Топ потребители

Айде че не съм се хвалил скоро... Fender American Ultra. До сега не съм имал електрически Фендер.

Вижте какво си купих от музикалната работилница: Овърдрайв преамп. Фирмата е българска - Kyro, аз за първи път ги чувам, ама съм впечатлен. Имаше стачка за тестове, хората бяха много любезни и обясниха на всички присъстващи каквото ги интересува. Аз тествах този преамп и ми хареса, накрая като казаха, че е на промоция 150 кинта, веднага взех един Оказа се последния, явно са впечатлили и други хора преди мен. Още не съм го пуснал при мен, взех го на база това, което тествах там, но за възможностите, които предлага цената си я бива.

Проблемът на златните уши е, че са нелинейни в златно сечение и съответно чуват всичко, което не се чува, но най-често не чуват това, което се чува. И така ние, обикновените хора с чугунени или стъклокерамични уши, най-много от неръждавейка, изслушваме много за вътрешните терзания, душевните оргазми и цялата палитра от недостижими за нас чувства, които апаратурата поражда в душата на златночувателя, но това твърде често остава за нас един красив разказ за един съвършен свят, до който ни се напомня, че никога не можем да се докоснем, за да почерпим с пълни шепи от неговата божествена сладост.

През септември нов проект с моето скромно участие излезе на светло. Групата се казва Aliens In Search Of Space Nar, което ясно показва и стиловата ни неуравновесеност Първото ни парче можете да чуете и видите тук, а до края на годината се надяваме да пуснем още поне 2: Aliens In Search Of Space Nar са: Итън Шейбър - вокал и китара, познат и от проекта Selqnin Dion Михаил Михайлов - китара (също и китара в One Day Less) Николай Иванов - ударни инструменти (също и със Soundprophet) Явор Разбойников - бас китара

Един портокал си взех, че от доста време ме сърбеше. Яде ефекти за закуска. Признавам си - за дуум го взех, а се оказа че умее всичко.

Понякога намесването на ренесансови астрономи може да доведе до решението на потенциален проблем ... в Кръстова вада.

Българска Mузикална Работилница е първото по рода си събитие в България, което има за цел да събере под един покрив талантливите хора на България, които извършват дейност свързана с музика, музикални продукти или музикални услуги – музиканти, лютиери, звукозаписни студиа и др. Събитието предоставя възможност на широката музикална публика да види лично, както хората, които стоят зад даден продукт, така и самия продукт. Очакваме ви на 20 Април 2024г. /събота/ от 10:00 до 18:30 в Joy Station, за да станете част от това уникално събитие! Вход СВОБОДЕН! https://www.bgmuzikalnarabotilnica.com/ P.S. С любезното съдействие на колегата @Baby Thomas, който ни светна за тази хава!

