регулатор, а с нея свиря най-често на живо, което налага, да имам по-широка гама от възможности. Правенето на адаптери сега не е и трудно. С чичо митко взехме различни размери (бридж, нек) макари, някои от които навити (човек може да размотава просто) с различни цветове, подложки (основи) за адаптери, магнити, различни шишове и т.н. Така човек може сам да стигне до комбинация, която добре го устройва за съответната китара. Едно от нещата, които искам да пробвам е, да направя хъмбъкер от две макари, които имат в себе си алнико-шишове, като единичен адаптер, а отдолу да има и трета магнитно екранирана от звука на ктиарата макара, която "чува" само шума, а отделно от това, има изводи от всяка от основните две макари, някъде около 1000-1500 навивки по-рано от края. Така може да се получи адаптер, който има извод "хъмбъер", и извод "безшумен сингъл", които освен това са еднакво силни, а притежават цвета на fender-ски единичен адаптер. Друга интересна модификация, която може да се направи на китара е, тон регултора в едната посока, да маха високи честоти, в другата - да маха ниски, а да звучи балансирано в средата. Това ще е полезно при прекалено мазно звучащи усилватли. Всъщност, treble bleed кондензаторите, които понякога се слагат на волюм-а, вършат подобна работа при намален волюм.