Пиша този пост с цел да събера максимално много хейт във форумното общество и да създадем небивала по рода си и размер вакханалия ... След тази апетитна интродукция искам да пристъпя към същността на моите излияния. Имам няколко приятели меломани, които разполагат с "модерни грамофони" вкъщи, кой купуван от магазин за черна техника за 100-200 лв., кой се изръсил с някой и друг лев отгоре от по-специализиран магазин за ценители и всичките до един ми обясняват: "Абе, да ти кажа има една характерна топлина в звука на плочите, някаква магия, не е като Spotify/Apple Music/YouTube ... " Като всеки средностатистически любознайко се позачудих какво АДЖАБА имат предвид тези хора. Тук искам да направя една важна вметка и да кажа, че тези хора не са музиканти, просто любители на музиката, ходещи по концерти, меломани и прочие. И така се развихри моето въображение и седнах многозначително да разсъждавам по този въпрос – какво точно имат предвид хората, като казват думата "топлина"? Очевидно не става дума за разни печки и радиатори, затова реших да запретна ръкави и да обърна Интернетовете и да потърся отговорът на този въпрос. Не веднъж наляво и надясно е споделяно мнението, че аналоговата техника давала известна "топлина" на записите и "аналоговият звук бил по-добър от дигиталният такъв". Казах си аз: "Добре, изключваме всякаква цифровизация от уравнението, никакви АЦП/ЦАП-ове, ще караме на аналог. Как можем да постигнем това нещо?" е следващият въпрос, който си задаваме. Като теза, бих поставил правилото, че въпросната "топлина" се усещала само в аналоговият реалм/домейн/свят или там както искате го наричайте. Нека си представим следната опитна постановка. Имаме джаз трио, в студио – барабани, контрабас, роял. Всеки е озвучен с микрофони, пуснати в аналогова конзола (от тези дето струват колкото три къщи в Манастирски ливади), аналогови компресори, аналогови кабели, аналогови хора ... пишем върху аналогова лента. До тук добре, "топлината" я пазим, нали? След това от въпросното копие почваме печат върху плочи, касети, други магнетофонни ролки (за ценители аудиофили) с надеждата, че "топлината" ще се запази максимално. Всеки, който се е занимавал със сервизирането/поддържането на грамофон и плочи знае, че иглата се износва, качеството на механичните компоненти оказва пряко влияние върху звука, който се чува, отделно сама по себе си плочата може да се надраска, което внася допълнителни артефакти в звука, качеството на четящата глава също оказва влияние в правилното пресъздаване на амплитудо-честотната характеристика, както и разпространението по стерео спектъра. И какво се получава в крайна сметка? Имаме редица механични фактори, които оказват пряко влияние върху качеството и деградацията на записаният звук, че да запазим първоначалната "топлина", която така горещо бленуваме. Да не забравяме, че ако в ходът на годините трябва да печатаме редица плочи, трябва да се грижим за качеството на оригиналната магнитна лента, да бъде съхранявана при правилни условия, да не деградира, да сервизираме магнетофона, през който тя се възпроизвежда и т.н. Както може би се досещате, някакъв умен човек се е светнал и си е казал: "Добре де, не можем ли да си ползваме пак всички тези аналогови технологии, само че след записа върху магнитна лента да направим digital footprint и сигналът да бъде записан върху хард диск, разбира се чрез способите на качествени АЦП/аудио интерфейси, които да сведат до минимум механическата деградация и да съхраним въпросната топлина?" Речено, сторено – отидете в един магазин за плочи и ще видите, че 80% от нещата, които в момента се предлагат на пазара са писани върху плоча от дигитален източник. Ама чакайте малко – нали в началото си обещахме, че тази "топлина", можем да я пазим само чрез аналогово пазене на сигнала върху аналогов носител? Как тогава въпросната "топлина" я чуват моите приятели, а тя всъщност не би трябвало да присъства предвид технологичния процес? Реших да ида на гости на един от тези мои приятели и да чуем нещо от грамофонни плочи – имаше такива от digital footprint, имаше и такива от уж "аналогов източник". Сетъпът е средна хубост грамофон в средна хубост HiFi система, дето трябва да пази "топлината" на целият звук. Пускаме Random Accessed Memories на Dаft Punk – учебникът за съвременен микс и мастер, очевидно digital footprint – абсолютна трагедия. Бял шум от грамофона, произволност на стереото заради някакви физически проблеми, леко деформирана честотна характеристика във високите среди, някоя и друг pops/crackles от самата плоча, колкото и да я пазиш, явно има артефакти на звука. Казах си: "Окей, това е digital footprint, дай да видим Brothers In Arms на Dire Straits, ужким било от доверен аналогов източник, от едно време". Резултатът – същата работа както горе, артефакти, гнусотии и прочие, ужким имало запазена "топлина". След това решихме да пуснем тъпият ми евтин смартфон с един кабел в HiFi системата, при това със записи от YouTube, които са компресирани, на същите албуми, същите мастери, дето уж трябва да звучи "студено" – никакъв шум, по-добър гейн, по-широко стерео, по-добра честотна характеристика и динамика. Забележете, че тук дори не съм подбрал записи с 192kHz/24bit/lossless! В потрес чух мнението на моят приятел, който каза: "Не, това звучи студено, не е като грамофона, няма топлина." Зачудих се какво точно има предвид този човек, като казва думата "топлина". Сетих се за лафът на един наш преподавател в университета, който гласеше следното: "Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там." Не знам за вас, но аз нямам стотици хиляди долари/левове/лири за да поддържам грамофони/магнитни ленти/плочи и да ги запазя в онзи перфектно изящен вид както в първият миг, когато е бил направен записът и да се наслаждавам на онези добавени 5% качество, които имагинерно бих изкарал от такъв тип система. Ако има някой човек, с по-изтънченa постановка, нека хвърля камъни по мен и да ме просветли, моят случай не е такъв. Така и не можах да чуя така очакваната дълбоко пазена от мен "топлина", за която всички ми обясняваха. Или съм глух, откровено луд или странна комбинация между двете, която също допускам. Оказва се, че за мен думата "топлина" като слушател е делюзия на преживяване, при което: слушателят се наслаждава на факта, че слуша музика от аналогов източник, макар и с компромисно качество деградациите по звуковата верига, включващи изкривен стерео спектър, пукания, шъшкания и съскания му доставят удоволствие и го карат да се чувства по-аналогов и истински, нищо, че слуша от източник digital footprint грамофонът, от който се слуша е прилежно поставен на рафт, наред с книги, енциклопедии, часовник с кукувичка, аквариум, камина, хубав килим и други важни елементи, които придават усещане за домашен уют и топлина, било то физическа, както и звукова безкрайното разглеждане на обложки и плочи, както и образът на въртящата се плоча води до същото усещане за "топлина" приятната компания с добри приятели, с чаша уиски в ръка допринася за чувството на "топлина" Така че следващият път, когато поредните фокусници ви обясняват за "топлината" на аналоговият звук при грамофоните, силно се замислете какво и как слушате. Знам, че е модерна гъзария да имаш такова нещо вкъщи, ама нека си зададем елементарния въпрос – качество ли гоним или мода?

И отново: къстъма мье е много по-добър от къстъма тье 😆 Edwards by ESP Les Paul Custom John Sykes. Тежи 4120гр

Това ми е една от любимите симфонии (на един от най-любимите ми композитори), благодаря за линка 🙂 Слушал съм я безброй пъти в най-различни изпълнения. Но въздействието е още по-силно, ако човек прочете историята на премиерата на тази симфония в Ленинград – тя е силно разтърсваща и дори доскоро си мислех, че мога да я предложа на Нетфликс да я екранизират, но за съжаление покрай последните геополитически борби това вече няма как да стане, тъй като ще се интерпретира като опит да се представя Русия в положителна светлина, но да не захващаме тая дълга тема... Който иска, може да прочете цялата история за тази премиера тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Leningrad_première_of_Shostakovich's_Symphony_No._7 Накратко: Шостакович завършва симфонията в момент, в който Ленинград е под продължителна немска обсада и целият град с жителите е в пълно изтощение. Решава се, че симфонията ще се ползва с цел психологическа война срещу противника и повдигане на морала на руските войници, затова ще се изпълни наживо от обсадения Ленинград. Произведението е мащабно, но в града почти няма останали живи музиканти. Ходи се от врата на врата да се търсят доброволци, като за участие им се предлага скромна дажба, понеже към тоя момент гладът е масов. Зимата е много тежка, събират се за репетиции в залата, в която няма отопление и осветление, слагат предварително затоплени тухли до музикантите, някои музиканти не доживяват до премиерата. За самата премиера руските войски предприемат операция срещу немците, за да могат да ги отблъснат и да спечелят известно време тишина, в която ще могат да излъчат изпълнението по високоговорителите. По време на изпълнението някои музиканти припадат от изтощение... Изобщо емоционалната сила на това изпълнение е невероятно и дори самите немци признават, че са изненадани и дори подтиснати от куража на руснаците и невъзможността да бъдат пречупени. Абе, прочетете статия от Уикипедия, изключително интересна е 🙂 Само за информация, първата част започва със заемки от от мелодия от "Веселата вдовица" на Лехар, в която Шостакович представя настъпващата немска армия, приповдигната и весела, изгражда се почти като болерото на Равел, като обаче настроението става все по-минорно и застрашително, а към края вече оркестърът пресъздава и предупредителни сирени. Симфонията завършва триумфално, разбира се. Ух, разприказвах се, ама мога много да говоря за тази симфония и любовта ми към музиката на Шостакович 😀

Нещо ново и от мен:

Къстъма ми е много по-добър от къстъма ти 😆 Или как смених гибсъна си за трето ESP:

Уф. Пиша на крак и съм написал някои глупости Коригирам: факт е че стъклени/каменни вати имат сходни характеристики при 1/2, понякога 1/3 обемно тегло. Само че коректните цифри са следните: Навремето "истинската" и хубава стъклена вата за преградни стени беше около 13-14 кг/м3. (за сравнение, в момента е 8-9, и съвсем целенасочено НИКОЙ производител не цитира обемно тегло). На нея кореспондираше 30-35кг/м3 "хубава" каменна вата. Наистина добрите звукоизолиращи продукти съответно отиваха на около 20-23кг/м3 (стъклена) към 40-60кг/м3 каменна. Ватата в моята кабина е един ВЕЛИКОЛЕПЕН продукт на Isover (FDPL = 23кг/м3 със стъклофибърна мрежа), който.... вече не се произвежда Акустикборда на Кнауф, ако наистина е стъклена вата (а както писах горе, леко ме съмнява, тъй като цвета й говори за смес с каменна, навремето се правеха подобни ексерименти) ще да е в рамките на 20-30кг/м3. Под това обемно тегло стъклената вата НЕ МОЖЕ да се направи на плоча. Така че, bottomline, продукта ми се струва добър. Последно: не се шашкайте на тема вдишване на вата и карцерогенност. Имаше някакво изследване което съм чел, което декларираше че попаднали в белите дробове частици стават риск за развитие на рак, само ако са под определени размери (говорим за микрони). Над тези размери, дробовете обвиват в слуз частицата и тя се изкашля навън. Това е обяснението защо запрашавания от всякакъв вид могат да стимулират кашлица. Нишките на ватите (и каменни и стъклени) са доста над минималния праг на дължина. Сега, факт е че ще ви сърбят ръцете, и ако някой има алергия, може да се изрине и прочие... това обаче не е животозастрашаващо.

Tonocracy вече е free - ултимативното намаление https://tonocracy.com

Клийн канала на усилвателя служи само за настройване на китарата!

Напреднали са доста и са доста удобни, но звукът на педалчетата все още е по-добър от моя гледна точка. В микс, на сцена и за публиката разликата вероятно ще е от абсолютно никаква до почти никаква

Класациите на Rolling Stone са неразбираеми за нас и често изглеждат глупави, поради няколко причини: - Първо, хората които пишат в Rolling Stone действително познават или са познавали тези хора, което придава много тежък личен елемент. - Второ, те си живеят в един много малък балон и в този малък балон Джони Мичъл е по-влиятелна, отколкото Ричи Блекмор или Дейвид Гилмор, поради простата причина, че вторите просто не са били част от този конкретен американски социален кръг. - Трето, никога не е ясно какво точно се опитваш да докажеш с тези класации. Техническа грамотност? Бързина? Колко хора си вдъхновил да хванат китара? Колко си променил музиката след себе си, като си добавил своя собствен стил? Ако ще са само първите две, там ще бъде пълно с YouTube китаристи, които вероятно не съм чувал (освен едно японче с едни едноминутни видеа, което гледам с кеф). Ако ще е за вдъхновения брой хора - ами сигурно Джон Ленън, Джими Хендрикс и Кърк Хамет наистина ще свършат повече работа от Гътри Гован, Стийв Вай и Джо Сатриани. - Четвърто, въпреки че третото важи, важи по-голямото правило, че тези класации насочват интерес към издание, което отдавна е минало пика на интереса към себе си. Много пъти съм мислил какъв би бил най-добрия начин да се направи такава класация и в крайна сметка съм стигнал до заключението, че няма оптимален вариант. Ако се питат музикални професори, забравете за повечето рок китаристи. Ако се питат просто фенове, особено онлайн, е ясно какво ще стане - просто някоя група ще мобилизира феновете си по-добре от другите. Ако се питат музикални критици, попадаме пак в проблемите от точка едно и две - тези хора си живеят в много малък балон, концентриран в САЩ и който британец е успял да стигне оттатък океана. Така че може би най-добре е просто да има списък с имена, а не класация. И тогава пак ще има множество проблеми, но поне най-основният ще бъде решен - да се премахне въпроса "ама защо този е 50-и, а онзи е 43-и". Един пак в тубата го беше синтезирал добре - за Rolling Stone е важно отгоре да е Джими Хендрикс, а останалите са си наистина по-скоро списък. Този същия ги беше наредил по собствен вкус и не се беше справил особено по-добре. Гътри Гован може да е невероятен китарист, но за най-велик май се изисква нещо по-различно. Какво точно обаче, това е въпросът.

От време на време си позволявам да давам съвети в теми относно избор на пиано и метод на преподаване. Доколко имам право и мненията ми имат тежест, оставям да преценят потребителите на форума. Писал съм и преди - синът ми е студент в музикална академия. Снощи спечели много сериозен международен конкурс. https://polishmusiccompetition.pl/we-have-the-winners-of-the-3rd-international-competition-of-polish-music/

Ernie Ball Music Man: Steve Lukather 30th Anniversary L4 Guitar Collection

Уесли Снайпс отишъл на някакъв официален прием, обаче охраната не го допускала, защото не можала да го разпознае, а си забравил поканата. Казал им той: - Аз съм Уесли Снайпс, актьорът. - Не ви познаваме, господине - отвърнали те, и не го пускали. Въртял се той, въртял се, отишъл до другия вход на събитието и когато и другите охранители не го познали, казал: - Аз съм Леонардо Дикаприо. - Кой, кой? - А бе, Леонардо Дикаприо, дето играе в "Титаник"! - А-а-а, добре! - казали охранителите, въпреки известното съмнение на лицето на единия, и го пуснали. Заговорили се те след това, и единият казал: - А бе, аз да ти кажа, "Титаник" съм го гледал, ама не помня, Дикаприо удави ли се или изгоре...

Нов зенит в спам мейловете - получавал съм милиони от камерунския принц, хапчета за отслабване, спрени банкови карти, но тук вече са се постарали.

Половин метър тинол по-късно, спретвайки си набързо (Balanced) line out-a на Suhr Reactive Load-a (за информация - когато използвате Speaker Thru жака - целия reactive load е извън веригата - остава си reactive load-a от истинската колона), което ме води до предположението, че Tone King (които в горното видео са класирани последни) не се борят да направят линеен изход, който по същество е делител на напрежение със съгласуващ трансформатор - в случая на Suhr изключително миниатюрен 1:1 / 10к:10к такъв, а по-скоро се стремят да докарат приятен за ухото звук (тяхната схема е активна с операционни усилватели и т.н.) - сега дали ти харесва едното или другото е въпрос на вкус. На мен по-скоро ми харесва. Прекарвайки горната постановка през няколко усилвателя - за някои едното работи по-добре, за други другото (като и в двата случая едно EQ решава разногласията ) .... Всъщност най-пълната система в схемата е на UA с Ox Box-a - където синхрона между хардуера и софтуера, позволява minimum effort - maximum satisfaction , и разбира се нюансиране на взаимодействието, което с другите дивайси изисква доста повече време, цъкане и усилия.

Не че много разбирам, но аз имам Fryette, минах през няколко други, успоредно ми остана само UAD Ox. Няма друга кутия, която при сваляне на нивото на звука (аз не мога да свиря силно у нас по обясними причини) да дава толкова верен на оригинала тон, плюс че има няколко много ефективни тон корекции. Fryette за мен си струва торбата с парите.

Съществена бележка върху заглавието, е че сравнението е на линейните изходи на устройствата ( и то сравнението е към линейния изход на усилвател), т.е. по-скоро реализацията на Load box + линеен изход, а не на attenuator, като звук през говорителя, което е съвсем друга работа.

С това соло използвам случая да ви поканя на трибют на Pink Floyd. Заповядайте този петък (23.02) в Joy Station. Подробности и билети можете да намерите тук: https://www.eventim.bg/bg/bileti/tribute-pink-floyd-sofiya-joy-station-630089/event.html

ЧНГ и от мен! Пожелавам ви една здрава, успешна и мирна нова година, много музика и успехи!

Извинямам се да дългия пост, но ще е малко две-в-едно. Февруари месец бях показал тук един PRS Mike Mushok, който взех с ужасно голям ентусиазъм, и все още се радвам че имах възможността да имам тази китара, и ако имах безкрайно свободно място вкъщи щях да я задържа само от колекционерска гледна точка. Много се радвах че успях да се сдобия с този модел, докато не прекарах малко повече време с него - почти всичко в тази китара не ми хареса, освен това че е 27.7". Формата на китарата - усеща се все едно съм хванал бъркалка за лютеница, по-ръбеста и плоска и от лопата. На височината на която съм свикнал да държа китарата въобще не ми пасна. Свирейки прав като си отпусна дясната ръка, тя някак си натежава върхо горната част на тялото така че долната част е свободно във въздуха и стърчи напред, а в мен се опира само горния ръб. Тялото има "belly cut" но според мен е прекалено плитко за тази форма. И това е при положение че аз не съм с едро телосложение. За който е свикнал да си носи китарата супер ниско би била по-удобна. Грифа е сравнително дебел (както повечето баритони) но това което не ми хареса не беше дебелината, а профила. Може би просто аз съм свикнал грифа да има асиметрична форма .Все си мисля че не съм претенциозен от към гриф, но разликата като оставя която и да е друга китара и взема PRS-а си беше осезаема. Формата на грифа все пак не ме спираше, но липсата на 24ти праг се оказа голям проблем. Хем си мислих "пф, закво ще ми е 24ти праг на баритон китара", но после си го търсих. Освен това прагчетата бяха със сравнително ниска височина (стандартна за PRS). По-ниски от Джъмбо размер, което чесно казано ме отблъсна. Връзката между грифа и тялото е малоумен ръб, който също ме дразнеше и въобще не ми беше удобен. Нъта - пластмаса тип от седало за тоалетна. Адаптерите за мен са анемични, прекалено слаби са за какъвто и да е метъл. Изработката на китарата беше ок, с изключение че имаше няколко високи прагчета, което беше изненадващо, уж Корейски PRS, ама... И така, още Май месец се разделих с нея, с намерението да си взема друго баритонче. --------------------------------------------- И сега - Ibanez RGIB21 - 28" инча баритон Много се чудих за този модел. Още преди да взема PRS-а му се чудих, и това което най-вече ме спираше беше черния гланц. В крайна сметка кандардисах. А пък сега ако знаете колко ме е яд че не взех една RGIB6 която лекомислено подминах в OLX-a (общо взето същата но фретборда е без точки и е от абанос), но какво да се прави. Миналия месец се разкарах до София и пробвах такъв Ibanez в магазина на Икономов. Първо впечатление - грифа се усеща много по-дебел от колкото е "на хартия". 21mm на първи праг не ми звучи толквоа много, предвид че LTD-тата вкъщи са с Thin U, който харесвам, и е 20mm. Един милиметър разлика, но този на ибанеза е със доста силно изразена асиметрика и освен това е широк 45mm. Подържах китарата за може би няма и 5 минути и се отказах. Чак ми стана тъпо защото си бях набелазал и един от новите модели - RGRTBB21, а грифа му е същия. Помотах се в магазина, гледах други китари (купих една, ще я покажа и нея тук), и после помолих да ми свалят пак баритона. И чак изненадващо за мен, след още 10-15 минути с китарата не я чувствах така отблъскващо, а напротив - харесваше ми. Само че преди да си тръгна (само с една китара) ги питах дали ще изравнят цената с тази от другите магазини, да взема и двете - щяха да върнат отговор с обаждане или имейл, ама нищо не съм получил още. Тази купих от Музикер, за 434 лв по-малко от цената тук, и е от по-нова партида. Като бройка китарата е учудващо добре, аз наистина очаквах да е по-зле. Фабричния сетъп естествено беше покъртителен, слотовете на нъта бяха абсурдно високи, но това бързо го оправих. Китарата дойде със струни EXL157 14-68 които са "свръхубийство" за фабричната баритон настройка в Си (B Standard). Имат страшно много опън и въпреки това като дойде грифа беше пренатегнат с извивка назад. Свалих я в дроп Сол диез (Drop G#) и пак ми се струват прекалено дебели, мисля да мина на нещо като 13-62. Впечатление ми напрачи как интонирането просто беше "песен". И най-важното е че прагчетата са ѝ добре, чак се изненадах че няма нужда нещо да се пили, и то с около 1мм екшън на първа струна и малко над 1.5мм на шеста. Фретборда на тези китари първоначално беше "Jatoba" но след 2021г го сменят на палисандър. Само че като дойде беше толкова сух че седнах да проверя да не са го сменили пак с нещо друго. Още не съм отделил много време за свирене, но на първо време чувството е great success, и мисля че трябваше по-скоро да си взема такава. Но поне е едно нещо успях да се уверя - PRS не са за мен. Използвах замба и от един черен стикер си направих черни точки са грифа, но все пак ми се иска да ги няма.

Е, всеки си има своя рецепта и виждания. Аз например, вкъщи свиря със софтуер, на прилични мониторни колони. И ми се струва достатъчно добре, като за вкъщи. Някои предпочитат атенюатор. Трети предпочитат домашен практиз амп. Според мен, всички тези рецепти работят достатъчно добре, стига човек да знае какво прави, и все пак да може да свири поне малко.

Ще бъда по-обстоятелствен. Конкурсът е държавен, решение на Министерството на културата за популяризиране на съвременните полски композитори. Това е цялостна политика на полската държава. По регламент се свирят само композитори от 20 век. Затова няма Шопен. Конкретният концерт му препоръча сегашният му преподавател Павел Вакареци, който е финалист на "Шопен". Дъщерята на композитора Милош Магин му даде и специална награда за изпълнението на концерта. Поляците много добре усвояват средството за европрограмите за култура. Ако в България парите отиват само в бетон и асфалт, в Полша половината средства са за култура. Строят се нови училища с уникални зали, в неговата академия роялите са предимно до десетгодишни, има от всяка марка и модел по няколко броя. През първата година на следването през седмица ни пращаше видео как идва камион и разтоварват няколко чисто нови рояла. Примерно два броя Yamaha CFX, Shigeru Kawai SK7, няколко Bosendorfer Vienna Concert, Steinway A, B, D и всичко останало. В обикновените музикални училища имат концертни зали с качествена акустика и поне по два концертни рояла за избор при продукциите на учениците. Ще цитирам Георги: "Много съжалявам, но българчетата колкото и да са талантливи и способни, няма къде да се докоснат до качествен инструмент в хубава зала и така не знаят каква музика може да се свири". Той лекинко пообиколи няколко места в Полша и това промени изцяло усещането му и търсенето за звук. Часове наред сме говорили за драстичната разлика между България и Полша. Наскоро в концертната зала на неговата академия гостуваше Людмил Ангелов. Според Георги никой в България никога и никъде никой не е "чувал" как може да музицира Людмил Ангелов, защото първо няма инструменти, второ няма зали. И така не може да оценим какво богатство е този човек. За рояла. Yamaha са спонсор на конкретния конкурс. Затова е имало само CFX. Чисто нови, дори фолиото не е свалено, макар да не си личи от видеата. Амии, роялите не са били никак добре - тежки, глухи, мътни, неотзивчиви. Мнение на абсолютно всички участници. Но в течение на конкурса са започнали да се променят. Пианистите са отдали промяната или на разсвирване, или че от Ямаха са си взели поука и техниците и акордьорите са се постарали повечко. Така на финала вече ставали за свирене. В Полския институт в София има Yamaha CFX, много добре поддържан. Миналото лято направи рецитал и стана много добре. Слуховете из музикалните среди са за динамика и промяна сред предпочитанията. Steinway все повече отстъпват от качеството, позволяват си влагане на по-нисък клас материали в новото производство, което изисква постоянна грижа от лицензиран акордьор. Новите рояли Yamaha много бързо се амортизират и само за десет години от висок клас падат до средно ниво. Но при тях дори след сериозна поддръжка и ремонт не се възстановявали. Интересни са Shigeru Kawai. Все по-добри, издръжливи и лесни за поддръжка и много приятни за свирене. Плетньов обикаля с Shigeru Kawai, Марта Аргерич в последно време ги предпочитала (тя е лична приятелка с проф. Попова - първата преподавателка на Георги и затова той понякога получава информация от първа ръка). На предния конкурс имаше възможност за избор между Yamaha CFX, Shigeru Kawai SK-EX, Steinway D и Fazioli F308. И макар никога да не бе пипал Fazioli след консултация с преподавателите му избра него. Разправя интересни работи - как в момента в който приключи с избора изведнъж около него идват представителите на фирмите и се почва с хвалбите колко хубаво и чудно свири и т.н., малки подаръчета - чанти, химикалки, ключодържатели, тениски и други такива . Та на Fazioli му се получи абсолютно всичко, дори в повече. И разни благинки като обяд със сина на собственика на Fazioli, размяна на контакти, покана за гостуване във фабриката, да посвири в тяхната зала. Естествено роялът е бил подготвен конкретно по желанията на Георги (хорааа, това в България го няма). За съжаление главният техник и акордьор на Fazioli почина преди няколко месеца. След един от туровете на конкурса Лука Фациоли (синът на собственика) похвалил Георги, че за първи път чувал Fazioli да звучи както им се искало. И още много мога да пиша по темата. Пускам линкове и от предния конкурс Не знам защо вторият клип не почва от където трябва - Превъртете на 2:27:00. А аз отивам да репетирам с колежките https://photos.app.goo.gl/5288FqxvtoQ9Lju97

Отдавна не съм пускал нищо тук, по съвет на съфорумец поствам първия трак от новата тава Всичко си го пише в тубата, кой свирил, защо свирил и прочие За отбелязване е може би, че всички инструменти са "живи", няма никакви VST-та. Микса е мой, първия излязъл от новия хибриден сетъп с център 32-каналния Soundcraft 500. Мастеринга е на Бате Косьо (а.к.а. Telerig, Raydo или просто Константин Райдовски). Клипа е самоделка, разбира се на AI платформа. Ще се радвам ако ви хареса и приятно слушанье

По какво да различим фалшив Gibson Les Paul? Ако главата на грифа е здвара, и никога не е лепена, вероятно е фалшификат...

Без да се замислям, веднага препоръчвам за учител от Пловдив колегата Николай Карагеоргиев - @kolio_k, човек с много опит свирил китара със знайни и не знайни светила у нас и отвъд граница, от когото можеш да научиш много.

Ами, момчета (и момичета), Kali Audio LP-6 v2, наистина звучат доста, доста добре, още повече, ако им се приложат EQ настройките от спинорама (които имат минимален, но все пак осезаем ефкт). Не мога да кажа "как" звучат добре с някакви много описателни изречения, мога само да кажа, че звучат доста неутрално, без да натъртват нищо, но без нещо да липсва, което е точно това, което мониторите трябва а правят. Интересно е това, че тези монитори имат някакъв по-особен фазоинвертор с "неправилна" форма, който явно има нещо общо със скоростта на въздушния поток - направен е така, че да не "диша" порта. Друго интересно мое наблюдение е, че woofer говорителя е доста "корав", което се дължи или на избраното акустично решение (на въздухът в кутията, така да се каже), или на магнитната система (самия говорител). Каквото и да е, вероятно този говорител е доста "корав" със слабо изразени механични резонанси в честотите, които възпроизвежда, което загатва за по-добър "контрол" в областта на ниските честоти, или поне така звучи при слушане. Въпреки фазоинвертора, нямаме нито гърлено, бумтящо звучене, което се чува при толкова много от мониторите в и дори над този ценови клас. Хубаво е, че порта е отпред, така че мониторите могат да се ползват и до стена. Отзад има дип-превключвател с 10-ина ключета, които се конфигурират различно, в зависимост от това къде и как сте разположили мониторите (на стойка, до стена, на смесителен пулт и т.н.). Интересно наблюдение е, че и гореспоменатите Edifier MR4, поне след прилагане на еквилайзера от spinorama, звучат, хайде не еднакво, но като изключим не чак-толкова плътния бас, доста подобно на тези Kali, с уговорката, че Edifier-ите са малки колонки, които съвсем не могат да свирят толкова силно, колкото тези, и звучат мъничко по-малко детайлно. Въпреки това, тези Edifier-и, като слушателски experience, поне на мен ми звучат по-добре, по-прозрачно и по-фокусирано от нампример Alesis Active Monitor 1 MK3, Swissonic ASM-7, дори някои ползвани монитори като Yamaha HS-7 (тях пък Swissonic до голяма степен ги имитират), да не говорим за Presonus Eris E3.5 и други подобни. Което може да бъде само хубаво, защото това са евтини колонки и техните разработчици са се справили повече от добре. Само може да се съжалява, че в Европа не могат да се купят Neumi BS5P, които са също толкова евтини, а след запушване на портовете и леки нагласистики стават прекрасно линейни в диапазона 100Hz - 16kHz, с нелинейност видимо от под +- 1dB. Друго какво да кажа за Kali-тата - сетих се - вертикално са по-насочени, трябва ухото ви да е на около нивото на високочестотния говорител, но хоризонтално излъчват широко, можете да се местите настрани без осезаема загуба на високи. Така че "sweet spot-а" им е широк настрани.

Според някои е забавно, според други е простотия, но от седмица насам започнах рубрика "Един басист разказва..." в Metal Hangar 18. Може да видите първата история от серията, а после ако ви хареса по етикета да прочетете и останалите до момента. Имам още 15-тина замислени, тъй че следете

Е дай линка, де!!!